Р Е Ш Е Н И
Е
№260017
12.08.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На тридесети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Мирослава Енчева
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 1252 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.П.Ч. с
ЕГН **********, адрес: ***, против „ДООРС ЛОГИСТИК“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Рилска“ № 18, ет. 4,
представлявано от Г.А.Н., с която се претендира установяване дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
4325/13.11.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 9517/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата в размер на 805 лв., представляваща
възстановяване на авансово заплатена сума по неизпълнен и прекратен договор от
22.07.2019 г. за изработка, монтаж и демонтаж на три броя интериорни врати
съгласно поръчка № 01147/22.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.11.2019 г.
до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се
основават на твърдения за сключен между страните договор за изработка монтаж и
демонтаж на три броя интериорни врати съгласно поръчка № 01147/22.07.2019 г. На
същата дата ищецът платил авансово на ответника стойността на трите врати в
размер на 625 лв., стойността на монтажа им в размер на 150 лв. и стойността на
демонтажа на съществуващите врати в размер на 30 лв. или общо сумата от 805
лева, за което му бил издаден касов бон. Съобразно уговорките между страните
поръчката следвало да бъде изпълнена на 07.08.2019 г. от 13.30 часа на адрес: ............................,
като същата била неколкократно отлагана от ответника. Спазването на срока било
от съществено значение за ищеца, който трябвало да приключи планирания ремонт в
рамките на месец август. След като месец ответникът не изпълнил поръчката,
ищецът възложил изпълнението й на друго лице, като на 05.09.2019 г. отправил
искане до ответното дружество за прекратяване на договора и връщане на
платената сума, като посетил магазина на дружеството и вписал искането си в
книгата за рекламации, а по-късно му изпратил и нотариална покана по чл. 262,
ал. 2 от ЗЗД.
Правното основание на предявения иск е чл. 55, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД.
В законноустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответното дружество, с който се сочи за неоснователност на
иска, като се твърди, че ищецът първоначално само е искал да закупи врати, а
след това решил и да бъдат монтирани от ответника, което налагало
оразмеряването им, тъй като идвали със стандартни размери от производителя, и
срокът за изпълнение на поръчката бил един месец. Въпреки това ответникът бил
готов да монтира вратите десет дни след заплащането, но ищецът неочаквано
отказал доставката и монтажа. След това бил канен да вземе поръчаните от него
врати, вече оразмерени съобразно нуждите на жилището му, но той отказвал. Явно
същият бил решил да смени цветовете, което се установявало от клиентска поръчка
от 05.09.2019 г. С горните мотиви се излага, че липсва недобросъвестно
поведение от страна на ответника, като се обръща и внимание на факта, че преди
да развали договора, ищецът не е дал подходящ срок по смисъла на чл. 87, ал. 2
от ЗЗД. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата
молба и изложени в същата факти и обстоятелства, становището на ответника по
нея и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото между страните няма спор, че са сключили
договор за изработка монтаж и демонтаж на три броя интериорни врати съгласно
поръчка № 01147/22.07.2019 г., като ищецът е заплатил сумата от 805 лв. на
същата дата. В тази връзка по делото е представена поръчка № 01147/22.07.2019
г., видно от която ищецът е заявил доставката на 3 броя врати – златен дъб на
стойност от 625 лв., монтажа им на стойност от 150 лв. и демонтажа на 3 врати
на стойност от 30 лв. или общо сумата от 805 лева, за плащането на която е
издаден и касов бон от 22.07.2019 г. Съгласно работната карта към поръчката са
посочени конкретните размери на вратите, като изрично е отбелязано, че
размерите са взети при съществуващи каси, като при демонтажът ако няма
височина, ще има допълнителна корекция. Работната карта е подписа от клиента –
ищецът и представител на ответното дружество, като същата датира от 07.08.2020
г. - 13.30 часа.
С нотариална покана от 12.09.2019 г. ищецът е уведомил
ответникът, че поради забава в изпълнението на възложената поръчка,
изпълнението е безполезно за него, поради което и на основание чл. 262, ал. 2 и
чл. 87, ал. 2 от ЗЗД прекратява договора, съгласно поръчката. Кани в 5-дневен
срок да възстанови сумата от 805 лева. Поканата съгласно нотариалното
отбелязване върху нея е редовно връчена чрез залепване на адреса на ул. „Г.“ № ......
и ул. „Р.“ № ....., по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 07.10.2019 г.
Самият ищец е представил и клиентска поръчка от
05.09.2019 г., видно от която е поръчал нови крила на врати - орех и
съответните дейности по монтаж и демонтаж, като приемо-предавателния протокол
към поръчката е от 17.09.2019 г.
По делото страните са ангажирали и гласни
доказателства. От показанията на свидетеля В.Г. – колега на ищеца, се
установява, че последният е ползвал услугите на ответника по негова препоръка.
Заявява, че на 07.08.2020 г. бил помолен от ищеца да отиде в жилището му,
където същият ден следвало да бъде извършен монтажа на поръчаните врати, тъй
като той самият имал друг ангажимент. Към 13.30 часа му се обадил, като му
казал, че монтажът се отлага за 15.30 часа. По-късно го информирал, че монтажът
се отлага с още един ден. Разбрал от М., че на следващия ден също са отложили
монтажа. След седмица на работа го питал какво става с вратите, като М. му
споделил, че още е със старите врати и така й не е получил поръчаните. Ходил в
магазина и подал някакви оплаквания и жалби. По принцип бързал за извърши
ремонта, тъй като квартирантите му щели да се връщат. Свидетелят не е имал
контакти с представител на фирмата на ответника, като това което разказва, му е
известно от ищеца.
Като свидетел е разпитана и П.Н. – бивш служител на
ответното дружество, която вече не работи за него. Същата заявява, че не е присъствала в момента на приемане на
процесната поръчка, тъй като е била в отпуск. Като се върнала на работа поела
изпълнението й. Заявява, че ищецът първоначално е поръчал вратите, които в
случая според размера се нуждаели от корекция. В последствие поръчал и монтаж и
демонтаж. Монтажът бил за определена дата, която не се спомня. На този ден
действително вратите не бил готови, тъй като се нуждаели от засъхване, поради
което и помолила клиента за отсрочка от един ден. На следващия ден той отказал
монтажът, като обяснил, че не му е удобно. Тя продължила да го търси след това,
но той не отговарял на обажданията й. В едни момент се свързала с него, като
той казал, че вече не желае монтаж от тях, тъй като не се случил в уговорения
ден. Тя предложила да му доставят вратите на адреса, като му върнат парите за
монтажа. Той не се съгласил, пожелал да смени цветът на вратите, като казал, че
иска друг цвят. В крайна сметка не стигнали до никакъв консенсус, като ищецът
не пожелал да му доставят вратите. Сочи, че при вземането на размерите се
попълват работни карти, които се подписват от клиента.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на
делото, съдът намира от правната страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало
основание е длъжен да го върне. Целта е да бъде отстранено едно фактическо
съществуващо, но според представите на правния ред необосновано и затова
несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно
лице и обедняване на друго. При неоснователното обогатяване е без значение по
какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага,
т.е. без значение е дали поведението на обогатилото се лице е укоримо, т.е.
виновно, затова не се говори за противоправност и вина, а само за обогатяване и
липса на правно основание респ. съществуването на отпаднало основание.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване в
процесния случай включва извършването на престация от страна на ищеца в полза
на ответника по плащане на уговорена цена за доставка, монтаж и демонтаж на три
броя врати. Не е спорно, че поръчката не е изпълнена. Спорът е каква е
причината за това, както и дължи ли се връщане на заплатена вече цена от 805
лева, поради отпадане на основанието за плащането й с развалянето на договора.
В тази връзка следав да се отбележи, че липсват писмени доказателства за
уговорения краен срок за изпълнение на поръчката между страните. Независимо от
това нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок да изпълни с предупреждение, че ако не изпълни в този срок ще смята
договорът за развален. В случая съдът намира, че по делото не се установи
такава невъзможност за изпълнение, поради причина за която да отговаря ответникът,
нито пък се установи да е даван някакъв подходящ срок за изпълнение на
поръчката, ако ще да е бил вече нарушен уговорения такъв. Вярно, че се
установи, от показанията на свидетелката Нинова, че ответникът е отложил
поръчката с един ден, което обаче не може да се приеме, като наличието на
такава забава, визирана в нормата на ал. 2 от цитираната разпоредба, която
предвижда възможност за развалянето на договора и без срок, ако изпълнението е
станало невъзможно или ако то поради забава вече е безполезно за ищеца.
Напротив от данните по делото и нейните свидетелски показания действително може
да се направи извода, че ищецът сам се е отказал от изпълнението на договора
без да са налице предпоставките за неговото разваляне, визирани в цитираните
по-горе правни норми или пък в тази на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД, на която се
позовава в нотариалното си уведомление. Налице са неоспорени писмени доказателства,
представени всъщност от самия ищец, че размерите на вратите са взети на
07.08.2019 г., като по–малко от месец след това, на 05.09.2019 г., ищецът вече
е поръчал врати от друга фирма. Съдът кредитира изнесени показанията на
свидетелката Н., тъй като същата не е заинтересована от изхода на делото, а и
поради съответствието им с останалия събран доказателствен материал, като от
тях и други анализирани данни се налага извода, че ищецът сам се е отказал от
договора. Не кредитира показанията на свидетеля Г., който твърди, че на
07.08.2019 г. в 13.30 часа е бил в апартамента на ищеца по негова молба, като е
следвало на този ден да бъдат монтирани вратите. В тази връзка е представена от
самия ищец работна карта от дата 07.08. – 13. 30 часа, подписана от него, видно
от която на тази дата са взети размерите на вратите и той е присъствал лично,
което опроверга всъщност и твърденията, че монтажът е следвало да бъде извършен
тогава, съобразно уговорките между страните.
При това съдът намира, че ищецът сам се е отказал от
договора, при което и съгласно 268, ал. 1 от ЗЗД платената сума в полза на
ответното дружество се явява платена на годно правно основание, което не е
отпадало, и не следва да бъде връщана на ищеца.
Представената нотариална покана от датата, когато
ищецът вече е имал нови врати монтирани от трето лице, въобще не променя
горните изводи на съда, че ищецът сам се е отказал от договора си с ответника.
Това се отнася и по отношение на твърденията му, че на 09.09.2019 г. е вписал
оплакванията си в книгата за рекламации на дружеството, макари и това да не се
установява от представеното извлечение от нея.
С горните мотиви съдът намира, че искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва.
При този изход на спора и с оглед претенциите на
страните за присъждане на направените по делото разноски следва на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК да се осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 300 лв.
за направените по делото разноски. С оглед наведеното възражение за
прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца следва да се отбележи, че същото действително
се явява прекомерно предвид цената на иска, като е всъщност в размер на
половината от нейната стойност, и а предвид фактическата и правната сложност на
делото, поради което и съдът го намалява до сумата от 300 лева.
Съответно неоснователна е претенцията на ищеца за
заплащане на разноските по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на М.П.Ч. с ЕГН **********, адрес: ***, против
„ДООРС ЛОГИСТИК“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Рилска“ № 18, ет. 4, представлявано от Г.А.Н., за установяване дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4325/13.11.2019
г., издадена по ч.гр.д. № 9517/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а
именно: сумата в размер на 805 лв., представляваща
възстановяване на авансово заплатена сума по неизпълнен и прекратен договор от
22.07.2019 г. за изработка, монтаж и демонтаж на три броя интериорни врати
съгласно поръчка № 01147/22.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 06.11.2019 г.
Осъжда М.П.Ч. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ДООРС ЛОГИСТИК“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Рилска“ №
18, ет. 4, представлявано от Г.А.Н., сумата
от 300 лв. /триста лева/ за направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.