РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 606
23.03.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, петнадесети
състав, в публично заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 29 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на А.Г.Д., с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №20-0432-000229 от
21.12.2020г. на Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, Първо РУ-Пловдив, с която на
основание чл. 171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка- временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт за
неправилен и незаконосъобразен.Твърди, че са му нарушени прекомерно правата му,
защото работи извън града и без книжка не може да стигне до работното си място.
Претендира отмяната на оспорената заповед.В допълнителна жалба от 08.01.20221г.
сочи, че полевият тест не доказва, че е употребил наркотични вещества, нито
кога са употребени. В ЗПАМ не са посочени пълно и ясно обстоятелствата, при
които е извършено нарушението.
Ответникът
по жалбата – Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, първо РУ-Пловдив не изразява
становище по жалбата.
Пловдивският административен съд, в настоящия
състав, намира, че жалбата е подадена в срок и е подадена от активно легитимирана страна,
адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП -
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията
на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от материално и
териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з-391
от 06.02.2017г. Директора на ОДМВР-Пловдив и Заповед № 8121К-902 от
30.03.2015г. на министъра на МВР.
Съдът намира, че заповедта е издадена в
установената от закона форма, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.
Установи се, че процесната заповед отговаря на
всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа,
който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни
основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане
на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а
също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи,
че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна
преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради което и при наличие
на посочване в заповедта на АУАН с №АА607537 от 21.12.2020г., който
представлява част от административната преписка, констатациите в същата,
включително – талон за изследване /на л. 17 от делото/, също част от
административната преписка, съставляват и мотиви на заповедта.
В обстоятелствената част на оспорената заповед
е описано следното:на 21.12.2020г., около 22:15 часа, в гр. Пловдив, на бул.
„Ал. Стамболийски“, срещу №106, лицето А.Г.Д. управлява в посока запад-изток
лек автомобил Ситроен Ксара с рег. № ***, собственост на А.Г.Д., като извършва
следното нарушение: като водач на МПС Ситроен
Ксара с рег. № ***, управлява МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Пробата е извършена с техническо средство DrugCheck 3000SТК № АRNВ 0821 скалата, на
който отчете положителна проба за ТНС марихуана и АМР амфетамин. Издаден е талон
за медицинско изследване номер 0066238.
Оспорената заповед отговаря на всички
изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК.
По отношение на изискването на
чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на
административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено
такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се
установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В жалбата
не се и релевират конкретни доводи за нарушение на административно-производствените
правила.
Въпреки
че в жалбата липсват конкретно изложени твърдения за противоречие на заповедта
с материалноправните разпоредби, съдът служебно извърши проверка и за наличие
на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че обжалваната заповед
съответства на материалния закон.
Видно от всички писмени доказателства: АУАН №АА607537
от 21.12.2020г.; талон за изследване, установява се фактическият състав на чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
От страна на жалбоподателя липсват
доказателствени искания, като не се оспорва описаната в АУАН и в мотивите на
обжалваната заповед фактическа обстановка. Изложеното в мотивите не се опроверга
от жалбоподателя в хода на съдебното производство.
При
това положение констатациите в АУАН и талон за изследване следва да бъдат кредитирани.
Съдът приема за установено, че А.Д. е извършил
нарушението, установено с коментирания АУАН.
Извършеното от А.Д. административно
нарушение е по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Тази разпоредба съставлява и
материалноправното основание по чл. 171 т.1., б.“б“ от ЗДвП за прилагане спрямо
него на преустановяващата ПАМ.
Съгласно чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:1.временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Следва да се посочи, че в
конкретния казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на
закона, е изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради
факта, че тя е издадена от административния орган в условията на обвързана
компетентност.
При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
След като
жалбоподателят управлява МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози като пробата е извършена с техническо средство DrugCheck 3000SТК
№ АRNВ 0821 скалата, който отчита положителна проба за ТНС марихуана и АМР
амфетамин, то административният орган не само е имал право, но и задължение да
издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.1, б.“б“от ЗДвП
принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и
административният орган действа в условията на задължителна администрация. Т.е.
преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че в заглавната част на обжалвания административен акт е посочено
изрично, че се касае за Заповед за налагане на принудителна административна
мярка по чл.171 т.1,б.“б“ от ЗДвП, т.е. посочен е и нормативният акт, послужил
за правно основание за издаването й. В диспозитивната част на заповедта е
изписано също, че се налага санкция по цитираната разпоредба. При установената
фактическа обстановка по конкретния казус /управление на МПС след употреба на
наркотични вещества/, административният орган е длъжен да наложи съответната
санкция и по чл.171, т.1,б.“б“ от ЗДвП, тъй като е налице извършено нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а при това правонарушение водачът на МПС, следва да
понесе санкцията-отнемане на свидетелство за управление на МПС.
С прилагането на ПАМ се изпълнява
целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните
нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство.
ПАМ се налагат независимо от наложеното
административно наказание, както и независимо от реализирането на наказателната
отговорност, като не представлява административно наказание съгласно легалната
дефиниция на чл. 13 от ЗАНН. Различен е характерът на ПАМ /като ИАА/ с този на
наказателните постановления, като различен е и редът за тяхното обжалване.
С прилагането на
ПАМ се изпълнява целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно
да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят
административните нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че законосъобразно административният орган е наложил на жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка, поради което подадената жалба,
като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена.
Не са претендирани своевременно
разноски по делото и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-0432-000229 от
21.12.2020г. на Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, Първо РУ-Пловдив.
Решението е окончателно съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /ДВ бр. 77 от 2018 г. /.
Административен
съдия: /п/