Решение по дело №15315/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261952
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 11 август 2021 г.)
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20205330115315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 261952

гр. Пловдив, 13.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на     първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

Председател: Дафина Арабаджиева

 

секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №  15315 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1 , с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал.1, КЗ ,чл.45 и 49 ЗЗД вр. чл. 84 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120,11 лева – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увредения л.а. марка „***“ с ДКН ***, въз основа на застраховка „Каско на МПС” по застрахователен договор  № *** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на *** г., когато  при движение в *** лек автомобил марка „***“ с рег. № *** преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.

   Ищецът посочва, че на *** г.  при движение в ***, с приблизителни координати ***, лек автомобил марка „***“ с рег. № *** преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което се сочи, че са настъпили щети по автомобила. При настъпване на произшествието се сочи, че увреденият автомобил е имал валидна застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, сключена със „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на основание застрахователна полица № ***  с валидност от 26.07.2019 г. до 25.07.2020 г.

Сочи, че в резултат на процесното ПТП са нанесени щети на застрахования лек автомобил, които са описани в опис-заключение по щета № *** – увредени предна дясна гума и джанта.

 Изразява становище, че щетите са оценени на база цени и методика, прилагани от застрахователя, като въз основа на калкулация и подадена претенция за обезщетение е определена сума в размер на 105,11 лева, от която 69,11 лева възстановителна стойност на гумата; 8,80 лева стойност на 1,10 часа труд за демонтаж и монтаж на гумата, при ставка на час от 8,00 лева; 27,20 лева стойност за труд и материали за боядисване на джантата- цени , съобразно експертната оценка на застрахователя. Ищцовото дружество е одобрило сумата от 106,11 лева въз основа на Ликвидационен акт от 15.07.2020 г. да се изплати в полза на застрахованото лице по посочената полица, което е извършено с нареждане за групово плащане.

            Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата – ответната община, тъй като тя е отговорна за поддържането и обслужването на пътя.

           Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 120,11 лв. - главница, представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.11.2020 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

  В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Счита иска за допустим, но възразява срещу исковите претенции като неоснователни.

          Твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното положение, както и, че няма официален свидетелстващ документ - протокол за ПТП. Изразява становище, че не е налице причинна връзка между вредите по автомобила и настъпилото ПТП.

          Смята, че при възникване на такъв тип вреди е налице виновно поведение от страна на водача на МПС, както и техническа неизправност на автомобила. Посочва, че от приложените материали по делото не става ясно с каква скорост се е движел водачът на автомобила.

          Сочи се чл.20 от ЗДвП, според който водачите са длъжни да контролират превозните средства и да се съобразяват със състоянието на пътя и скоростта на автомобила.

           Твърди се, че от приложените документи става ясно, че водачът се е движел по прав участък с добра видимост, поради което може да се приеме, че същият се е движел с несъобразена скорост и в разрез с посочените норми, с което е станал причина за възникването на имуществените вреди по автомобила.

          Изразява становище, че в много случаи, извършването на ремонти дейности по пътното платно се извършва от субекти, които осъществяват с или без необходимото разрешение дейности, свързани с водоснабдяване и канализация, електроснабдяване , доставка на информационни услуги и др.

          Счита, че не е налице вземане в полза на ищеца по делото от обезщетение за претърпени имуществени вреди, тъй като липсва един от елементите на чл. 49 ЗЗД, а именно противоправно увреждащо действие.

          Възразява се срещу приложения по делото снимков материал като негодно доказателствено средство.

         Моли да бъдат оставени без уважение претенциите на ищеца като неоснователни и алтернативно се моли да бъде намалена уважената претенция , съобразно доказаната степен за съпричиняване на вредите по чл. 51, ал.2 ЗЗД. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

За да се уважи предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се предполага. Ищецът трябва да докаже и положителните материално правни предпоставки от фактическия състав на чл. 410, ал 1 КЗ – че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение с водача на увредения автомобил, по което е платено застрахователно обезщетение в размера на причинените щети.

Обратно, ответникът следва да установи онези свои правоизключващи възражения, които са за положителни факти.

На първо място, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на увреденото имущество и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, а именно: застрахователна полица № *** с валидност от 26.07.2019 г. до 25.07.2020 г., която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди.   Не се оспорва и от приетите общи условия се установява, че е налице покрит риск- ПТП.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че застрахованият е подал уведомление за щета на 26.06.2020 г., като в него е отразено, че на *** г. на бул. „***“ с приблизителни координати от Google Maps: *** по време на движение попаднал в дупка, като гумата на автомобила се спукала. Към уведомлението са приложени всички изискуеми документи, установяващи правото на собственост на застрахованото МПС, банкова сметка ***, както и СУМПС и контролен талон.

В опис – заключение по щета ***/*** г. са описани увредените детайли: гума предна дясна NEXEN WINGUARD 185/55/16 87Т (2817)-40 % за подмяна и джанта лява пр.д. – боя. В калкулация по щета е определена стойност в размер на 105,11 лв. на обезщетението по сключената застраховка „Каско“. Тази стойност е приета и в издадения ликвидационен акт.  Определеното застрахователно обезщетение е преведено по посочената от застрахования банкова сметка. ***, което не е оспорено от ответника в дадения от съда срок за това.

На 12.08.2020 г. на ответника е връчена регресна покана за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение 105,11 лв. и 15 лв.- ликвидационни разходи.

 От разпита на св. Д.Д. се установява, че същата е управлявала процесното МПС, като това е отразено и в уведомлението за щета. Същата си спомня датата на ПТП-то, като сочи, че това се е случило на *** на продължението на бул. „***“, след отремонтирания участък имало дупка с размери 70 на 60 см. Тъй като било по време на абитуриентските балове срещу нея имало страхотно движение и нямало как да избегне дупката. Спомня си, че попаднала в дупката с цялата предна дясна гума, като спряла и се обадила на тел. 112, като те й казали да изчака и й се провалил бала. Паркирала колата и я оставил, като трябвало да пратят  от застрахователя асистънс, но се обадила на застрахователя и се разбрали сами да се оправят, без да чакат полиция, като й казали, че може и без полиция. Автомобилът бил *** ***, собственост на *** й Ц. П.. Спомня си, че гумата е била спукана, а джантата одрана или ожулена. Джантата сочи, че била алуминиева. Свидетелката е категорична, че е нямало обозначение, сигнализация за дупка на пътното платно, като дупката била с остри ръбове, може би е била подготвена за асфалтиране, защото чисто новият асфалт свършвал на метър от дупката. Свидетелката посочва, че тя е подписала и подала уведомлението за щета. Посочва, че е карала с по- малко от 50 км/ч, защото там е *** и минават хора, пресичат деца. Времето било хубаво, някъде следобед.

            По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка от техническа страна между механизма на ПТП и щетите.  Вещото лице е отразило, че посочените повреди в опис – заключение по щета съответстват по характер и големина на механизма  на произшествието,  описан в исковата молба и потвърден от писмени и гласни доказателства .  Установява стойността на щетите по автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка от техническа страна между механизма на ПТП и щетите. Вещото лице е отразило, че необходимата сума за възстановяване /ремонтирането на процесния автомобил възлиза на  217,81  лв., което надвишава определеното и изплатено застрахователно обезщетение. Относно автомобилната гума посочва, че размерът на автомобилните гуми, заложени от производителя е 175/65 R 15, а описаните като увредени в степен за подмяна са с размер 185/55/ R 16. Това обаче не променя геометрията на автомобила, тъй като поставените гуми отговарят на спецификациите на автомобила, без това да създава, каквито и да било механични проблеми или да влоши управляемостта му. Посочва, че липсват данни по делото за други събития, които са могли да доведат до констатираните от застрахователя от соченото застрахователно събитие щети. Не се откриват данни за увредени авточасти по автомобила от предходни събития преди настъпване на изследваното ПТП.

         От събраните по делото гласни доказателства, преценени във връзка едно с друго и с оглед на писмените доказателства се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Първо, вещото лице, базирайки се на приетите по делото писмени и гласни доказателства, изразява  становище за наличието на причинно- следствена връзка между механизма на произшествието и щетите. Второ, самият водач и спътника му в разпита си пред съда са категорични в показанията си за точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и видно от уведомлението за шета е деклариран точно такъв механизъм на събитието - препятствие на пътното платно. В същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, нито такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.

Не се спори по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП-то се стопанисва от Община Пловдив. Като стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал. 1 Закон за движението по пътищата тя е длъжна го поддържа изправен с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. "Препятствие на пътя" по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Констатираната дупка, доколкото нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението, е препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото участъкът не е бил обезопасен с нарочен пътен знак, (което обстоятелство се установи от разпита на св. Т.), който да указва на водачите да го заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая ответната община.Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. В ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава водача да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно и съответно да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от него лек автомобил, причинени от попадането му в такъв участък.

Неоснователно е и възражението на ответника, че липсва протокол за ПТП. В чл. 125 от Закона за движение по пътищата са изрично посочени случаите, в които службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП и изготвят протокол и процесният не е сред тях.    Липсва и задължение за съставяне на протокол за ПТП, съобразно чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. Механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно от доказване от страна на ищеца. Пред застрахователя е представено своевременно уведомление за щети по МПС. Липсата на представен Протокол за ПТП не препятства застрахователят да провери настъпилите щети, да изготви опис, респ. да заплати застрахователно обезщетение.

С оглед горното, съдът счита, че са били всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка, чийто размер се установява от неоспореното експертно заключение. С изплащане на застрахователното обезщетение на доверения сервиз, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ следва да бъде уважен до предявения размер, с оглед диспозитивното начало и доколкото същият е по – малък от посочения от вещото лице, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.  Относно ликвидационните разноски, то същите на основание  чл. 410 КЗ  следва да се прибавят  към изплатеното застрахователно обезщетение, тъй като представляват обичайни разноски и са дължими от  ответника. Обичайните разноски са дължими на основание чл.  410, ал. 1 КЗ. Макар и да липсват доказателства  за  размера  на  ликвидационните разноски,  доколкото  основанието  на претенцията  е  доказано,  а  противната страна не е оспорила претендирания  размер,  претенцията  следва да бъде уважена в пълния размер от 15 лв., тъй като тя съответства на  обичайния  размер  на  разноските /арг. от чл. 162 ГПК/.

Доколкото главницата е за лихвоносно вземане, то следва да се уважи и претенцията за законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съгласно отразеното в приетия списък по чл. 80 ГПК, както и представени доказателства за извършването му. Ищецът претендира разноски в общ размер от  333 лв., включващи държавна такса в размер на 50 лв.,  възнаграждение за вещо лице в размер на 100 лв., депозит за свидетел – 15 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 168 лв., като искането му е изцяло основателно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираните от ищеца разноски.

         С оглед изложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА  ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1 да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б  сумата от 120,11 лева – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 105,11 лв.  за увредения л.а. марка „***“ с ДКН ***, въз основа на застраховка „Каско на МПС” по застрахователен договор  № *** за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на *** г., когато  при движение в *** лек автомобил марка „***“ с рег. № *** преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.11.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата от 333 лв.- разноски по делото.  

Присъдените суми да се преведат по следната банковата сметка:  IBAN:  ***, BIC ***, ***.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

               Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ