№ 18056
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110114444 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕООД с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 286 ТЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 4610 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен
между страните неформален договор за изготвяне на митнически документи за
извършването на доставки, във връзка с който са издадени фактури с №№ .. /при
съобразяване на направеното уточнение в молба с вх.№ 282446/25.08.2025г/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2025г. до окончателното
заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните в настоящото производство са съществували
трайни търговски взаимоотношение, изразяващи се в извършването от страна на ищеца на
услуга по изготвяне на митнически документи за осъществяването на доставки от ответника.
Подчертава се, че ищецът е изпълнил задълженията си съобразно счетоводното
законодателство. Във връзка с така осъществените услуги от ищеца били издадени фактури
за дължимото от ответника възнаграждение на различна стойност с точно посочване на
единичната цена на извършената дейност. Подчертава се, че услугата била извършена точно
и в срок, като е било уговорено плащането да се осъществява по банков път. Въпреки това се
сочи, че плащане от страна на ответника не било извършено. Поддържа се, че с
представител на ответника са водени разговори за погасяване на задълженията и същият е
заявил, че ще заплати дължимите суми. Плащане обаче не било извършено. С оглед
изложеното се моли да бъде уважен предявения иск, като в полза на ищеца бъдат присъдени
сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Ответникът не изпраща процесуален представител и в проведеното открито съдебно
1
заседание, като не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствието му.
Същевременно в депозирана преди датата на откритото съдебно заседание молба с вх.
№ 324830/07.10.2025г. от името на ищеца е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение, като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да
бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 184.80 лева. Относно претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 1400 лева съдът констатира, че от ищеца е представена договор
за правна помощ и съдействие, в който е уговорено заплащането на възнаграждение в
размер на 1400 лева и е направено отбелязване, че сумата е платена в брой при
подписването му. Предвид това настоящият състав счита, че по делото е безспорно
установено, че ищцовото дружество е заплатило претендирания адвокатски хонорар. Ето
защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 1584.80 лева –разноски по
делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в с..., да заплати на
„.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр., на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 286 ТЗ сума в общ размер на 4610 лева с ДДС,
представляваща възнаграждение по сключен между страните неформален договор за
изготвяне на митнически документи за извършването на доставки, във връзка с който са
издадени фактури с №№ .., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 12.03.2025г. до окончателното заплащане на сумата.
2
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в с..., да заплати на
„.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сума в размер на 1584.80 лева – разноски, сторени в производството пред Софийски
районен съд.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3