Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 19.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното заседание на осми декември две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 10057/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Х.А.Х. твърди, че при пътно транспортно
произшествие настъпило на 27.06.2016 г. по път ІІ-73, Ришки
проход, между селата с. Вълчин и с. Лозарево е причинена смъртта на заварената
му дъщеря П.Т.М., с чиято майка С.К.живеели в общо домакинство и имали и едно
общо дете – Р.К.. Твърди, че произшествието е настъпило в следствие
противоправното поведение на водача на лекия автомобил, в който починалата е
била пътник И.Н.И., управлявал лек автомобил „Ровър“,
модел 200, с рег. № ******, който към този момент е бил застрахован по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД
„Д.Б.: Ж. и з.” АД. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди
от загубата на своята заварена дъщеря, която отгледал като свое собствено дете
и между тях били установени отношения като между кръвни баща и дъщеря, но не
могъл да осинови, поради липса на средства за осъществяване на процедурата за
това. Сочи, че семейството било сплотено и живеело в любов, а той изпълнявал
пълноценно функцията на баща на П., като между тях имало силна емоционална
връзка на обич и привързаност. В исковата молба се твърди, че П. не познавала
биологичния си баща, а единствения баща, който познавала бил Х.. Ищецът сочи,
че смъртта на заварената му дъщеря му причинила голяма мъка, изпаднал в
депресия, развил остра стресова реакция и душевно разстройство. Счита, че
справедливият размер на дължимото му се застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата в размер на 200
000,00 лева. Претендират и лихва за забава от датата на деликта – 27.06.2016
г. до окончателното плащане, както и
разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.” АД оспорва
иска. Оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца, като твърди, че
между ищеца и починалата П. М.не е имало изградени отношения като родител и
дете, като твърди, че ППВС 5/1969 г. признава право на обезщетение за
неимуществени вреди само по отношение на лице, което е имало намеР.е да осинови друго непълнолетно такова, но не и ако
това лице вече е навършило пълнолетие. Прави възражение за съпричиняване от
пострадалата поради не поставянето на предпазен колан, както и поради факта, че
се е съгласила да бъде пътник в МПС като е знаела, че водачът му е неправоспособен.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение, както и началната дата, от
която се претендира лихва за забава. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
За основателността на прекия иск в
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД
следва да се определи от съда по справедливост, при съобразяване на критериите
посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже
възражението си съпричиняване – че пострадалата е знаела, че водачът на лекия
автомобил, в който е била пътник и бил неправоспособен, както и че е била без
правилно поставен предпазен колан и настъпването на вредоносния резултат е в
причинна връзка с това.
На 27.06.2016 г. е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, за настъпило на същата дата около 13,20 ч. ПТП
на път ІІ 73 Ришки проход при км.76+880 между участник
1 – автомобил ROVER,
с рег. № ******, управляван от И.Н.И.и участник 2 –товарен автомобил VOLVO, с ДК № ******. В протокола са посочени видимите
увреждания по двете моторни превозни средства, както и пострадалите лица, сред
които и пътник на задна седалка в лекия автомобил П.Т.М., която е починала на
място, както и че на място е починал водачът на този автомобил – И.Н.И.. Други
двама пътници в този автомобил са с увреждания – Р.С.К.– с политравматизъм
с опасност за живота и А.М.М. с диагноза „комоцио и контузия на главата“ без опасност за живота. В
протокола е посочено, че обстоятелствата относно настъпването на произшествието
се изясняват, а негов свидетел е Т.Д.Д..
Според показанията на свидетеля Т.Д.Д. той
e станал
случаен свидетел на катастрофата, докато бил на лозето и я видял от около 100 –
150 м. Първоначално чул силен звук от гуми, обърнал се и видял лек автомобил,
който се движел по пътя нагоре, излязъл от пътя и започнал да се движи в лявата
му част, като две от гумите му били извън шосето, в банкета. Свидетелят сочи, че в един момент автомобилът
се завъртял и започнал да се движи перпендикулярно срещу отсрещната мантинела, след което настъпил страхотен удар се един
камион, който идвал отгоре. От колата се разхвърчали части, свидетелят се
обадил на тел. 112, след което тръгнал към местопроизшествието, но шофьорът
извикал, че всички са мъртви и свидетелят си тръгнал и не отишъл до мястото на
произшествието.
Според показанията на свидетеля М., по
време на настъпилото през 2016 г. ПТП той седял на предната дясна седалка, до
шофьора. Тръгнали със шофьора И.към Карнобат и звъннали на П. и тя да дойде с
тях, за да изтеглят пари. Колата била собственост на шофьора И., който я
закупил през 2015 г., когато се върнал от Германия и започнал да си я кара. Изтеглили
парите, седнали да пият кафе и през това време П. се обадила на сестра си Р.и
тя да тръгне с тях. Тръгнали да се прибират и той и И.си сложили коланите, а П.
и Р., които седнали отзад – не. Непосредствено преди произшествието свидетелят
сочи, че И.не карал бързо, като се навел да спре касетофона, който се намирал
под жабката, намираща се пред мястото на пътника до водача на автомобила, като
свидетелят сочи, че към този момент водачът нямал видимост и не възприемал
пътното платно. Свидетелят сочи, че както той, така и П. и Р.знаели, че И.няма
шофьорска книжка, тъй като го изкоментирали непосредствено
преди да се качат в автомобила на път от гр. Карнобат за село. Според
показанията на свидетеля, водачът И.имал заболяване на ръцете и краката, което
му пречело да извършва бързи действия с тях, нямал рефлекси и движенията му
били по-забавени.
Според заключението на автотехническата
експертиза въз основа на данните от протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум и скица на местопроизшествие процесното произшествие е настъпило при
следните обстоятелства и механизъм: на прав пътен участък по път ІІ – 73, с по една лента за движение в двете посоки, в
светлата част на денонощието, при добра метеорологична видимост. Лек автомобил
„Ровер“ се е движел в дясната пътна лента със скорост
около 73 км.ч. и приближавайки на мястото на ПТП по неустановени причини
изгубил управлението на МПС и се отклонил надясно, напуснал платното за
движение в дясно, след което водачът със завъртане на кормилното колело на
автомобила наляво го върнал в платното за движение. Автомобилът се насочил
наляво и преминал през цялото платно като го напуснал от ляво. В следващия
момент водачът завъртял кормилното колело надясно и автомобилът се насочил
надясно за посоката на пътя, преминал през пътната лента за насрещното му
движение и навлязъл в дясната пътна лента по посоката му на движение. Водачът
на товарния автомобил движещ се в обратната на лекия автомобил посока, като
видял движението на последния в момент, когато бил в лентата на движение на
товарния автомобил, предприел отклоняване на последния в ляво с аварийно задействане
на спирачната система и е навлязъл в пътната лента за насрещно движение, като
ударът между двете превозни средства настъпил в областта на преден ляв фар на
товарния автомобил и между двете леви врати на лекия автомобил. В следствие на удара задната част на лекия
автомобил се завъртяла на дясно и достигнала до мантинелата
в дясно на пътя и се ударила в нея, като се реализирал втори удар между предна
дясна част на л.а. и странична лява на влекача, лекият автомобил е захванат от
влекача и издърпан в посоката на движение на товарния автомобил.
Според заключението причината за
промяната на посоката на движение на водача на товарния автомобил е това на
водача на лекия автомобил, като водачът на товарния е можел да предотврати
произшествието като предприеме аварийно спиране без да навлиза в лентата за
насрещно движение, но с трайното си навлизане на л.а. Ровър
в пътната лента за насрещно движение той е създал критична пътна обстановка и
водачът на товарния автомобил не би навлязъл в лентата за насрещно движение.
Според заключението, в конкретния случай
лекият автомобил е ударен странично и косо от товарния автомобил, при който
удар е реализирано голямо отрицателно ускоР.е, което
е предизвикало голяма инерционна сила върху пътниците в автомобила, насочена под
ъгъл 45 градуса спрямо надлъжната ос на автомобила. Тази сила е предизвикала
движение на телата на пътниците напред и на ляво.
Съдът не кредитира заключението
единствено в частта относно извода на вещото лице, че причината за настъпване
на произшествието са субективните действия на водача на товарния автомобил, тъй
като този извод има правен характер.
Според заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза при аутопсията на П. М.е
констатирана следната съчетана травма: закрита травма със счупване на второ и пето
ребро покрай гръбначния стълб, от 1-во до 3-то по около мичничната
линия, в дясно 2-ро и 3-то по мамиларната (на
гръдните жлези) линия; счупване на лява ключица; контузия на белие дробове; закрити коремни травми; охлузване по корема
и дясно седалище; кръвонасядане на дясна хълбочна
кост; разкъсване на слезка и раздалечаване в срамното
съчленение; разкъсно-контузна
рана на лява мишница.
Според това заключение при удара товарният автомобил
е деформирал лявата страна на лекия автомобил в областта на вратите и средна
колона, като при този удар вътршната част на автомобилната
облицовка на задна лява врата, средна колона и в по-малка степен и задна лява
колона са навлезли в пространството на купето, където е седяла пътничката Р.на
задно ляво място. От тази удар лекият автомобил е отблъснат силно напред по
посока на движение на т.а. Волво и придобил силна
ротация в посока обратна на часовниковата стрелка, завъртян е на 150-170
градуса и се е ударил със задната си част в мантинелата.
Този удар помага на тялото на П. М.да излети през отвора на задното стъкло.
Според заключението, ако П. М., като
пътник на задна дясна седалка е била с правилно поставен предпазен колан
при първия силен удар тя нямаше да се удари в интериора на зоната на задна лява
врата, щеше да остане на седалката си и нямаше да излети извън автомобила,
както и е нямало да получи тежки наранявания от следващите удари. Вещите лица
сочат, че от първия удар тялото на П. полита напред и наляво и се удря в задна
лява врата и колона, като не се изключва и директен удар на главата й на предна
челна част на т.а. Волво през отвора на вече
счупеното стъкло, като този удар е бил най-силен за нея. След това е настъпило рикошетно отблъскване на дясно и от действието на
центробежната сила, породена от силната ротация тя полита надясно с главата
напред през отвора на вече счупеното задно закалено стъкло, прелита над мантинелата и пада в отводнителния канал, където е
намерена. Вещите лица сочат, че при правилно поставен предпазен колан същият е
щял да я предпази от настъпилите тежки увреждания и да не настъпи леталния
изход, както това се е случило със видетеля А.М.,
седящ пред нея, но с правилно поставен предпазен колан.
Вещото лице Х. в заключението си в приетата
съдебномедицинска експертиза сочи същите увреждания, като тези посочени в
комплексната, като в отговорите си в о.с.з. сочи, че не може да бъде
категорично за механизма на настъпването им – дали са настъпили вътре в купето
на автомобила или при изпадане, като в този смисъл е и заключението на
медицинската част на комплексната експертиза по задача 7.
Предвид събраните по делото писмени, гласни
доказателства и приетата автотехническа експертиза, съдът намира за пълно
доказан факта, че основната причина за настъпване на произшествието е противоправно поведение на И.Н.И., като водач на л.а. „Ровер“, с рег. № ******, който не е упражнил достатъчен
контрол върху превозното средство и е допуснал неговото криволичещо движение
чрез рязко навлизане в насрещната пътна лента, излизане от платното за движение
последвано от рязко преминаване през ширината на пътното платно до
установяването му обратно в собствената лента за движение, където е настъпил
ударът с товарния автомобил.
По възражението на ответника за
съпричиняване съдът намира следното.
Според разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите обезщетението може
да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според задължителната практика на ВКС
постановена по реда на чл. 290 от ГПК / Решение
№ 206 от
12.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 35/2009
г., II т. о., ТК, решение
№ 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК и др./ не във всеки случай на наличие на противоправно поведение на
увреденото лице е налице основание за намаляване на обезщетението на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, а само тогава, когато нарушението
и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е тяхно
следствие. Конкретно,
за да се приеме принос на пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а от ЗДвП
следва да се установи при условията на пълно доказване от страна на ответника,
както факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е
поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретната хипотеза вредите не
биха настъпили , респ. не биха настъпили в този им обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Установява се от заключението на приетата и неоспорена комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, че П. М.е
била без правилно поставен предпазен колан към момента на произшествието, както
и че получените при тази пострадала тежки телесни увреждания, не биха настъпили
при правилно поставен предпазен колан.
Ето защо възражението на ответника за
съпричиняване, поради не поставяне на предпазен колан от страна на пострадалата
се явява основателно. Съдът намира, че с оглед установената по делото причинна
връзка между противоправния резултат и липсата на поставен предпазен колан от
една страна и от друга – че непосредствената причина без която произшествите не би настъпило е поведение на застрахования
при ответника водач, следва да бъде приет принос на пострадалия в причиняването
му от 30%.
Същевременно основателно се явява и
възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата поради
поставянето си в опасност качвайки се да пътува в автомобил със знанието, че
водачът му не притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство. Съпричиняването с оглед това обстоятелство съдът определя на 20 %.
Не е спорно между страните, че към датата
на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
По материално-правната легитимация на ищеца.
Не е спорно между страните, че П.Т.М. е заварена
дъщеря на ищеца Х.А.Х..
Според показанията на свидетелите Д.Ч. тя е съсед на
ищеца Х.Х. в с. Лозарево, работи в кметството и
познава всички. Свидетелката сочи, че от 1994 г. Стояна и децата й живеят с Х.
в с. Лозарево. Свидетелката сочи, че когато се събрали С. и Х. децата й били
малки, момченцето Т.било в детска градина, а П. била ученичка, както и че С. и Х.
имат преродено дете – Р.. Свидетелката сочи, че семейството живеело добре, било
сплотено, децата били добре облечени и възпитавани, като Х. не правел разлика
между биологичното си дете Р.и децата на С.. Според Ч. между децата също имало
разбирателство, като големите деца гледали малката Р.. Свидетелката сочи, че не
е виждала и не познава биологичния баща на П., като Х. й бил като баща. П.
живеела в с. Лозарево със семейството докато не се омъжила в гр. Бургас, около
7-8 години преди депозиране на показанията, като всяка седмица идвала при майка
си и баща си в с. Лозарево, заедно с децата си. Свидетелката сочи, че Х. се
занимавал с животновъдство и се грижел за семейството, като се държи и с децата
на П. като със свои внуци. Според свидетелката смъртта на П. се отразила на
всички в квартала, но най-много на къщата на Х.. Той станал затворен, свит.
Сочи, че сега всяка седмица децата на П. са в Лозарево – съпругът й ги водел,
като ги виждала с Х. и С. по улиците, в магазина. Според свидетелката П. се
обръщала към Х. с „бати“.
Според показанията на свидетелката А.тя е близка с Т.,
като познавала П. от 1999 г. Свидетелката сочи, че когато децата на П. не били
на детска градина тя изкарвала повечето време при майка си и Х., тъй като й
било по-спокойно. Свидетелката сочи, че от Т.знае, че от 1994 г. С. и Х. живеят
заедно, като 2000 г. тя им става снаха. Свидетелката сочи, че цялото семейство,
заедно с прероденото им дете Р.живеели задружно, в добри отношения, като
отношенията на П. и Х. били като баща и дете, като Х. не делял П., Т.и Р.и
всички ги обичал като едно, както и сега не дели внуците си – децата на П. и на
Т.. Когато С. и Х. научили за смъртта на П. не били на себе си. Свидетелката
сочи, че в деня на катастрофата П. тръгнала с познати момчета, за да спести от
пари за маршрутка, до гр. Карнобат да изтегли детските и да преведе на съпруга
си. На връщане решили да вземат и Р.с тях и заедно да се приберат. Свидетелката
сочи, че след катастрофата съпругът на П. често води децата й в с. Лозарево,
тъй като искали да са сред близки, сред роднини.
Според обясненията на ищеца, депозирани по реда на
чл. 176 ГПК, децата на С. го
наричали „бате Х.“, като откакто живеят заедно той ги е отгледал като свои и до
последно помагал на П.. П. познавала родния си баща, като тя и брат й ходели в
гр. Бургас при него, но той не им обръщал внимание, тъй като бил алкохолик.
Според задължителните указания по тълкуване и
прилагане на закона, дадени в
Тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по т.д. № 1/2016
г. „Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. С Постановление № 5/24.11.1969 г. е право на обезщетение на неимуществени
вреди има и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако
единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. Постановлението не
поставя изискване да е започната процедура по осиновяване, нито такова относно
възрастта на детето, фактически отглеждано като свое. Принципът, от който се
изхожда е, че такова право следва да се признае във всеки случай, в който между
между пострадалия при непозволено увреждане и други
лица извън кръга на тези, посочени в ППВС 4/25.05.1961 г., са се създали такива
фактически отношения сходни с тези между родител и дете. Осиновяването в
постановлението е дадено по-скоро като отрицателна предпоставка, доколкото
става въпрос за небиологична връзка между родители и деца, както правото
признава и при осиновяването. Същевременно, възрастта доколкото не е
предпоставка за правото на обезщетение на биологичните възходящи/низходящи
роднини не би следвало да се поставя като изискване и в хипотези като
настоящата. В този
смисъл e и влязло в сила Решение № 1881 от 14.10.2014 г. по в.гр.д. № 1110 от
2014 г. на Софийски апелативен съд, 2-ри състав. Следва да се има предвид и историческото тълкуване на ППВС
5/1969 г., повод за което е станал конкретен казус за претенция за обезщетение
за вреди от загубата на отгледано като храненик дете, което към момента на
смъртта си е било на 20 години и по отношение, на което изобщо не е била
предприета процедура по осиновяване. /по повод историческото тълкуване на
понятието е използвана като източник статия „За понятието „отглеждано, но не осиновено
дете по смисъла на ППВС 5/1969 г.“, автор С.Ж./, на електронния сайт www.gramada.org/.
В настоящия
случай, се установява, че ищецът е заживял на съпружески начала със С. - майка
на пострадалата П. от 1994 г., когато тя е дошла да живее с двете си деца – П.
и Т.в с. Лозарево. Към този момент П. е била на около 13 г. От събраните по
делото доказателства се установява, че Х. отгледал децата на С. като свои и не
правел разлика между тях и прероденото им дете – Р., както и че П. живеела с
майка си С. и Х. до момента, в който не се омъжила, а след това постоянно през
уикендите и през ваканциите отново идвала при тях, тъй като се чувствала
по-спокойно. Съдът намира за несъмнено установено, че между Х.Х. и П. М.се съществували трайни и стабилни отношения като
между родител и дете. Това обстоятелство не се изключва от факта, че те не са
установени от ранна детска възраст на П., тъй като във всеки един момент от
своето съзряване децата имат нужда от бащина грижа, сигурност, емоционална
близост и сигурна семейна среда, каквато несъмнено е създадена за П. в
създаденото семейство от Х. и С..
Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване
на претърпените от ищеца Х.А.Х. неимуществени вреди от смъртта на заварената му
дъщеря П.Т.М. е сумата от 60 000 лева. За да определи размера съдът отчита
възрастта на ищеца и пострадалата към момента на ПТП, това че към този момент
тя вече е създала собствено семейство и не е живеела основно в домакинството на
майка си и Х.. От значение при определяне на обезщетението е и обстоятелството,
че той я е гледал като собствено дете, но не от ранно детство, а от около
13-годишна възраст, както и това, че ищецът има и още едно родно и още едно
заварено дете. Съдът отчита
обстоятелството, че загубата на дете, макар и не родно, но отгледано като
такова е тежка и непреодолима. Така определеното обезщетение следва да бъде
намалено с оглед приноса на П. М.за настъпване на противоправния
резултат, като искът следва да бъде уважен за сумата от 30 000 лева, а за
горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ в
застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява, че ищецът е
предявил застрахователната си претенция пред ответника на 21.03.2017 г., от
която дата следва да бъде присъдена лихва за забава, като искът по чл. 86 ЗЗД
бъде отхвърлен за периода от датата на деликта – 27.06.2016 г. до 20.03.2017 г.
По разноските:
При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в
размер на 995,40 лева, с включен ДДС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1200,02 лева, както и депозит за вещи лица в размер
на 22,50 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1300,50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.:
Ж.И З.” АД, ЕИК: *****,
да заплати на Х.А.Х.,
ЕГН: **********, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 60 000,00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата
заварена дъщеря П.Т.М., в следствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 27.06.2016 г., на път ІІ – 73, при км. 76+880, в резултат на противоправното поведение на И.Н.И., като водач на лек
автомобил „Ровър“, модел 200, с рег. № ******, ведно
със законната лихва от 21.03.2017 г. до окончателното плащане, както ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 200 000,00лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за
периода от 27.06.2016 г. до 20.03.2017 г.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК: ******да
заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска в размер на 995,40 лева, с включен ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК: ******да
заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 1200,02 лева, както и депозит за вещи лица в размер на
22,50 лева.
ОСЪЖДА
Х.А.Х., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.” АД, ЕИК: ******на основание на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
сумата в размер на 1300,50 лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: