Р
Е Ш Е
Н И Е № 727
гр.
Пловдив,28.05.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІ с-в, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА
БЕШКОВА
разгледа докладваното
от съдията Илиев гр.д. №1175
по описа за 2018г., като за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба на Община
Перущица, представлявана от кмета
Р. Б. М., в
качеството на длъжник
по изпълнително дело №124/2018г.
по описа на
ЧСИ Зорница Добринова, рег. №829, против разпореждане
на съдебния изпълнител
за приемане на разноските
по изпълнителното дело,
включено в разпореждане
за образуване от 29.03.2018г. и
в покана за доброволно
изпълнение от 29.03.2018г.
В жалбата се
излагат съображения за неправилност на
обжалваното разпореждане. Твърди
се, че разноските
по изпълнителното дело следва
да останат в тежест
на взискателите, тъй
като Община Перущица
с писмо от
26.03.2018г. е поискала от
тях да посочат банкова сметка, ***
суми, което те
не са сторили.
Предвид горното се иска
отмяна на разпореждането на съдебния
изпълнител, с което
в тежест на
длъжника са били възложени разноските
по изпълнителното дело.
Ответните страни
по жалбата- С. Б. Ц., ЕГН **********, и С. Р. Ц., ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв. Н.
Н., в писмен отговор изразяват
становище, че същата
е недопустима, а в
случай, че се приеме
за допустима- искат да
се остави без уважение.
В
писмените си мотиви
по обжалваните действия
съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима,
тъй като е
подадена в срок
и срещу подлежащ на
обжалване акт на
съдебния изпълнител, доколкото
съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК
длъжникът може да
обжалва разноските по изпълнението, като
съгласно задължителните указания,
дадени в т.2 от Тълкувателно
решение №3/2015г. на ОСГТК
на ВКС постановление за
разноските представлява
всеки акт на съдебния изпълнител,
в който се определя размера
на задължението на
длъжника за разноските
по изпълнението.
Разгледана по
същество, жалбата е
неоснователна.
От
фактическа страна няма спор
между страните, а
и се установява
от приложените по делото
писмени доказателства, че с
влязло в сила на 13.03.2018г.
съдебно решение по адм.д.№2949/2016г. по
описа на Административен съд-
Пловдив Община Перущица
е била осъдена
да заплати на С. Б. Ц., ЕГН **********,
и С. Р. Ц., ЕГН **********, сумата от
1370 лв.- разноски.
На 26.03.2018г. е бил
издаден изпълнителен лист за посочената
сума, въз основа на който
на 29.03.2018г. по
молба на кредиторите
е било образувано
изпълнително дело №124/2018г.
по описа на
ЧСИ З. Д.,
рег. №***. С
обжалваното разпореждане на съдебния
изпълнител са били
приети за събиране
разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателите в
размер на 530
лв., както и авансови
такси, заплатени от тях
в размер на
72 лв. На същата
дата до длъжника
е била изпратена покана
за доброволно изпълнение,
в което са
посочени така приетите
за събиране разноски,
както и дължимата
такса за събиране
на вземането по т.26
от ТТР към ЗЧСИ
в размер на
206,40 лв. На 26.03.2018г.
Община Перущица е
изпратила писмо до С. Б. Ц., ЕГН **********, и С. Р. Ц., ЕГН **********, връчено
на С. Ц.
на 29.03.2018г., с
което е поискала от тях да посочат
банкова сметка, ***
бъде преведена.
При
така установените фактически
обстоятелства неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че не
следва да отговаря за разноските по
изпълнителното дело. Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1
от ГПК разноските
по изпълнението са за
сметка на длъжника,
освен в изрично посочените в
разпоредбата хипотези, които
не се твърди да
са налице по
настоящото дело. Доколкото
по делото се
установява, че вземането
на взискателите спрямо
Община Перущица е
станало изискуемо на
13.03.2018г., както и
че то не
е било заплатено до
датата на образуване
на изпълнителното дело-
29.03.2018г., то следва
да се приеме,
че длъжникът е
дал повод за
образуването му, поради
което следва да понесе
разноските по същото. Без
значение е обстоятелството, че
длъжникът е имал
волята да заплати
доброволно задължението си и е
направил опит да го стори,
като е поискал от кредиторите
посочване на банкова
сметка, *** до
освобождаването му от отговорността
за разноските. Същият е
разполагал с възможност
с достатъчна продължителност
във времето да заплати
доброволно задължението си
на кредиторите, като
е могъл да го
стори и по
други начини, освен
по банков път-
например чрез пощенски запис.
Отделно от това
по делото се установява,
че длъжниците са
получили писмото от
Община Перущица с
искане да посочат банковата си
сметка на същата дата,
на която е
образувано изпълнителното дело, като не са
ангажирани доказателства, че това
е станало преди образуване
на същото, в
който случай евентуално би
могъл да се
направи извод за
недобросъвестност и злоупотреба
с права от
тяхна страна.
Предвид
горното жалбата е неоснователна
и следва да
се остави без
уважение.
С
оглед изхода на делото
и направеното изрично искане
от ответната страна
жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответната страна
по жалбата направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 200 лв.
По
изложените съображение Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Община Перущица,
представлявана от кмета Р. Б. М., в
качеството на длъжник
по изпълнително дело №124/2018г.
по описа на
ЧСИ З. Д., рег.
№***, против разпореждане
на съдебния изпълнител
за приемане на разноските
по изпълнителното дело, включено в
разпореждане за образуване
от 29.03.2018г. и
в покана за доброволно
изпълнение от 29.03.2018г.
ОСЪЖДА
Община Перущица, представлявана от кмета
Р. Б. М.,
да заплати на С. Б. Ц.,
ЕГН **********, и С. Р. Ц., ЕГН **********, сумата
от 200 лв.- разноски
по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.