Решение по дело №1764/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 863
Дата: 30 юли 2018 г. (в сила от 30 юли 2018 г.)
Съдия: Веселина Йорданова Ставрева
Дело: 20181100601764
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 30.07.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                                                                                       2.С. СПАСЕНОВ

 

при секретаря Светослава Матеева и прокурора Йорданка Чанкова като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д. №1764/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 15.06.2017г. по Н.О.Х.Д. №10679/2011г., СРС, НО, 23-ти с-в е признал подсъдимия Т.Н.Т. за невиновен в извършването на престъпление по чл.201 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение. С присъдата на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски са оставени в тежест на държавата.

Срещу съдебния акт е постъпил протест от прокурор при СРП, в който присъдата на първата инстанция се определя като неправилна. Настоява се, че в хода на съдебното следствие са събрани категорични доказателства в подкрепа на обвинението срещу подсъдимия Т.. Посочва се, че констатациите на ССчЕ насочват към това подсъдимият да е извършил престъпление по чл.205, ал.1, т.1, вр. чл.201 от НК, в каквато насока се моли за акт на СГС.

След изготвяне на мотивите по делото е постъпило и допълнително изложение към протеста на СРП. В този акт се описва приетата от СРП фактология и длъжностно качество на подсъдимия, като се оспорват мотивите на първия съд в насока неустановяване на липса в счетоводството на дружеството. Прокурорът базира своите противни изводи на показанията на част от свидетелите, пред които подсъдимият е признал, че е присвоил част от сумата от оборота за деня. Оспорва се кредитирането и на трите счетоводни експертизи по делото. В заключение се оспорва категорично приетата достоверност на обясненията на подсъдимия Т.. Предвид изложените съображения, представителят на обвинението моли за преквалифициране на деянието на подсъдимия в такова по чл.205, ал.1, т.1, вр. чл.201 от НК като предлага на същия, в случай че бъде признат за виновен от СГС, да му бъде наложено наказание „Пробация“ с приложение на първите две задължителни пробационни мерки за срок от по 6 /шест/ месеца.

В разпоредително заседание от 25.04.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели по делото, както и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста. Посочва, че първоинстанционният съдебен състав е направил неправилен анализ на доказателствата, като е стигнал до грешени правни изводи. Моли въззивният съдебен състав да подложи на самостоятелна оценка събраните доказателства и да постанови присъда, с която да признае подсъдимия Т. за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, така както е изложено в подадения протест на СРП.

Служебният защитник на подсъдимия Т. – адв.Т. счита, че първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. В подкрепа на тезата си заявява, че в хода на производството пред СРС е установено, че подзащитният му е бил материално отговорно лице и са му били заведени материални ценности, като ревизиите са установили и липси, но видно от  заключенията на ССчЕ са установени и излишъци, които не са взети под внимание при извършване на ревизиите. Посочва се, че не е установено по категоричен начин изпълнителното деяние на вмененото на подсъдимия престъпление, т.е. последният да се е разпоредил по някакъв начин с чуждото имущество. Според защитата наличие на липси може да бъде причинено от всякакъв вид действия и бездействия, като констатирането на такива, не обосновава автоматично извод за извършено престъпление. Застъпва се тезата, че съдът правилно е констатирал, че няма основание за образуване на наказателно производство, доколкото веднага след ревизиите са възстановени щетите от подсъдимия Т.. Според защитата не може да се говори и за наличие на пряк умисъл за извършване на деянието, както правилно е постановил и контролираният съд. Излага се твърдение, че при евентуално постановяване на осъдителна присъда, последната безспорно би почивала на предположения. В заключение се посочва, че СРС правилно е постановил оправдателна присъда, като се моли последната да бъде потвърдена.

Подсъдимият Т.Т. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в дадената му от съда последна дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

За гражданския ищец „Б.Е.Е.Д.“ ООД – редовно призован, не се явява представител, не се явява и редовно уведоменият му повереник – адв. В.Л., като по делото е постъпила молба от последния, с която се моли да се вземат предвид установените по делото факти и събраните доказателства, като се отмени оправдателната присъда на СРС.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че в първоинстанционното съдебно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, които налагат отмяна на постановения съдебен акт.

При първото разглеждане на делото от СРС с определение в с.з. от 13.09.2011 г. /л.28 от Н.О.Х.Д. №10679/2011г./ съдът (122-ри състав) е приел за съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия Т., като е конституирал дружеството „Б.Е.Е.Д.“ ООД в качеството му на граждански ищец. Видно от данните по делото тази страна активно е упражнявала правата си чрез упълномощения си процесуален представител /по делото е налично пълномощно за упълномощаване на повереник/. В хода на процеса се е наложило делото да започне отначало с оглед влошеното здравословно състояние на един от съдебните заседатели, създаващо пречка пред възможността му да участва в производството, като член на съдебния състав, дал ход на делото. Предвид горното и с оглед факта, че председателят на състава, на когото делото е било разпределено, вече не е бил съдия в СРС, делото е било преразпределено за ново разглеждане на случаен принцип чрез системата за случаен подбор, на друг съдебен състав (23-ти състав) при СРС.

Процесният съдебен състав с разпореждане от 18.01.2016г. е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като в разпореждането си е дал указания да се уведоми св.Боян Иванов, че може да се конституира в процеса като граждански ищец, независимо от обстоятелството, че според материалите по делото, като граждански ищец при първоначалното разглеждане на делото вече е било конституирано ощетеното от престъплението юридическо лице „Б.Е.Е.Д.“ ООД. В призовката, изготвена съгласно указанията на съда, озаглавена „призовка за свидетел“ , било посочено, че Б.Р.се призовава да се яви в качеството си на свидетел по процесното дело. От друга страна, като адрес за призоваване в призовката фигурирал този на лицето Б.Р.(гр. София, ул. *********), а не този на юридическото лице „Б.Е.Е.Д.“ ООД ***. Следва да се отбележи, че съдът въобще не е направил опит да призове повереника на ощетеното юридическо лице, независимо от наличното по делото пълномощно (л.24 от Н.О.Х.Д. №10679/2011г., НО, 122-ри състав) и взетото участие при първото разглеждане на делото на адв.Б.Г., в качеството ѝ на упълномощен процесуален представител на гражданския ищец.

На 29.06.2016 г. е проведено открито съдебно заседание, от протокола на което е видно, че съдът е дал ход на делото, като е пристъпил към разпит на явилия се свидетел Б.Р.. В хода на производството са били разпитани останалите свидетели, изслушани са вещи лица и са приети експертизи. Производството е приключило с присъда, обявена публично в открито съдебно заседание на 15.06.2017г., с която подсъдимото лице е било изцяло оправдано по повдигнатото му обвинение, и в която липсва произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск.

С оглед изложената процесуална хронология на събитията настоящият съдебен състав намира, че в първоинстанционното съдебно производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК, налагащо отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото на СРС за ново разглеждане, доколкото първоинстанционният съд е нарушил правата на гражданския ищец, като го е лишил от правото му изобщо да участва в наказателния процес.

Основанията на въззивния съд за горния извод са следните:

Вместо да даде възможност на вече конституирана страна в процеса да участва в него, първоинстанционният съд не е призовал надлежно както повереника на гражданския ищец – адв. Б.Г. (въобще не е изпращана призовка), така и неговия представител – Б.Р., изпращайки му призовка, в която е посочено, че се призовава да се яви единствено в качеството му на свидетел. Впоследствие съдът е продължил процеса, като е започнал съдебното следствие по делото чрез разпит на свидетеля Б.Р.. За следващите заседания гражданския ищец – „Б.Е.Е.Д.“ ООД и повереника му – адв. Б.Г. отново не са били включени в списъка на лицата за призоваване, като до постановяване на първоинстанционната присъда последните не са взели участвали в първоинстанционното дело. В произнесената присъда на 15.06.2017г. съдът по фактите е оправдал подсъдимото лице по повдигнатото му обвинение, като не е формирал воля по предявения и приетия за съвместно разглеждане от предходния съдебен състав гражданския иск.

Предвид горното според въззивната съдебна инстанция контролираният съд неправилно и в нарушение на процесуалния закон е лишил от участие в първоинстанционното съдебно производство гражданския ищец и повереника му, като по този начин е препятствал възможността им да упражнят предвидените им в НПК права.

При разглеждането на делото от районния съд, което е второ по ред в този стадий на процеса, ощетеното юридическо лице вече е било конституирано като страна в процеса (в качеството му на граждански ищец), както и бил приет за съвместно разглеждане предявен от негова страна граждански иск, въпреки това последният не е бил призован да вземе участие в процеса, като незаконосъобразно е и съответно липсващото произнасяне на районния съд по предявената гражданска претенция. това нарушение няма как да бъде отстранено от въззивния съд, тъй като изначално са нарушени права на една от страните по делото, която в случай на окончателно решаване на делото от този съд, ще бъде лишена от една инстанция.

С констатираното процесуално бездействие от страна на първоинстанционния съд, последният е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК, което е неотстранимо от настоящата инстанция, доколкото противното би означавало страните да бъдат лишени от една инстанция по същество, с акта на която могат и следва да получат и отговор на въпросите, касаещи гражданския иск, поради което се налага отмяната на първоинстанционната присъда в нейната цялост и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав при същия първоинстанционен съд.

Предвид необходимостта от упражняване на правомощието му по чл. 334, т.1 от НПК, въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда въпросите относно правилността на присъдата, като безпредметен се явява и анализът на изложените в протеста доводи по съществото на делото. Следва да се отбележи, че въззвният съд предвид правомощията си е длъжен да следи служебно изцяло и да провери присъдата като съдебен акт и без да са наведени съображения за незаконосъобразно, какъвто е случая /чл.314, ал.1 от НПК/.

С оглед всичко изтъкнато, въззивният съдебен състав намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав при същия първоинстанционен съд.

С оглед горното и на основание чл.334‚ т.1, пр.2, вр. чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло присъда от 15.06.2017г. по Н.О.Х.Д. №10679/2011г., СРС, НО, 23-ти състав.

 

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Софийски районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................                             

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1....................................

                                                                                                       

        2....................................