О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 314
гр. Габрово, 16.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО
в закрито съдебно заседание от шестнадесети април, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
СЪСТАВ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
като разгледа материалите по адм.
дело № 314 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Делото е образувано
въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/
Жалба с вх. № СДА-01-2038 от 10.11.2020 г., подадена от „****“ ЕООД, Габрово, с
ЕИК: *********, против Заповед № 01-262 от 5.11.2020 г. на директора на РЗИ -
Габрово, с искане за отмяната й като незаконосъобразна, като се изтъкват и
съображения за нейната нищожност.
С Определение №
10 от 5.01.2021 г. на съда Жалбата е оставена без разглеждане поради оттегляне
на оспорения административен акт и отпадане на правния интерес на жалбоподателя
поради това, а РЗИ – Габрово е осъдена да заплати на жалбоподателя направени по
повод обжалването заплатени държавна такса, такса за обнародване в ДВ и
адвокатски хонорар. При реализацията на изрично посочените в разпоредбата на
чл. 159 от АПК предпоставки, които съдът е счел за налични и който извод е
подробно мотивиран в горепосоченото съдебно Определение, жалбата е оставена без разглеждане, а съдебно производство е прекратено.
С Частна жалба
директорът на РЗИ – Габрово е оспорил Определение № 10 от 5.01.2021 г. изцяло –
и по отношение на прекратяването, и по отношение на присъдените разноски. АСГ е
изпратил жалбата до ВАС, за да бъде решен първо въпросът за законосъобразността
на оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване на делото.
С Определение №
3907 от 26.03.2021 г. на шесто отделение на ВАС по адм. д. № 2124 от 2021 г.
касационната инстанция е оставила в сила Определението на ГАС за прекратяване
на делото и по настоящем АСГ следва да се произнесе по частната жалба относно
присъдените с Определение № 10 от 2021 г. разноски, като развие производството
по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. В Определението на ВАС също
е посочено, както е приел и АСГ, че отмяната
на административен акт от административния орган в хода на
производството по съдебното му оспорване, по същество и като краен резултат е
тъждество с оттеглянето на АА по чл. 159, т. 3 от АПК. Отмяната на оспорения АА
води до липса на годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност по чл.
145 и сл. от АПК и тя е предпоставката, „поради нея“, е отпаднал правният
интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита, защото липсва непосредствено
засягане на субективните му права или по-скоро такова засягане отпада с
отмяната на акта.
При депозиране
на искането за изменение на процесното Определение в частта му относно
разноските по същество не са наведени нови мотиви, различни от изложените в
писмен Отговор вх. № СДА-01-2320 от 18.12.202 г., които АСГ е обсъдил и взел
предвид при произнасянето си с Определение № 10 от 5.01.2021 г.
Производството е
прекратено именно поради оттегляне /отмяна/ на оспорения АА от страна на самия
административен орган, както е посочил и ВАС. Именно поради този негов акт е
отпаднал правният интерес от оспорването му и се е наложило жалбата да се
остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Оспорената
Заповед е издадена на 5.11.2020 г., а жалбата против нея е депозирана на
10.11.2020 г., като към тази дата дружеството-жалбоподател е наело адвокат, ползвало е правните му
услуги, които не са безплатни, съгласно Закона за адвокатурата. Заповедта, с
която се „отменя“ първоначалната такава от административния орган, е с дата
12.11.2020 г. На 2.12.2020 г. при направена справка на интернет страницата на
РЗИ – Габрово е установено наличието на тази отменителна заповед.
По делото, вкл. и до момента, не са
представени доказателства, че с отменителната заповед жалбоподателят е бил
запознат до 30.11.2020г., когато с Молба от 30.11.2020 г. е отстранил
нередовности по жалбата си съгласно дадени му от АСГ специални указания с
Определение № 979 от 11.11.2020 г. С депозирането на тази своя молба
жалбоподателят е изразил желанието си за оспорване на първоначалната Заповед,
като е доказал свой правен интерес от това, внесъл е дължимата ДТ, такса за
обнародване в ДВ, т.к. АА е общ такъв, и е представил пълномощно и договор за
правна помощ от 25.11.2020 г. В договора изрично е посочено, че за процесуално
представителство именно по адм. д. № 314 от 2020 г. па АСГ е договорена и
заплатена на същата дата сумата от 550.00 лв. адвокатски хонорар. До този
момент по делото не са налице официални данни и доказателства, че
жалбоподателят е бил запознат с отмяната на Заповедта, която той е оспорил.
Едва на 18.12.2020 г. по делото постъпва Отговор от РЗИ – Габрово, в който
изрично е посочено, че процесната Заповед е отменена с друга последваща такава.
По тази причина и с Определение № 10 от
5.01.2021 г. жалбата е оставена без разглеждане и в полза на жалбоподателя на
основание чл. 143, ал. 2 от АПК са присъдени деловодни разноски.
Жалбоподателят, с Молбата си от 30.11.2020 г.,
е поискал присъждане на разноски, каквито са направени на стойност 620.00 лв.,
от които 550.00 договорен и изплатен адвокатски хонорар, съгл. приложен по
делото Договор за правна помощ от 25.11.2020 г., сключен между дружеството и
адв. В. П.; 50.00 лв. заплатена по сметка на съда държавна такса и 20.00 лв.
такса за обнародване в Държавен вестник.
Както в
Определение № 10 от 5.01.2021 г., така и по настоящем АСГ поддържа следното
становище по въпроса за разноските:
Съгласно чл.
143, ал. 2 от АПК подателят на
жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт. Отговорността за
деловодните разноски в съдебно-административното производство има санкционен
характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор и може да бъде
осъществена само по висящ процес. „Съдът може да присъди на страна направените по делото
разноски, когато са поискани, доказани са с надлежен документ, че са направени
и това е станало до приключване на устните състезания по конкретното дело.“ - Определение
№ 12055 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3846/2020 г., VI о. В
случая всяка от тези предпоставки е налице, поради което така направените
разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. В този смисъл е,
напр., и Определение № 14490
от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6055/2020 г., VI о. и
др.
Оспорващата
страна е имала упълномощен адвокат, който е изготвил и подписал жалбата и тя е
била депозирана при административния орган, преди той да отмени дни по-късно
оспорения с нея АА. Адвокатът е изготвил също и допълнителната Молба от
30.11.2020 година, към която е приложил както адвокатско пълномощно за съдебно
представителство по настоящото дело от 25.10.2020 г., така и договор за правна
помощ от 25.11.2020 г., съдържащ договорка и разписка за осъществено плащане.
Направена е подготовка за вече стартирало съдебно производство от страна на
дружеството.
Производството
по делото се прекратява с Определението от 5.01.2021 г., след представяне на
искането за присъждане на направени разноски и представяне на доказателства за
това, на основание чл. 159, т. 3 и т. 4, във връзка с чл. 184 от АПК, поради
оттегляне на оспорената Заповед с последваща такава на същия административен
орган, което е станало след образуване на съдебното производство и след
изпращане на препис от процесната жалба за окомплектоване с административната
преписка по издаване на оспорения акт с Определение № 979 от 11.11.2020 г. на
АСГ. При нормалното развитие на съдебното производство и на горепосоченото
правно основание искането за присъждане на направените по делото разноски може
да бъде отправено до съда до приключване на устните състезания. В случая
съдебното производство не е стигнало до тази фаза именно поради оттеглянето на
процесната заповед от нейния автор и настоящото прекратяване на производството
в закрито заседание. Искането за разноските не е задължителен реквизит на
жалбата, нито е налице нормативно изискване за представяне на такова и
доказателства за плащане на разноски към момента на стартиране на съдебната
процедура. С оглед на това следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски
е направено своевременно. По аргумент от чл. 156, във връзка с чл. 184 от АПК
за оттегляне на акта до първото по делото заседание не е необходимо съгласието
на оспорващия. Поради прекратяване на производството в закрито съдебно
заседание оспорващото дружество е имало възможност да направи искането си за
присъждане на разноски с допълнителната молба от 390.11.2020 г. За него не е
съществувала правна възможност за това в открито съдебно заседание, тъй като
такова не е проведено не по негова вина и му е останала възможност единствено
за отправяне на такова искане по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. В
този смисъл са, напр., мотивите на Определение № 3625 от 10.03.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 2766/2020 г., IV отделение и др.
АСГ също така
взе предвид и това, че оспореният АА е публикуван на страницата на РЗИ –
Габрово, без заинтересованите лица да са били известени по друг начин за него.
По същия начин е станала и отмяната му с последващата заповед, като сайтът на
административния орган не е задължително да се преглежда ежедневно и ежечасно
от заинтересованите лица, за да могат те непрестанно да бъдат информирани за
издаваните от съответните административни органи актове. Не съществува законова
презумпция, че заинтересованите лица следва да се считат за уведомени с всяка
публикация в сайта, за разлика от уведомяванията с ДВ. В случая подобна
публикация на процесните актове – обжалван и отменителен, няма данни да е била
правена в ДВ, поради което и не може да се презумира знание у жалбоподателя за
отмяната на оспорената заповед. По делото не са налице данни, от които да е
видно дали и кога жалбоподателят е узнал факта на отмяна на процесната заповед,
поради което не може и не следва да се презумира недобросъвестност у него
относно заплащането на таксите и хонорара.
Съдът следва да
напомни и това, че съгласно Закона за адвокатурата адвокатската помощ е
платена, като само в изрично регламентирани случаи такава се оказва безплатно,
а настоящият случай не попада в изчерпателно посочените хипотези на чл. 38 от
този закон. В случая е налице упълномощаване и предприети действия от страна на
адв. П. по оспорването на процесния АА още по време, когато той е действал и
тази правна дейност е нормално да бъде заплатена от дружеството – жалбоподател,
в тежест на административния орган, респективно на юридическото лице, което той
представлява, който с действията и акта си е ангажирал и жалбоподателя, и съда.
Молбата от
30.11.2020 г. на адв. П. е била
изпратена до РЗИ – Габрово и получена на 7.12.2020 г. По нея е депозиран
Отговор от 18.12.2020 г., в който е възразено срещу поисканото заплащане на
разноски, но не е направено възражение за прекомерност на договорения и
изплатен адвокатски хонорар, макар че на страната е предоставен 14-дневен срок
за отговор, вкл. и по този въпрос. Оспорване на размера на хонорара не е
направено и с частната жалба против Определение № 10 от 5.01.2021 г.
По изложените
съображения съдът намира, че Регионална здравна инспекция – Габрово, юридическо
лице по чл. 3, ал. 1 от Устройствен правилник на регионалните здравни
инспекции, следва да бъде осъдена да заплати на „****“ ЕООД – гр. Габрово
сумата от 620 /шестстотин и двадесет/ лева разноски по делото – 50 /петдесет/
лева дължима и внесена държавна такса, 20.00 /двадесет/ лв. такса за
обнародване в ДВ и 550 /петстотин и петдесет/ лева договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, неоспорено поради прекомерност, в цялост.
По изложените
съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК Административен
съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за изменение на Определение № 10 от 5.01.2021 г. на същия
съд, направено от директора на Регионална здравна инспекция – Габрово в частта
му досежно разноските
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването, с частна жалба, подадена
чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
Препис от
определението да се изпрати на жалбоподателя и на директора на РЗИ – Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪСТАВ:1………………………………
2………………………………