№ 1782
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100501346 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗАД „А.“ АД, действащо чрез
процесуалния си представител, срещу решение № 20063280 от 24.10.2022 г., постановено по
гр. д. № 3031/2021 г. по описа на Софийски Районен съд, II ГО, 170 състав.
С цитираното решение е осъдено ЗАД „А.“ АД да заплати на А. А. Е., Г. Х. Е. и А. А.
Е., сумата от 1 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по
сключена застрахователна полица за застраховка „Отмяна на пътуване“ № 0153Е0000042051
от 20.12.2019 г.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните
доказателства. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат изцяло
отхвърлени, като се присъдят направените пред двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемите А. А. Е., Г. Х. Е. и А. А. Е., действащи
чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор на въззивната жалба. В него се
излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението на
районен съд да бъде потвърдено, като им бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
1
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства,
които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря. По наведените във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд
намира следното.
За да се уважи предявеният иск, ищцовата страна, следва да установи при условията
на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки:
застрахователни правоотношения към датата на твърдяното застрахователно събитие;
настъпването на твърдяното застрахователно събитие, изразяващо се в пропускане на
пътуване поради медицински причини, а именно – заболяване на единия от застрахованите;
наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение и по отношение на останалите
застраховани; че са претърпели имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
стойността на пътуването и че същите са в причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие и са предвидени като подлежащи на възстановяване, съгласно
сключените договори за застраховка и приетите ОУ от ищците.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че страните са
обвързани от застрахователен договор по застраховка „Отмяна на пътуване“ със
застраховани лица: ищците, по силата на които ЗАД „А.“ приема да обезщети
застрахованите лица при настъпване на застрахователно събитие в рамките на срока на
застраховката, до размера на договорените обезщетения, както и от застрахователни полици
и Общи условия към застраховката.
Съгласно раздел IV, т.11.2 от Общите условия на застраховка „Отмяна на пътуване“
покрит риск по застраховката са разходите на застрахованите лица по отмяна на пътуването.
По силата на т. 53.2 от общите условия под „отмяна на пътуване“ следва да се разбира
отмяна преди отпътуване или пропуснато пътуване поради медицински или немедицински
причини, независещи от волята на застрахования и непредвидими към момента на
сключване на застраховката. Понятието „медицински причини“ за целите на застраховката е
дефинирано в т.53.7., където е посочено, че същите са: заболяване, злополука или смърт на
застрахования, негов близък роднина или бизнес партньор. В раздел ХI, т.39.2 от ОУ е
уговорено, че застрахователят възстановява на застрахованото лице, претърпените
2
финансови загуби, представляващи невъзстановими разходи /депозити и суми/, до размера
на договорения лимит, заплатени предварително във връзка с пътуване, които не могат да
бъдат възстановени от страна на туроператора, превозвача или хотела. А съгласно т.53.1 от
ОУ е дефинирано понятието „невъзстановими разходи“ - това са неустойките и сумите,
които следва да се удържат от платените суми, в случай на отменено пътуване, които
съгласно условията на договора се прилагат при отмяна на пътуване. За невъзстановими
разходи се приемат всички разходи, които са направени преди датата на отпътуване, за
хотелско настаняване, пътни разходи, в т. ч и самолетни, автобусни или жп билети и всичко
останало, което е предварително резервирано и платено във връзка с туристическо или
бизнес пътуване или почивка и не може да бъде възстановено като разход от страна на
туроператора, турагента, хотелиера, превозвача и т. н. /т. 53.1.1, Раздел X. „Определения“ от
ОУ/.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че настъпилото събитие е
изключен риск по процесната застраховка, доколкото твърди, че ищците са се отказали от
пътуването, тъй като се притеснявали от усложнената обстановка, породена от Ковид 19.
Действително в представения отговор от „Е.Т.Б.” ООД /л. 89 от делото на СРС/, изискан по
реда на чл. 192 ГПК, е посочено, че на 05.08.2020г. до електронния адрес на туроператора е
изпратена информация от Г. Е., че смятат да се откажат от пътуването, с оглед на техни
притеснения, свързани с моментната обстановка, породена от Ковид 19.
Същевременно обаче е представена служебна бележка от същото трето неучастващо
по делото лице. „Е.Т.Б.” ООД, в която е посочено, че договорът за туристически пакет е
прекратен на 13.08.2020г., поради отказ на пътуващите, без да се посочва причина за това.
По делото не са изискани никакви други документи, например извадки от
електронната кореспонденция, посочена в отговора на молбата по чл. 192 ГПК, от които да е
видно, че действително на тази дата и по тази причина е извършен отказ от договора от
страна на Г. Е.. Още повече, че удостоверените обстоятелства в този отговор са изрично
оспорени от страната на ищците по делото, като се навеждат и възражения, че не са
представени никакви документи за така посоченото в отговора. Въпреки това насрещната
страна не е направила никакви доказателствени искания в тази връзка.
При това положение, съдът приема за вярно отразеното в издадената от „Е.Т.Б.”
ООД служебна бележка, тоест договорът е прекратен на 13.08.2020г.
Видно от събраните по делото доказателства за първи път ищцата е била прегледана
на 07.08.2020 г. от лекуващ лекар по повод оплаквания от замаяност, отпадналост и
нестабилност, придружени с гадене и повръщане. При прегледа са измерени критично ниски
стойности на артериално налягане. Поставена й е диагноза „Нарушение на вестибуларната
функция, неуточнено“ и е предписано домашно лечение.
На 11.08.2020 г. се е състоял втори преглед, при невролог, като ищцата е имала
оплаквания за отпадналост, замайване и нестабилност, придружени с гадене и повръщане на
фона на критично ниски стойности на артериално налягане и е поставена диагноза
„Световъртеж от централен произход“.
3
Видно от СМЕ при преглед от личния лекар на 07.08.2020г. на ищцата е била
регистрирана симптоматика – световъртеж, гадене, измерени критично ниски стойности на
артериално налягане/АН/ – 10/60; на 11.08.2020 г. при преглед от невролог са регистрирани
оплаквания от отпадналост, замайване и нестабилност, придружени от гадене и повръщане
на фона на критично ниски стойности на РР /АН/; на 21.08.2020 г. при контролен преглед от
невролог е потвърдена симптоматиката и поради резистентност на проведеното амбулаторно
лечение било предложено болнично лечение на ищцата, което същата отказала. На ищцата
са поставени диагнози от невролог - специалист – „Нарушение на вестибуларните функции,
неуточнено“ и световъртеж от централен произход, като ищцата провела предписаното
лечение с медикаменти.
Видно от приетата пред СРС СМЕ, в подобни случай се дават лекарски препоръки
за постелен режим в острия стадий на оплакванията, домашен режим на покой, при
продължаваща симптоматика и по преценка – избягване на пътувания. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че само в случай, че бъде попитан нарочно, лекарят би дал специална
препоръка за пътуване и за полет. Съгласно допълненията, дадени в съдебно заседание,
болестта протича индивидуално при всеки пациент и има разлики в повлияването от
лечението и неговата продължителност, като това зависи от индивидуалната реактивност на
вегетативната нервна система на пациента.
Така приетите писмени доказателства изцяло съответстват на събраните гласни
такива, поради което, въпреки възможната заинтересованост на свидетелката, няма
основания съдът да не ги кредитира. От свидетелските показания се установява, че в
началото на м. август 2020 г. ищцата се е почувствала зле, имала е симптоми на замайване,
повръщане, гадене и нарушено равновесие. Планираната почивка в Турция не се е състояла
именно заради влошеното здравословно състояние на ищцата. Това продължило около
месец - месец и половина, което й състояние наложило грижи за детето на ищцата да се
полагат от нейните родители.
Преценени в съвкупност, така събраните доказателства водят до извод, че
пътуването не се е състояло именно поради настъпилото влошаване на здравословното
състояние на ищцата, а не поради отказ от страна на въззиваемите с оглед притеснения от
съществуващата обстановка, породена от Ковид 19. Доказателства в тази насока не са
събрани. Ето защо, не се установява да е налице изключен риск по смисъла на т. 12.2 от
раздел V от общите условия на застрахователя.
Настоящият състав приема, че е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск, а именно: заболяване на един от ищците Г.
Е..
Неоснователни са оплакванията, че тъй като медицинският преглед е бил на
07.08.2022г., а датата на пътуването на 02.09.2022г., заявеното събитие не попада в обхвата
на покритите по полицата рискове.
След прегледа на 07.08.2022г. ищцата е посетила и невролог на 11.08.2022г. Едва
4
на 21.08.2020 г., след като ищцата не се е повлияла от назначеното медикаментозно лечение,
на същата е било предложено да бъде хоспитализирана. Както беше посочено по – горе,
договорът за организирано пътуване е бил прекратен на 13.08.2020г., с оглед влошеното
здравословно състояние на ищцата. От показанията на разпитания по делото свидетел се
установява, че това състояние на ищцата е продължило около един месец, месец и половина
след първия преглед.
Неоснователни са и оплакванията, че единственото доказателство за
здравословното състояние на ищцата са показанията на разпитания по делото свидетел.
Напротив, събрани са писмени доказателства – амбулаторни листа и е изготвена и СМЕ,
като писмените и гласните доказателства изцяло си кореспондират. Отделно от това в
амбулаторните листа не се съдържат единствено субективните оплаквания на ищцата, но от
лекуващия лекар е извършен преглед и са измерени критично ниски стойности на
артериалното налягане, като видно от СМЕ тези стойности могат да доведат до
оплакванията на ищцата, макар и причините за това да са многобройни.
Съгласно т. 39.2 от раздел ХІ на ОУ на застраховка „Отмяна на
пътуване“,застрахователят възстановява на застрахованото лице, претърпяло финансови
загуби, представляващи невъзстановими разходи до размера на договерния лимит, заплатени
предварително във връзка с пътуването, които не могат да бъдат възстановени от страна на
туроператора. С оглед клаузите на т. 41, вр. т. 53. 14 от ОУ на процесната застраховка, и
доколкото е налице настъпило покрито при условията на застраховката „Отмяна на
пътуване“ събитие, за един от застрахованите, застрахователят дължи заплащане на
застрахователно обезщетение и на нейните близки роднини по смисъла на т. 53.14 от ОУ – в
случая съпруг и дете.
Други оплаквания във въззивната жалба не са релевирани, поради което съдът
следва да се произнесе единственото по посоченото в нея.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На процесуалния представител на въззиваемите на основание чл. 38 от ЗА вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ пред въззивна инстанция в размер на 480 лв. с ДДС.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20063280 от 24.10.2022 г., постановено по гр. дело №
3031/2021 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, с ЕИК ******* и седалище и адрес на управление гр. София,
5
ул. „*******“ № 2 да заплати на адв. Я. Д. Д. – САК, личен № *******, на основание чл. 38
от ЗА вр. чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 480 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ пред въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6