О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20.11.2019
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав На двадесети ноември 2019 година В закрито
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
като разгледа
докладваното от Председателя
В.ч.гр.д. № 323 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл.274 и сл. във вр. с чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от Д.Н.Ш., ЕГН
**********,***, СРЕЩУ разпореждане № 2903 от 06.08.2019 г. постановено по гр.д.
№ 56/2019 г. по описа на Районен съд Търговище, с което е постановено ДА СЕ
ВЪРНЕ въззивна жалба вх.рег.№ 5250/27.05.2019г. против Решение №
269/23.03.2019г., постановено по гр.д.№ 56/2019г. на РСТ, подадена от ищеца по
делото Д.Н.Ш. - на осн. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания, че обжалваното
разпореждане е постановено в противоречие с Определение №261/30.05.2013 г. по
гр.д. № 2819/2013 г. на ВКС, І ГО, и с Определение №46/11.01.2013 г. по ч.т.д. №
852/2012 г. на ВКС, ІІ ТО на ВКС, в които съдебните състави на ВКС са
отговорили на въпроса: „ ... при депозиране на молба с основание чл.250 ГПК и
едновременно с нея подадена въззивна жалба следва ли да се внесе държавна такса
по въззивната жалба преди да е приключила процедурата по допълване на решението
по който въпрос съдебните състави на Върховният касационен съд приемат : „ ...
при наличие на две висящи производства по молба с правно основание чл.250 ГПК
за допълване на първоинстанционното решение и на въззивно производство по
въззивна жалба, срещу същото решение, въззивното производство следва да бъде
спряно, поради което не могат да се предприемат действия по движението на
въззивната жалба, каквито са указанията за внасяне на държавна такса“ – с които съдебни актове е създадена съдебна
практика, която е задължителна за съдилищата, съгласно ТР №1 от 2010 г. на ОСГК
и ТК на ВКС. Частният жалбоподател заявява, че е освен въпросната въззивна
жалба е подал и молба за допълване на
решението по чл.250 ГПК, поради което счита, че държавната такса се дължи едва
след произнасяне на решение по чл.250 ГПК от всички инстанции, което свое заключение
обосновава с мотивите в горецитираните две определения на съдебните състави на
ВКС.
Позовавайки се на цитираната практика на ВКС,
жалбоподателят сочи, че с подаването на молбата по чл.250 ГПК възниква
преюдициален спор, който налага спиране на основното производство, поради което
и обжалваното разпореждане, с което се връща въззивната мм жалба до Окръжен съд
–Търговище, поради невнасяне на държавна такса за въззивното обжалване на
първоинстанционното решение, е неправилно и е без значение при висящо
производство по чл.250 ГПК на същото първоинстанционно решение. Счита, че съгласно
цитираните определения на ВКС не може да има каквито и да е движения по
въззивната жалба срещу Решение №269/23.04.2019 г., съответно и внасяне на
държавна такса, преди произнасянето по въззивната и касационна жалба по чл.250
от ГПК, поради което МОЛИ съда да отмени
разпореждане № 2903/06.08.2019г. за връщане на въззивната му жалба по гр.д. №56/2019
г. на ТРС и да задължи Районен съд - Търговище да администрира върнатата въззивна
жалба след произнасяне на въззивен и касационен съд по жалбата му по чл.250 от ГПК.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от
ответната страна.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока
по чл. 275 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 279 ГПК, от надлежна страна, при редовно
упълномощаване, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което
е процесуално допустима.
По ДОПУСТИМОСТТА на ч.жалба:
За да се произнесе въззивната инстанция съобрази
следното:
Производството по гр.д. №
56/2019г., образувано по предявен иск от Д.Ш. срещу Топлофикация ЕАД, е
приключило с постановеното по делото решение
№ 269/23.04.2019г. , с което предявеният иск е отхвърлен като
неоснователен. Препис от решението е връчен на ищеца на 20.05.2019г.
Пред ТРС, в срока за обжалване, на 27.05.2019г., ищецът е депозирал:
1.Въззивна жалба вх. № 5250/27.04.2019г. срещу решението;
2.Молба вх. № 5251/27.05.2019г. по чл. 250 от ГПК за допълване на
решението;
3.Молба вх. № 5252/27.05.2019г. (л.181-182), с която, позовавайки се на
цитирана и приложена практика на ВКС, предвид и депозираната от него молба по
чл. 250 ГПК е поискал от ТРС да изчака „произнасянето
по молбата ми и евентуално въззивните жалби срещу Вашия отказ по чл. 250 ГПК
пред всички инстанции и след това да придвижите моята жалба срещу постановеното
от Вас решение № 269/23.04.2019г. по гр.д. № 56/2019г. на ТРС“.
С
разпореждане № 1986/27.05.2019г. съдът е указал на ищеца да внесе по сметка
на ТОС д.т. 15лв. по депозираната въззивна жалба, с указания за последиците от
неизпълнението.
Съобщението е връчено на 24.07.2019г. на ищеца, чрез съпругата му.
На същата дата 24.07.2019г. му е връчено и съобщение-напомнително (като не
е ясно по чие разпореждане и защо е изпратено това напомнително, вместо да се
изискат данни от връчващото лице, чрез съответния съд, за невръщане на
разписката по първоначалното съобщение).
С разпореждане № 2903/06.08.2019г. (предмет на настоящото въззивно производство, образувано по ч.жалба вх.
№ 10302/16.10.2019г.) първоинстанционинят съд е постановил връщане на
въззивната жалба на осн.чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК.
Съобщението до ищеца отново е върнато в цялост, като върху същото е
поставена резолюция на съдия-докладчика „КД/редовно
уведомен“ от 13.09.2019г.
Със съобщение от 26.09.2019г., връчено на ищеца, чрез съпругата му, на 08.10.2019 г., му е
върнат оригинала на въззивна жалба вх. № 5250/27.05.2019г. (л. 214).
Междувременно с решение
№ 435/23.07.2019г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на
ищеца по чл. 250 ГПК. Съгласно резолюция на съдия-докладчика по делото,
поставена на 02.08.2019 г. върху върнатото в цялост съобщение за връчване на
препис от решението - „КД/редовно
уведомен“.
Настоящата частна жалба е регистрирана пред ТРС с вх. № 10302/16.10.2019 г.
(дата на пощ.клеймо 15.10.2019г). В ч.жалба Ш. е заявил, че на 08.10.2019 г. е
получил съобщение от 26.09.2019г-., с което му е върната въззивна жалба в №
5250/27.05.2019г. по гр.д. № 56/2019г.
При така установеното от фактическа страна, въпреки резюлюцията на
първоинстанционния съд за редовно уведомяване връчването на препис от
разпореждането за връщане – резолюция от 13.09.2019г., съдът намира, че ч.жалба
е допустима, като депозирана в едноседмичен срок, считано от 08.10.2019 г.
(когато на ищков е върнат оригинала на в.жалба).
Срокът за обжалване не следва да тече от 13.09.2019г., тъй като, макар
съдията да не е посочил основанието за редовното съобщаване, разпоредбата на
чл. 41 ал. 2 във вр. с ал. 1 от ГПК е неприложима, след като по делото няма
данни (в нито едно от съобщенията, нито в разпореждане или в определението на
съда по чл. 140 ГПК - до ищеца) ищецът
да е уведомяван за задължението си по чл. 41 ал. 1 от ГПК, за да може да се
приложи презумпцията за редовно връчване/съобщаване по чл. 41 ал. 2 изр.2-ро от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, първоинстанционният съд изобщо не се е произнесъл по
депозираната от ищеца молба вх. № 5252/27.05.2019г., което негово непроизнасяне
на практика е довело и до неизпълнение от страна на ищеца- жалбоподател на
указанията за внасяне на държавна такса по въззивната жалба, станало причина за
връщането на тази въззивна жалба.
Предвид установените по-горе факти и обстоятелства по администрирането на
въззивната жалба и депозираната молба по чл. 250 ГПК , настоящият състав на
въззивната инстанция изцяло споделя становищата на ВКС в цитираните от
жалбоподателя определения - определение № 46 от 11.01.2013 г. на ВКС по ч. т.
д. № 852/2012 г., I т. о., ТК, постановено в производство по чл. 274 ал. 3, т.
1 ГПК; Определение № 261 от 30.05.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2819/2013 г., I
г. о., ГК, постановено в производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, съгласно
възприетото в мотивите на които: „Когато
производството по допълнителното решение съвпадне с въззивното производство
пред втората инстанция по обжалване на първоинстанционното решение, какъвто е
настоящият случай, второинстанционното производство трябва да бъде спряно, за
да изчака разрешаването на преюдициалния въпрос по чл. 250 ГПК. Производството
по молбата за допълване на решението, засяга целия първоначално заявен спорен
предмет, за който се твърди че има само частично произнасяне, поради което това
производство е обуславящо спрямо образуваното второинстанционното въззивно
производство“ (Опр. № 46/11.01.2013г. на ВКС по ч. т. д. № 852/2012 г., I т.о)., като това се отнася и до случаи като
настоящият, когато все още не е образувано въззивното производство: „Наличието на преюдициален спор задължава
съда да спре делото, включително и във фазата на подадена въззивна жалба.
Правната последица от спирането на производството касае процесуална
предпоставка за връзка между производствата и представлява състояние на процеса
при което не се предприемат никакви процесуални действие. Със спирането на
производството спира и теченето на сроковете, включително и тези които са
започнали да текат но не са изтекли- чл. 61 ГПК. Следователно с иницииране на
производството по чл. 250 ГПК с подаването на молбата възниква преюдициален
спор, който налага спиране на основното производство“ (Опр. № 261/30.05.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2819/2013г., I г. о.)
Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане за връщане на въззивната
жалба се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. Разпореждането
се явява преждевременно постановено - преди да е приключила процедурата по
молбата на ищеца по чл. 250 от ГПК, предвид горецитираната практика на ВКС.
След връщане на делото, съдът следва да предприеме необходимите действия по
производството по чл. 250 ГПК и след приключването му, да предприеме действия
по администрирането на депозираната въззивна жалба.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2903 от 06.08.2019 г. постановено по гр.д. №
56/2019 г. по описа на Районен съд Търговище, с което е постановено ДА СЕ
ВЪРНЕ въззивна жалба вх.рег.№ 5250/27.05.2019г. против Решение №
269/23.03.2019г., постановено по гр.д.№ 56/2019г. на РСТ, подадена от ищеца по
делото Д.Н.Ш..
ВРЪЩА делото на първоинстанционният съд, който следва да предприеме
необходимите действия по производството по чл. 250 ГПК, като след приключването му предприеме действия по
администрирането на въззивна жалба вх.рег.№ 5250/27.05.2019 г. против Решение №
269/23.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 56/2019 г. на РС-Търговище, подадена
от ищеца по делото Д.Н.Ш..
Определението не подлежи на
обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.