№ 26 / 21.1.2020 г.
Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е Н И Е
21.01.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в закрито съдебно заседание от 21.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1824 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
Постъпила е Молба, вх.№ 88 от 06.01.2020 година от С.Г. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, представлявана от адвокат К.И.Б.,xxx за допълване, а при условията на евентуалност- за тълкуване на Решение № 791 от 20.12.2019 г. частта-относно режима за лични контакти между бащата и детето.
С решение № 791 от 20.12.2019 г. по горното дело съдът е определил режим на лични контакти на Н. Н.И. със своя баща Н.И.В. в конкретни времеви периоди, през които последният да може да го взема при себе си. С решението си съдът не е определил по какъв начин детето ще бъде връщано на майката след изтичане на срока за контакти с бащата. Липсата на регламентация по този въпрос създава предпоставки за спорове между двамата родители.
Майката счита, че след като правото на бащата да контактува с детето в дадения му от съда срок се прекрати, за него възниква задължението да върне обратно детето на неговата майка в мястото, където то живее с нея. В този смисъл е съдебната практика, включително на ВКС - по този въпрос: Решение № 18 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 250/2015 г., ІІІ г. о. ОПРЕДЕЛЯ мерки на лични отношения между детето Г. Д. Л., [дата на раждане] и неговия баща Д. Л. Л. с право на бащата да вижда и взема детето от неговото местоживеене xxx. всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с право на преспиване и да го връща на майката В. К. Д., както и двадесет дни през лятото по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката. ОПРЕДЕЛЯ право на бащата Д. Л. Л. на всяка четна година да взема детето за коледните празници, а на всяка нечетна година да взема детето за великденските празници и да го връща на майката В. К. Д.. Решение № 140 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2014 г., ІV г. За осъществяване на мерките на лични отношения Р. Н. М. и Й. В. М. Имат задължение в началото на всеки от посочените периоди да вземат детето от дома на майката и да го връщат там в края на всеки период.
Бащата настоява, че след изтичане на срока за контакти, майката трябв да идва в град Монтана за да прибере детето в София.
По тази причина счита, че постановеното решение следва да бъде допълнено като се даде ясна регламентация на задълженията на бащата след осъществяването на личните си контакти с детето - както този състав на съда е сторил с Определение № 1058 от 13.08.2019 г. - за изменение на привременните мерки по настоящето дело, изрично посочвайки, че „бащата следва да го /детето/ върне пак там в 18.00 часа”.
Поддържа, че допълването на решението е допустимо по конкретно изложени съображения, в насока, че съдът е служебно задължен, независимо от това дали страните в брачния процес са предявили или не искове за родителски права, лични отнешения на децата с родителя, при когото няма да живеят и т.н., да присъедини и разгледа тези искове. Сочи и съдебна практика. Счита, че се налага извода, че в брачния процес съдът е длъжен да се самосезира, да разгледа въпроси на на спорна съдебна администрация - включително за определяне на личните отношения между дете и родител, незасимо дали страните по делото са заявили такива претенции или не. И освен това, дори някоя от страните да е заявила претенция по такъв въпрос, съдът не е обвързан от нейното искане, а постановява свое собствено решение по целесъобразност, с оглед защитата интересите на детето. От тук следва и втория извод, че щом съдът постановява свое собствено решение, то той е_длъжен да регламентира отношенията така, че в бъдеще междуродителите да няма никакви спорове.
В Постановление № 1 от 12.ХІ.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленум на ВС, т. ІV. - Съгласно чл. 29, ал. 1 СКx(10) съдът е длъжен да определи мерки относно личните отношения между децата и родителя, на когото не епредоставено упражнението на родителските права. ....Пленумът на Върховния съд счита, че съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Необходимо е определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между_родителите.” И ако съдебното решение не регламентира отношенията докрай по начина, сочен от горното постановление, то съдът трябва да допълни регламентацията си. Което трябва да стане по реда на чл.250 от ГПК - както е приел този състав на съда в свое решение № 514 от 19.08.2019 г. по гр.д. № 2737/2018 г. „В случая е налице хипотезата на чл.250 ГПК за допълване на посочения съдебен акт. Решението е непълно, ако липсва формирана воля на съда относно спорното право или относно съединените искове.”
В случай, че съдът приеме, че не може да допълни своето решение по реда на чл.250 от ГПК, то моли на основание чл.251 от ГПК да направи тълкуване на решението си относно задължението на бащата да върне детето на майката по нейното и на детето местоживеене и така да отстрани поводите за спорове между родителите по този въпрос.
Ответникът Н.И.В., чрез процесуалния си представител адвокат М.К.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по искането.
Заявява, че не са налице условията на чл.250 ГПК за допълване на решението, нито на чл.251 ГПК за тълкуване на решението. Не се касае за допълване на решението в частта досежно определения режим на лични контакти с роденото от брака на страните дете, тъй като няма конкретно искане, по което съдът да не се е произнесъл. Съдът се е произнесъл по режима на лични контакти. Няма постановепо решение в частта относно личните контакти, което да определя, че бащата следва да взима детето от дома на майката посочен адрес, за да се иска тълкуване на задължението му да върне детето по местоживеенето на майката. В случая е налице определен режим на лични контакти на роденото от брака дете с родителя„ на когото не са предоставен родителските права и ако някоя от страните не е доволна от това решение, то същото подлежи на обжалване и в тази му част и ако е неправилно по смисъла на закона, горестояшата инстанция е тази, която може да разреши в друг смисъл този въпрос, в каквато насока е и посочената от ищцата съдебна практика-именно Върховният касационен съд в качеството си на такава инстанция е определял друг режим на лични контакти, решавайки по същество процесния правен спор.
Ако все пак съда прецени, че са налице основания за допълване, респ. за тълкуване на горното решение, то моли да се приеме, че за осъществяване на личните контакти на малолетната Н. с доверителя и, същата ще следва да бъде довеждана в град Монтана от своята майка и предавана на доверителя и и в същото населено място предавана обратно от доверителя и на майката, като при решеаването на този въпрос моли да се има в предвид следните събражения: Ищцата е жител xxx, с постоянен адрес xxx я свързва единствено настоящата й месторабота, с трудов договор със срок на изпитване. Всички роднини и близки на двете страни по делото от разширения семеен кръг живеят в Монтана, където и до вчера е и естествената среда на малката Н.. В София на практика извън детската градина общува само с майка си. В течение на продължаващото почти две години дело, ищцата непрекъснато е поддържала становището, че няма да стои в София и да не се връща, но на практика точно това се случва и детето се ограничава от общуване с другите си близки и роднини. Същата заяви чрез повереника си в с.з. на 28.02.2019 година, че ,,...и сега не знам проблем ли му е, че трябва да пътува до София, ако това му е проблем, майката му ше го води в Монтана, тя няма да стои в София и да не се връща,това е.”
Моли съда да има предвид гореизложеното и на основание допълнителни доводи, съображения, доказателства, които ще изложи при разглеждане на делото в открито с.з., ако съдът прецени това при условията на ч.т.250, ал.2, изр.2 ГПК, да се постанови съдебен акт.
Съдът при преценка доводите на страните, а и съобразно постановяваните в хода на брачното дело определения за определяне привременни мерки по отношение упражняване родителските права по спрямо Н., местоживеенето и, режима на лични контакти с другия родител и издръжката и, намира следното:
Молбата е допустима, депозирана в срока, предвиден в чл.250 ал.1 изречение второ ГПК и е основателна.
Съдът намира, че е задължен да конкретизира начина на осъществяване на личните контакти с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права.
В мотивите си при постановяване на съдебния акт относно допускането на развода и прекратяването на брака между страните се е произнесъл и досежно режима на лични контакти на Н. със своя баща, като е съобразил до голяма степен отразеното в констатациите на комплексната съдебно- психиатрична и психологична експертиза, възрастта и пола на малолетното дете, както и кое е в най-добър интерес на Н.. В хода на цялото производство не съществуваше проблем по какъв начин и как ще се осъществяват личните контакти на бащата с детето. Това възникна след постановяване на съдебния акт, при който окончателно са постановени всички въпроси, отнасящи се до допускането на развода, прекратяването на брака, определяне кой от родителите ще упражнява родителските права по отношение на Н. и произтичащите от това последици. Действително въпросите отнасящи се до упражняване родителските права по отношение на Н., определяне мястото и на живеене, което предполага това на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права, сочене режима на лични контакти с другия родител и определяне на месечната издръжка, са въпроси, които съдът е длъжен и служебно да се произнесе, без да се съобрази със сочените доводи на страните, като се придържа в защита интереса на самото дете.
В тази връзка, а и за да се избегнат каквито и да било недоразумения, пререкания, спорове между страните и създаване на неудобства, съдът счита, че следва да допълни решението си в насока, както следва: бащата взема детето всяка първа и трета седмица от месеца, като в петък от 18.00 часа го взема от дома на майката, по местоживеенето на детето, до 18 часа в неделя, с преспиване, връщайки го пак там, както и да го взема при себе си за един месец всяка година през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, на Новогодишните или Коледни празници и рождения му ден на четни години, както и по друго време по взаимно съгласие на родителите.
Водим от горното, съдът постанови
ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ:
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични контакти на Н. Н.И., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx xxx, със своя баща Н.И.В., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, както следва: бащата взема детето всяка първа и трета седмица от месеца, като в петък от 18.00 часа го взема от дома на майката, по местоживеенето на детето, до 18 часа в неделя, с преспиване, връщайки го пак там, както и да го взема при себе си за един месец всяка година през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, на Новогодишните или Коледни празници и рождения му ден на четни години, както и по друго време по взаимно съгласие на родителите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: