Р Е
Ш Е Н И E
№ 425 27.10.2016 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд граждански състав
на четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана Кметска
прокурор Гергана Илиева
като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело номер 1609 по описа за 2011 година.
Производството по делото е образувано по повод мотивираното искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, а след настъпила законодателна промяна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против С.Д.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Р.И.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, и И.Р.С., ЕГН **********,***, за отнемане в полза на държавата на имущество на С.Д.Х. и Р.И.Х. на обща стойност 411 149,98 лв., а именно:
- на основание чл.10, вр.чл.4, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) от С.Х. и Р.Х.:
недвижим имот, а именно: 6 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.614.274, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/ 30.01.2009г на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Бургас, 8000, ул. „Иван Шишман”, № 35-А, с площ от 214 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ПИ 07079.614.271, ПИ 07079.614.295, ПИ 07079.614.275, ПИ 07079.614.273, ПИ 07079.614.272, ведно с право на строеж върху същия имот за построяване на едностаен апартамент на първи жилищен етаж, с приблизителна застроена площ от 51,60 /петдесет и едно цяло и шестдесет стотни/ кв.м., в това число 8,68 /осем цяло шестдесет и осем стотни/, кв.м. ид.ч., равняващи се на 7,07 %/седем цяло и нула седем стотни процента/ от общите части на сградата, вкл. общо котелно помещение, състоящ се от стая, кухня - трапезария, тераса, баня с тоалетна, антре, при изложение север - изток, при граници на апартамента: изток – външен зид към дворно място и външен калканен зид; запад – стълбищна клетка и външен калканен зид; север - външен зид към дворно място; юг - апартамент на Ст. Х. и стълбищна клетка; отгоре - апартамент на Ст.Х., и отдолу - ап. на Н.Петров, ведно с прилежащото избено помещение № 4 /четири/, с приблизителна полезна площ 3,72 /три цяло и седемдесет и две стотни/ кв.м., при граници: изток - външен калканен зид; запад - коридор; север – изба № 3; юг – изба № 5;
недвижим имот, а именно: 79.25 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.820.22, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/ 30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Бургас 8000, кв. Сарафово, ул. „Антон И.”, с площ от 1041 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ПИ 07079.820.920, ПИ 07079.820.17, ПИ 07079.820.21, ПИ 07079.820.30, ПИ 07079.820.28, ведно с право на строеж върху същия имот за построяване на едностаен апартамент тип 2 /две/ на междинно ниво на кота + 3,30 между първи и втори жил. етажи с приблизителна площ 49,50 /четиридесет и девет цяло и петдесет десети/ кв.м. ид.ч., в това число приблизителна площ от 6,31 /шест цяло и тридесет и една десети/ кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена с изложение: запад – северозапад – североизток - изток, състоящ се от антре, дневна с трапезария, кухня - бокс, мокро помещение, баня с тоалетна, една тераса, при граници: запад - северозапад- ул. „Атанас Манчев”; югозапад - двустайни апартаменти; югоизток - стълбищна клетка; изток – североизток - вътрешно дворно място;
недвижим имот, а именно: 66,67 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 11538.504.301, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-48/ 03.10.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение, касаещо имота със заповед № КД-14-02-305/ 09.03.2007г. на началника на СК-Бургас, с адрес на имота: гр.Свети Влас, п.к. 8229, с.о. Инцараки, с площ от 440 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ПИ 11538.504.589, ПИ 11538.504.304, ПИ 11538.504.303, ПИ 11538.504.302, ПИ 11538.504.299, 11538.504.300;
самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор 11538.504.301.1.13, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-48/ 03.10.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение, касаещо имота със заповед № КД-14-02-305/ 09.03.2007г. на началника на СК - Бургас, с адрес на имота: гр.Свети Влас, п.к. 8229, Инцараки, ет.4, ап.3, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 11538.504.301, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 54 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: ПИ 11538.504.301.1.14, ПИ 11538.504.301.1.11, ПИ 11538.504.301.1.9;
лек автомобил „Крайслер Чероки" с рег.№ А 4928 АТ, с дата на първоначална регистрация 01.01.1991 г., регистрация в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - гр. Бургас на 23.07.2003 г.
- на основание чл.4, ал.2 ЗОПДИППД (отм.) от С.Х.:
сумата от 6333 лв. от продажбата на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, т.ХІV, нот.д. № 2950/ 07 г.
- на основание чл.10, вр.чл.4, ал.2 ЗОПДИППД (отм.) от С.Х. и Р.Х.:
сумата от 1732,85 лв. от продажбата на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51, т.ХХХІХ, нот.д. № 11547/ 97 г.
сумата от 2655,55 лв. от продажбата на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 161, т.ХVІІ, нот.д. № 5556/ 97 г.
сумата от 4315 лв. от продажбата на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, т.ХV, нот.д. № 4656/ 97 г.
сумата от 6108 лв. от продажбата на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 175, т.І, нот.д. № 1313/ 98 г.
сумата от 14 117 лв. от продажбата на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57, т.ХV, нот.д. № 4623/ 97 г.
сумата от 11 145 лв. от продажбата на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181, т.VІІІ, нот.д. № 5462/ 98 г.
сумата от 177,65 лв. от продажбата на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 56, т.ХV, нот.д. № 4622/ 97 г.
сумата от 4985,23 лв. от продажбата на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, т.ІІІ, нот.д. № 1161/ 99 г.
сумата от 8400 лв. от продажбата на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, т.ХVІІІ, нот.д. № 8164/ 99 г.
сумата от 3850 лв. от продажбата на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, т.ХХХVІІ, нот.д. № 10992/ 97 г.
сумата от 87 105,20 лв. от продажбата на недвижими имоти с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 158, т.І, нот.д. № 215/ 98 г.
сумата от 30 200,50 лв. от продажбата на недвижими имоти с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 24, т.ХVІІ, нот.д. № 528/ 97 г.
сумата от 22 000 лв. от продажбата на недвижими имоти с нотариален акт за покупка на недвижим имот в полза на трето лице № 103, т.ІІ, нот.д. № 584/ 99 г.;
за обявяване недействителността по отношение на държавата на безвъзмездна сделка, сключена с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64, т.ІІ, нот.д. № 222 от 17.05.2006 г., с която проверяваното лице и съпругата му са отчуждили притежаван от тях недвижим имот, представляващ 1/ 2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1285 кв.м., находящо се в с. Маринка, област Бургас, съставляващо УПИ ХІІ-287, кв.31 по плана на с. Маринка в полза на И.Р.С., както и за отнемане в полза на държавата на същия имот на основание чл.7 т.1, вр.чл.4 ал. от закона.
Ищецът твърди че са налице предпоставките на чл.4 ал.1 и 2 от ЗОПДИППД (отм.), тъй като има влязъл в сила съдебен акт, с който С.Д.Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.210 ал.1 т.5, вр.чл.209 ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.3 ал.1 т.14 от закона и той и съпругата му са придобили през проверявания период имущество на значителна материална стойност, за придобиването на което няма данни за законни източници на средства. Твърди се, че имуществото е било придобито без принос на съпругата и следва да бъде отнето изцяло, въпреки придобиването му в режим на СИО. По отношение на безвъзмездната сделка се твърди, че следва да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата на основание чл.7 т.1 от ЗОПДИППД (отм.), доколкото предмет на същата е имущество, придобито от престъпна дейност, както и предмета на дарението да се отнеме в полза на държавата.
В резултат на уточнения на мотивираното искане в с.з. на 12.12.2012 год., като предмет на претенцията за отнемане на имущество на основание чл.4 ал.1 от закона следва да се приемат ид.части от поземлен имот с идентификатор 07079.614.275 по КККР на гр.Бургас, ведно с едностаен апартамент на първи етаж, подробно индивидуализиран в искането.
В съдебно заседание мотивираното искане се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът С.Х., представляван от назначен от съда особен представител, оспорва мотивираното искане. Заявява, че не са налице достатъчно данни да се направи основателния извод от съда, че процесното имущество е придобито от престъпна дейност. Сочи, че имуществото, предмет на искането, е придобито в много по-ранен период от установеното през 2008 г. от наказателния съд с присъда престъпление и не може да се направи обоснована връзка на деянието с процесното имущество. Заявява се, че безвъзмездната сделка, касаеща първия от исканите за отнемане имоти, е прогласена за нищожна, поради което ответникът не е придобил собствеността върху предмета на това дарение. В отговора се твърди, че вторият, посочен за отнемане имот, е придобит от ответника тринадесет години преди установяване на престъпното деяние. Същият имот е прехвърлен на трето лице през 1996 г. срещу задължение за строителство. Имотът е бил придобит в режим на СИО и в съсобственост с друго лице. По отношение на третия имот се сочи, че строежът е проектиран и реализиран в периода 2004 г. – 2007 г., със заемни средства на ответника, който във времето от 1999 г. до 2003 г. е получил в заем сумата от 39 140 щатски долара и 14 602 лв. Твърди се, че лекият автомобил, предмет на претенцията, към момента на регистрацията му в КАТ, е бил дванадесетгодишен и сочената пазарна стойност за него е завишена. В периода на придобиване на автомобила, ответникът е разполагал с получени в заем средства.
Заявява се, че имотът в с. Маринка е бил притежаван в съсобственост между ответника и неговата съпруга, след прекратяването на СИО, вследствие на развода им, ответницата Х. е придобила частта си от имота чрез замяна, а не чрез заплащане на парична сума, която би могла да бъде придобита от престъпна дейност. Твърди се, че посочените продажни стойности на обектите, с които ответникът се е разпоредил и чиято стойност се търси, за посочени произволно, без съобразяване със свободата на договаряне между страните.
Оспорването се поддържа в съдебно заседание, особеният представител на ответника Х. моли искането да бъде отхвърлено.
Ответницата Х. оспорва частично мотивираното искане. Не се противопоставя на искането за отнемане на недвижимите имоти по чл.4 ал.1 от закона, като сочи, че претендираните в настоящото производство недвижими имоти са купени от бившия й съпруг – ответника Х., без нейно съгласие и принос. Възразява против искането за отнемане на посочените в мотивираното искане парични суми, получени от продажба на имоти, като сочи, че не е получавала подобни суми.
Ответницата С. оспорва претенцията за обявяване недействителността на безвъзмездната сделка, сключена с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64, т.ІІ, нот.д. № 222/ 17.05.2006 г. на нотариус О.Желев, като заявява, че сделката е привидна и прикрива покупко – продажба между същите страни, по която ответницата С. е заплатила сумата от 15 000 лв.
Прокуратурата изразява становище за основателност и доказаност на мотивираното искане.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните доказателства и закона, намира за установено следното:
Предявеното искане има своето правно основание в чл.28 от ЗОПДИППД (отм.).
Ищецът твърди, че са налице предпоставките на чл.4 ал.1 и 2 от специалния закон, тъй като има влязъл в сила съдебен акт, с който от ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление, попадащо в предметния обхват на чл.3 – по чл.210 ал.1 т.5 от НК и той и съпругата му са придобили имущество на значителна материална стойност, за придобиването на което няма данни за законни източници и средства. Комисията носи тежестта да установи кумулативните предпоставки, от които произтича правото на отнемане в полза на държавата на имущество по ЗОПИППД (отм.): престъпна дейност на ответника по чл. 3 от специалния закон; придобиване на имущество на значителна стойност; липса на законен източник на доходи за придобиване на имуществото и връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито имуществото.
Потестативното право на държавата по ЗОПДИППД (отм.) да отнеме имущество от частно-правните субекти – физически или юридически лица, възниква при определени предпоставки. Първата от тях е да е осъществена престъпна дейност, попадаща в предметния обхват на закона (чл.3), установена с влязла в сила присъда или приравнен на нея акт на наказателния съд. В конкретния случай се установява от приложената присъда №423/14.04.2008 год. по НОХД №2014/2007 год. на БРС, потвърдена с решение №274/30.12.2008 год. по ВНОХД №199/2008 год. на БОС, че ответникът е бил осъден за това, че през м.септември 2001 год. в гр.Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Д. К. заблуждение, че предоставената му в заем от последния сума от 10 500 германски марки спешно му е необходима за закупуване на животновъдна ферма в с.Брястовец, като му обещал парите да бъдат върнати до два месеца, и с това му причинил имотна вреда в големи размери – престъпление по чл.210 ал.1 т.5, вр.чл.209 ал.1 от НК, т.е. престъплението, за което е бил осъден ответника попада в предметния обхват на чл.3 ал.1 т.8 от закона и първата предпоставка следва да се приеме за установена.
Ответникът е встъпил в брак на 29.05.1993 год. с ответницата Р.Х., а бракът им е бил прекратен с развод с решение №41/20.01.2006 год. по бр.гр.д.№2398/2005 год. на БРС, в сила от същата дата. От брака си ответниците имат едно дете – Д. С. Х., род.на *** год.
Установява се от събраните писмени доказателства, че по време на брака си ответниците С. и Р. Христови са придобили и отчуждили следните недвижими имущества:
С нот.акт №131, том ХХХІ, дело №9381/1996 год. на БН, ответникът и В. С. Д. са закупили дворно място в с.Маринка, с площ от 1402 кв.м., образуващо УПИ ХІХ за имот пл.№225 в кв.35, за сумата от 101 000 лв. Видно е от заключението на в.л.Кехайова, че пазарната стойност на ½ ид.ч. от този имот към момента на придобиването му е била 648 940 неденоминирани лева или 648,940 деноминирани лева (пояснение под таблицата на стр.9-10 от заключението). С нот.акт №161, том ХVІІ, дело №5556/97 год. на БН, съсобствениците В. Д. и ответницата Х. са продали на трето лице 1000,97/1420 кв.м.ид.ч. от парцел ХІХ-225, а с нот.акт №51, том ХХХІХ, дело №11547/97 год. всички съсобственици на парцел ХІХ-225 за продали на трето лице 480,03 кв.м.ид.ч. от дворното място, представляващо парцел ХІХ-225.
С нот.акт №166, том VІ, дело №2281/96 год., ответникът Х., заедно с А. К., са закупили 247/545 кв.м.ид.ч. от парцел ХІІІ-437 в кв.Сарафово, за сумата от 22 500 лв. Закупената от ответника Х. ½ от 247/545 кв.м.ид.ч. е била оценена от в.л.Кехайова на 191 934 неденоминирани лева. С нот.акт №45, том ХХІ, дело №6615/97 год., ответникът е закупил 103,50/545 кв.м.ид.ч. от дворно място, представляващо парцел ХІІІ-473 в кв.55 по плана на кв.Сарафово, при запазване на съществуващата сграда, собственост на трети лица, за сумата от 61 000 лв. Видно е от заключението на СТЕ, че пазарната стойност на този имот към момента на придобиването е била 4 164 015 неденоминирани лева или 4 164,015 деноминирани лева. Ответниците Х. са се разпоредили с притежаваните от тях 247/545 кв.м. ид.ч. от парцел ХІІІ-473 в кв.Сарафово, като с нот.акт №175, том І, дело №1313/98 год. са ги продали за сумата от 150 000 лв.
С нот.акт №178, том ХХІ, дело №7331/95 год., ответникът и А. К. са придобили ¼ ид.ч. от дворно място, представляващо парцел V-781 в кв.23 по плана на кв.Сарафово, за сумата от 28 000 лв. Видно е от заключението, че пазарната стойност на ½ идч. от придобития имот е била 147 506 неденоминирани лева. С нот.акт № 73, том ХІХ, дело №5974/96 год. приобретателите на горния имот, както и съпругата на ответника – Р.Х., са сключили сделка с Д. М., с която са му прехвърлили 165 кв.м.ид.ч. от ¼ ид.ч. от парцел V-781 в кв.23, целият с площ от 1105 кв.м., както и са учредили на М. право на строеж, което ще се реализира от приобретателя в североизточната част на парцела в самостоятелно строително петно за строителството на жилищна сграда, от която ответниците ще придобият три апартамента и съответните им избени помещения.
Представя се разрешение за строеж №48/11.12.1997 год. за построяване на жилищна сграда в парцел V-781 от ответниците и Д. М. От писмо изх.№08-00-332/17.06.2010 год. на Община Бургас се установява, че в парцел V-781 в кв.23 има изградени четири калканни сгради, от които №2 и №3 се обитават, а №1 и №4 са на груб строеж. Видно е от заключението на в.л.Кехайова, че сградата, за която на ответниците и М. е било издадено разрешение за строеж в парцел V-781, е изградена до степен груб строеж.
С нот.акт №57, том ХV, дело №4623/97 год., ответниците са продали 12 кв.м.ид.ч. от парцел V-781 в кв.Сарафово, както и 44,21 кв.м. от учреденото право на строеж, като купувачът получава правото да участва в строителството на масивната жилищна сграда и да получи бъдещ застроен обект – апартамент тип 1 на втори жилищен етаж, с площ от 39,26 кв.м., ведно с избено помещение №9, за сумата от 28 000 лв. Видно е от таблицата на стр.11 от заключението на в.л.Кехайова, че към датата на отчуждаването стойността на продадените терен и апартамент ведно с избеното помещение и ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата, е била 1 670 348 неденоминирани лева.
С нот.акт №181, том VІІІ, дело №5462/98 год., ответниците са продали апартамент на партерен етаж със застроена площ от 52,92 кв.м., ведно с избено помещение №10, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, както и 10 кв.м.ид.ч. от дворното място, представляващо парцел V-781 в кв.23 по плана на кв.Сарафово, за сумата от 3 730 000 лв. Видно е от заключението на в.л.К., че пазарната стойност на отчуждените апартамент, избено помещение, ид.ч. от общите части на сградата и част от терена, възлиза към момента на продажбата на 12 334 331 неденоминирани лева.
С нот.акт №56, том ХV, дело №4622/97 год., ответниците са продали 10 кв.м.ид.ч. от парцел V-781 в кв.23 по плана на кв.Сарафово, за сумата от 6 000 лв.
С нот.акт №26, том ХХХІV, дело №10113/96 год., ответникът е закупил заедно с В. Д., Г. Г. и П. Н. дворно място от 865 кв.м., парцел ІІІ-17 в зона В на кв.“Меден рудник“, за сумата от 476 000 лв. Според заключението на СТЕ, пазарната стойност на придобитата от ответниците ид.част възлиза на 952 040 неденоминирани лева. Съсобствениците са се разпоредили с горния имот с нот.акт №49, том І, рег.№496, дело №104/99 год., като за го продали за сумата от 14 273 000 неденоминирани лева.
С нот.акт №161, том І, рег. №1235, дело №149/99 год., ответникът е закупил парцел VІ-738 в кв.80 по плана на с.Равнец, ведно със сезонна тухлена сграда, за сумата от 380 лв. Според заключението на в.л.К., пазарната стойност на придобития имот е била 8 412 лв. Ответниците са продали същото дворно място, ведно със сградата, с нот.акт №148, том V, рег.№7942, дело №1491/99 год.
С нот.акт №71, том ІІ, дело №571/96 год., ответникът е закупил незастроено дворно място в с.Ветрен, представляващо парцел ХІІ-463 в кв.47, за сумата от 33 000 лв. Пазарната стойност на имота към момента на придобиването е била 363 413 неденоминирани лева – таблица на стр.9-10 от заключението на СТЕ. Ответниците са продали парцел ХІІ-463в кв.47 с площ от 547 кв.м. с нот.акт №3, том ХХХVІІ, дело №10992/97 год. за сумата от 173 000 неденоминирани лева (л.58 от делото).
С нот.акт №199, том ІІ, рег.№3650, дело №830/99 год., ответниците са придобили апартамент №20, на пети етаж, вход 2, застроена площ от 86,54 кв.м., ведно с избено помещение №20, находящи се в масивна жилищна сграда – ЖСК“Орфей“, строяща се в парцел ІV, пл.№№38,39 в кв.37 по плана на к-с“Славейков“ в гр.Бургас, за сумата от 28 453 лв. Според заключението на СТЕ, пазарната стойност на имота към момента на придобиването е била 30 777 лв. С решението за прекратяване на брака поради развод е утвърдено споразумение между ответниците-съпрузи, по силата на което апартамент №20 в бл.80 на к-с“Славейков“ е поставен в изключителна собственост на ответницата Х..
С нот.акт №79, том ХХ, дело №6281/96 год., ответникът Х. е получил по дарение от Н. П. и Х. П. правото на собственост върху 75/435,50 кв.м.ид.ч. от дворно място, представляващо парцел V—7569,7570 в кв.55 по плана на гр.Бургас. С договор за групов строеж от 13.08.1996 год., вписан на 14.08.96 год., том ІV, №6566, том 240, Н. П. и ответникът Х. са се съгласили да обединят усилия за проектиране и изграждане на жилищна сграда в парцел V—7569,7570 в кв.55, като след изграждането ѝ всеки от участниците ще стане собственик на индивидуално определени обекти, като за С.Х. тези обекти са:двуетажен офис на партера, едностаен апартамент на І жилищен етаж, на приблизителна площ от 51,60 кв.м.; едностаен апартамент на І жилищен етаж, на приблизителна площ от 57,75 кв.м.; тристаен апартамент на ІІ жилищен етаж; двуетажен апартамент тип мезонет на терасовиден и тавански етажи и ателие на терасовиден етаж с приблизителна площ от 51,60 кв.м.
Представено е разрешение за строеж №213/22.11.1996 год. на Община Бургас за строителството на жилищна сграда, състояща се от сутерен, партер, 4 жилищни етажа и мансарден в парцел V-7569 в кв.55, с административен адрес гр.Бургас, ул.“Ив.Шишман“ №35. Според писмо изх.№37-00-55/23.06.2010 год. на ТД“Приморие“ на Община Бургас, за сградата няма издадени протокол обр.15 и удостоверение за въвеждане в експлоатация.
С нот.акт №158, том І,рег.№1171, дело №215/98 год., ответниците са продали 10/217,50 кв.м.ид.ч. от дворно място, представляващо 217,5/435,50 кв.м.ид.ч. от парцел V—7569,7570 в кв.55, ведно с правото на строеж съгласно договор за групов строеж, за построяване на двуетажен офис на партерен и полусутеренен етаж, за сумата от 7 000 000 лв.
С нот.акт №137, том ХІ, дело №6432/98 год., (л.101), ответниците са прехвърлили на Б. Й. 49/217,50 кв.м.ид.ч. от дворното място, представляващо 217,5/435,5 кв.м. ид.ч. от парцел V-7569,7570 в кв.55 по плана на гр.Бургас, ведно с правото на строеж, придобито по договор за групов строеж от 13.08.1996 год. за построяването на следните жилищни и нежилищни единици: тристаен апартамент на ІІ жилищен етаж, двустаен апартамент тип мезонет на терасовиден и тавански етаж и ателие, срещу задължение за строителство. В делото се съдържат само първата и последна страница от този нотариален акт, но както е видно от съдържанието на п.V, предмет на сделката са били три отделни права и имоти (по пункт І т.1,2 и 3), а и твърденията на ищеца, че именно правото да се построят трите изброени по-горе самостоятелни обекта изобщо не е било оспорено.
С нот.акт №24, том ХVІІ, рег.№5281/97 год. ответниците са продали 10/217,50 кв.м.ид.ч. от дворното място, представляващо 217,5/435,5 кв.м. ид.ч. от парцел V-7569,7570 в кв.55 по плана на гр.Бургас, както и съответната ид.част от правото на строеж за апартамент южен на първи жилищен етаж с приблизителна площ от 45,88 кв.м. Видно е от заключението на СТЕ, че пазарната стойност на отчуждения имот е била към датата на разпореждането общ 24 671 032 неденоминирани лева.
Както се установява от мотивите на приложеното решение №553/11.12.2015 год. по гр.д.№2081/2013 год. на БОС, в сила от 22.01.2016 год., с нот.акт №138, том ХХ, дело №6365/96 год., ответникът е продал 6/217,50 кв.м.ид.ч. от дворното място, представляващо 217,5/435,5 кв.м. ид.ч. от парцел V-7569,7570 в кв.55 по плана на гр.Бургас, ведно с правото по договор за групов строеж приобретателят да получи след цялостното построяване на сградата едностаен апартамент на първи жилищен етаж с приблизителна площ от 51,60 кв.м., ведно с избено помещение №4 и ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 7,07%.
С нот.акт №25, том І, рег.№292, дело №51/99 год. ответниците са продали на трети лица апартамент №4, на четвърти жилищен етаж, във втори вход на бл.60 в к-с “Славейков“ в гр.Бургас, със застроена площ от 53,82 кв.м, ведно с избено помещение №15, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата от 22 000 000 лв. Не се представя документът, с който ответниците са придобили горния имот, но от описаните приложения към акта се установява, че това се е случило с нот.акт №145, том ХІ,дело №3795/97 год. на БРС.
С нот.акт №133, том Х, дело №2914/95 год. ответницата Х. закупила апартамент №5, вх.“А“, ет.І-, бл.10 на ж.к.“Диана“ в гр.Ямбол, със застроена площ от 88,60 кв.м., ведно с таванско помещение и ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата от 250 000 лв. Видно е от заключението на СТЕ, че пазарната стойност на имота към датата на придобиването е била 1 020 380 неденоминирани лева. Жилището е било дарено от съпрузите Х. с нот.акт №36, том ХІІ, дело №3937/95 год. на нотариус при ЯРС.
С нот.акт №52, том ХVІІ, рег.№96444, дело №3014/2004 год. (л.122), три физически лица, собственици на недвижим имот, са учредили право на строеж и са прехвърлили в ид.ч. 50% от правото на строеж и от правото на собственост на „Тим инвест“ ЕООД и на ответника Х., върху УПИ ХХХІV-273 по плана на с.о.“Инцараки“ в землището на Свети Влас, срещу задължението на приобретателите да построят жилищна сграда, като страните са уговорили кои обекти в собственост на кой от съдоговорителите ще бъдат предоставени, включително, че в собственост на ответника Х. ще се предостави апартамент – запад, със застроена площ от 47,22 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части и от правото на строеж. Видно е от приложените писмо от 10.06.2010 год. на Община Несебър и удостоверение №65/11.04.2007 год., че жилищната сграда в имот с идентификатор 11538.504.301 в с.о.Инцараки“ е била построена и въведена в експлоатация. Към настоящия момент самостоятелният обект на ответниците в тази сграда не е отчужден.
По време на брака ответницата Х. е придобила по замяна с нот.акт №8, том VІ, рег.№8672, дело №883/2003 год., а след прекратяването на брака ответниците Х. са дарили на ответницата С. следния недвижим имот:1/2 ид.ч. от дворно място, цялото от 1285 кв.м., находящо се в с.Маринка, представляващо УПИ ХІІ-287 в кв.31 на плана на селото, ведно с правото на строеж да се построи или надстрои жилищна сграда.
След прекратяването на брака, ответникът Х. е придобил самостоятелно с нот.акт №190, том Х, рег.№4204,дело №1897/06.11.2006 год., 1/3 ид.ч. от нива на площ от 3,402 дка, ІV категория, в м.“Езика“ в землището на гр.Поморие, имот №008303 по плана за земеразделяне. Видно е от заключението на СТЕ, че пазарната стойност на 1/3 ид.ч. от придобитата нива към момента на покупката е била 12 928 лв. С нот.акт №181, том ХІІ, рег.№3989, дело №2284/2007 год., ответникът е продал притежаваната от него 1/3 ид.ч. за сумата от 6 500 лв. Според заключението, пазарната стойност на отчуждения дял към 15.11.2007 год. е била 6 363 лв.
Ответниците са придобили по време на брака (23.07.2003 год.) лек автомобил „Крайслер Чероки“ рег.№ А4928АТ, чиято пазарна стойност към датата на придобиването е 3 600 лв. (по-малката от стойностите, посочени от в.л.М.А.).
Съдебната практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК със задължителен характер за настоящия съд, приема, че пазарната стойност, реално съобразена към момента на придобиване на съответното имущество, е тази, която определя дали спорното имущество е на значителна стойност по см.на чл.3 ал.1, вр. §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), а преценката на съда дали имуществото е на значителна стойност се извършва независимо от стойността, посочена от страните в документа за собственост – така решение №323/20.10.2011 год. по гр.д.№1135/2010 год., ІІІ г.о. ВКС, решение №834/23.12.2010 год. по гр.д.№1417/2009 год. ІV г.о., решение №209/26.07.2011 год. по гр.д.№1462/2010 год. ІІІ г.о. Тъй като значителната стойност на имуществото е обективна величина, това означава, че следва да се определи реалната му пазарна цена към момента на придобиването му, ако е необходимо с помощта на вещи лица, а комисията и съдът не са обвързани от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на имуществото. Независимо дали проверяваното лице е прехвърлило правото на собственост, но сделката е недействителна по отношение на държавата (чл.6, чл.7 и чл.8 от закона), или имуществото е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин и се иска отнемане на полученото по сделката, преценката за значителна стойност се формира с оглед на прехвърленото имущество.
В конкретния случай преценката дали придобитото имущество от ответниците Х. през проверявания период е на значителна стойност следва да се извърши с помощта на оценителските експертизи, като пазарните стойности, посочени от вещите лица, следва да се приравнят в МРЗ, доколкото поради деноминацията на лева абсолютната стойност на имуществото след деноминацията некоректно се съотнася към стойността от 60 000 лв. по §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.). Към датата на влизане на закона в сила, стойността от 60 000 лв. се е приравнявала на 400 МРЗ. Стойностите по таблицата на стр.9-10 от заключението на в.л.Кехайова, показват следното: пазарната стойност имота по т.1 е 80,8 МРЗ; на имота по т.2 – 162,24; на имота по т.3 – 139,17; на имота по т.4 – 69,54; на имота по т.5 – 57,73; на имота по т.6 – 238,01; на имота по т.7 - 125,55; на имота по т.8 – 131,67; на имота по т.9 – 459,36; на имота по т.10 – 1027,34; на имота по т.11 – 399,37 МРЗ. При това, в таблицата не са показани придобивни пазарни стойности на имотите, които са придобити в резултат на възлагане и извършване на строителство (уточнение под таблицата). От горното е видно, че придобитото недвижимо имущество от ответниците Х. е на значителна стойност и е налице втората предпоставка по закона. Към този извод на съда не намира никакво отношение разрешаването на правния спор за симулативността на договора за дарение, обективиран в нот.акт №79/96 год., по който са постановени решение №1689/20.01.2003 год. по гр.д.№1493/2002 год. на БРС, решение №7-І/23.01.2004 год. по гр.д.№1350/2003 год. на БОС и решение №111/10.02.2005 год. по гр.д.№212/2004 год. на ВКС, ІІ г.о. Като краен резултат, договорът за дарение, сключен с нот.акт №79, том ХХ, н.д.№6281/96 год., е прогласен за нищожен поради относителна симулация, като прикриващ валиден договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за проектиране и строителство от 13.08.1996 год. и озаглавен „договор за групов строеж“. Както е видно от таблицата на стр.9-10 от заключението на в.л.Кехайова, пазарна оценка на този недвижим имот не е правена, както и въобще на самостоятелните обекти, придобити в резултат на възложено и извършено строителство, с изключение на едностайния апартамент на І жил.етаж на ул.“Цар Иван Шишман“ №35 и апартамента в с.о.“Инцараки“, двата оценени отделно на стр.10. Ето защо изброените по-горе стойности в изражение в МРЗ по пункт от 1 до 11 от таблицата на стр.9-10 от заключението на СТЕ са достатъчни за извода, че придобито имущество е на значителна материална стойност.
По-голяма част от недвижимите имоти са били придобити от съпрузите по време на брака им и поради презумпцията на чл.19 ал.3 от СК (отм.) тези имущества са станали съпружеска имуществена общност. Предпоставка за приложението на чл.10 от ЗОПДИППД (отм.) е оборването на законовата презумпция за съвместен принос от комисията. В случая обаче твърдението за липса на съвместен принос при придобиването на имуществата по време на брака се въвежда и доказва и от ответницата Х.. От показанията на водените от нея свидетели се установява, че имуществата са били придобивани дори без нейното знание и одобрение, със средства от заеми, получени от ответника от трети физически лица. Свидетелите изнасят, че ответникът Х. е водил свой самостоятелен живот, не участвал в издръжката на домакинството, често пъти сметките били плащани от родителите на съпрузите и дори имало случаи, в които жилището оставало без ток. В противоположност на тежкото състояние на съпругата и детето, ответникът Х. поддържал висок жизнен стандарт – св.П.. Съдът изцяло кредитира показанията на водените свидетели, които кореспондират с писмените доказателства по делото – представят се документи за множество заеми, получавани от ответника Х. от трети лица, непрекъснато обезпечавани с ипотеки, както и доказателства за просрочени задължения към „Топлофикация - Бургас“ ЕАД и „ВиК“ЕАД (л.600 и сл.). С оглед събраните доказателства съдът приема, че презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи за придобиване на недвижимите имоти по време на брака е опровергана и тези имоти са били придобивани единствено със средства, осигурявани от ответника Х..
Видно е от представените доказателства, че по време на проверявания период ответникът Х. е реализирал следните доходи: за финансовата 2007 год. е подал декларация по ЗОДФЛ отм. с положителен резултат от 6 316,60 лв., които се равняват на 35 МРЗ; за периода от м.февруари 2008 год. до в.август 2008 год. е реализирал доход от трудово правоотношение в размер на 4 032 лв. или 18 МРЗ.
През проверявания период и по време на брака ответницата Х. е подала декларации по ЗОДФЛ отм., както следва: за 2001 год. – 684,45 лв. или МРЗ; за 2002 год. – 798,52 лв. или 8 МРЗ; за 2003 год. – 891,47 лв. или 8,1 МРЗ. Така доходите, реализирани от проверяваното лице и съпругата му до прекратяването на брака им е 77,3 МРЗ.
През проверявания период ответниците са реализирали приходи от продажба на имущества и от получаване на заеми от други лица.
Видно е от двата варианта на заключението по СИЕ на в.л.Г., че за ответниците Христови се оформя значителен недостиг на парични средства през проверявания период. В първия вариант на заключението като приходи на ответниците са възприети трудовите доходи, доходите по ГДД, получен заем от ДСК и приходи от продажба на имоти, а като разходи – тези по базови данни на НСИ за издръжка на домакинството, за придобиване на недвижими имоти по пазарни цени, за придобиване на МПС, за СМР на недвижимите имоти, за които ответникът е поел задължение за строителство (остойностени от в.л.К.), за изплатените заеми, включително лихви, за раздадени заеми, за нотариални такси и за издръжка на детето след развода на съпрузите. В този случай недостигът е 6 048 МРЗ. При втория вариант на заключението, като приходи са отчетени единствено доходите от трудова дейност, по ГДД и от заем, получен от банка „ДСК“, а като разходи – базовите разходи по НСИ, разходите за придобиване на недвижими имоти и МПС по пазарни цени, разходите за изплащане на заеми вкл.лихви, раздадените безлихвени заеми на трети физически лица, заплатените нотариални такси и дължимата издръжка на детето след развода. При този вариант недостигът е още по-голям – 7497 МРЗ. Според съда, вторият вариант на заключението представя по-достоверно съотношението на приходите и разходите на ответниците, съответно предоставя по-правдиво имущественото състояние на проверяваното лице, тъй като при първоначална липса на законни доходи всяка последваща продажба на имущество и реализирането на доходи не могат да се зачетат като източник на законен доход. В обобщение и въз основа на заключението на в.л.Г. може да бъде направен извод, че ответникът е придобил имущество на значителна материална стойност без да е установен законен източник в придобиването му.
Според възприетото с ТР №7/30.06.2014 год. по т.д.№7/13 год. ОСГК, необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност и придобиването на имуществото, като неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин.
Конкретното престъпление, за което е осъден ответника Х. и което попада в предметния обхват на ЗОПДИППД (отм.) (другото престъпление за което е осъден не попада в обхвата на закона), е осъществено през м.септември 2001год. и представлява измама, от която е причинена имотна вреда в големи размери – 10 500 германски марки с левова равностойност 10 500 лева, равняващи се на 123,53 МРЗ (мотиви към присъда №423/14.04.2008 год. по НОХД №2014/2007 год. на БРС). След датата на престъпното деяние, ответникът е придобил с нот.акт №52, том ХVІІ, рег.№96444, дело №3014/2004 год. (л.122), право на строеж върху УПИ ХХХІV-273 по плана на с.о.“Инцараки“ в землището на Свети Влас и ид.ч. от правото на собственост срещу задължението да построи жилищна сграда заедно с другия приобретател, като видно от писмо от 10.06.2010 год. на Община Несебър и удостоверение №65/11.04.2007 год. правото на строеж е реализирано и трансформирано в право на собственост върху апартамент с идентификатор 11538.504.301.1.13, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-48/ 03.10.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.Свети Влас, п.к. 8229, Инцараки, ет.4, ап.3, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 11538.504.301, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 54 кв.м. Също след датата на престъпното деяние и след прекратяването на брака ответникът е придобил с нот.акт №190, том Х, рег.№4204,дело №1897/06.11.2006 год., 1/3 ид.ч. от нива на площ от 3,402 дка, ІV категория, в м.“Езика“ в землището на гр.Поморие, имот №008303 по плана за земеразделяне. Този имот е отчужден възмездно през следващата 2007 год. Също след датата на деянието е придобит и автомобила. Всички останали имущества са придобити преди датата на измамата, включително и чрез реализиране на строителството в някои от недвижимите имоти - терени. Както е видно от заключението на в.л.Г., към 23.07.2003 год. (дата на покупката на автомобила), към 03.12.2004 год. (датата на придобиване на правото на строеж за парцел ХХХІV -273), към 2007 год. (датата на въвеждане на сградата в експолатация), към 06.11.2006 год. (датата на покупка на 1/3 ид.ч. от нива), разходите на ответника значително са превишавали доходите му. Доколкото не е установен законен източник на доход, покриващ покупната цена на имуществата, подробно изброени по-горе, придобити след датата на измамата, основателно може да се предположи, че имуществата са придобити със средствата от престъпната дейност.
На основание чл.4 ал.1, вр.чл.10 от закона от ответника, поради липса на принос от съпругата за придобиване на имуществата, следва да бъдат отнети апартамент с идентификатор 11538.504.301.1.13 по КККР на гр.Свети Влас, ведно с 66,67 кв.м.ид.ч. от недвижим имот с идентификатор 11538.504.301, както и л.а.“Крайслер Чероки“ с ДК№А4928АТ.
На основание чл.4 ал.2 от закона подлежи на отнемане от ответника получената от продажбата на 1/3 ид.ч. от нива в м.“Езика“ пазарна цена, а именно сумата от 6 333 лв. (така, както е предявено искането).
За останалите имущества дори и по пътя на предположението не може да бъде направен извод за връзка между придобиването им и престъпната дейност. Те са придобивани в моменти, значително отдалечени от установената и наказана престъпна дейност. Дори и към датата на придобиването им ответникът да не е имал законни доходи, включително получаваните заеми от трети лица също не могат да бъдат третирани като законен източник, след като ответникът не е имал законни доходи, с които да погасява тези заеми, тези имущества не може да се отнемат автоматично, ако придобиването им няма връзка с престъпната дейност, тъй като целта, преследвана от закона, е да се отнемат имущества, за които може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, а не имущества с неустановен произход. Поради изложеното следва да бъде отхвърлено мотивираното искане за отнемане два недвижими имота, придобити значително преди датата на деянието, а именно: 6 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.614.275, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/ 30.01.2009г на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Бургас, 8000, ул. „Иван Шишман”, № 35-А, с площ от 214 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ПИ 07079.614.271, ПИ 07079.614.295, ПИ 07079.614.275, ПИ 07079.614.273, ПИ 07079.614.272, ведно с право на строеж върху същия имот за построяване на едностаен апартамент на първи жилищен етаж, с приблизителна застроена площ от 51,60 /петдесет и едно цяло и шестдесет стотни/ кв.м., в това число 8,68 /осем цяло шестдесет и осем стотни/, кв.м. ид.ч., равняващи се на 7,07 %/седем цяло и нула седем стотни процента/ от общите части на сградата, ведно с прилежащото избено помещение № 4 /четири/, с приблизителна полезна площ 3,2 кв.м., както и 79.25 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.820.22, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-9/ 30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Бургас 8000, кв. Сарафово, ул. „Антон И.”, с площ от 1041 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ПИ 07079.820.920, ПИ 07079.820.17, ПИ 07079.820.21, ПИ 07079.820.30, ПИ 07079.820.28, ведно с право на строеж върху същия имот за построяване на едностаен апартамент тип 2 /две/ на междинно ниво на кота + 3,30 между първи и втори жил. етажи с приблизителна площ 49,50 /четиридесет и девет цяло и петдесет десети/ кв.м. ид.ч., ведно с ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като за първия имот, освен изложените мотиви, като причини за отхвърляне на искането следва да се посочат установените права на трети лица с решението по гр.д.№2081/2013 год. по описа на БОС и обстоятелството, че ищецът не е изменил искането си от такова по чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) в такова по чл.4 ал.2 за отнемане на полученото по възмездната сделка, която е противопоставима на комисията. Искането с правно основание чл.4 ал.2 от ЗОПДИППД (отм.) следва да бъде уважено единствено по отношение на полученото по продажбената сделка на 1/3 ид.ч. от нива в м.“Езика“ в землището на гр.Поморие, а в останалата част е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, доколкото получените суми от продажба касаят имущества, придобити също много преди престъпното деяние.
Предявено е отделно искане с правно основание чл.7 т.1, вр.чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) против С.Х., Р.Х. и И.С., да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата сделката за дарение, обективирана в нот.акт №64, том ІІ, рег.№2843, дело №222/17.05.2006 год., с предмет ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1285 кв.м., представляващо УПИ ХІІ-287 в кв.31 по плана на с.Маринка, както и за отнемане на дарения имот.
Предпоставка за уважаване на претенцията по чл.7 т.1 от закона е безвъзмездната сделка да има за предмет имущество, придобито от престъпната дейност на проверяваното лице.
Видно е от нот.акт №8, том VІ, рег.№8672, дело №883/30.12.2003 год., че дареното имущество е било придобито чрез замяна с движими вещи – телевизор и видеоплеър. Не се твърди и не се доказва, че тези движими вещи са били лична собственост на съпругата, в резултат на което и поради преобразуване на лично имущество придобитото по замяната (1/2 ид.ч. от дворното място) да е станало лична собственост на съпругата Х. на основание чл.21 от СК(отм.) Тъй като замяната е сключена по време на брака от ответницата Х., по презумпция на закона недвижимия имот е станал СИО. Дарението е сключено след прекратяването на брака между съпрузите, когато СИО се е трансформирала в обикновена дялова собственост, поради което всеки един от тях е дарил по ½ ид.ч. По съображенията, изложени по-горе, следва да се приеме, че имуществото, предмет на дарението, е придобито със средства от престъпната дейност на ответника Х. и без принос на съпругата му – сделката по замяната е сключена след осъществяване на престъпното деяние и основателно може да се предположи, че замененото имущество е придобито със средства, кумулирани от престъплението.
Защитната теза на ответницата С. се основава на твърдението за относителна симулативност на дарението, като прикриващо сделка за покупко-продажба. Още в отговора на мотивираното искане тя е заявила, че сделката за дарение е привидна и прикрива друга за покупко-продажба на недвижимия имот, по която е заплатила сумата от 15 000 лв. Едва в последното съдебно заседание ответницата С. заявява, че при сключването на сделката за дарение пълномощникът – ответницата Х., е излязла извън обема на учредената ѝ представителна власт, като сключила дарение, вместо покупко-продажба. Това твърдение е ненавременно и е преклудирано, поради което не следва да се обсъжда, нито да се събират доказателства за установяването му.
Привидните сделки са тези, при които страните съзнателно не желаят настъпването на правните последици, те се сключват, само за да се даде вид, т.е. има съзнателно несъответствие между изразеното и желаното, и поради това са нищожни – чл.26 ал.2 от ЗЗД. Страната, която участва в облигационната връзка и се позовава на симулативността, не може да я твърди и доказва произволно – тя трябва да я разкрие или чрез обратно писмо – разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на привидността, или чрез т.нар. „начало на писмено доказателство“, в което симулацията не е призната от страната, срещу която се води процеса за установяване на привидността, но са обективирани други изявления, създаващи индиция за симулативност, и които правят допустими свидетелските показания за провеждане на пълно доказване (така решение №484/11.06.2010 год. по гр.д.№375/2010 год. ІV г.о. на ВКС).
В конкретния случай ответницата С. представя декларация от ответника Х., първоначално подписана на 02.07.2012 год. (л.731), а по-късно нотариално заверена от него при нотариус на 28.06.2013 год. (л.741), за това, че отношенията между страните по сделката за дарение са като отношения между купувач и продавач и той е получил възнаграждение като продажба. На второ място ответникът е декларирал, че е предоставил пълномощно на съпругата си за сключването на сделката и до този момент не е знаел, че е сключено дарение вместо покупко-продажба.
Този документ според съда не представлява „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл.165 ал.2 от ГПК, правещо свидетелските показания за разкриване на симулацията допустими. На първо място следва да се посочи, че документът е съставен за нуждите на делото, от лице, което участва в производството като страна, ето защо изобщо не представлява писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон, а признание, което не обвързва съда – арг.от чл.175 от ГПК. Освен това следва да се посочи, че то не изхожда от страната, на която се противопоставя твърдението за симулация – твърдението за привидност се противопоставя на ищеца КОНПИ, с оглед характера на производството, а не на ответника Х.. Дори и да се приеме, че признанието представлява „начало на писмено доказателство“ (в какъвто смисъл са мотивите на съдебен акт с незадължителен характер по разрешаването на конкретен правен спор, а именно определение №261/02.03.2011 год. по гр.д.№1401/2010 год. ІІІ г.о. на ВКС), то в самата декларация не се съдържат изявления, правещи вероятно твърдението за привидност, т.е., че страните съзнателно не са искали правните последици на дарението да настъпят, а се съдържат твърдения, че пълномощникът се е отклонил от дадената поръчка за сключване на договор за покупко-продажба. Поради тези съображения самата декларация не е приета като писмено доказателство с определение №1547/14.07.2016 год., а искането за допускане на свидетелски показания за разкриване на симулацията е оставено без уважение.
Ответницата С. е представила договор за заем без достоверна дата, сключен на 17.05.2006 год. (датата на дарението) между нея и трето лице – Петър Петров, с който заемодателят е предал с подписването на договора сумата от 10 000 лв. в собственост на заемателя, а последният – ответницата С., се е задължила да върне получената сума след десет години. От друга страна, в делото се съдържат множество доказателства, че между ответниците Христови и ответницата С. са били сключвани договори за заем, обезпечавани с ипотека, както и че ответникът Х. е бил пълномощник на С.. С нот.акт №175, том ІV, рег.№7293, дело №669/27.10.2003 год. Х. са учредили в полза на С. договорна ипотека върху ап.20, вх.2, ет.5, в бл.80 на к-с „Славейков“ – ЖСК“Орфей“, за обезпечаване на заем в размер на равностойността на 6 790 щ.д., със срок за издължаване до 06.04.2004 год. На 17.05.2006 год. (датата на дарението) ответницата С. е дала съгласие по чл.179 от ЗЗД за заличаване на ипотеката. Ответникът Х., действайки като пълномощник на С., е дал и нейното съгласие по чл.179 от ЗЗД за заличаване на ипотека, учредена с нот.акт №33, том ІІ, рег.№2067, дело №193/2002 год. От горните доказателства явства, че ответниците Христови и С. са се намирали в продължителни облигационни отношения, но от това не следва прекия извод за привидност на атакуваното от КОНПИ дарение на недвижим имот. От обстоятелството, че на една и съща дата – 17.05.2006 год., ответницата е сключила договор за заем за сумата от 10 000 лв. с трето лице, и едновременно с това е дала съгласие по чл.179 от ЗЗД за заличаване на ипотеката върху имот на ответниците Х., също не може да бъда направен извод за симулативна воля на страните при сключване на дарствената сделка. В обобщение следва да се посочи, че ответницата С. не е провела пълно доказване на твърдението си за симулация, поради което дарението попада в приложното поле на чл.7 т.1 от ЗОПДИППД (отм.) и е недействително по отношение на държавата. Следва да се вметне, че тук придобитото право на собственост изобщо не подлежи на изследване, доколкото се отрича самия прехвърлителен ефект на сделката, ето защо не следва да се обсъждат доводите на ответницата С., че е придобила имота чрез кратката полезна придобивна давност. На основание чл.7 т.1 от ЗОПДИППД (отм.) сделката следва да се обяви за недействителна, като безвъзмездна сделка с имущество, придобито от престъпна дейност и без принос на съпругата, а даденото по нея – да се отнеме.
От страните искане за присъждане на разноски е направил само ищецът и е представил списък по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от искането. Комисията е направила разходи в размер общо на 20311 лв., включващи възнаграждение за юрисконсулт по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение на особен представител на ответника Х., възнаграждения на вещи лица по трите вида експертизи и разходи за публикация в ДВ. От тях съобразно уважената част от мотивираното искане следва да й се присъди сумата от 5 932,17 лв.
Ответникът Х. следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважената част от искането в размер на 4 803,32 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТНЕМА в полза на Държавата на основание чл.4 ал.1 и 2, вр.чл.10 от ЗОПДИППД (отм.) от С.Д.Х., ЕГН ********** и Р.И.Х. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***:
- недвижим имот, а именно: 66,67 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 11538.504.301, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-48/ 03.10.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение, касаещо имота със заповед № КД-14-02-305/ 09.03.2007г. на началника на СК-Бургас, с адрес на имота: гр.Свети Влас, п.к. 8229, с.о. Инцараки, с площ от 440 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ПИ 11538.504.589, ПИ 11538.504.304, ПИ 11538.504.303, ПИ 11538.504.302, ПИ 11538.504.299, 11538.504.300; ведно със самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор 11538.504.301.1.13, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-48/ 03.10.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение, касаещо имота със заповед № КД-14-02-305/ 09.03.2007г. на началника на СК - Бургас, с адрес на имота: гр.Свети Влас, п.к. 8229, Инцараки, ет.4, ап.3, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 11538.504.301, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 54 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 11538.504.301.1.14, под обекта 11538.504.301.1.11, 11538.504.301.1.9, над обекта - няма;
- лек автомобил „Крайслер Чероки" с рег.№ А 4928 АТ, с дата на първоначална регистрация 01.01.1991 г., регистрация в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - гр. Бургас на 23.07.2003 г.
- сумата от продажбата на1/3 ид.ч. от нива на площ от 3,402 дка, ІV категория, в м.“Езика“ в землището на гр.Поморие, имот №008303 по плана за земеразделяне, а именно 6 333 (шест хиляди триста тридесет и три лева).
ОБЯВЯВА за недействителна по отношение на Държавата безвъзмездна сделка, сключена с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64, т.ІІ, нот.д. № 222 от 17.05.2006 г., с която С.Д.Х. и Р.И.Х. са отчуждили притежаван от тях недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1285 кв.м., находящо се в с. Маринка, област Бургас, съставляващо УПИ ХІІ-287, кв.31 по плана на с. Маринка в полза на И.Р.С..
ОТНЕМА от И.Р.С. с ЕГН **********, с адрес ***, следния недвижим имот, придобит с нотариален акт № 64, т.ІІ, нот.д. № 222 от 17.05.2006 г.: 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1285 кв.м., находящо се в с. Маринка, област Бургас, съставляващо УПИ ХІІ-287, кв.31 по плана на с. Маринка.
ОТХВЪРЛЯ мотивираното искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с правно основание чл.4 ал.1 и 2, вр.чл.10 от ЗОПДИППД (отм.) против С.Д.Х. и Р.И.Х. в останалата част.
ОСЪЖДА С.Д.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с адрес град София, ул.”Раковски”№112 разноски по делото съобразно уважената част от мотивираното искане в размер на 5 932,17 (пет хиляди деветстотин тридесет и два 0.17) лв.
ОСЪЖДА С.Д.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Бургас, държавна такса върху уважената част от мотивираното искане в размер на 4 803,32 (четири хиляди осемстотин и три 0.32) лв.
ПОСТАНОВЯВА на особения представител на ответника Х. – адв.Тончев да се изплати възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция в размер на 8 673 лв. от внесения депозит.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: