№ 88739
гр. София, 20.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Частно гражданско дело №
20241110130021 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК, депозирано от „А. К. Б.“ ЕООД срещу М. Д. М. за следните суми: 20
000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, представляваща главница по Договор за кредит от 16.12.2022
г., чийто падеж е настъпил на 16.12.2023 г., обезпечен с ипотека, учредена с
Нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № 151, том № VI, рег. №
12***, дело № 1074/2022 г. на Нотариус рег. № 260 в НК, сумата от 9 600 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 16.12.2022 г. до 16.12.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, и
сумата от 13 941,60 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 16.12.2023
г. до 20.05.2024 г.
Заявителят сочи, че претендираните суми са дължими по силата на Договор за
кредит от 16.12.2022 г., чийто падеж е настъпил на 16.12.2023 г., задълженията по
които били обективирани в Нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот №
151, том № VI, рег. № 12***, дело № 1074/2022 г. на Нотариус рег. № 260 в НК, въз
основа на който иска да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение. Същият е
представен по делото.
За издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.418 ГПК, процесуалният
закон изисква да е представен редовен от външна страна документ по чл.417 ГПК,
който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В това
производство проверката на съда за съществуването на претендираното вземане е
строго ограничена до обстоятелствата дали е налице писмен акт, предвиден от закона
като основание за издаване на изпълнителен лист, дали този акт е формално редовен
от външна страна, и дали удостоверява подлежащо на изпълнение притезание срещу
1
длъжника.
В случая заявителят се позовава на документ по чл.417, т. 6 ГПК – ипотечен акт
по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 ЗЗД. В посочения нотариален акт обаче не се съдържа
задължение за заплащане на претендираните суми по Договор за кредит от 16.12.2022
г. Вземането предмет на заявлението е възникнало по Договор за кредит от 16.12.2022
г., за който не се твърди да е сключен в нотариална форма, даваща възможност да се
иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, нито
договорът е представен по делото. В представения нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека не се съдържа задължение за заплащане на процесните суми, т.е. не
удостоверява съществуващо парично задължение, поради което и заявлението следва
да бъде отхвърлено.
Нещо повече, представеният документ по чл. 417, т. 6 ГПК не е годен да
удостовери реалното получаване от страна на заемополучателя на сумата, предмет на
договора за заем. Съобразно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава
в собственост на заемателя парична сума, която последният се задължава да върне.
Следователно, касае се за реален договор и за да породи той действие, не е достатъчно
между страните да е постигнато съгласие за предаване на определена парична сума.
Договорът се счита сключен едва с действителното предаване на сумата, т. е. в
настоящия случай с плащането на уговорения заем в размер 20 000 лв. от страна на
заемодателя в полза на заемополучателя, което обаче не е изрично удостоверено в
представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. В случая, такъв
извод не може да се направи въз основа на формулировката на текста в т. 1 от
ипотечния акт, от която се установява единствено сключването между длъжника и
заявителя на договор за заем, при това с отразяване в нотариалния акт, че
кредитополучателят ще получи след вписване на нотариалния акт. Ето защо, не може
да се приеме, че единствено в частта по т. I процесният нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека, на който се позовава заявителят, установява действителното
предаване на посочената в него сума, поради което същият не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу него.
На следващо място, размерът на вземането за възнаградителна лихва и
неустойка за забава не може да бъде счетен за определяем въз основа на извършваната
в рамките на заповедното производство проверка. Необходимостта вземането да е
определено в акта по чл. 417, ал. 1, т.6 ГПК следва и от разпоредбата на чл. 173, ал. 3
ЗЗД, регламентираща възможността за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл. 418 ГПК въз основа на ипотечен акт, изискващ обезпеченото вземане да
е за определена, а не за определяема парична сума или за определена парична
неустойка, уговорена за неговото неизпълнение. Процесуалните разпоредби на чл.
417- 418 ГПК, които уреждат предпоставките и реда за издаване на заповед за
2
незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ изискват
представения документ да е сред изрично изброените в чл. 417 ГПК, да е редовен от
външна страна и съдържанието му да удостоверява конкретно по размер и
подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя срещу посочения в
заявлението длъжник. Ако изискуемостта на вземането не произтича от факти,
инкорпорирани в самия документ, тя следва да бъде удостоверена от заявителя с други
документи от кръга на посочените в чл. 418, ал. 3 ГПК. В разглеждания случай
представеният ипотечен акт, в противоречие с разпоредбата на чл. 173, ал. 3 ГПК, не
съдържа определена по размер сума като задължение за възнаградителна лихва и
неустойка за забава.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК на „А. К. Б.“ ЕООД срещу М. Д. М. за следните суми: 20 000 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит от 16.12.2022 г., чийто падеж е
настъпил на 16.12.2023 г., обезпечен с ипотека, учредена с Нотариален акт за
договорна ипотека на недвижим имот № 151, том № VI, рег. № 12***, дело №
1074/2022 г. на Нотариус рег. № 260 в НК, за сумата от 9 600 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 16.12.2022 г. до 16.12.2023 г., и за сумата от 13 941,60
лв., представляваща неустойка за забава за периода от 16.12.2023 г. до 20.05.2024 г., по
което е образувано ч.гр.д. № 30021/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3