РЕШЕНИЕ
№ 784
гр. Бургас, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. И.
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело №
20242100500565 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 1974/03.10.2023г., поправено с решение
№ 477/07.03.2024г., постановени от Районен съд – Бургас по гр. д. № 3590/2023г. С първото
решение, съдът осъжда И. И. Б., ЕГН: ********** от **** на основание чл.144 от СК да
заплати на пълнолетната си дъщеря Ц. И. Б., ЕГН: ********** от ***** месечна издръжка в
размер на 300 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.06.2023г. до
завършване на висше образование или до настъпване на други основания за прекратяване на
задължението, но не повече от навършване на 25-годишна възраст, ведно със законната
лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски и сумата от 300 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски. С решението съдът осъжда Б. да заплати на
Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 432 лева. Едновременно с това, съдът
осъжда Ц. И. Б. да заплати на И. И. Б. съдебни разноски в размер на 350 лева. С второто
решение, съдът допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
1974/03.10.2023г. и отхвърля иска на Ц. И. Б., ЕГН: ********** от ***** против И. И. Б.,
ЕГН: ********** от **** за разликата над уважения размер от 300 лева до предявения
размер от 1 000 лева като неоснователен.
Подадена е въззивна жалба от И. И. Б. против решение № 1974/03.10.2023г.,
поправено с решение № 477/07.03.2024г. в осъдителната част. Жалбоподателят оспорва
извода на районния съд за дължимост на издръжката и подчертава, че решаващите му
мотиви са формирани въз основа на документ с невярно вписване – удостоверение / справка,
издадено от международно училище „Марк Твен“ в Румъния, в което ищцата е записана с
родители Н.Д.Д. и Н.Д.С.. Жалбоподателят счита, че районният съд не е изяснил факта как
Н.С. се е легитимирал като баща на Ц., при положение, че в акта й за раждане, той е вписан
като баща. Въз основа на тази неяснота, съдът е достигнал до неправилни изводи.
1
Б. оспорва и извода на съда, че обучението на дъщеря му препятства възможността й
да работи. Този извод, според оспорващия, не се основава на доказателствата по делото. По
делото не е представен план за обучението на Ц., от който да е видно колко време е заета с
обучението си и дали наистина няма възможност да се издържа сама.
Въззивникът твърди, че не поддържа контакти с дъщеря си от 2019г., грижи се за
малолетното си дете, което е диагностицирано с инсулинова резистентност и
възнаграждението му (в размер на 800 лева) не му позволява да заплаща издръжка на
пълнолетната си дъщеря. Той подчертава, че не получава дивиденти от дружеството, на
което е управител и съдът трябва да направи разграничение между неговите доходи и
имуществото на дружеството. Б. оспорва извода на районния съд, че издръжка в размер на
300 лева за пълнолетното му дете няма да го затрудни и иска от въззивната инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска. При
условията на евентуалност, въвежда оплакване за допуснати от първата инстанция
нарушения на процесуалните правила и иска от настоящата инстанция да отмени
решението и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Ответната страна Ц. И. Бахтурова представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
И. Б. се представлява в съдебно заседание от адвокат Чанков от САК, който пледира
за отмяна на решението в осъдителната част и за отхвърляне на иска.
Подадена е насрещна въззивна жалба от Ц. И. Б. против решение №
1974/03.10.2023г., допълнено с решение № 477/07.03.2024г. в отхвърлителната част.
Жалбоподателката твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като не е съобразено
със събраните по делото доказателства, които сочат, че баща й разполага с достатъчно
средства за издръжка.
Ц. Б. твърди, че при определянето на издръжката, първоинстанционният съд не е
взел предвид събраните по делото доказателства за нейните нужди и за разходите, които
майка й извършва за нея. Съдът не е отчел високият ръст на инфлацията в България и
линията на бедност, която е определена от Министерския съвет за 2024г. в размер на 526
лева. Според жалбоподателката, по-голямата част от дължимата издръжка – между 2/3 и ¾ -
трябва да бъде покрита от неотглеждащия родител, тъй като отглеждащият родител дава
издръжка в натура, докато полага непосредствените грижи за детето. Ц. Б. споделя извода
на районния съд, че ответникът има възможност да дава издръжка в определения размер,
тъй като притежава висока квалификация и заема ръководна длъжност в „Екоарт
инженеринг“ ЕООД. Тя допълва, че баща й е съдружник в „Хелеспонт“ ООД и е технолог –
реставратор на Храм „Св. Св. Кирил и Методий“, от които дейности получава високи
доходи. Жалбоподателката подчертава, че е ученичка в редовна форма на обучение в едно
от най-престижните училища в света – МУ „Марк Твен“ - Букурещ и се обучава по
програма „Интернешънъл Бакалауреат Диплома Програм“, която изисква ежедневна
подготовка от 12 – 14 часа на ден. Ц. Б. твърди, че много пъти е правила опити да се свърже
с баща си и да поддържа добри взаимоотношения с него, но не въпреки усилията й, не е
успяла. Тя иска от въззивната инстанция да отмени решението на първоинстанционния съд
в отхвърлителната част и да осъди И. Б. да й заплаща месечна издръжка в размер на 1 000
лева.
Ц. Б. се представлява в съдебно заседание от адвокат Арнаудова от БАК, която
пледира за отмяна на решението в отхвърлителната част и за присъждане на издръжка в
претендирания размер.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Ц. И. Б.
против И. И. Б. с правно основание чл.144 от СК. Ищцата твърди, че родителите й – Н.Д.Д.
и И. И. Б. са разведени от 2007г. По силата на съдебно решение, постановено от БРС по гр.
д. № 7036/2019г., ответникът е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 260
2
лева до навършване на пълнолетие. Ищцата твърди, че е навършила пълнолетие и е
ученичка в Интернационално училище „Марк Твен“ в Букурещ, редовна форма на обучение.
Тя заявява, че не е в състояние да се издържа сама, тъй като е заета с учебните занятия, а
разходите й за издръжка са се увеличили – разходи за транспорт до училище и дома, за
дрехи, храна, учебници и помагала и за допълнителни уроци. Поради това, Ц. Б. иска от
съда да осъди баща й – И. И. Б. да й заплаща месечна издръжка в размер на 1 000 лева,
считано от датата на навършване на пълнолетие – 30.03.2023г., ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката.
Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на иска. Ответникът твърди, че след развода с майката на ищцата,
контактите между него и Ц. са силно ограничени. Той посочва, че решенията за
възпитанието и образуванието на ищцата се вземат от майка й и от мъжете, с които
последната съжителства. През 2018г. Ц. заминава за Румъния, и от 2019г. до настоящия
момент двамата не са се виждали. И. Б. посочва, че не е давал съгласие за обучение на
дъщеря си в Румъния, но въпреки това, градският транспорт за ученици и студенти в тази
държава е безплатен. Ответникът подчертава, че ищцата не е представила доказателства за
разходите, свързани с храна, дрехи, учебници и частни уроци.
Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че получава добри доходи – „над
средните за страната“. Той заявява, че получава възнаграждение в размер на 800 лева,
изплаща кредит с месечна вноска в размер на 140 лева и се грижи за малолетното си дете К.
И. Б.. Ответникът подчертава, че издръжката на пълнолетно лице не е безусловна и се
дължи само, ако не би затруднила значително родителя. Б. настоява за отхвърляне на иска.
В хода на първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, от
които се установява, че ищцата е дъщеря на ответника, навършила е 18 години и е ученичка
в 11-ти клас Международно училище „Марк Твен“ в Букурещ – извлечение от акт за
раждане № 72/30.05.2005г., справка № 155/25.04.2023г., издадена от Международно
училище „Марк Твен“. По делото са представени и приети доказателства, от които е видно,
че ответникът е баща на непълнолетното дете К. И. Б., че получава месечно възнаграждение
в размер на 800 лева и се осигурява за ДОО и ЗО върху тази сума – удостоверение за
раждане № 156/12.03.2012г., издадено от Община Бургас, удостоверение за изплатено
трудово възнаграждение изх.№ 2/20.06.2023г., издадено от „Екоарт инженеринг“ ЕООД,
банкова референция изх.№ 1700246/12.07.2023г., издадена от „Българо-американска
кредитна банка“ АД, справка за осигурителния доход, издадена от Националната агенция за
приходите за периода от 01.2022г. до 05.2023г.
По делото е представена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022г. на „Д. 2016“ ЕООД, от
която е видно, че счетоводната печалба на дружеството, представлявано от майката на
ищцата е в размер на 11 636,05 лева. Представен е счетоводен баланс на „Екоарт
инженеринг“ ЕООД за 2020г. и 2021г., счетоводен баланс на „Хелеспонт“ ООД за 2020г. и
2021г., договор № BG16RFOP001-6.002-007-I01-S05 и допълнително споразумение № 93-
ОП20-30/13/10.04.2023г., сключенr между Община Бургас и ДЗЗД „Екоарт – студио Инсула“,
от което се установява, че дружеството, в което работи ответника е приело за изпълнение
съвместно с друг търговец обществена поръчка с предмет: проектиране, строителство и
авторски надзор (инженеринг) на обект „Фасадна консервация и реставрация на сградата на
Храм „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Бургас на стойност 1 131 720 лева. По делото е
представено медицинско направление амб. № 6028/05.09.2023г., в което детето К. е
диагностицирано със заболяване инсулинова резистентност и медицински изследвания.
В хода на съдебното дирене са събрани показанията на свидетелката Ш.Н.С., която
твърди, че Ц. не поддържа връзка с баща си от 4 – 5 години. Тя посочва, че ответникът
винаги се е грижил за Ц., но не знае какъв живот води тя в Румъния. Султанова споделя, че
ответникът има нормален за страната стандарт.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Районен съд – Бургас постановява
3
решение, с което уважава иска по чл.144 от СК частично – до размер от 300 лева. За да
постанови това решение, съдът анализира разпоредбата на чл.144 от СК и приема, че в
конкретния случай са изпълнени всички предпоставки от фактическия състав на правната
норма, а именно: 1) ищцата е навършила пълнолетие; 2) ищцата учи в Международно
училище „Марк Твен“ в Букурещ, редовна форма на обучение и 3) плащането на издръжка
няма да създаде особени затруднения на ответника, тъй като същият има нормален за
страната жизнен стандарт. Районният съд обсъжда представеното по делото удостоверение
– справка от МУ „Марк Твен“, което е оспорено от ответната страна и приема, че частният
документ удостоверява надлежно обучението на ищцата, а при изписването на бащата е
допусната техническа грешка. Съдът приема също, че ищцата няма възможност да се
издържа самостоятелно от лични доходи поради редовната форма на обучение. За да
определи размера на издръжката, съдът приема, че ответникът притежава висока
професионална квалификация (технолог – реставратор), която му позволява да реализира
доходи, с които да покрие издръжката на пълнолетната си дъщеря, на непълнолетния си син
и на семейството си без особени затруднения. Този извод съдът формира въз основа на
представените по делото писмени доказателства за изпълнението на обществена поръчка по
реставрация и реконструкция на Храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Бургас. Съдът
отхвърля доводите на ищцата за по-висок размер на издръжка, тъй като за училището, което
посещава, се заплаща такса и подчертава, че образователната система в България и в
чужбина дава възможност за обучение, съобразено с доходите и възможностите на
семейството.
В хода на въззивното производство е представена и приета епикриза на И. И. Б.,
издадена от МБАЛ „Лайф Хоспитал“ ЕООД и медицински протокол, от които е видно, че на
11.06.2024г. същият е претърпял счупване на дисталната част на тибията (закрито КП №
217.1) и в периода до 17.06.2024г. са извършени оперативни процедури с голям обем и
сложност на таза и долния крайник. В резултат на това, на Б. е издаден болничен лист за
период от 37 дни с предписан режим на лечение -домашно-амбулаторен. По делото са
представени и приети епикриза, издадена на П.З. Б. от клиника по ортопедия и
травматология в „УМБАЛ – Бургас“ АД, болничен лист и медицински протокол, от които се
установява, че Б. е претърпяла травма, получена при падане от електрическа тротинетка,
изразяваща се в силна палпаторна болка в дясната подбедрица и невъзможна походка. В
резултат на това, на Б. е издаден болничен лист за амбулаторно – домашно лечение за срок
от 37 дни. По делото е представен амбулаторен лист № 24190С0С6D26/28.07.2024г., от който
се установява, че детето К. И. Б. е с установена инсулинова резистентност, за която му е
назначено медикаментозно лечение.
По делото е представен медицински протокол на ЛКК № 690/15.08.2024г. и болничен
лист № Е20241781311/15.08.2024г., от които е видно, че на И. Б. е предписано домашно
амбулаторно лечение за периода от 17.08.2024г. до 15.09.2024г. По делото е представен и
болничен лист № Е20242522496/14.08.2024г., с който на Петя Б. е предписано домашно
амбулаторно лечение заради претърпяна нетрудова злополука – счупване на дисталната част
на тибията.
По делото е представена епикриза, издадена от отделение по неврохирургия в МБАЛ
„Бургасмед“ ЕООД, от която е видно, че през 2022г. Н.Д.Д. претърпява счупване на
гръбначния стълб в поясната област, което налага оперативна интервенция. Представен е и
резултат от образно изследване № 611/04.06.2024г., в който е посочено състоянието на Д.
като миграция на циментов материал по хода на паравертебрални венозни съдове. В хода на
съдебното заседание са приети медицински доклади от 16.05.2024г. и от 22.05.2024г., в
които майката на ищцата е диагностицирана, както следва: белодробна емболия с
интензивно хиперплътен материал, вероятно след изтичане на цимент и некодирана
диагноза; частично обструктивен кръвен тромб на нивото на задната сегментирана
белодробна артерия и нейната бифуркация и епизод на РС вероятно в контекста на
двустранна ТЕП вдясно; циментопластика на L1 прешлен (преди 1,5 – 2 години) с възможно
изтичане на цимент.
4
По делото са представени академични справки, издадени от Международно училище
„Марк Твен“ – Букурещ и удостоверение за приемане, издадено от Университет по
приложни науки Хоуест - Белгия, от които се установява, че Ц. Б. е преминала успешно
учебната сесия през месец май 2024г. и е приета в бакалавърска програма по индустриален
продуктов дизайн през учебната 2024/2025г.
Пред въззивната инстанция са събрани показанията на свидетелката Д. Д., баба на
ищцата, която твърди, че грижите за Ц. в момента са поети преимуществено от нейния
вуйчо, тъй като майка й не може да пътува. Тя посочва, че Ц. е студентка в Белгия и има
нужда от издръжка, а вуйчо не може да помага повече, тъй като се грижи за своите деца –
студенти. Свидетелката заявява, че фирмата, в която работи ответника, е просперираща и е
редно бащата да помогне на дъщеря си. Тя подчертава, че Ц. е направила опит да говори с
баба си и дядо си, но те са настояли да се извини на баща си заради делото за издръжка,
което е завела. Д. Д. твърди, че дъщеря й – майка на ищцата в момента не може да работи
заради заболяването, които има и лекарствата, които приема.
Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Жалбите са подадени в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни
страни, за всяка от които първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни
последици в обжалваната част. Поради това, жалбите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 1974/03.10.2023г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс, родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет годишна възраст при обучение в
средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите
могат да я дават без особени затруднения. Анализът на цитираната правна норма и на
съдебната практика, формирана по приложението й, обосновават извод, че правото на
издръжка на пълнолетно дете, е обусловено от наличието на следните предпоставки: 1)
редовно обучение на детето в средно или висше учебно заведение до навършване на 20-
годишна възраст, респ. 25-годишна възраст; 2) невъзможност на пълнолетното дете да се
издържа от доходите и имуществото си и 3) възможност на родителя да осигури издръжка
без особени затруднения. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че Ц. Б. е
навършила 18 години (родена е на 30.03.2005г.) и през учебната 2022 – 2023г. е ученичка в
11-ти клас, а през учебната 2023 – 2024г. е ученичка в 12-ти клас в Международно училище
„Марк Твен“ в Букурещ. През месец май 2024г. Ц. е завършила международното училище и
е приета в Howest Univercity of Applied Sciences, Университет по приложни науки – Белгия,
специалност индустриален продуктов дизайн. В този смисъл е съдържанието на
доказателствата, приети от първата и от настоящата инстанция: извлечение от акт за
5
раждане № 72/30.05.2005г. и справка № 155/25.04.2023г., издадена от Международно
училище „Марк Твен“; удостоверение № 450/26.09.2023г., удостоверение № 431/29.09.2023г.
и академична справка № 273/ 08.07.2024г., издадени от МУ „Марк Твен“ и удостоверение,
издадено на 09.07.2024г. от Университета по приложени науки. При това положение,
първата предпоставка от фактическия състав на чл.144 от СК се явява осъществена.
Изпълнена е и втората предпоставка на чл.144 от СК, а именно – невъзможността на
пълнолетното дете да се издържа от доходите и имуществото си. От посочените по-горе
писмени доказателства и от представения по делото сертификат, издаден от директора на
МУ „Марк Твен“ – Румъния е видно, че Ц. се обучава в редовна форма на обучение, а
таксата за обучение в 12 клас е 11 349 евро съгласно училищен договор LSI241/08.12.2022г.
и 3 599,95 евро съгласно договор за доставчик на услуги MTIЕ675/08.12.2022г. По делото не
се твърди и не се установява, Ц. Б. да притежава имущество, от което може да се издържа
или да получава доходи. Напротив. От показанията на свидетелката Д. Д., баба на ищцата се
установява, че в момента грижите за нея се поемат преимуществено от вуйчо й.
По делото е доказана и третата предпоставка от фактическия състав на чл.144 от СК
– възможност на родителя да осигури издръжка без затруднения до размера, присъден от
първата инстанция.
Задължението за издръжка на пълнолетно лице с правно основание чл.144 от СК се
различава от задължението на родителя да осигури издръжка на непълнолетното си дете. В
първия случай задължението е ограничено от условието „без особени затруднения“ за
родителя за разлика от хипотезата на чл.142, ал.1 от СК, при която задължението за
издръжка е безусловно, а размерът на издръжката е функция от нуждите на детето и
възможностите на лицето, което я дължи. В конкретния случай, спорният по делото въпрос
е концентриран именно върху възможността на ответника да дава издръжка „без особени
затруднения“.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва твърдението на ищцата, че
получава добри доходи – „над средните за страната“ и изрично заявява, че месечният му
доход е в размер на 800 лева. В допълнение към това, Б. посочва, че има безусловно
задължение за издръжка към малолетното си дете К. И. Б. и изплаща кредит с месечна
вноска в размер на 140 лева. Тези твърдения се установяват от представените по делото
доказателства – удостоверение изх.№ 3/20.06.2023г., издадено от ръководителя на „Екоарт
инженеринг“ ЕООД, от което е видно, че брутния месечен доход на Б. е в размер на 800
лева; удостоверение за раждане на детето К. И. Б., банкова референция изх.№
1700246/12.07.2023г., издадена от „Българо-американска кредитна банка“, от която става
ясно, че нетното трудово възнаграждение на Б. за периода от 05.08.2022г. до 07.07-2023г. е в
размер на 620,78 лева; извлечение от банкова сметка, от което е видно, че ответникът
заплаща месечни вноски по кредит; медицински изследвания и направление амб. №
6028/05.09.2023г., в което е записано, че детето К. страда от инсулинова резистентност.
Едновременно с това, по делото са представени счетоводен баланс на „Екоарт
инженеринг“ ЕООД за 2020г. и 2021г., счетоводен баланс на „Хелеспонт“ ООД за 2020г. и
2021г., договор № BG16RFOP001-6.002-007-I01-S05 и допълнително споразумение № 93-
ОП20-30/13/10.04.2023г., сключени между Община Бургас и ДЗЗД „Екоарт – студио Инсула“,
от които се установява, че дружеството, в което работи ответника е реализирало печалба от
40 000 лева през 2020г. и 81 000 лева през 2021г. и че е приело за изпълнение съвместно с
друг търговец обществена поръчка с предмет: проектиране, строителство и авторски надзор
(инженеринг) на обект „Фасадна консервация и реставрация на сградата на Храм „Св. Св.
Кирил и Методий“ – гр. Бургас на стойност 1 131 720 лева. Посочените доказателства дават
основание на настоящата инстанция да приеме, че Б. притежава професионална
квалификация, която му позволява да реализира средни за страната доходи и да заплаща
издръжка на пълнолетното си дете в размера, присъден от първата инстанция. В този
смисъл са и показанията на свидетелката Ш.Н.С., която заявява, че жизненият стандарт на
ответника е нормален. Въз основа на това, настоящият съдебен състав споделя напълно
извода на районния съд, че Б. може да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря без
6
особени затруднение и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на съдебното
решение в тази част.
Обстоятелството, че през 2024г. Б. и съпругата му са претърпели физически травми,
което е довело до трудова неспособност за определен период от време, не променя този
извод. Така е, защото по делото са представени медицински документи, от които е видно, че
майката на ищцата, която е поела преимуществено издръжката на дъщеря си, е
диагностицирана със счупване на гръбначния стълб в поясната област, в резултат на което е
извършено оперативно и последващо лечение и тя е лишена да полага труд за дълъг период
от време. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на Д. Д. - баба на ищцата,
която изрично заявява, че заради здравословното си състояние, майката не може да помага
на Ц., грижите са поети от вуйчо й и това е причината за образуване на съдебното
производство.
Като е достигнал до правни изводи, аналогични на изложените, районният съд е
постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна,
въведени във въззивната и в насрещната жалба.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78 от ГПК и с изхода на спора пред
настоящата инстанция, съдът намира, че разноските трябва да се поемат от страните така,
както са направени.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1974/03.10.2023г., поправено с решение №
477/07.03.2024г., постановени от Районен съд – Бургас по гр. д. № 3590/2023г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7