№ 583
гр. София , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503516 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД срещу решение № 2734/ 30.04.2020г. на СГС, ГО, 11
състав, постановено по гр.д. № 9693/19г. в частта, в която е уважен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 15000 лв. до 40 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил чл.52 от ЗЗД и не е направил правилна, пълна и всеобхватна
преценка на критериите за справедливост, изведени от съдебната практика.
Първоинстанционният съд е надценил претърпените болки и страдания и е
подценил факта, че възстановителният и оздравителен период при нея е
протекъл бързо за подобен род травма. Не е потвърдено по категоричен
начин твърдението, че в резултат на ПТП ищецът е получила психологическа
травма. Присъденото обезщетение е прекомерно по размер и не съответства
на приноса на пострадалата за забавянето на възстановителния период и
последвалият ограничен обем на движенията на дясната раменна става.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в
1
атакуваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск
над сумата от 15 000 лв. до 40 000 лв.
Ответникът Д.М. в депозиран писмен отговор оспорва жалбата.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба
ищецът Д.М. твърди, че на 12.05.2017г. около 2.55ч., МПС „Опел Вектра“ с
рег. № *******, управлявано от Б. М. М., се е движел по главен път I-5 в
посока гр. Русе. Поради недостатъчен контрол над лекия автомобил
последният е напуснал платното в ляво по посока на движението му в района
на 28+800км. и се е блъснал в крайпътно дърво. Ищецът е била пътник в
автомобила на предна дясна седалка. За инцидента е съставен Констативен
протокол с пострадали лица № 108/12.05.2017г. По отношение на виновния
водач е съставен акт за установяване на административно нарушение.
Ищецът е получил травми от произшествието, изразяващи се във фрактура на
диафизата на дясната ключица и на прилежащото първо ребро, хематоми в
меките тъкани по предна коремна стена на ниво илиачни крила. След
проведена консултация с лекар специалист по ортопедия и травматология е
била установена необходимост от поставяне на ортеза за фрактурата на
ключицата. В болницата й е проведено консервативно и медикаментозно
лечение. На 31.05.2015г. при извършен преглед е установено, че лечението
на ключицата не може да бъде постигнато в условията на извънболнична
помощ, поради което ищецът е постъпила в МБАЛ „д-р Ст. И.“ АД, където е
извършена оперативна интервенция за закрито наместване без вътрешна
фиксация. Била е поставена мека имоболизация. На 01.06.2017г. е извършен
контролен преглед и е взето решение за открито наместване с вътрешна
фиксация – плака и винтове. След изписването й от болничното заведение
ищецът е продължила лечението си в домашни условия. По време на
възстановителния период се е оплаквала от силни болки в областта на
получените травми и отпадналост. Не е можела сама да се справя с
всекидневните си нужди, което е налагало помощ от близките й. Болките и
2
затрудненото дишане са довели до невъзможност да спи и е приемала
седативни и обезболяващи медикаменти. Към момента Д. М. все още не се е
възстановила, като е възможно в резултата от счупване на ключицата да
останат трайни увреждания на десния горен крайник и движенията му да не
бъдат възстановени в пълен обем. Ищецът има понижено настроение и
тревожност. Виновният водач е имал сключена застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното дружество валидна за периода 08.12.2016г. до
08.12.2017г. Ищецът е претърпяла и имуществени вреди във връзка с
лечението си в размер на 582, 80 лв. От тях 548 лв. за закупуване на
реконструктивна плака и осеосинтеза и 34.80 лв. разходи за потребителска
такса. На 04.07. 2017г. ищецът е предявила застрахователна претенция пред
ответника, който е изискал представяне на допълнителни документи. Поради
непредставянето им застрахователят е отказал да й изплати обезщетение.
Затова ищецът моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. като частичен от 50 000 лв., в
едно със законната лихва от 06.10.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 582, 80 лв. обезщетение за имуществени вреди, в едно със
законната лихва, считано от 30.10.2017г.г. до окончателното им изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва исковете. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил МПС „Опел Вектра“ с рег. № *******, не
оспорва вината на Б. М. за настъпилото на 12.05.2017г. ПТП, не оспорва
механизма му. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди
като завишен. Ответникът твърди, че след болничния престой ищецът не е
спазвала препоръките за покой, хигиенно- охранителния режим за
обездвижване на имобилизирания участък, което е довело до забавяне на
възстановителния процес и е възникнала необходимостта от повторно
закрито наместване, а впоследствие и на открито наместване с вътрешна
фиксация. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на Д.
М., тъй като е допринесла за бавното възстановяване от претърпените травми.
Не е спазвала предписания й режим за покой и обездвижване на
имобилизирания участък. Тя е пътувала без поставен обезопасителен колан.
По отношение на претендираните имуществени вреди ответникът оспорва, че
3
претендираната сума е направена във връзка с причинените увреждания, а и
дори да са във връзка с тях, то необходимостта от заплащането им е
възникнала в следствие на неспазване на лекарските препоръки от ищеца.
Безспорно е, че 12.05.2017г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол №108/12.05.2017г.
На виновния водач Б. М. е съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Не се спори, че за лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******* е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода
08.12.2016г. до 08.12.2017г. при ответника.
Не се спори относно механизма на ПТП и вината на водача на лекия
автомобил, в който ищецът е била пътник на дясна предна седалка.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на
04.07.2017г. и не й е изплатено такова.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил
медицински документи: епикриза от УМБАЛ – Русе АД и история на
заболяването, амбулаторен лист от 31.05.2017г., епикриза от МБАЛ „д-р Ст.
И.“ АД- гр. Монтана и история на заболяването, епикриза от 2018г. за
проведена рехабилитация, фактури за извършени разходи.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице лекар ортопед – травматолог, която е установила
травматичните увреждания, получени от ищеца: контузия на гърдите и
корема, счупване на първо ребро в дясно и счупване на дясна ключица. По
отношение на първите две травми е проведено консервативно лечение с
вливане на физиологични разтвори, обезболяващи и противосъсирващи
медикаменти, антибиотик. По отношение на счупването на дясната ключица
е предприето лечение с ортеза, след установяване на разместване на
фрактурата е извършено оперативно лечение чрез открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. След първото
4
оперативно лечение периодът на възстановяване е бил 5 месеца. След осем
месеца е постъпила за изваждане на металната остеосинтеза.
Възстановителният период след тази операция е бил 3 месеца. През периода
на лечение ищецът е търпяла болки и страдания като през първите два месеца
след първата операция и първият месец след втората операция те са били с
по- голям интензитет. Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца,
при който е установил, че тя има груб оперативен белег в областта на
дясната ключица с дължина 14 см. , ширина 1 см. над нивото на кожата и
болезнен при допир. Д. М. има ограничен обем на движение в дясната
раменна става при повдигане на ръката на страни от 90 градуса при норма 180
градуса. Извършените разходи, за които са представени счетоводни
документи, са във връзка с лечението на травмите. Контузията на гърдите и
корема са довели до болки и страдания, а счупването на първото ребро до
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Счупването на
дясната ключица е причинило трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник за срок повече от 30 дни. Получените увреждания и мястото
им доказват, че ищецът е била с предпазен колан. Според вещото лице
последствията от увреждането не зависят от възрастта на пострадалия, а от
тежестта на травмата. Разместването на ключицата е стандартно и по делото
няма данни за промяна на начина на обездвижване и лечение на ищеца. Няма
документи и при прегледа ищецът не е съобщила за самоволна промяна на
начина на лечение. Няма данни за нова травма в областта на раменната
става. Въпреки предприетото лечение фрактурата на дясната ключица не е
зараснало. Общото здравословно състояние на ищеца е добро. По делото няма
представени документи за контролни прегледи на ищеца след изписването й
от болница на 06.06.2017г. По делото не са представени рентгенови снимки
през периода на лечение. Ищецът е провел един курс на рехабилитация. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Изготвената автотехническата експертиза е дала заключение за
мястото, където е настъпило ПТП, неговия механизъм, предотвратимостта на
удара, причините за настъпване на инцидента.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни, основаващи се на научните правила.
5
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят М. е съпруг на ищеца и очевидец на произшествието,
станало през 2017г. Той е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“.
Пътували са по пътя гр. Бяла- гр. Русе. Край Две могили не знае какво е
станало- дали се е отнесъл или заспал, но се е отклонил в ляво от пътя през
съседната пътна лента и се е ударил в дърво. Жена му е изпищяла. Той е
слязъл от автомобила и я е извадил от него. Сложил я е на банкета. Загубила
е съзнание и я е полял с вода. Казала му е, че не може да диша и има болки по
гърдите надолу. Вдигнал е дрехите й и е видял, че има охлузвания. Било е 3 ч.
през нощта. Свидетелят си спомня, че шофьор на „Еконт“ им е помогнал. Той
им е донесъл вода, одеяло и се е обадил на полицията и бърза помощ.
Постъпили са в болница и двамата и са престояли три дни. Според свидетеля
се е движел с 50/60 км/ч. Ударът е бил челен в средната предна част на
автомобила. Не си спомня как е станало ПТП. След изписването от
болницата ищецът не е могла да се движи. Няма образувано наказателно
дело, била му е наложена глоба, която е заплатил.
Свидетелят И.а е майка на ищеца и заявява, че дъщеря й е претърпяла
пътен инцидент. Видяла я е на третия ден след катастрофата, когато се е
прибрала от болницата. Имала е много болки, била е превързана, имала е
колан на ключицата. Не е можела да се движи. След две седмици, през който
не е могла да спи, са я закарали в болницата в гр. Монтана и там са й казали,
че е за операция. Свидетелят е била с ищеца в болница една седмица. Тогава
също е имала много болки. Операцията й е била на втория ден след
постъпването в болницата. След това месец и половина- два свидетелят се е
грижел за ищеца. Къпела я е, решила я е, хранила я е. Свидетелят се е грижела
и за двете деца на ищеца. След тези два месеца е продължила да се грижи за
дъщеря си. Тя е започнала да става по малко, да се движи. Гледала я е 4
месеца. Ищецът е имала стрес, кошмари, вдигала е често температура. След 8
месеца са я оперирали пак и пак тя я е гледала. И досега ищецът не може да
вдига тежки неща с ръката. Продължава да се оплаква. Притеснява се от
белега. Втората операция е била през месец април 2018г., за да се извади
мела от ръката й.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
6
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Преценява
ги при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство между тях и
ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни, тъй като не влизат в
противоречие с останалите събрани доказателства.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв.
Уважил е искът за имуществени вреди Решението е влязло в сила в частта за
присъдените имуществени вреди и за неимуществени вреди за сумата от 15
000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
7
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправила писмена
претенция към въззивника. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и
непроизнасянето през него от застрахователя следва да се приеме за отказ за
плащане. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ са допустими.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на водача на лек
автомобил „Опел Вектра“ е била застрахована при ответника- застраховател.
Застраховката е била валидна към момента на настъпване на произшествието.
По делото не се спори относно механизма му, вината на водача на лекия
автомобил, в който е пътувала ищецът. С оглед на това и на изяснените
причини за настъпване на ПТП, следва да се приеме, че са настъпили
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което
застрахователят е пасивно материално легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
8
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените
от ищеца травми като две от тях по своята същност са средни телесни
повреди. Те са причинили временно разстройство на здравето неоспасно за
живота. По своя медико-биологичен признак счупването на дясната ключица
е предизвикала трайно затруднение на десния горен крайник за срок по-
дълъг от 30 дни. Възстановителният и лечен период от фрактурата на
дясната ключица е бил около 8 месеца, като интензивни болки пострадалият
е имал през първите два месеца след първата и около едни месец след
втората операция. Обичайно с времето са намалявали. Травмите са създали
ежедневен дискомфорт, тъй като е била обездвижена и е имала нужда от
чужда помощ за период от 4 месеца/ св. И.а/, както и значителни болки. При
извършения личен преглед вещото лице- травматолог е установило, че
вследствие счупването на дясната ключица е причинило ограничаване на
обема движенията на горния десен крайник до 90 градуса при норма от 180
градуса. Налице е груб оперативен белег в областта на дясната ключица,
който е болезнен при допир. Това също е трайна последица, която има
загрозяващ ефект. При определяне на обезщетението съдът съобрази
възрастта на Д. М. към момента на настъпване на ПТП, а именно 29 години,
продължителността на лечебния и възстановителния период, както и че
към момента здравословното й състояние е добро. Проведената
рехабилитация е започнала пълен захват, но с намалена мускулна сила на
дясната ръка. След рехабилитационните процедури тя е имала пълен захват с
повишена мускулна сила. Като съобрази, че ищецът има добро общо
състояние, но и наличието на трайни негативни последици от получените от
9
ПТП травми, включително загрозяващи белези и дефекти,
продължителността на лечебния и възстановителен период счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение е 40 000лв.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2017г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС/.
Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните последици от
тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният
размер на обезщетение на Д. М. от 40 000 лв. представлява 86 минимални
работни заплати за страната за 2017г./460 лв. МРЗ за 2017г./ и 38 средно
месечни заплати при 1036 лв. средно месечна работна заплата за страната
за месец май на 2017г. Определеното обезщетение е съответно на жизнения
на стандарт на страната към праворелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в
обжалваната част.
По разноските.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски за
производството пред САС.
Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. По делото са
представени доказателства, че то е реално заплатено по банков път, както е
уговорено в договора за правна защита и съдействие. В писмено становище
от 13.05.2021г. жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Според ТР №
6/2012/06.11.2013г. при извършване на преценка за съответствие на размера
на адвокатското възнаграждение на вложените усилия от пълномощника на
страната за защита на нейния интерес, съдът трябва да съобрази фактическата
и правна сложност на делото и наличието на практика по спорния предмет.
10
При установяване на несъответствие между положените усилия на
пълномощника и възнаграждението му съдът може да го намали до
минималния размер по Нардеба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претендираното адвокатско възнаграждение е
минимално, поради което не следва да бъде намалявано.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2734/ 30.04.2020г. на СГС, ГО, 11 състав,
постановено по гр.д. № 9693/19г. в частта, в която е уважен искът на Д. Е.
М. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 15000 лв. до 40 000лв.,
присъдени за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на Д. Е. М., ЕГН **********,
гр. ***, ул. „***“ № ** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Кадемлия“ № 1,
ет.3 чрез адв. Г. Х. сумата от 1540 лв. с ДДС/ хиляда петстотин и четиридесет
лева/ разноски по делото пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11