Номер 44325.08.2020 г.Град Свиленград
Районен съд – СвиленградПърви граждански състав
На 25.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20205620100499 по
описа за 2020 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Молителят Я. Д. П. твърди, че с ответниците Д. Т. Д. и Н. Д. Д. живеят в двуетажна
къща на адрес: *******************. Този имот бил собственост на ответниците, на когото
го продали през 2008г. молителят и сина й Атанас, като последните си запазили
пожизненото и безвъзмездно право на ползване върху целия имот. Синът на молителя П
починал през 2015-та година, а след смъртта му ответниците започнали да осъществяват
спрямо нея системен тормоз. Не й разрешавали и да ползва целия имот, а само една стая от
него. Последната проява на сочения системен тормоз, осъществяван от ответниците върху
молителя, се състояла на 24.08.2020г., в около 12,00 часа, в двора на съвместно обитеваната
къща. Тогава молителя П била обиждана и унижавана от ответниците с посочени конкретно
в молбата изрази.
Молителят твърди, че в резултат на описаните действия на ответниците, била
изключително много притеснена и се страхувала да се движи свободно из двора на къщата.
Въз основа на изложеното, от Съда се иска да издаде заповед за незабавна защита, с
която да наложи на ответниците мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН. Приложена е
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН за верността на изложените в молбата твърдения.
Съдът, като взе предвид молбата и приложените към нея писмени доказателства,
приема за установено следното:
Молбата изхожда от лице и е срещу лица, които не са легитимирани по смисъла на
чл.3 и чл.8 от ЗЗДН. В разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН изчерпателно са изброени лицата,
които могат да бъдат жертви, респ. извършители на домашно насилие. Целта на Закона за
защита от домашно насилие е превенция по отношение на посегателства в семейството и
дома. Именно затова по този закон се предоставя защита не на и срещу всяко лице
пострадало от и извършило насилие, а само когато се касае за домашно насилие. При това
положение, за да е допустима защита по този закон, трябва тя да се търси от и срещу лице от
тези, изчерпателно изброени в чл.3 от ЗЗДН, в противен случай те не биха били надлежни
страни в такова производство. Видно от съдържанието на молбата, молителят и ответниците
не са във връзка, така че да попадат сред изчерпателно изброените лица по чл.3 от ЗЗДН.
Затова, доколкото в разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН изчерпателно е изброен кръгът на лицата,
от които като извършители на насилие може да се търси защита по ЗЗДН, следва изводът, че
разпоредбата не би могло да се тълкува разширително. Тук е мястото да се изясни, че следва
да се счита за загубила сила практиката на ВКС, обективирана в Определение № 397 от
29.05.2012 г. по ч. гр. д. № 221/2012 г., IV г. о., и Определение № 676 от 25.09.2009 г. по ч.
гр. д. № 3175/2008 г., IV г. о., тъй като се основава на отменената редакция на чл.2, ал.1 от
1
ЗЗДН, която предвижда, че законът е приложим при насилие, извършено между лица,
обитаващи едно жилище. Тази хипотеза е изключена от дефиницията на настоящата
редакция на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, от което следва изводът, че ЗЗДН може да се прилага
единствено спрямо кръга от лица, изброени в чл. 3 ЗЗДН.
Предвид изложеното, съдът приема, че спрямо ответниците молителят не попада в
кръга на лицата, които могат да търсят защита по реда на този закон, което води до извода,
че молбата за защита от домашно насилие е недопустима, а образуваното по нея
производство подлежи на прекратяване.
По изложените съображения, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 499/2020 г. по описа на Районен съд –
Свиленград, поради недопустимост на молбата за защита от домашно насилие.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в
едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2