№ 38
гр. Попово, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20213520100634 по описа за 2021 година
Ищците- Н.И. Н., действащ чрез своята майка и законен представител ЯН. Р. В.,
двамата от гр.Разград, Ц. Н. Й. от П. и В. Н. И.. от П., всички действащи чрез адв.Д.Д. от
САК, твърдят, че на 27.07.2020г. около 07:20ч. на междуселищен път с.М. - П. възникнало
ПТП с лек автомобил Фолксваген Пасат с peг. № ****, собственост на И. Н. И..
Произшествието настъпило, когато И. Н. И. пътувал към работното си място, където
следвало да положи своя труд.
Твърди, че по силата на трудов договор № **** г. И. Н. И. бил назначен на работа в
"М.С. " ООД, гр.Т. на длъжност "***“, в завод ****, намиращ се в П..
Твърди се, че причината за настъпване на ПТП била предприемане на изпреварване
от страна на И. Н. И. на движещия се пред него лек автомобил, като впоследствие последвал
сблъсък с насрещно движещ се автомобил. Местопроизшествието веднага било посетено от
екип на "Спешна помощ" и служители на МВР, за което бил изготвен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица. Във връзка с настъпилото произшествие било образувано
досъдебно производство - пр. пр. № 809/2020 г. на ОП - Търговище.
С декларация за трудова злополука "М.С." ООД гр.Т., декларирало настъпилата
злополука пред ТП НОИ – Т., и на 19.08.2020 г. било извършено разследване на
декларираната злополука. За констатациите от разследването бил изготвен протокол и било
издадено Разпореждане от 25.08.2020 г., с което декларираната от осигурителя злополука,
настъпила на 27.07.2020 г. с И. Н. И.,била квалифицира като трудова по смисъла на чл. 55,
ал. 2 КСО.
Ищците твърдят, че в резултат на настъпилата смърт им били причинени
изключително тежки неимуществени вреди, изразяващи се в душевна болка и страдание на -
Н. И.. Н. (син на И.), В. Н. И. (брат) и Ц. Н. Й. (майка). Починалият бил любящ баща, син и
брат, както и изключително отзивчив и готов да помага на хората човек. Винаги се старал да
осигурява финансовото благополучие на семейството си. Неговата смърт се отразила
изключително тежко на семейството му, и най-вече на неговия син.
Предвид изложеното, ищците молят съда да осъди ответника „"М.С." ООД гр.Т., да им
заплати следните суми:
1
-на Н. И.. Н., действащ чрез своя законен представител ЯН. Р. В.-майка сумата от 60
000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - душевни
болки и страдание в резултат на настъпилата смърт на неговия баща при трудова злополука
на 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2020 г., до
изпълнение на задължението.
-на Ц. Н. Й. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди — душевни болки и страдание в резултат на настъпилата смърт на
нейния син при трудова злополука на 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.07.2020 г., до изпълнение на задължението
-на В. Н. И.. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди - душевни болки и страдание в резултат на настъпилата смърт на
неговия брат при трудова злополука на 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.07.2020 г., до изпълнение на задължението.
Претендират се и разноски.
В първото по делото с.з. ищците направиха изменения на исковете си , на осн. чл.214
от ГПК, чрез увеличаване размера на същите, ведно със законната лихва, както следва:за Н.
И.. Н. – от 60 000 лв. на 70 000 лв.; за Ц. Н. Й. – от 40 000 лв. на 50 000 лв; за В. Н. И.. – от
20 000 лв. на 30 000 лв.
В съдебно заседание поддържат предявените искове лично и чрез пълномощник.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответника „М.С.“ ООД, гр.Т., представлявано от И.. П. Ил. , чрез пълномощник адв.К.В. от
ТАК, в който отговор оспорва предявените искове като неоснователни.
Ответното дружество признава следните факти и обстоятелства: че Н. И.. Н.,
действащ чрез законния си представител ЯН. Р. В., е наследник на И. Н. И.; че
наследодателят на ищците И. Н. И. е работил по трудово правоотношение в „М.С." ООД на
длъжност „***, производство на мебели" в завод **** в П., на пълно работно време за
неопределено време; че на 27.07.2020г. около 7:20 часа на междуселищен път с. М. - гр.П.,
вследствие на ПТП, настъпило по вина на И. Н. И., който управлявайки собствения си лек
автомобил Фолксваген Пасат с ДК№ ****, предприел маневра „изпреварване" на лява крива,
на движещия се пред него лек автомобил, вследствие на което след челен сблъсък с
насрещно правомерно движещ се лек автомобил и загубил живота си; че дружеството не е
оспорило Разпореждането на ТП на НОИ от 25.08.2020г., с което злополуката с И. Н. била
призната за трудова.
Наред с изложеното обаче ищцовите претенции се оспорват, както по основание, така и
по размер.
На първо място счита, че от ангажираните по делото доказателства не се установявала
материалната легитимация на втория и третия ищец, тъй като не били представени никакви
доказателства в тази посока.
На следващо място не се установявало по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на
отговорността на работодателя по чл. 200 ал. 1 от КТ, на каквото основание били ищцовите
претенции
Счита, че исканите от ищците обезщетения са необосновано високи, размерът им не
кореспондирал с икономическите отношения в страната в момента, както и със съдебната
практика по идентични дела.
На основание чл. 201, ал.2 от КТ възразяват, че е налице съпричиняване на трудовата
злополука от страна на починалия И. Н. И., поради проявена от негова страна груба
небрежност.
2
Считат, че като е предприел маневра „изпреварване" на движещия се пред него лек
автомобил на лява крива, без да се увери преди това, че маневрата била безопасна, както за
него самия, така и за останалите участници в движението, и можел да я завърши успешно,
сам допринесъл за настъпилите фатални последици при предизвиканото от него ПТП.
Твърдят, че като не е спазил правила за безопасност на движението, в качеството си на
водач на МПС, наследодателя на първия ищец сам не се погрижил за собствената си
безопасност
Във връзка с изложените подробни доводи, ответника моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от
третото лице – помагач на ответника - ЗК „У.“ АД , гр.С., с който оспорват предявените
искове като неоснователни и недоказани. Присъединяват се и поддържат изцяло
изложеното в отговора на ответника, в т.ч. всички направени възражения, оспорвания и
доказателствени искания.
Не оспорват, че между ответното дружество и ЗК „У." АД бил сключен
застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ****, като в същата били
описани и застрахователните покрития, съгласно които се заплащали фиксирани в полицата
суми при настъпване на покрит риск. Покритите рискове и изключенията били подробно
описани в Общите и специални условия, описани и приложени към полицата.
Считат, че липсвал правен интерес от страна на ответника за привличане на ЗК „У."
АД, като трето лице помагач в настоящото производство. Към ЗК „У." АД, не била
отправяна претенция от страна на наследниците на пострадалия за изплащане на
застрахователно обезщетение съгласно условията на задължителната застраховка „Трудова
злополука" . Заявяват, че ищците в настоящо производство имали право да предявят
претенции по горепосочена застраховка и ако са налице всички необходими предпоставки
представляваното застрахователното дружество щяло да може да изплати на законите
наследниците на пострадалия служител обезщетение в пълен размер съгласно лимитите и
условията на задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова
злополука".
Във връзка с изложеното ЗК „У." АД моли съда да освободи от отговорност третото
лице помагач в настоящото производство.
В съдебно заседание за третото лице – помагач не се явява процесуален представител.
Депозирана е молба, с която се пледира за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, а и от приложеното удостоверение за наследници се установява,
че ищеца Н. И.. Н. е законен наследник на И. Н. И., ЕГН **********, б.ж. на гр.П., починал
на 27.07.2020г.-негов син. От приложеното копие на удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № ***/06.06.2011г., съставен в гр.Т., е видно, че законен
представител на малолетния Н. И. Н. е Я.Р. И.а (негова майка).
От извършената справка в НБД „Население“, се установява, че ищцата Ц. Н. Й. е
майка на И. Н. И., б.ж. на гр.П., починал на ***г., а ищеца В. Н. И. е негов брат.
Няма спор и по въпроса, че към 27.07.2020г. И. Н. И. е имал действително трудово
правоотношение с ответното дружество въз основа на сключен трудов договор №****г.,
като е заемал длъжността „***, производство на мебели“, като същото е прекратено със
заповед №***/31.07.2020г., поради настъпилата смърт на служителя.
От приложената служебна бележка №***/03.10.2017г. и извлечение от книга за
периодичен инструктаж се установява, че на И. И. е проведен начален и периодичен
3
инструктаж от работодателя му.
Няма спор и за това, че 27.07.2020г., И. Н. И., е тръгнал за работа от къщата на майка
си в с.М., със собствения си л.а. „Фолксваген Пасат“, рег.№****, като пътувайки по
междуселищен път III-204, в участък с.М.-П., около 07.20ч. претърпял ПТП, вследствие на
което починал от тежка гръдна травма със счупване на ребра в ляво и разкъсвания на
сърцето и лявото белодробно крило.
Във връзка с произшествието е образувано ДП № 272/2020г. по описа на РУ-Попово
(приложено в цялост). В досъдебното производство е установено, че виновния за
настъпилото ПТП и последиците от него И. Н. И. е причинил собствената си смърт, поради
което и същото е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 12.04.2021г. на ОП-Търговище.
За настъпилото ПТП е представен и Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № ***г.
Няма спор по делото, че тъй като към момента на инцидента И. Н. И. е работел в
„М.С." ООД на длъжност „***, производство на мебели“, пред ТП на НОИ - Т. е депозирана
декларация за настъпила злополука, вх.№****г. от самия осигурител - „М.С." ООД. По този
повод е извършено разследване на злополуката, съгласно Протокол №****г., като с
разпореждане №***г. ТП на НОИ –Т. (заверено копие приложено по делото), злополуката,
станала на ***г. с И. Н. И., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО.
От приложеното по делото заверено копие на застрахователна полица №
****/02.09.2019г., е видно, че ответната страна „М.С." ООД е имала сключен
застрахователен договор за задължителна застраховка на работници и служители за риска
„Трудова злополука“, с конституираното като трето лице – помагач „ЗК „У." АД, с период
на полицата от 03.09.2019г. до 02.09.2020г.. С посочения застрахователен договор са
застраховани 656 лица, служители на „„М.С." ООД, измежду които е починалият И. Н. И., с
предмет на застраховане – смърт от трудова злополука; трайна загуба на трудоспособност от
трудова злополука; временна загуба на трудоспособност от трудова злополука.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна е допусната и изслушана от съда
и автотехническа експертиза. Според заключението на вещото лице механизма на
настъпване и протичане на ПТП е следния: На ***., около 07:20ч., л.а. "Фолксваген Пасат" с
peг. № ****, управляван от И. Н. И., се е движил по път III-204, в посока от с. М. към гр.П..
По същото време в обратна посока, към с.М. със скорост около 82 км/ч. се е движил л.а.
"Фолксваген Пасат" с peг. № ****, управляван от Д. И. Д. (също пострадало лице при ПТП).
Времето е било слънчево, видимостта добра, пътната настилка суха. Движението се е
извършвало в прав участък, по двупосочно платно за движение, без разделителна линия.
По правата отсечка от пътя след «S» образния завой, към гр.П. са се движели 2 леки
автомобила, със скорост около 80-90 км/ч. на разстояние около 100 метра един зад друг, а
зад тях се е движел л.а."Фолксваген Пасат" с peг. № ****. В този участък водачът на
л.а."Фолксваген Пасат" с peг. № ****, е предприел маневра „изпреварване" на движещите се
пред него два леки автомобили. След изпреварването първия автомобил, водачът на л.а.
"Фолксваген Пасат" с peг. № ****, не се е върнал в дясната лента, а е продължил да се
движи в лявата лента, със скорост около 127 км/ч. Движейки се с тази скорост в лявата
лента, водачът на л.а. "Фолксваген Пасат" с peг. № **** е видял, че на около 170 метра от
него, в обратната посока се приближава друг лек автомобили и незабавно е отреагирал на
опасността с аварийно спиране. В резултат на тази маневра за рязко спиране, колелата са
блокирали, автомобилът е станал неуправляем и под действие на инерционната сила е
продължил да се движи с блокирани колела в лявата лента, като е последвал челен удар в
насрещно движещият л.а. "Фолксваген Пасат" с peг. № ****, управляван от Д. И. Д.. Ударът
между двата автомобила по характер е бил прав, ексцентричен при челен сблъсък - предна
4
лява част на купето на л.а. "Фолксваген Пасат" с peг. № ****, с предна лява част на купето
на "Фолксваген Пасат“,с peг. № ****. Ударът настъпил в лявата лента на платното за
движение. В момента на удара л.а. "Фолксваген Пасат" с peг. № **** бил изцяло в лявата
половина на платното за движение, а л.а "Фолксваген Пасат" с peг. № **** бил плътно в
дясно - с леви колела върху асфалтовата настилка, а десните колела са се движели по
затревения банкет, в близост до отводнителната канавка.
От техническа гледна точка, причините за настъпване на ПТП на 27.07.2020 г., според
в.л. са неправилните действия на водача на лек автомобил марка "Фолксваген Пасат" с рег.
№ ****, при извършването на маневра „изпреварване", като и превишаването на
разрешената скорост на движение от 90 км/ч., от същия водач, което е допринесло за
настъпване на ПТП и е в пряка причинно следствена връзка.
Boдaчът на лек автомобил "Фолксваген Пасат“, с рег. № ****- И. Н. И. е имал
възможност да избегне удара и да предотврати ПТП с аварийно спиране, при условие, че се е
движил с разрешената скорост за участъка 90 км/ч., а от от техническа гледна точка, при
конкретната ситуация, най- правилното действие за него, за избягване на удара и
предотвратяване на ПТП е било да предприеме спасителна маневра, чрез плавно спиране и
отклоняване в дясно на автомобила, с цел връщането му в дясната лента.
Вещото лице даде отговор и на въпроса, че към датата и мястото на ПТП -
27.07.2020г., на път III-204, в участъка с. М.-гр.П., не е имало хоризонтална маркировка и
пътни знаци.
В проведеното съдебно заседание на 01.02.2022г., вещото лице отговори, че при тази
скорост с peг. № **** не е било възможно да се избегне удара. Имало е вероятност чрез
отклоняване на автомобила вдясно, но при условие, че водача предприел аварийно спиране,
колелата са блокирали, и в него момент автомобилът е станал неуправляем. По отношение
на видимостта в участъка и реакцията на водача на другия автомобил, в.л. заяви, че същата е
ограничена, поради това, че там има много лек ляв завой, но двамата водачи са се видели,
тъй като са имали възможност да се забележат. Видимостта не е била някаква причина от
страна на водача на насрещно движещия автомобил. Неговото поведение е било съвсем
правомерно, тъй като той е избегнал възможно вдясно- десните колела са вървели по
банкета, до самата канавка. Според в.л. каквото е могло да се направи от водача на л.а. с peг.
№ ****, било сторено, тъй като насрещно движещият се автомобил бил с висока скорост, то
нямало как да се избегне удара. По отношение на това дали липсата на ограничителна
маркировка и пътни знаци са допринесли за причиняването на ПТП, в.л. заяви, че това не е
допринесло по никакъв начин за настъпване на ПТП, тъй като общите правила за движение
са регламентирани в ЗДвП, Правилника и други наредби. Според вещото независимо от това
дали има маркировка или няма маркировка, има или няма знаци, допустимата скорост по
категории, в случая за леки автомобили на такъв път е 90 км/ч., която скорост е определена
в ЗДвП.
Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, като обективно и
компетентно изготвено, и като неоспорено от нито една от страните.
По делото ищците дадоха обяснения.
Ищцата Ц.Й. в с.з. заяви, че сина, преди да катастрофира бил в отпуск, през който
период детето му ( ищеца Н.Н.) бил при него. В неделя го върнал на майка му, а в
понеделник сутринта тръгнал за работа, и в 9 ч. и съобщили, че е катастрофирал и починал.
Девет месеца, преди да почине сина й, тя загубила и съпруга си, и И. се грижил за нея. След
загубата на двамата, тя останала сама, и много трудно живеела.
Ищецът В.И., заяви, че брат му бил добър човек и го подкрепял. Смъртта му, за него
била голяма трагедия. Майка му все още не можела да се възстанови, като плачела ден и
нощ, за което вземала и лекарства. Заяви още, че предвиждал да се върне в България, тъй
5
като вече нямало кой да се грижи за майка му, за да я подкрепя с каквото може.
Законният представител на малолетния син на И. И., заяви, че независимо от това, че
били разделени, бащата поддържал постоянно връзка с детето си, и осъществявал режим на
лични контакти и свиждане с него, като го взимал на всеки две седмици. Макар Н. да е само
на 10 г. все още не можел да осъзнае какво се било случило с баща му, като продължавал да
говори за него и за нещата, които правели заедно. Много трудно запълвала липсата на
бащата, още повече, че е момче, и непрекъснато търсел баща си.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 200 от КТ - за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на резултат на смъртта на И. Н. И. /баща,
син и брат на ищците/, настъпила при трудова злополука на 27.07.2020г.
Според разпоредбата на чл. 200 от КТ: „За вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им”.
Отговорността по чл. 200 от КТ има обективен и безвиновен характер и обхваща
всички претърпени преки и непосредствени вреди от имуществен и неимуществен характер.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищците е да докажат: 1. че са от кръга
лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди; 2. че починалият работник
и ответника са се намирали в трудовоправни отношения към момента на увреждането; 3. че
на починалия работник му е причинена смърт в резултат на трудова злополука от
27.07.2020г.; 4. че ищците са претърпели неимуществени вреди – душевни болки и
страдания в резултат на настъпилата смърт на техния баща, съпруг и син и то – в
претендираните от тях размери.
В настоящия случай няма спор, а и е доказано по категоричен начин в процеса, че И.
Н. И. е починал на 27.07.2020г., както и че ищците попадат в кръга на лицата, посочени в
ППВС № 4/61г., имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
смъртта му.
Няма спор, а и е доказано от писмените доказателства, подробно описани по-горе, че
към 27.07.2020г., И. И. е бил в действително трудово правоотношение с ответника „М.С.”
ООД, гр.Т..
Няма спор, а и е доказано по категоричен начин още, че причинената смърт на И. Н.
И. е призната за трудова злополука с Разпореждане № **** от 25.08.2020 г. на ТП на НОИ –
Т., в което е посочено, че злополуката е станала при придвижване по обичайния път от
основното място на живеене до работното място.
Настоящият състав на съда приема още, че на ищците са причинени неимуществени
вреди в резултат на настъпилата при ПТП на 27.07.2020г. внезапна смърт на И. И..
Неимуществените вреди са свързани с психически преживявания и страдания, т.е. те
накърняват неимуществени блага. Обезщетението за неимуществени вреди възмездява
главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на
увредения вследствие на увреждането. Болката и страданията от загубата на близък
родственик (баща, син и брат), са травма, която завинаги оставя своя отпечатък.
Претърпените неимуществени вреди не могат да бъдат напълно репарирани, тъй като
човешкият живот няма паричен еквивалент, но затова обезщетението за тях се определя на
принципа на справедливостта. Понятието справедливост, както е посочено и в ППВС №
4/68г., не е абстрактно понятие, а е свързано с редица конкретни обективно съществуващи
6
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне на обезщетението, каквито
са претърпените морални страдания, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близките, които търсят обезщетение за неимуществени
вреди и др.
В настоящия случай се касае за смърт на млад човек – на 34 години, в активна и
трудоспособна възраст, ползващ се с добро име в обществото, и отдаден на семейството и
близките си. Очевидно И. И. е бил в много добри отношения със своята майка,помагал й, и я
е подкрепял. След смъртта на неговия баща, той основно се е грижел за майка си, тя е
разчитала на него и на неговата подкрепа. За съда няма съмнение, че майката е сломена
психически и трудно преживява загубата на сина си. Не следва да се подценява и факта, че
смъртта на И. И. е настъпила внезапно, което обстоятелство е допринесло в още по-голяма
степен за преживения шок от загубата му от всички негови близки, в т.ч. и тримата ищци.
Доказано е в настоящия процес, че вследствие смъртта на И., детето му Н. е останало
без баща на 9-годишна възраст - тогава, когато това дете (при това - от мъжки пол) има най-
голяма нужда от баща не само, за да участва активно в издръжката му, а най-вече и преди
всичко – за да му бъде пример за подражание, морална опора и подкрепа. Детето има нужда
от баща и за да може последният активно да участва в израстването и оформянето му като
личност, и във възпитанието му. Вследствие смъртта на И. И. при трудова злополука, синът
му е лишен от всичко гореизложено. Детето все още не е приело смъртта на баща си,
непрекъснато го търси, говори за него и за нещата, които са превели заедно. Тези
неимуществени вреди ще оставят следа за цял живот на това дете и подлежат на
обезщетяване.
Горните съображения са относими и за душевните болки и страдания на брата на
починалия И. И..
При това положение, съобразявайки горепосочените обстоятелства с принципа на
справедливостта, преценявайки ги и на фона на икономическата обстановка в страната,
настоящият състав на съда приема, че справедливият размер на обезщетението, което се
дължи на детето Н.Н., е 70 000лв. Съдът приема, че за дете на възрастта на Н., е най-тежко и
с най-трайни последици за психиката му загубата на родител, поради което и определя най-
висок размер на обезщетението на този ищец. За майката – ищцата Ц.Й., съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението е 50 000лв. Загубата на дете за един родител е най-
тежката загуба, но съдът отчита и факта, че ищцата Ц.Й. има още един син, който, макар и
да е извън територията на РБ, би могъл да й помага и да я подкрепя физически и
емоционално за в бъдеще. Това обстоятелство мотивира съда да определи обезщетение за
ищцата Й. в размер 50 000лв., въпреки че според настоящия състав, за една майка загубата
на дете не би могла да се съизмери с никакъв паричен еквивалент.
За брата –ищецът В.И., съдът счита, че съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението е 10 000лв., без разбира се, да омаловажава неговата загуба. Съдът приема, че
двамата братя очевидно са били в добри отношения и са имали емоционална връзка.
Приема, че ищеца В.И. е разчитал на брат си, най-вече за полагане на грижи и подкрепа на
тяхната майка, особено след смъртта на баща им. Но имайки в предвид, че същия
преимуществено живее в чужбина, води самостоятелен начин на живот,то за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в мъка по загубата на изключително близък човек,
към когото е бил привързан и от когото е имал подкрепа, е достатъчно да присъди
обезщетение в размер на 10 000лв., доколкото не се доказаха вреди, извън обичайните от
загубата на близък родственик, какъвто е явява брата.
Съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани до посочените по-
горе размери.
Предвид изложеното дотук, съдът следва да разгледа и възражението за
7
съпричиняване. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случая това
възражение на ответника се явява основателно, тъй като се доказа, че е налице хипотезата
на чл.201 ал.2 от КТ. Съображенията на съда за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ: „Отговорността на работодателя може
да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност”.
Според настоящия състав на съда, необходимо е приносът на пострадалия за
настъпване на трудовата злополука да е конкретен - т.е. да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице.
Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице или ако именно поведението на
увредения е станало причина, или ако то е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата. Не всяко поведение на пострадалия – действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняване на вредата, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди.
Съдът приема, че отговорността на работодателя може да бъде намалена по реда на
чл. 201,ал.1 от КТ, само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност (съзнавана
непредпазливост), т.е. извършил е определени действия в нарушение на установените от
работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване
на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на
притежаваните знания и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се
предполага. Не всяко нарушение на установените правила мотивира приложението на чл.
201,ал.2 от КТ, а само субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на
грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие. За да се
приеме, че предпоставките на чл. 201,ал.2 от КТ са налице, е необходимо да бъде доказано
главно и пълно, като доказателствената тежест е на работодателя, извършването на такива
действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за възможното настъпване на
вредоносните последици и самонадеяното отношение към съществуващата опасност от
тяхното настъпване. Изводът за наличието на груба небрежност не може да се основава на
предположения.
Въз основа на изложеното съдът намира, че ответното предприятие доказа наличието
на съпричиняване от страна на И..
Безспорно по делото се установи, че придвижвайки си по обичайния път за работа,
И. е претърпял ПТП. От заключението на вещото лице, в което е посочен подробно
механизма на възникване на злополуката, съдът намира, че И. е извършил тежки нарушения
на правилата за движение по пътищата. Причините за настъпване на това ПТП са
предприетите неправилни действия от И., при управлението на собствения си лек автомобил
марка "Фолксваген Пасат", с рег. № ****, при извършването на маневра „ изпреварване",
като и превишаването на разрешената скорост на движение по този път от 90 км/ч., което е
допринесло за настъпване на ПТП и е в пряка причинно следствена връзка с настъпилите
вреди-неговата смърт. Той като водач на МПС е длъжен да съобразява скоростта си на
движение, с интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде
в състояние да предотврати възникване на опасност за движението. Освен това, като водач,
той бил длъжен, при предприемане на маневрата „изпреварване“ да се убеди, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в своята пътната лента за кратко време; че когато при изпреварването навлиза в пътна
лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея, както и да се убеди, че като се движи с безопасна
скорост, може да извърши изпреварването за кратко време. В случая обаче същия е
8
предприел тази маневра, на отсечка на пътя, след „S“-образен завой, по който са се движили
два автомобила първо, и след изпреварване на първия вместо да се прибере в своята пътна
лента, е продължил изпреварването на втория автомобил, и то с висока скоросот-127 км/ч.
Едва тогава е забелязал движения се по дясната пътна лента автомобил, и вместо да намали
скоростта, и плавно и да се върне в своето платно е реагирал като предприел аварийно
спиране, при което е блокирал колелата на автомобила. Поведението на И. е единствената
причина, довела до настъпването на пътнотранспортното произшествие, като за неговото
субективно отношение към извършените нарушения се съди по техния характер, предвид
законовото задължение на водачите на МПС да познават и спазват правилата на движение.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че И. Н. И. е проявил груба небрежност
при управляване на МПС и допринесъл за трудовата злополука, като следва да се определи
процент на съпричиняване от същия в размер на 70%.
Поради това, в съответствие с разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, определените по-
горе обезщетения за всеки от ищците следва да бъдат намалени с по 70%, като размерите им
се редуцират, както следва: за Н. Н. то следва да възлиза на 21 000.00 лв., за Ц.Й.-в размер
на 15 000.00 лв., а за В.И.- в размер на 3000.00лв.
Тъй като отговорността на работодателя намира основанието си в основния принцип
на правото – никой да не вреди другиму, а ако вреди, да обезщети всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, лихвата върху дължимата сума се
присъжда от момента на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Поради това, ответникът следва
да заплати цитираните суми, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2020г. до
окончателното им изплащане.
Следва да бъде посочено в диспозитива на решението, че същото е постановено при
участието на трето лице –помагач на ответника.
При този изход на делото. ответната страна следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС сумата 1560.00лв. – държавна такса върху уважените
размери на предявените искове.
По разноските:
Съобразно представените от страните доказателства за направени разноски и
списъците на разноски, приложени по делото, съдът приема, че съразмерно на уважената
част от исковете, ищците имат право на разноски, както следва: - ищецът Н.Н. – в размер
600.00лв.; - ищцата Ц.Й. – в размер 600.00лв и ищеца В.И. – в размер 200.00лв.
Съразмерно с отхвърлените части на исковете, ответната страна има право на
разноски по отношение на ищецът Н.Н. – в размер 1206.63лв.; по отношение на ищцата Ц.Й.
– в размер 1206.63лв и по отношение на ищеца В.И. – в размер 1551.38лв.
След като извърши компенсация на задълженията до размера на по-малкото от тях,
съдът приема, че ищците следва да заплатят на ответната страна за разноски по делото
следните суми: - ищеца Н.Н. – 606.63лв.; -ищцата Ц.Й. - 606.63лв. и ищцата ищеца В.И. –
1351.38лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.С.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Т., ****,
представлявано от И.. П. Ил., ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Н., ЕГН **********, действащ чрез
своя законен представител и майка Я.Р. И.а, ЕГН **********, и двамата от гр. ******,
СУМАТА 21 000.00лв. (двадесет и една хиляди лева 00ст.), представляваща обезщетение
9
за причинени неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат на смъртта на
неговия баща И. Н. И., настъпила при трудова злополука на 27.07.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2020г. до изплащане на задължението,
на основание чл. 200 от КТ, като в останалата част над уважения размер от 21 000лв. до
пълния предявен размер от 70 000лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА „М.С.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Т., ****,
представлявано от И.. П. Ил., ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Н. Й., ЕГН **********, от гр.П., обл. Т.,
ж.к. ****, СУМАТА 15 000.00лв. (петнадесет хиляди лева 00ст.), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат на
смъртта на нейния син И. Н. И., настъпила при трудова злополука на 27.07.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2020г. до изплащане на
задължението,, на основание чл. 200 от КТ, като в останалата част над уважения размер от
15 000лв. до пълния предявен размер от 60 000лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА „М.С.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Т., ****,
представлявано от И.. П. Ил., ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. И., ЕГН **********, от гр.П., обл. Т.,
ж.к. ****, СУМАТА 3000.00лв. (три хиляди лева 00ст.), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат на смъртта на
неговия брат И. Н. И., настъпила при трудова злополука на 27.07.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.07.2020г. до изплащане на задължението, на
основание чл. 200 от КТ, като в останалата част над уважения размер от 3000лв. до пълния
предявен размер от 30 000лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА Н. И. Н., ЕГН **********, действащ чрез своя законен представител и
майка Я.Р. И.а, ЕГН **********, и двамата от гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.” ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Т., ****, представлявано от И.. П. Ил.,
СУМАТА 606.63лв. (шестстотин и шест лева и 63ст.) - за направени разноски по делото,
определени по съразмерност и компенсация.
ОСЪЖДА Ц. Н. Й., ЕГН **********, от гр.П., обл. Т., ж.к. ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„М.С.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Т., ****, представлявано от
И.. П. Ил., СУМАТА 606.63лв. (шестстотин и шест лева и 63ст.) – за направени разноски
по делото, определени по съразмерност и компенсация.
ОСЪЖДА В. Н. И., ЕГН **********, от гр.П., обл. Т., ж.к. ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„М.С.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Т., ****, представлявано от
И.. П. Ил., СУМАТА 1351.38лв. (хиляда триста петдесет и един лева 38ст.) - за направени
разноски по делото, определени по съразмерност и компенсация.
ОСЪЖДА „М.С.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Т., ****,
представлявано от И.. П. Ил., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Поповския районен съд, СУМАТА 1560.00лв. (хиляда петстотин и шестдесет
лева и 00ст.) – държавна такса върху уважените размери на предявените искове.
Решението е постановено при участието на: ЗК „У.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление-гр.С.,, бул.“***, представлявано от ****, като ТРЕТО ЛИЦЕ –
ПОМАГАЧ на ответника „М.С.” ООД – гр.Т., и има установително действие в
отношенията между подпомагащата ответника страна и ищците, на осн.чл.223, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
10