№ 149
гр. гр. Добрич, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина Т. Д.а
Членове:Деница Кр. Петрова
Милена Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Сибел Бедел
като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20233200600403 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда от 06.06.2023г. по н.ч.х.д № 80/2019г. Районен съд-гр. К. е признал:
1. Подс. К. Й. И. с ЕГН**********, за виновен в това, че на 18.03.2019г. в гр. К. на ул.
„П.К.Я.” пред дом № 21 в съучастие с Р. А. С., Т. В. К. и Д. С. С.- И.а, като
извършител, причинил лека телесна повреда на Н. Д. С., изразяваща се в разкъсно-
контузна рана и кръвонасядане по полулигавицата на долната устна, ожулвания на
челото, лактите на двете ръце, коленете и двете лопатки на гърба, оток и
кръвонасядане на четвърти пръст на лявата ръка, обусловила временно разстройство
на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130 ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1, във вр. чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2 и чл. 54 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание "глоба" в размер на 1200 лв.
2. Подс. Д. С. С.- И.а с ЕГН**********, за виновна в това, че на 18.03.2019г. в гр. К. на
ул. „П.К.Я.” пред дом № 21 в съучастие с К. Й. И., Р. А. С. и Т. В. К., като
извършител, причинила лека телесна повреда на Н. Д. С., изразяваща се в разкъсно-
контузна рана и кръвонасядане по полулигавицата на долната устна, ожулвания на
челото, лактите на двете ръце, коленете и двете лопатки на гърба, оток и
кръвонасядане на четвърти пръст на лявата ръка, обусловила временно разстройство
на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130 ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1, във вр. чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20,
1
ал. 2 и чл. 54 от НК, я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил
административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.
3. Подс. Р. А. С. с ЕГН**********, за виновен това, че на 18.03.2019г. в гр. К. на ул.
„П.К.Я.” пред дом № 21 в съучастие с К. Й. И., Т. В. К. и Д. С. С.- И.а, като
извършител, причинил лека телесна повреда на Н. Д. С., изразяваща се в разкъсно-
контузна рана и кръвонасядане по полулигавицата на долната устна, ожулвания на
челото, лактите на двете ръце, коленете и двете лопатки на гърба, оток и
кръвонасядане на четвърти пръст на лявата ръка, обусловила временно разстройство
на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130 ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1, във вр. чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2 и чл. 54 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание "глоба" в размер на 1200 лв.
4. Подс. Т. В. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 18.03.2019г. в гр. К. на ул.
„П.К.Я.” пред дом № 21 в съучастие с К. Й. И., Р. А. С. и Д. С. С.- И.а, като
извършител, причинил лека телесна повреда на Н. Д. С., изразяваща се в разкъсно-
контузна рана и кръвонасядане по полулигавицата на долната устна, ожулвания на
челото, лактите на двете ръце, коленете и двете лопатки на гърба, оток и
кръвонасядане на четвърти пръст на лявата ръка, обусловила временно разстройство
на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130 ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1, във вр. чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20,
ал. 2 и чл. 54 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв.
С присъдата си РС-гр.К. е осъдил четиримата подсъдими да заплатят солидарно на Н.
Д. С. сумата от 3000 лв, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в резултат на извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от момента на извършване на деянието
18.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за разликата до
претендирания размер от 6000 лв.
В тежест на подсъдимите били възложени и сторените по делото разноски, както и
заплащането на държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.Т. В. К., с
която се предявяват претенции за неправилност и незаконосъобразност на постановения акт
и се настоява за цялостна отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с тъжбата
обвинение.
Постъпила е въззивна жалба от подс. Р. А. С., в която се съдържат доводи за
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Настоява се присъдата да бъде
отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В условията
на алтернативност се претендира цялостна отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му с тъжбата
2
обвинение.
Постъпила е и въззивна жалба ведно с допълнение към нея от подс. К. Й. И. и подс.
Д. С. С.–И.а чрез адв.Н. М. от АК-гр.Добрич, съдържаща доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения акт, като се иска отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно се
настоява за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която двамата подсъдими да
бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им с тъжбата обвинения.
В съдебно заседание подсъдимите К. и С. поддържат лично заявеното в жалбите.
Защитникът на подсъдимите К. И. и Д. С. –И.а пледира за уважаване на жалбата на
посочените основания.
Повереникът на частния тъжител изразява становище за неоснователност на
предприетото обжалване и потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Добричкият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло
проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид изнесеното в жалбите,
както и становищата на страните, констатира, че при постановяването на присъдата са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат
отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Съображенията за това са следните:
С разпореждане № 260000 от 24.01.2022г. съдията–докладчик дал ход на тъжбата и
насрочил съдебно заседание за 08.03.2022г. За това заседание подс. Р. С. бил редовно
призован и се е явил лично. За следващото съдебно заседание /10.05.2022г./, подс.С. пак бил
редовно призован, но не се е явил. Съдът дал ход на делото, респ. и продължил съдебното
следствие със събирането на гласни и писмени доказателства, свързани с установяване на
релевантните за предмета на доказване факти. Отново редовно призован, подс.С. не е
присъствал и на проведеното на 05.07.2022г. съдебно заседание. На следващите две съдебни
заседания по делото – на 06.10.2022г. и на 07.02.2023г., подс.С. е присъствал, а на
последните две проведени по делото открити съдебни заседания, макар и да е бил редовно
призован не се е явил, респ. и не е посочил уважителни причини за отсъствието си. В крайна
сметка и въпреки неявяването на подс.С. в горепосочените съдебни заседания, съдът е давал
ход на делото в негово отсъствие, както и постановил проверяваната присъда, без в
производството да е участвал защитник – упълномощен или служебен такъв на осъдения С..
Сходна е ситуацията и с подс.Т. К., който е бил редовно призован, но не се е явил и е нямал
упълномощен или назначен служебен защитник на проведеното на 05.07.2022г. съдебно
заседание, в което ход на делото е бил даден и е бил проведен разпит на един от
свидетелите по делото.
Процедирайки по гореописания начин, РС-гр.К. е накърнил грубо процесуалните
права на подсъдимите К. и С.. Нормата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК предвижда задължителна
адвокатската защита в случаите, когато делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия.
Тази разпоредба визира единствено качеството на обвиняемия, но обсегът й се разпростира
3
и върху фигурата на подсъдимия и това произтича от систематичното място на посочената
норма - в Глава Десета от Част Първа „Общи правила“ от НПК. Практически РС-гр.К.
спрямо подсъдимия С. е разгледал и решил делото при условията на задочно производство
чл. 269, ал. 3 от НПК , макар и никъде да не е посочил и мотивирал това. Задочното
производство е изключение от основния принцип за непосредствено участие на обвиненото
лице в наказателния процес, поради което законодателят в разпоредбата на чл. 269 от НПК и
свързаната с нея норма на чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК, е изброил изчерпателно необходимите
изисквания, при наличието на които е възможно провеждането на наказателното
производство в отсъствието на подсъдимия. Съблюдаваното на тези правила е абсолютна и
необходима гаранция за валидността на извършените процесуални действия, респ. и на
постановените съдебни актове, а накърняването им засяга грубо правото на защита на
обвиненото лице и винаги съставлява съществено процесуално нарушение. По аргумент от
разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от НПК, за престъпления, за които е предвидено наказание не
повече от пет години лишаване от свобода, присъствието на подсъдимия в съдебно
заседание не е задължително. Това означава, че при редовно призоваване на подсъдимия,
личното му участие или не в процеса зависи от собственото му решение. От друга страна
обаче, разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия, независимо от това кой
фактически състав на задочно производство по чл. 269, ал. 3 НПК е приет за наличен по
конкретното дело, винаги съставлява безусловна предпоставка за осигуряване на
задължителна защита по чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК. Или при липса на упълномощен
защитник, решаващият съд е задължен да назначи служебен такъв.
В конкретният случай РС-гр.К. е нарушил горепосочените процесуални правила, тъй
като е извършвал съдопроизводствените действия и приобщавал доказателства по делото,
на които впоследствие е основал крайния си съдебен акт, без участието на подсъдимите С. и
К., респ. без техни процесуални представители. С оглед характера и тежестта на
повдигнатото срещу подсъдимите частно обвинение, присъствието им при разглеждането на
делото в районния съд не е било задължително, но независимо от това е било налице
основанието на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК за задължителна защита и доколкото С. и К. са
нямали упълномощени процесуални представители, то съдът е следвало да им назначи
служебни такива.
Допуснатите от първоинстанциониня съд нарушения не могат да бъдат отстранени от
въззивния съд, те са основания за цялостна отмяна на присъдата, включително и в
гражданско осъдителната й част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Съдът констатира, че подсъдимите Р. С. и Т. К., жалбоподатели по настоящото
производство, не са внесли дължимата държавна такса от 6 лв по Тарифа №1 към ЗДТ –т.12
във вр. с т. 9, поради което с решението всеки от двамата следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 6 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК,
Добричкият окръжен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 06.06.2023г. по н.ч.х.д. № 80/2019г. на Районен съд-
гр.К. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от нов състав.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. А. С. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по
сметка на Добрички окръжен съд в размер на 6 лв.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. В. К. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по
сметка на Добрички окръжен съд в размер на 6 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5