Решение по дело №408/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. Г. С. от [населено място] връх, община Камено, против заповед №23-0769-001299 от 28.12.2023 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Излага съображения. Не ангажира доказателства Претендира разноски.

Ответникът - полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представил е административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата, подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед № 23-0769-001299 от 28.12.2023 г. на полицейски инспектор, сектор „ПП“, ОД МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.1 , б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, на Р. Г. С. от [населено място] връх, община Камено, е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

От представените в административната преписка доказателства се установява, че на 23.12.2023 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №0623185/МР 23-0769-М000492/, за това, че на 23.12.2023 г., в 08.40 ч., в [населено място], [улица], посока [улица]до автомивка „Модус“ управлява собствения си лек автомобил [Марка], модел „106“, рег.№[рег. номер], след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство-дрегер „Дръг тест 5000“, фабр. №ARLВ-0021, отчел положителна проба за наличието на канабис-25. На Скарлев е издаден талон за медицинско изследване №0183756/л.17 от делото/. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП/л.16 от делото/.

Въз основа на фактите, изложени в АУАН, връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражение на 23.12.2023 г., е издадена процесната заповед, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед № 23-0769-001299 от 28.12.2023 г. за прилагане на принудителната административна мярка/ПАМ/, е издадена от компетентен орган - полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и заповед №251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД МВР Бургас за делегиране правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.8 са посочени полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, какъвто е издателят на процесния административен акт/л.28 от делото/; и заповед №8121з-1632 от 02.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи/л.29 и 30 от делото/.

На второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г. Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.

На трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нейната отмяна и е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

На следващо място, относно приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Според правилото на чл.171, т.1, б. „б” ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ по отношение на водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая, жалбоподателят е проверен с техническо средство, което отчело положителна проба за канабис-25 и му е издаден талон за изследване на кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 ЗДвП.

Прилагането на процесната ПАМ е допустимо и възможно при наличието на всяка една от хипотезите, предвидени в нормата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП.

За да е изпълнена нормата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП следва безспорно да бъде установено, че лицето по отношение, на което същата е приложена е управлявало, е било водач на МПС. Последното не се оспорва от жалбоподателя и се сочи от събраните доказателства.

Скарлев твърди, че процесната заповед е издадена преждевременно, преди наличие на резултати от изследване на кръвната проба. Твърдението е неоснователно. В случая преди изготвяне на резултата от изследването на кръвната проба е било установено с техническо средство, че Скарлев е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Действително нормата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП регламентира, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП установените стойности са определящи. Данните по делото сочат обаче, че към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ не е изготвена химическа експертиза на кръвната проба на Скарлев, резултатът от която би могъл да бъде взет предвид от административния орган, по арг. от чл.142, ал.1 АПК.

Материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП изискват да бъде установено по надлежния ред управление на моторно превозно средство от водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. В случая е налице управление на МПС след употреба на наркотични вещества-канабис-25, установено с техническо средство, което е основание да се приеме наличието на една от алтернативно предвидените в правилото на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ .

Предписанието е императивно и само при наличие на визираните предпоставки в условията на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената в закона ПАМ. В конкретния казус, органът е установил наличието на предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка, независимо от липсата на резултат от изследване на кръвна проба.

Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството му на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а опровергаването му предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на жалбоподателя и което последният не е сторил.

Установената с АУАН фактическа обстановка не е надлежно оборена в съдебното производство. Фактическите основания за прилагането на ПАМ изцяло съответстват на правното основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката.

ПАМ нямат санкционен характер. Те се прилагат без оглед на вината, чрез тях се реализира диспозицията на правната норма. За да приложи ПАМ за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед.

Изложеното сочи на извода, че заповедта, с която е приложена принудителната административна мярка - „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на Р. Г. С. е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този резултат разноски на жалбоподателя не се следват.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. С. от [населено място] връх, община Камено, против заповед №23-0769-001299 от 28.12.2023 г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/-временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 /осемнадесет/ месеца.

Решението не подлежи на обжалване.