РЕШЕНИЕ

   № 176

               гр.Варна, 12.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 02.07.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

    Н.ДАМЯНОВА

 

при секретаря Д. Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 344  по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Т.Л.Я. и С.Л.Я.,***, обжалват изцяло решение №190/05.03.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№963/2018  г., с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът срещу тях бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – „Юробанк България“ АД - гр. София моли с писмен отговор за потвърждаване на решението. С писмена молба уточнява исканата с петитума сума в швейцарски франкове /11500 шв.фр./ и в левова равностойност /19565.07 лв/ по отношение на всеки от ответниците, което му е указано от въззивния съд, тъй като с исковата молба е претендирал по ½ част от частична претенция в размер на 23000 шв.франка за всеки от ответниците, без изрично посочване на конкретни суми.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата, че наследниците на починалия на 03.09.2011 г. кредитополучател Л. Т. Я. не били изпаднали в забава, тъй като до тях не била отправена покана, изискуема съгласно чл.84, ал.1, изр.2 – ЗЗД, респективно не били налице предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита спрямо тях, е неоснователно. Ответниците са били уведомени за договора за прехвърляне на вземания между „БРС“ АД и „Юробанк“ АД с уведомления - нотариални покани, връчени съответно - на С. Л.Я. лично и чрез нея на Т.Я. на 24.07.2015 г., като с тях същите са поканени да изплащат дълга по кредита на новия кредитор „Юробанк България“ АД  на месечни вноски на съответния падеж. Поради трайно просрочие на дължимите месечни вноски по договора за потребителски кредит кредитът е обявен за предсрочно изискуем с уведомления - нотариални покани, връчени, съответно - на наследника  С.Я. лично на 01.11.2016 г. и по реда на чл.47 ГПК чрез залепяне на уведомление на входната врата на жилището на 25.11.2016 г., като уведомлението се счита връчено на 13.12.2016 г., на наследника Т.Я., и двамата приели наследството на починалия си баща Л. Я. по опис. Следователно, е налице отправена покана до наследниците за изпълнение на задължението и същите са изпаднали в забава след изтичане на 7 дни от поканата на основание чл.84, ал.1, изр.2 – ЗЗД. Настъпила е и предпоставката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем спрямо ответниците на основание чл.18, ал.1 от договора за потребителски кредит от 30.01.2008 г. предвид непогасяване от тях на 65 месечни погасителни вноски за лихви и главници към датата на уведомленията за това - 27.10.2016 г.

Оплакването в жалбата, че вземанията на банката били погасени по давност, тъй като предсрочната изискуемост на кредита била настъпила още на 13.10.2011 г. предвид настъпило просрочие след 13.07.2011 г. съгласно заключението на ССЕ и клаузата на чл.18, ал.2 от договора за кредит, предвиждаща автоматично превръщане на кредита в предсрочно изискуем при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, без нужда от каквото и да е волеизявление на страните, е неоснователно. Първо, защото и при автоматично превръщане на кредита в предсрочно изискуем, пак е нужно обявяването му за такъв на длъжника съгласно чл.60, ал.2 - ЗКИ и т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и това важи и при осъдителен иск, както при иск по чл.422 ГПК. Второ, защото към 13.10.2011 г. кредитополучателят е бил вече починал и обективно не е могло кредитът да му бъде обявен за такъв. И трето, защото давността не засяга правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличието на предпоставките за това за оставащите непогасени по давност задължения, а засяга само покритите с петгодишна давност такива, които в случая първоинстанционният съд е съобразил и изключил от общото задължение по кредита с решението си. За непадежиралите месечни вноски не тече давност по чл.110 ЗЗД от датата на предполагаемата автоматична предсрочна изискуемост на кредита, а от датата на падежа на всяка една от тях.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди за уточнените суми - по 11500 шв. франка за всеки ответник. Въззивният съд препраща и към мотивите на решението на ВОС на основание чл.272 – ГПК. Съобразно изхода на спора не се присъждат в полза на ответника по жалбата съдебни разноски за въззивната инстанция, тъй като не е доказано понасянето на такива от страната.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №190/05.03.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№963/2018  г.  

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.