№ 43
гр. Варна, 15.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора И. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600014 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н.
Жалбоподател-подсъдим Д. К. Д., редовно призован, явява се лично, и с
адв.М. И. П. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
ПО СЪЩЕСТВО:
1
АДВ.П.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така депозираната
жалба. Считам, че не е налице съставомерност на деянието. Ако би било
някакво нарушение извършено от подзащитния ми, аз считам, че това би
следвало да е нарушение по ЗДвП за евентуално причинена лека телесна
повреда при управление на МПС. Дали при евентуален или пряк умисъл
следва да се състави акт за установяване на административно нарушение и
съответното наказателно постановление. Аз считам, че не само поради това, а
и поради изложеното в жалбата следва да бъде оправдан и Ви моля за това.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, считаме, че жалбата е
напълно неоснователна. Деянието е съставомерно именно по текста, по който
е привлечен обвиняемия. Съвсем неправилно защитата прави сравнение
между лека телесна повреда, която е извършена с процесното деяние, и една
хипотетична повреда която би била извършено по чл.130 от НК. Става дума
за деяния, които са със съвършено друг обект на посегателство. Глава 11 –
общо опасни престъпления защитава съвсем различни отношения от тази
глава втора на телесните повреди. Няма място за сравнение между двете. Ако
следваме логиката на адв.П. би следвало сега прокуратурата да повдигне
обвинение за реална съвкупност на две деяния - едното по чл.130, а другото
по чл.342, ал.1, което е абсурдно. В случая телесната повреда е отегчаващо
отговорността обстоятелство, нищо повече.
Относно умисъла на деянието следва да изразява становище и по този
въпрос. Никога няма подсъдимият да си признае умисъла. Той се извлича от
неговите действия. В случая те са целенасочени към увреждане на пътната
врата и евентуално допускане причиняване на телесното увреждане. То би
могло да бъде и средно, ако комоциото на пострадалия беше продължило по-
дълго време. В този смисъл жалбата е неоснователна и моля да се остави без
уважение.
ПОДС. Д.: Моля да бъда оправдан. Никога не съм извършвал каквото и
да е престъпление.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Д.: Това е, моля да бъда оправдан.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
2
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3