№ 1042
гр. Варна , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500916 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба
депозирана от Г. СТ. Г., ЕГН ********** срещу решение № 260454/15.02.2021 год
постановено по гр.д. 1497/2020 год по описа на ВРС, с което се :
ОТХВЪРЛЯ изяло предявения от ищеца Г. СТ. Г., ЕГН ********** против
ответника ЦВ. СТ. Ц., ЕГН ********** иск да бъде постановено Решение, по силата на
което ответникът ЦВ. СТ. Ц., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на ищеца Г. СТ.
Г., ЕГН **********, СУМАТА от 4 700 лв. , от които 3 430 лв. с вкл. ДДС закупени и
вложени материали и сумата от 1270 лв. с вкл. ДДС заплатен труд, представляваща
разноските, направени от ищеца за ремонт на собствения на ответника към 2015г. и 2016г.
ГАРАЖ № 3, 14.650 кв. м., кв. „Аспарухово“, в парцел VI пл. № 1117 кв.63 , обл. Варна,
общ. Варна, гр. Варна, ул. „Тунджа“, No 17 през месец октомври 2015г. и довършителни
работи /укрепване/ през юни 2016г., възложен от ответника на ищеца със задължението да
му изплати направените разходи, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 5.2.2020 г. до окончателното
изплащане, на основание чл.266, ал.1,вр чл.79, ал. 1, пр.1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ,КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН и се ОСЪЖДА Г. СТ. Г., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ЦВ. СТ. Ц., ЕГН **********, СУМАТА от 400.00 лева - сторените от
ответника съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция, за защита от един
адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
1
Твърди се, че обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се подробни съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на
решението на ВРС и постановяване на друго,с което да се уважи предявения иск в
отхвърлената част. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд изцяло възприема
установената фактическа обстановка от ВРС и правните изводи на ВРС, като
препраща към мотивите на ВРС в постановеното обжалвано решение, на осн.чл.272 от
ГПК, без да ги възпроизвежда отново.
С оглед изцяло съвпадащите изводи на настоящия състав с изводите на ВРС,
решението на ВРС следва да се потвърди.
За пълнота на изложението и в отговор на наведените във въззивната жалба
твърдения, следва да се посочи следното :
Производството е образувано, по обективно кумулативно съединени осъдителни
искове по чл.266, ал.1 ,вр чл.79, ал. 1, пр.1-во ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Г. СТ. Г., ЕГН
********** против ЦВ. СТ. Ц., ЕГН **********.
Ищецът твърди,че е сключен устен договор за изработка с ответника през 2015
год. за ремонт на гараж,собственост на ответника за сумата от 4 700 лв.,която сума не е
заплатена от ответника. Твърди, че е извършил следните ремонтни работи по гаража на
ответника: Изхвърляне на два камиона с отпадъци и пръст до достигане на необходимото
ниво, изграждане на 60 см. армирани бетонови стенички от ляво и дясно на гаража,
подът 10 см. армиран шлайфан бетон, насреща била изградена стена с височина 1.5м.
армиран бетон с дебелина 10 см., монтирана била гаражна врата /механична с ключ/с марка
2
Хьорман, като от двете страни на вратата били направени колонки с размери за едната
60x15x2.20м., а за другата 30x15x2.20 м., изграден бил нов покрив с греди, О Ес Би, с
асфалтов лак, прокладка с газопламъчно лепене, мушама с посипка. Разноските по ремонта
на гаража са 4 700 лв.,които ответникът категорично отказвал,
В уточняваща молба пояснява, че гаражът бил с паднал покрив от преди три или
четири години преди 2015г. Уговорката била ответникът да плати на ищеца ремонта на
гаража. Срутването на гаража на ответника няма общо с ремонта на покрива на къщата на
ищеца. Ответникът възложил на ищеца да извърши ремонт на срутилия се негов гараж със
задължението да му изплати вложените средства за материали и труд. Уговорката между
страните и възлагането на работата е през месец октомври 2015г., като ремонта на гаража
приключил в края на месец октомври 2015г. По отношение на ремонтните работи е направил
уточнения по вид и стойност. Предявено е искане да се постанови Решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 700 лв., от които 3 430лв. с вкл.
ДДС закупени и вложени материали и сумата от 1270лв. с вкл. ДДС заплатен труд,
представляваща разноските, направени от ищеца за ремонт на собствения на ответника към
2015г. и 2016г. ГАРАЖ № 3, 14.650 кв. м., кв. „Аспарухово“, в парцел VI пл. № 1117 кв.63 ,
обл. Варна, общ. Варна, гр. Варна, ул. „Тунджа“, No 17 през месец октомври 2015г. и
довършителни работи /укрепване/ през юни 2016г., възложен от ответника на ищеца със
задължението да му изплати направените разходи, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 5.2.2020
г. до окончателното изплащане .На основание чл. 129, ал. З ГПК ищецът е посочил банкова
сметка в Уникретит Булбанк,по която ответникът може да извърши плащане. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, е депозирала писмен отговор,в който
изразява становище за допустимост на предявените искове , като ги оспорва и по
основание и по размер.
СЪДЪТ, въз основа на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установява по делото,че към 2019 г. имотът с посочен
идентификатор и площ 414 кв.м. /съгласно КККР на гр.Варна одобрени още пред 2008 г.,
без изменение поне до 2019 г./ е бил вписан в АВ СВ, като собственост на отв.Ц.Ц. / нот. акт
№ 33/ 06.12.1994 г и от справката по лице от АВ СВ Варна/ за периода от 1.1.1992 г. –
3.2.2020 г. На 18.12.2019 г. Ц.Ц. е продал на лицата Н.Т.Н. и Б.А.Н. собствения си
имот с идентификатор 10135.5504.261, както и жилището построено в имота
с идентификатор 10135.5504.261.1.3, представляващо жилище на целия трети етаж състоящо
се от четири стаи , кухня, баня , тоалет с площ по документи 93,300 кв.м. и прилежащ обект
– таванска стая три и ГАРАЖ - самостоятелен обект с идентификатор
10135.5504.261.1.5.- ГАРАЖ 3 с площ по документи 14,650 кв.м. / л.7 и нот.акт № 5
3
/ 18.12.2019 г. /
Схемата на гараж № 3 – СОС с ид. № 10135.5504.261.1.5, приложена на л. 29-ти
гръб отразява местоположението и границите на гаража с площ от 14,65 кв.м. Същият гараж
№ 3 е отразен и на скицата на целия имот № 10135.5504.261 на л. 30 –ти с номер 3 .
Т.е. безспорно се установява, че за периода от 1994 г. до 18.12.2019 г. ответникът
Цв.Ц. е бил собственик на дворно място, жилище и гараж № 3 находящи се във Варна,
кв.“Аспарухово „,ул.“Тунджа“ № 17,а видно от скица № 15-1051929-19.11.2019г. се
установява към 2019 г. местонахождението на имот № 10135.5504.261 , се установява, че
имотът находящ се в гр.Варна, кв. „Аспарухово „ граничи на север с улица „Тунджа“.
Представеното от ответника удостоверение/ л. 33/ се установява, че са били
регистрирани влизания на ответника в РБ на дати 22.3.2015 г., 28.6.2015 г. , 20.11.2015 г. и
излизане на 24.7.2015 г.,а договор и допълнително споразумение за трудово ,установяват
трудово правоотношение на ответника извън страната към 2015 г.
В случая спорен е въпроса налице ли е валидно облигационно правоотношение
между страните, възникнало на основание сключен между тях договор за изработка –
извършване на ремонтни дейности на гараж,собственост на ответника и дължимо ли е
плащане по тях от страна на ответника.
Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в
момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи -
работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което
възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.
Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за
изработка. Поради това съгласието за сключване на договор за СМР не предпоставя насрещни писмени
волеизявления на възложителя и изпълнителя относно подлежащите на извършване СМР и
възнаграждението на възложителя. Не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от
изпълнителя чрез отправяне на устно или писмено предложение до възложителя, и договорът да бъде
сключен чрез приемане на отправеното предложение от възложителя. Приемането може да бъде
направено изрично с адресиране на нарочно устно или писмено волеизявление до изпълнителя, че
възложителят е съгласен напълно с предложените за изпълнение СМР и с тяхната цена. В тази хипотеза,
по аргумент от чл. 14, ал. 1 ЗЗД, договорът ще се смята за сключен в момента, в който волеизявлението на
възложителя достигне у предложителя. Възможно е приемането да се осъществи и с конклудентни
действия на възложителя като например изпращане на покана за започване на изпълнението, определяне
на срок за завършване на работите, предоставяне на материали или на техническа документация,
необходима за извършване на работите, предварително заплащане на част или на цялото възнаграждение,
посочено в офертата на изпълнителя.
За да заместят изричното волеизявление за приемане на предложеното изпълнение и да
формират съгласие за сключване на договора, конклудентните действия следва да са от такова естество,
че да манифестират ясната воля на възложителя да се обвърже с договор за СМР при предложените в
офертата на изпълнителя условия. За целта офертата трябва да съдържа достатъчна конкретизация на
видовете и количествата работи, които изпълнителят предлага да изпълни, и на размера на
възнаграждението, което иска да получи за извършването им.
Настоящият въззивен състав приема за недоказано наличието на валидно
4
съществуваща между страните облигационна връзка, породена от устно сключен помежду
им договор за изработка с предмет извършване на ремонт на гараж принадлежащ на
ответника, поради не е налице основание за ангажиране договорната отговорност на
последния за заплащане на ищеца възнаграждение по реда на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, включващо
и стойността на вложените при изпълнение на работата материали и труд.
Макар и формата да не е елемент от фактическия състав на договора за изработка,
според законовата му регламентация в чл. 258 ЗЗД,при спор за сключването му , съобразно
възложената с чл. 154 ГПК доказателствена тежест, ищецът не е представил доказателства
за договореното количество на ремонтни дейности, количеството и качество на вложените
материали, както и за размера на дължимото на изпълнителя крайно възнаграждение,
поради което не е налице действително постигнато действително съгласие за договорно
обвързване, поради което стойността на извършените ремонтни дейности на процесния
обект не може да бъде успешно претендирано на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне претендираното спорно материално право следва в обективната
действителност да са се осъществили следните материални предпоставки /юридически
факти/: 1/ наличието на действително облигационно правоотношение по договор за
изработка; 2/ възложителят да не е заплатил на изпълнителя процесната сума,
представляваща възнаграждение за извършване на СМР.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален,
консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да извърши уговорените СМР, съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и да
предаде работата на възложителя, а за ответника – да приеме /одобри/ извършената работа и
да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД. Законодателят не е предвидил форма за действителност, поради което
действително материално правоотношение по договор за изработка може да бъде учредено и
в устна форма - при постигнато съгласие между страните по съществените негови клаузи,
като пораждането на това облигационно правоотношение може да се установява с всички
допустими от българския граждански процес доказателствени средства.
На база събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и
СТЕ, съдът счита, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на претенцията си
за заплащане на цената на извършени натурални СМР ведно с акцесорната претенция
за законна лихва.
Не доказано наличието на сключен договор за изработка и неговите съществени
клаузи . Действително водените от ищеца свидетели твърдят, че ищецът е извършил
ремонтни дейности по гаража 2015 г., но липсват безспорни доказетелства, че ответникът е
възложил на ищеца извършване на ремонтни дейности, техния обем и размера на
дължимото възнаграждение.
От показанията на допуснатите в полза на ищеца свидетели се установява,че
ремонтни дейности в гаража на ответника са правени и вероятно са и извършени, но кога
5
точно са били извършени отделните СМР и дали ищецът сам е решил да извърши тези
дейности или това му е било възложено от ответника, на база на гласните доказателства не
може категорично да се установи.
Поради изложеното, предявеният осъдителен иск за неизпълнение на договорно
задължение за заплащане на цената на договорени и извършени СМР като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло. Неоснователността на главния иск обуславя и
отхвърлянето на акцесорното искане за заплащане на законната лихва върху главницата.
В обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди..
При този изход на спора , въззивникът дължи на въззиваемия направените пред
въззивната инстанция разноски, но поради липса на доказателства за извършени
такива,разноски не се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260454/15.02.2021 год постановено по гр.д.
1497/2020 год по описа на ВРС .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд,на осн.чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6