№ 260050 / 15.6.2022 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.М., 15.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. М.……………………….гражданска колегия в публично заседание на 16 март.....………………….…………………… през две хиляди двадесет и втора година…….……….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Т.Иванова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 394 по описа за 2021г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Правното основание на разглеждания иск е чл.124 ГПК .
Ищецът Кооперация „Р.”, с.Л., обл.М. твърди в исковата си молба, че на 07.04.2014 година сключили с А. Б. Г. договор за аренда на земеделска земя по отношение на седем подробно изброени недвижими имота, всичките находящи се в землището на с.Л.. Договорът е вписан в АВ при РС М. на 09.04.2014 година и е със срок на действие 5 години, считано от 01.10.2018 година. Ответникът придобил идеални части от имотите, предмет на договора, поради което встъпил в правата на арендодателя. Твърди, че този ответник периодично придобивал идеални части или цели имоти, за които кооперацията има сключени договори за аренда, поради което установили договорка в отношенията си кооперацията да заплаща на ответника арендна цена според площта на придобитите имоти до приключване на договора по отношение на тях. Така например към момента на подаване на исковата молба кооперацията ползва 311.425 дка, които са станали собственост на ответника.
Твърди, че при заверяване на анкетния формуляр като земеделски производител за стопанската 2020/2021 година установил, че е налице вписано заявление за едностранно прекратяване на конкретния договор за аренда от 04.01.2021 година.
Твърди, че не са били налице условията за едностранно прекратяване на договора, тъй като кооперацията редовно е заплащала дължимата на ответника арендна вноска. Според договора, задължението за плащане е до 01.11. на съответната стопанска година. Според чл.28, ал.1 от ЗАЗ арендодателят може да прекрати едностранно договора за аренда при забавяне на плащането с повече от три месеца или крайният срок за плащане е 31.01. Твърди, че на 04.01.2021 година кооперацията заплатила на ответника сумата от 5 720 лева, което е задължение за цялата ползвана земя, придобита от ответника 311.425 дка. След като не са били налице условията за едностранно прекратяване на договора, за кооперацията е налице правен интерес да предяви настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което: 1.да признае за установено по отношение на ответника, че сключеният с арендодателя А. Г. договор за аренда съществува и не е прекратен едностранно поради неизпълнение на основание чл.28, ал.1 ЗАЗ; 2.да отмени на основание чл.537 във връзка с чл.88 ЗКИР вписаното едностранно прекратяване на договора с вх.рег.2103/09.04.2014 година; 3.да признае за установено по отношение на ответника, че сключеният на 07.04.2014 година договор за аренда е валиден за стопанските 2020/2021, 2021/2022, 2022/2023 година. Претендира и направените в производството разноски.
В срока за отговор ответникът И.Г.Ц. взема становище за недопустимост на предявения иск, тъй като ищецът представял доказателства за заплатени суми за стопанската 2019/2020 година. Излага съображения и за неоснователност на предявения иск. Твърди, че е предприел действия за прекратяване на договора за аренда поради забавяне на дължимото плащане за стопанската 2018/2019 година. Според изискванията на закона и разясненията, дадени в ТР 2/20.07.2017 година е отправил до ищцовата кооперация нотариална покана, получена лично от представляващия на 14.07.2020 година, в която е изразил волята си за едностранно прекратяване на договора. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявените искове и му присъди сторените в производството разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и са изслушани заключенията по две съдебно – икономически експертизи. От анализа им се установява следната фактическа обстановка:
Няма спор между страните, че по силата на договор за аренда на земеделски земи от 07.04.2014 година, сключен с А. Б. Г., ищцовата кооперация ползва земеделски имоти в землището на с.Л., както следва:
-ПИ с идентификатор 43517.188.100 с площ от 13.289 дка в местността „К.”, представляващ нива
-ПИ с идентификатор 43517.107.40 с площ от 3.974 дка в местността „С.”, представляващ нива
-ПИ с идентификатор 43517.221.690 с площ от 4.000 дка в местността „Л. б.”, представляващ нива
-ПИ с идентификатор 43517.13.150 с площ от 37.594 дка в местността „С.”, представляващ нива
-ПИ с идентификатор 43517.161.140 с площ от 6.264 дка в местността „К.”, представляващ лозе
-ПИ с идентификатор 43517.201.60 с площ от 3.929 дка в местността „Р.”, представляващ пасище
-ПИ с идентификатор 43517.201.80 с площ от 5.343 дка в местността „Р.”, представляващ пасище.-
Общо 74.391 дка.
Срокът на действие на договора е уговорен за периода 01.10.2018 до 01.20.20223 година.
На неустановена по делото дата, но без да е налице спор между страните по отношение на този факт, ответникът придобил части от имотите, предмет на договора за аренда и встъпил в правата на арендодателя.
Ответникът периодично придобивал части от арендуваните в полза на ищеца имоти, поради което в отношенията им била установена практика заплащането на арендната вноска да се определя според общата площ на ползваните имоти. Така към момента на подаване на исковата молба кооперацията ползва общо 311.425 дка, собствени на ответника земеделски земи, за които дължи аредно плащане.
На 04.01.2021 година ответникът вписал заявление за едностранно прекратяване на процесния договор за аренда на основание чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ. В хода на производството се установи, че на 14.07.2020 година ищцовата кооперация е получила нотариална покана (л.85 от делото). В удостовереното изявление ответникът твърди, че за процесните земеделски земи ищцовата кооперация е в забава в заплащането на дължимото рентно плащане за стопанската 2018/2019 година в размер на 892.69 лева и заявил едностранното прекратяване на арендния договор.
Спорен между страните е въпросът, налице ли е било неизпълнение на процесния аренден договор към 14.07.2020 година (датата на едностранното волеизявление на ответника), което да е предпоставка за едностранното му прекратяване.
В хода на производството ищецът заяви, че се е заблудил, поради което е представил доказателства за плащане за стопанската 2019/2020 година – 5 720.00 лева за всичките 311.425 дка (л.14) от делото. Изясняване на спорния между страните въпрос и необходимостта от специални знания и умения, наложи назначаването на съдебно – икономическа експертиза. Неточното изпълнение от страна на първоначално назначеното вещо лице, наложи изготвяне на повторна такава.
От заключението на в.л.К.Н., което съдът възприема изцяло като обективно и професионално изготвено, и от допълнителните разяснения, дадени в съдебно заседание по повод оспорване от страна на ответника, се установи следното:
За стопанската 2018/2019 година ищцовата кооперация е ползвала общо 328.864 дка, собственост на ответника. Задължението за рента за всички тях е 5480.74 лева. С преводно нареждане от 17.01.2020 година на ответника е заплатена сумата от 5711.39 лева. В самото преводно нареждане не посочено за коя стопанска година е плащането. С оглед поставения от съда 3ти въпрос, вещото лице е направило анализ на плащанията към този ответника и за предходните три стопански години, както и за следващата 2019/2020 година. Достигнало е до извод, че извършеното на 17.01.2020 година плащане, касае задължението за стопанската 2018/2019 година, тъй като до този момент задълженията за предходните стопански години са били заплатени; заплатено е и задължението за следващата стопанска година. Следователно. Към 14.07.2020 година, когато ответникът е отправил едностранно волеизявление за прекратяване на конкретния аренден договор поради неизпълнение, такова не е било налице.
Арендодателят може да упражни едностранно потестативното право да развали извънсъдебно сключения аренден договор със срок на действие до десет години поради забавяне плащането на арендните вноски за повече от три месеца по арг.на чл.28, ал.1 от ЗАЗ. Волеизявлението на ответника е, че е налице забава в заплащането на арендна вноска за стопанската 2018/2019 година в размер на 892.69 лева. Тримесечният срок по чл.28, ал.1 ЗАЗ в случа изтича на 02.02.2020 година. Плащането е извършено на 17.01.2020 година, т.е. към месец юни- юли 2020 година не е било налице твърдяното неизпълнение на договора, следователно не са били налице предпоставки за едностранното му разваляне. Неоснователни са съжденията на ответника в представената писмена защита, че вещото лице е констатирало плащане в по – нисък размер от дължимото за една от стопанските години. На първо място сумата касае друга стопанска година, а не твърдяната; видно е, че за предходната година е налице плащане в повече, поради което естеството на тази разлика не може да се приеме еднозначно като неизпълнение; предмет на спора е изпълнението на договора за стопанската 2018/2019 година, за останалите стопански години и предвид установените отношения между страните не са събирани доказателства към кой момент ответникът е уведомил ищеца за правата си по чл.17, ал.2 ЗАЗ. Не на последно място следва да се отбележи и фактът, че установената между страните практика на плащане за общо ползвани декари, прави възможна злоупотребата с всеки един от арендните договори, касаещи арендуваните площи (по този начин друг договор, предмет на представеното за сведение съд.решение по г.д.334/2021).
След като не са били налице предпоставките за едностранно прекратяване на договора, то и вписването на това обстоятелство следва да бъде отменено на основание чл.537, ал.2 ГПК.
Процесният договор е сключен между страните със срок на действие от 01.10.2018 до 01.10.2023 година. В настоящото производство се установи, че договорът не е прекратен с извършеното едностранно волеизявление на ответника, поради което в отношенията им следва да бъде установено, че последният има действие до 01.10.2023 година.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата кооперация сторените в производството разноски или сума в общ размер на 1674.50 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Г.Ц. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, че договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ при РС М., вх.рег.2103/09.04.2014 година, акт 225, т.3 с предмет предоставяне ползването на
-ПИ с идентификатор 43517.188.100 с площ от 13.289 дка в местността „К.”, представляващ нива
-ПИ с идентификатор 43517.107.40 с площ от 3.974 дка в местността „С.”, представляващ нива
-ПИ с идентификатор 43517.221.690 с площ от 4.000 дка в местността „Л. б.”, представляващ нива
-ПИ с идентификатор 43517.13.150 с площ от 37.594 дка в местността „С.”, представляващ нива
-ПИ с идентификатор 43517.161.140 с площ от 6.264 дка в местността „К.”, представляващ лозе
-ПИ с идентификатор 43517.201.60 с площ от 3.929 дка в местността „Р.”, представляващ пасище
-ПИ с идентификатор 43517.201.80 с площ от 5.343 дка в местността „Р.”, представляващ пасище.-
Общо 74.391 дка.
НЕ Е ПРЕКРАТЕН ЕДНОСТРАННО поради неизпълнение с изявление в нотариална покана от 16.06.2020 година.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК вписването на едностранното прекратяване на договор за аренда вх.рег.2/04.01.2021 година, акт 2, т.1.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Кооперация „Р.”, с.Л. с ЕИК xxxx и И.Г.Ц. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx действието на договор за аренда на земеделска земя, сключен на 07.04.2014 година, вписан в СВ при РС М., вх.рег.2103/09.04.2014 година, акт 225, т.3 за стопанските 2020/2021, 2021/2022 и 2022/2023 година.
ОСЪЖДА И.Г.Ц. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТИ на Кооперация „Р.”, с.Л. с ЕИК xxxx сумата 1674.50 лева направени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - М. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: