Р Е Ш Е Н И Е
№
10.07.2017г., гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
При секретаря Анета Христова, като разгледа докладваното от съдия
Дилова гр.д.№ 1606/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба подадена от
ДФ „Земеделие“ гр. ***против ***със седалище и адрес на управление ***,
в която се твърди че на основание договор за предоставяне на държавна помощ
„Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците“ през 2015, ответникът е получил държавна помощ в размер на 13789,99 лв
за реализиране на доброволно пети ангажименти за хуманно отношение към птиците
за срок най-малко 5 години. Твърди се, че помощта се предоставя годишно за
покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение
на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, за най-малко
5 години срещу задължението на бенефициентите по определени мерки заявени от
бенефициента. Твърди се, че бенефициента има сключен договор с ДРБ АД по силата
на който дружеството възложител доставя еднодневни пилета, указания съобразени
с Инструкция за отглеждане на бройлери и фураж на Б. „П.к.“ ЕООД , в който са
изложени правата и задълженията на възложителя и изпълнителя. Твърди се, че
предвид неизпълнение на задължение по договора на ответното дружество е
изпратена покана за доброволно изпълнение за възстановяване на получени суми по
описания Договор и анекс 13 789,99лв.Твърди се, че в указания срок сумата не е
възстановена от длъжника, поради което ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр.д.№ 5004/2016 г. по описа
на РС ***. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист, а длъжникът
е депозирал в срока по чл. 414 от ГПК възражение. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата 13789,99 лв главница, 1343,17лв. –
лихва за забава за периода от 02.06.2015г. до 04.04.2016г, .81,14лв. – лихва за
забава за периода от 21.12.2015г. до 04.07.2016г.и законната лихва върху
главницата, считано от 05.07.2016г. до изплащане на вземането,както и разноски
по делото: 304,29лв. - внесена държавна такса и 710,36лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът „Б.П.к.“ ЕООД
представлявано от Г.Б., в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Твърди, че предявения
иск е неоснователен и недоказан.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание
събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото ч.
гр.д.№5004/2016г. е,
че срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по силата на която „Б.П.К.“
ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на
кредитора Д. фонд „З.“, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление:***36,законен представител – Р.А.П.– изпълнителен
директор,пълномощник – ст. юрк. Д.Г.П.. сумите:
13789,99лв. – главница;1343,17лв. – лихва за забава за периода от 02.06.2015г.
до 04.04.2016г.81,14лв. – лихва за забава за периода от 21.12.2015г. до
04.07.2016г.и законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2016г. до
изплащане на вземането,както и разноски по делото: 304,29лв. - внесена държавна
такса и 710,36лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представения договор №
15/638639/0042199г. е,
че между между ДФ „Земеделие“ и „Б.П.к.“
ЕООД е сключен договор за отпускане на държавна помощ „Помощ за реализиране на
доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“ през 2015г на
земеделски стопани регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани за изпълнение на доброволни
ангажименти поети за най-малко 5 години, по силата на който фондът е
предоставил на ответника безвъзмездна финансова помощ в размер на 12285,90 лв.
По силата на договора земеделският стопанин се е задължил да прилага мерките ,
за което е получена помощта за период от 5 години, считано от датата на първото
кандидатстване по съответната мярка. Видно
от раздел ІV т. 4.3 от договора при представяне на изискуемите документи в
срок, но когато същите не съответстват и не доказват изпълнението на дейностите
за доброволно поетите ангажименти за хуманно отношение към птиците, които
надвишават Приложение ІІ съм него, земеделският стопанин възстановява
получените средства по мярката, ведно
със законната лихва от датата на получаването им. Видно от представения по
делото анекс към договор от 29.05.2015г. е общата сума по мярка А, Б, В се увеличава със сумата 1504,09 лв.
По делото е представено заявление от
24.04.2015г. подадено от „Б.П.к.“ ЕООД с което е поискана държавна помощ за
реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към
птиците.Представена е справка за броя на птиците, от която е видно, че
капацитета на животновъден обект 58400243 е 20 000 птици, от които за
същия брой се иска подпомагане по мярка А, Б и В. Видно от представената по
делото регистрационна карта е, че Б. „П.к.“ ЕООД е регистриран като земеделски производител
н ОД „Земеделие“ гр.***. Представено е удостоверение за регистрация на
животновъден обект, - птицеферма за
отглеждане на 20 000 бр. птици- пилета, бройлери. Находящ се в ***“
***. . Представен е контролен лист за проверка на обекта, удостоверение по чл. 87 ал. 6 от ДОПК,
протокол за изпитване от 17.04.2015г. от ***за изпитване на фуражи. Видно от
представения протокол № 77 /23.03.2015г. от заседание на УС на ДФ „Земеделие“ е
видно, че взето решение за утвърждаване на финансов ресурс по държавната помощ
„Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение
към птиците“ в размер на 25 000 000
лв за 2015г. и са утвърдени правила за прилагане на схема на държавната помощ.
Ищецът твърди, че задължението на
ответника е свързано с отглеждане на закупени еднодневни птици- бройлери и
съответно реализацията им, при представянето на изискуемите документи е
установена липса на фактури за закупени птици и фактура/ протокол за продадени- реализирани птици изискуеми по
т. 9.2 от Указанията . Видно от чл. 9 от
Указанията документите за предоставяне на помощта са разделени на документи за кандидатстване- „общи“ и
специфични документи, като за представяне на част от документите е определено
че се представят при първо кандидатстване, а останалите в срок до 28.02.2016г. В изпълнение на договора ответникът е
представил следните документи :
Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/ транспортиране на
животни за доставяне на първоначална партида еднодневни пилета за доотглеждане
от собственик „Бованс“ ООД и получател БГ пиле комерс ООД, фактура от
30.12.2015г. за услуга отглеждане на
бройлери, договор от 05.08.2015г. между „ДРБ“АД и ответника с предмет угояване
на бройлери-еднодневни пилета собственост на възложителя, приемо-предавателен
протокол от 05.11.2015г. за доставка на 21280 еднодневни пилета за
угояване,ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/ транспортиране на
животни за клане- 6 бр. В съдебно
заседание ответникът е представил протокол за добитата продукция и получения
рандеман от 29.12.2015г., 30.12.2015, 27.12.2015г., 23.12.2015г. Видно от приложения по делото контролен лист
от 04.02.2016г. е, че при извършена проверка относно реализирането на
доброволно поетия ангажимент за хуманно отношение към птици не са открити
нарушения от ответника и не са дадени предписания.По делото/ стр. 124/ е
представена справка за реализирани птици, от която е видно че за периода
23.12.2015г-30.12.2015г. са реализирани общо 19 000 птици.
От заключението на ВЛ по назначената
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че лихвата за забава върху размера на
вземането 13789,99лв в размер на
1116,86лв. , във втори вариант ВЛ дава заключение, че общо лихвата за забава
върху размера на вземането 13789,99 лв е 1424,31 лв. ВЛ е изготвило
допълнително заключение, от което е видно че общия размер на задължението на
ответника е, 16228,95 лв, от която главница 13 789,99 лв, лихва за забава
1424,31 лв, държавна такса по ч. гр.д. 5004/2016г. 304,29 лв и юрисконсултско
възнаграждение 710,36 лв.ВЛ е установило, че към дата 08.06.2017г. е в размер на 10 993,88 лв,
от която 10605,03 и сумата 388,85 лв лихва за забава.
С оглед изложеното съдът намира, че
между страните е сключен договор за
предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети
ангажименти за хуманно отношение към птиците“.
По силата на този договор ответното дружество е получило държавна помощ
в размер на 13 789,99 лв и се е задължило да реализира за срок най-малко
от 5 години доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците. От
представените по делото доказателства е установено, че сумите по договора и
анекса са преведени по сметка на ответника – на 02.06.2015г. е преведена сумата
12285,90 лв и на 21.12.2015г. сумата 1504,09 лв. Държавната помощ се предоставя
годишно за покриване на допълнителни
разходи или пропуснати доходи свързани с изпълнение на доброволно поети
ангажименти по съответните мерки, предвидени в програмата, а в случая- по мярка
А- използване на фуражи съдържащи определени съставки- сумата 176,95 лв, мярка
Б гарантиране на оптимално хранене на птиците чрез заместване на животински
протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и
незаменими аминокиселини- сумата 10 479,15 лв, увеличена с Анекс №1 със
сумата 1 282,90 лв и по мярка В-
използване на вода при отглеждане на птиците – 361,35 лв, увеличена с Анекс № 1
със 44,24лв. От представените по делото доказателства се установява, че
ответникът е изпълнил задължението си по договора да представи изискуемите
документи при сключване на договора.
Представени са и част от изискуемите „специфични документи“ по чл.
9 от договора. Ответникът не е
представил доказателства, че в предвидения в договора срок – 28.02.2016г. е
представил в Областната дирекция към ДФ
„Земеделие“ фактури за закупени птици и фактура/ протокол за продадени/
реализирани птици изискуеми като специфични документи по т. 9.1 от указанията за
схема на държавните помощи и което представлява нарушение на договора. Съгласно
раздел І. Т. 4.3 от договора при непредставяне на посочените в указанията за
прилагане на схемата документи в срок до 28.02.2016г. земеделският стопанин следва
да възстанови получените средства за съответната мярка, заедно със законната
лихва от датата на получаването им. В този смисъл съдът приема, че ответникът
не е изпълнил задължението си по договора в срок до 28.02.2016г. да представи пред ДФ Земеселие, част от т.
нар. специфични документи посочени в договора и указанията за реализиране на
схемата, поради което е налице неизпълнение на договора, което е довело до
прилагане на санкцията по чл. 4.3. от договора, а именно възстановяване на
дадената държавна помощ.Видно от представената по делото съдебно-счетоводна
експертиза е, че към датата на
последното съдебно заседание
08.06.2017г. задължението на ответника е в размер 10605,03 лв главница и
388,85 лв лихва за забава.Видно от заключението е, че със сумата 6397,69 лв са
погасени 304,29 лв държавна такса по ч. гр.д. 5004/2016г. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 710,36 лв. – общо 1014,65 лв. Съдът намира, че
следва да бъде зачетено извършеното в хода на настоящето производство плащане,
в размер на 6397,69 лв., но съдът
намира, че следва да бъде приложено правилото на чл. 76, ал.2 от ЗЗД, сочещо поредността на
погасяване на задължението - когато изпълнението не е достатъчно да покрие
всички задължения, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и
най-после главницата. Следва да се има предвид, че под "разноски" в
тази норма не се имат предвид съдебните разноски, направени от страната, т.к.
те подлежат на уреждане от други норми - процесуалните норми на ГПК, поради
което погасяването на адвокатски хонорари и държавни такси, направени от ищеца
не следва да бъде прието на първо място поради това че те не са установени по
основание и размер, т.е. задължението за разноски към този момент не е ликвидно
и изискуемо с оглед задължението на съда да се произнесе и по направените
разноски в заповедното производство.Ето защо съдът приема, че погасени поради
плащане към датата на устните състезания по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е лихвата и част от
главницата. Към датата на подаване на заявлението задължението на ответника е
било в размер 13 789,99 лв главница и 1424,31 лв лихва. Съобразявайки
посоченото правило на чл. 76 ал.2 от ЗЗД със сумата 6397,63 лв е погасена най -
напред лихвата за забава и част от главницата.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан, и следва да
бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата 8816,67 лв представляваща главница, като за разликата до
13 789,99 и 1424,31 лв представляваща лихва за забава предявения иск е
неоснователен и недоказан като погасен чрез плащане.
По разноските
Ищецът е направил искане да му бъдат
присъдени направените по делото разноски. От представения по делото списък на
разноските е видно че ищецът е направил разноски в исковото производство за
юрисконсулт- 200 лв, 304,25 лв за държавна такса и 100 лв за ВЛ. По отношение
на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева, съдът
намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство -
уважен изцяло иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
в размер обаче не на претендираното от 200,00 лева, а в размер, определен от
съда /съобразявайки фактическата сложност на делото /, или в размер на 150,00
лева. Съображенията на съда за това са следните - съществува разлика в правния
статут на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на съществените разлики в
правната природа на договора за поръчка и трудовия договор. Тази разлика и
това, че чл.78, ал.8 от ГПК не препраща изрично към от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г., водят съда до извода, че адвокатското възнаграждение за юрисконсулта
следва да определя от съда при всеки конкретен случай съобразно правната и
фактическа сложност на делото и материалния интерес, без обаче тази преценка да
е обвързана от минимумите, предвидени в Наредба №1 от 9 юли 2004 г, тъй като
тази наредба е приложима само за лица, осъществяващи свободна професия в защита
правата и интересите на гражданите, като целта е да се уреди конкуренцията
пазара на адвокатската услуга във връзка с минималния размер при уговарянето на
възнагражденията. С оглед различията в условията, при които се упражняват двете
професии, не може да се приеме, че възнаграждението, което се присъжда на
юрисконсултите на основание чл.78, ал.8 от ГПК, е адвокатско по смисъла на
Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които са предвидени в
наредбата. Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК не фиксира размер на
възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на организацията,
защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема и качеството
на положения труд. Ето защо съдът счита, че на ищеца следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение за установителното производство в размер на
150,00 лева. По отношение претенцията за държавна такса, видно от представените
по делото платежни е, че ищецът е внесъл сумата 304,29 лв за държавна такса и
сумата 100 лв за ВЛ. С оглед уважената част от иска съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 301,29 лв представляваща разноски по
компенсация в исковото производство.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в
размер на 304,29 лв за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 710,36 лв. Съгласно посоченото по- горе съдът намира, че при
определяне на разноските за юрисконсулт съобразно измененията в ГПК касаещи
възнагражденията на юрисконсултите следва да бъде предвиден размера посочен чл. 26. От
Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно- за защита по бързи производства,
заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50 до 150 лв. С оглед на изложеното съдът намира, че
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв за
заповедното производство. С оглед на изложеното съдът немира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 354,29 лв, представляваща деловодни разноски
в заповедното производство.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл. 422 ал.1 от ГПК, че „Б.П.К.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от Г.М.Б.ДЪЛЖИ
на кредитора Д. ФОНД „З.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***36, законен представител – Р.А.П.–
изпълнителен директор, сумата 8816,67 лв
представляваща главница, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.
5004/2016г. по описа на ПлРС, като за разликата до 13 789,99 и 1424,31 лв
представляваща лихва за забава ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен чрез
плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1
от ГПК „Б.П.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от Г.М.Б.да заплати на кредитора - Д. ФОНД “З.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***36,телефон: 02/8187203,законен представител: Р.А.П.,
сумата от 301,29 лв представляваща
разноски по компенсация в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК „Б.П.К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от Г.М.Б.да заплати на кредитора - Д. ФОНД “З.”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***36,телефон: 02/8187203,законен
представител: Р.А.П.сумата 354,29 лв представляваща разноски направени в
заповедното производство.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
районен съдия: