Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение № 1039 от 26.11.2010г. по гр.д. № 2969/ 2010г. по описа на ВТРС, е прието за установено по отношение на „Е. Б. П.” -гр.Варна, че Д. М. П. от гр.В. не му дължи сумата 3002,68 лв., представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско измерване за периода 04.11.2009г.-23.04.2010г.; отхвърлен е предявеният от ищеца по реда на чл.124 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 3540,04 лв., представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско измерване за периода 04.11.2009г.-23.04.2010г., като неоснователен; осъден е „Е. Б. П.” да заплати на Д. П. 808,51 лв. разноски по делото; осъден е Д. П. да заплати на „Е. Б. П.”-гр.Варна 432,85 лв. разноски по делото. Против решението на ВТРС в частта, с която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск е постъпила въззивна жалба от адв.Н.Н., пълномощник на ищеца Д. П.. Счита решението на ВТРС в обжалваната част за неправилно, немотивирано и вътрешно противоречиво по изложени за това подробни съображения. Моли да бъде отменено решението в атакуваната част и да бъде ´остановено друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция. Претендира разноски. В отговор на въззивната жалба ответникът по жалба „Е. Б. П.” -гр.Варна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по изложени за това доводи. Моли да бъде отхвърлена жалбата, а решението на ВТРС в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно в обжлаваната част по следните съображения: Предявен е по реда на чл.124 ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от него вземане. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд, поради което счита, че не е необходимо отново да излага какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Ищецът по настоящото дело е „потребител”, а ответникът „краен снабдител” по смисъла на ЗЕ. Със ЗЕ и Общите условия на ответното дружество-„Е. П.” и Общите условия на „Е. Мрежи” са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия. Спазени са разпоредбите на чл.98а и чл.98б от ЗЕ за публикуване както на Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и Общите условия на „Е. М.”, така и на изменението на Общите условия на „Е. М.”. Тези обстоятелства са служебно известни на съда.Посочените общи условия и изменението им са влезли в сила-аргумент чл.98а ал.4 и чл.98б ал.4 от ЗЕ. Ищецът не е упражнил правото си, визирано с разпоредбите на чл.98а ал.5 от ЗЕ. С оглед вида на търсената защита и разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува.За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства спазване на всички изисквания, визирани в ЗЕ и в Общите условия, а именно-разпоредбата на чл.24 от Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и разпоредбите на чл.13, т.5; чл.34, ал.6; чл.37, ал.1, т.7 и ал.2; чл.38 и чл.61 от Общите условия на „Е. М.”. Юридическият факт, от който би възникнало вземането, е пренесеното количество енергия, потребено от ищеца, частично да не е отчетено от средствата за търговско измерване.Това обстоятелство се установява по реда и начина, регламентирани с посочените разпоредби на ОУ. Основният документ, чрез който се установява посоченият факт, е съставен констативен протокол, съгласно изискванията на чл.61 от ОУ. С разпоредбата на чл.61 ал.1 от ОУ изчерпателно са посочени лицата, които следва да подпишат протокола. Освен представител на „крайния снабдител” това са „ползвателят” или „упълномощено от него лице”. Ако протоколът не е подписан от посочените лица, той няма доказателствена стойност. В ал.2 на чл.61 от ОУ също изчерпателно са посочени обстоятелствата, при наличието на които протоколът се подписва от свидетел. С подписа си свидетелят, удостоверява както наличието на обстоятелствата, че „ползвателят” го няма или отказва да подпише, така и обстоятелствата, от които се прави извод, че пренесеното количество енергия, потребено от „ползвателя”, частично не се отчита от средствата за търговско измерване. В настоящия казус не са спазени посочените изисквания. Видно от приложения по делото констативен протокол от 23.04.2010г., налице е подпис на свидетел-Веселин Кирилов Николаев от гр.В., но в протокола не е посочено коя от двете хипотези-„потребителят отказва да подпише констативния протокол” или „потребителят не присъства” е удостоверил с подписа си свидетелят. След като не е ясно и конкретно посочено кое от двете обстоятелства, визирани в чл.61 ал.2 от ОУ е налице, то липсва надлежно удостоверяване на тези факти. Неспазването на изискванията на чл.61 от ОУ обосновава извод за „липсата” на обвързваща доказателствена сила на процесния констативен протокол. Само този факт е достатъчен за да не може да се направи извод за възникване на правото на ответника едностранно да коригира количеството енергия за минал период-аргумент чл.34 ал.6 от ОУ.Това е така, защото чрез протокола се установява, че средството за търговско измерване е демонтирано, запечатано с допълнителни знаци, описани в констативния протокол. Настоящият състав счита, че когато не са спазени изисквания на чл.61 от ОУ само чрез съдържанието на „Констативния протокол от метрологична експертиза на средство за измерване” и чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна експертиза извод за наличие на обективна причина потребяваната от ищеца енергия да не се отчита изцяло от средствата за търговско измерване би бил произволен. Такъв извод не може да почива на предположения. Само чрез констативен протокол, съставен при спазване на всички изисквания, визирани с разпоредбите на чл.61 от ОУ, се установява, че изследваното след демонтирането средство за търговско измерване е било ползвано от посочения в протокола абонат. Ответникът е задължен да спазва ОУ като осигури съставянето и подписването на констативния протокол при спазване на всички изисквания, визирани в клаузата на чл.61 от ОУ.Неспазването на изискванията на ОУ, регламентирани в чл.61 от тях, обосновава извод за недължимост на претендираното от ответника вземане. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, жалбата е основателна. Следва решението на ВТРС да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск и за сумата 3540,04 лв. При този изход на делото следва ответникът по жалба да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски пред двете инстанции-пред въззивната -820,80 лв. и пред първата-още 953,20 лв. освен присъдените 808,51 лв., или общо 1774лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 1039 от 26.11.2010г. по гр.д. № 2969/ 2010г. по описа на Великотърновски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. П. от гр.В. по реда на чл.124 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че не дължи на „Е. Б. П.” -гр.Варна сумата 3540,04 лв., представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско измерване за периода 04.11.2009г.-23.04.2010г., като неоснователен, както и в частта, с която е осъден Д. П. да заплати на „Е. Б. П.”-гр.Варна 432,85 лв. разноски по делото, вместо което постановява: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. Б. П.” със седалище и адрес на управление: гр. В.а, район „В. В.”, „Бизнес парк Варна”, сграда № ..., че Д. М. П. от гр. В. Т., ул.”Ф. С.” № ..., ЕГН *, не дължи на „Е. Б. П.” -гр.Варна сумата 3540,44 лв., представляваща начислена корекционна сума за отчетена грешка в средството за търговско измерване за периода 04.11.2009г.-23.04.2010г. ОСЪЖДА „Е. Б. П.” със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „В. В.”, „Б. В.”, сграда № ..., да заплати на Д. М. П. от гр. В. Т., ул.”Ф. С.” № ..., ЕГН *, разноски по делото за двете инстанции-общо 1774лв. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |