Решение по дело №26/2020 на Окръжен съд - Ловеч

                                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                         №……

 

                                         Гр.Ловеч, 04.03.2020 г.

 

                                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в открито заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА                                                                      

                                                                                             П. ПЕНОВ

 

при секретаря Веселина Василева като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.  № 26 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

             Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

            С решение № 531/19.11.2019 год., постановено по гр.д. № 1320/2019 г., Ловешкият районен съд  е осъдил на чл.178, ал.1, т.3  във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, ЕИК *********, представлявана от М.С.М., да заплати на П.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 708.75 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ /15.07.2019 г./, до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – Ловеч е осъдена да заплати на П.П.П. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати  по сметката на Ловешки РС държавна такса върху уважения иск в размер на 68.35 лв. и 100.00 лв. за изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.

Срещу решението на ЛРС е постъпила въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – Ловеч, в която изразява становище, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че направените от съда правни изводи противоречат на фактите и обстоятелствата по делото. Във въззивната жалба се оправят следните оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон: несъобразяване и необсъждане от районния съд на чл. 179, ал. 4 ЗМВР относно приложимостта на законовите и подзаконовите нормативни актове по отношение на държавните служители в МВР, във връзка с изплащане на допълнителни възнаграждения; мотивиране на решението с отменен подзаконов нормативен акт (Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на МВР) чрез неправилно прилагане на чл. 46, ал. 2 ЗНА; допуснато от съда смесване между допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд; липса на яснота в мотивите на решението за възприемане на коефициент от 1,143, какъвто не се посочва в НСОРЗ; несъобразяване от съда на чл. 9, ал. 1 НСОРЗ; несъобразяване от съда режима на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му относно правата на държавните служители в МВР, вкл. възнаграждения за положен нощен труд и допълнителни възнаграждения. Цитира съдебна практика.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на ЛРС и постанови ново, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и на основание чл.78, ал.8 от ГПК му присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Р. поддържа подадената жалба на изложените в нея основания. В допълнение посочва, че от страна на районния съд не е отчетено, че приетото в нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, която впоследствие е отменена, законодателят е изоставил това свое схващане за умножаване с коефициент 0,143 на нощните часове. Във всички последващи наредби, свързани с реда, организацията и разпределяне на работното време и заплащане на служителите в МВР, възнаграждението за нощен труд се компенсира с равностойност в парично измерение, което се определя със заповед. Затова смята, че не е налице празнота в правото, което налага приложението на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА. С оглед доводите на въззиваемия твърди, че няма как да бъде положен извънреден труд в рамките на работното време.

Въззиваемият редовно призован не се явява в съдебно заседание. Чрез упълномощения адв.В.П.от АК – Плевен оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на ЛРС потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Счита за неоснователни доводите на въззивника, че за служителите на МВР е неприложим КТ и НСОРЗ, които в случая следва да се приложат субсидиарно. Твърди, че в ЗМВР не е указана нормалната продължителност на нощния труд, а в чл.187, ал.3 от ЗМВР е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч. и няма забрана за преобразуването на нощен към дневен труд. Изтъква, че претенцията на ищеца е за извънреден труд в резултат на преобразуването на нощен към дневен труд. Излага, че Наредбата от  2016 г., която е действала през процесния период от време, е отменена от 5-членен състав на ВАС поради съществени противоречия с европейското законодателство и ЗНА.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                 Жалбата е подадена процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 1320/2019 г. по описа на РС Ловеч е образувано по постъпила искова молба от П.П.П. *** с посочено правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР във вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във вр.с чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът твърди, че в процесния период от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. е работил на длъжност «командир на оделение» в група «ООР», сектор „Сектор охранителна полиция” при ОД на МВР – Ловеч, като е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187,  ал.3 от ЗМВР. Изтъква, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридисет часа седчино. Посочва, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.  Твърди, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, брл.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм  е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Твърди, че с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.

   Позовава се на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата / НСОРЗ/, който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в  дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

            Посочва, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащането на получените часове над тези установени за работното време. Твърди, че за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. е положил общо 1728 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 247 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Счита, че съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.13 лв. или за 247 часа труд му се дължи сумата от 2008.11 лв.

            В петитума на ИМ е направил искане съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2008.11 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода  от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

С определение, постановено в с.з. на 22.10.2019 г., съдът на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение в размера на заявената претенция, като вместо за сумата 2008.11 лв., същата се счита предявена за 1708.75 лв.

За да уважи изцяло предявените искове с правно основание чл.179, ал.1 и ал. 2 вр. с чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в мотивите на обжалваното решение районният съд е приел, че в случая е налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, поради което следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. За да направи този извод, пъроинстанционният съд е изложил доводи, че в последните две Наредба № 81213-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които са действали в исковия период, липсва изрична правна норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 81213-407/11.08.2014 г. Изтъкнато е, че липсата на изрична регламентация не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен. В разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА е намерено основание за приложението на НСОРЗ, която се отнася за подобни случаи. Изрично в мотивите на решението е отбелязано, че в случая се касае за положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, който не е отчетен от ответника. Направен е извод, че се касае за две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения. От една страна, завишено почасово заплащане на нощния труд, а от друга, задължение на работодателя да преизчислява нощните часове в дневни и така да съобразява продължителността на работния ден.

              Между страните по делото не се спори, че за исковия период от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г.  ищецът е заемал длъжността «командир на оделение» в група «ООР», сектор „Сектор охранителна полиция” при ОД на МВР – Ловеч и е изпълнявал служебните си задължения на смени, по предварително утвърден график, при сумарно изчисляване на работното време. Не е спорен също и фактът, че е полагал труд и през нощта – от 22.00 ч. до 06.00 часа.

             По делото е установено, че съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 и 06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лв. Тази Заповед е отменена със Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е определен същият размер на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта между 22.00 и 06.00 часа.

             От ответника е представена и приета като доказателство по делото  Заповед № 295з – 355 / 23.02.2018 г. на  Директора на ОДМВР – Ловеч, с която е регламентиран реда за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР в ОДМВР – Ловеч. Съгласно т.ІІ.1.1 от същата, работното време  на служителите от ППД в РУ-Ловеч при ОД на МВР – Ловеч, извършващи дейност по опазване на обществения ред, се организира в две смени по 12 часа, с начален и краен час на смените от 08.00 до 20.00 и от 20.00 до 08.00 часа. Предвид характера на дейността и степента на натовареност, същите ползват време за хранене от 30 минути, време за отдих – два пъти по 30 минути и четири физиологични почивки от по 10 минути, без прекъсване изпълнението на служебните си задължения.

               От приетото като доказателство по делото заключение на допусната съдебно-икономическа експертиза се установява, че общият брой часове, положени от ищеца като нощен труд по графиците на дежурство и протоколите за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. за процесния период от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г. е общо 1744 часа, посочен в колона 2 от приложената справка. Установено е, че в процесния период от работодателя няма извършено преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане на сумарното работно време. В колона 3 от справката към заключението са посочени помесечно /тримесечно преобразуваните часове от нощен към дневен труд с коефициент 1.143, които общо за процесния период са 1993 часа. Часовете извънреден труд, получени след преобразуването с горепосочения коефициент, за процесния период са 249 часа. Според експертизата, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен за целия период е в размер общо на 1 708.75 лв. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че за процесния период във ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 436.00 лв. /по 0.25 лв. за всеки отработен час./

Спорен в настоящото производство е въпроса, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Поради противоречивата съдебна практика на съдебните състави на окръжните съдилища, с разпореждане от 26.02.2020 г. на зам.председателя на ВКС е образувано т.д. № 1/2020 г. по описа на ВКС, ГК за приемане на тълкувателно решение по този въпрос.

Настоящият въззивен състав не споделя направения от първоинстанционния съд правен извод относно субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, обоснован с липсата на изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен за процесния период, каквото обаче е съществувала в отм. чл.31, ал.2 от  Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Въззивната инстанция счита, че такава непълнота в приложимата правна уредба за процесния период не съществува. Съдебният състав приема, че за уредбата на правоотношенията между страните е приложим специалния закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.142 от ЗМВР. Според чл.1 от същата, служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В чл.142, ал.2 изрично е посочено, че статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон. Според ал.4  и ал.5 на същата разпоредба, статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със Закона за държавния служител, а на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този закон.

 На следващо място следва да се отбележи, че в ЗМВР законодателя прави изрично разграничение между полагания от държавните служители в МВР извънреден и нощен труд. Размерът на възнаграждението за извънреден труд е посочен в закона /чл.187, ал.6 от ЗМВР/, а условията и редът за изплащане на нощен труд се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед. Въз основа на предвидената в  чл. 187, ал. 9 от ЗМВР законова делегация, от министъра на вътрешните работи в процесния период е била издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва колегия/. От това следва, че с издадената  наредба е дадена регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР извънреден труд и няма празнота в закона, която да налага приложение на друг нормативен акт по аналогия.

            В посочената наредба, действала през процесния период, се съдържа и изрична правна уредба относно работата на смени и продължителността на часовете нощен труд, съобразена с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е възможно полагането на  труд и през нощта между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест отново се предвижда нормална продължителност на работното време през нощта до 8 часа. В наредбата се съдържа регламентация за начина на разпределяне на работното време и неговото отчитане. Действително в Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22: 00 часа и 06: 00 часа за отчетения период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, но тя не е приложима за процесния период. В следващите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва аналогична норма на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 0, 143. Липсата на норма, предвижда преизчисляване на часовете нощен труд към дневен не е пропуск, а възприето в издадените след това наредби ново решение в отчитането на часовете нощен труд.

          Действалата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е отменена с решение № 16766 на ВАС на РБ, бр.4  от 14.01.2020 г., а Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. е отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ, бр.59 от 29.07.2016 г. Този факт обаче не може да доведе до извод за липсата на правна регламентация на правоотношенията между страните за процесния период. В ТР № 2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на ВАС е прието, че спрямо подзаконовия нормативен акт, каквито са цитираните наредби, законодателят е въвел специална правна норма – чл.195, ал.1 от АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От тази разпоредба следва изводът, че за периода от приемането до отмяната му с влязло в сила на съдебното решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.

На следващо място НСОРБ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на КТ. Ето защо правилото на чл. 9, ал. 2 от  не следва да се разглежда изолирано, а заедно с чл. 136, ал. 1 и ал. 3 и чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/, които предвиждат различна продължителност на работното време в сравнения със специалния ЗМВР. Според КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 40 часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта е 35 часа, тоест нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От изложеното следва, че съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд е 8: 7, което налага при подневно отчитане на работното време преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143.

Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени, какъвто е настоящия казус, законодателят е допуснал полагането на труд и през нощта между 22: 00 и 06: 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд е 1: 1. Това законодателно решение е в съответствие и с чл.8, б”а” от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работно време, според който нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишават средно осем часа за всеки 24-часов период.

Различната уредбата на продължителносттта на нощния труд в ЗМВР в сравнение  с КТ е съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Това е причина техните права и задълженията да се регламентират от специален закон, като за компенсация на някои по-неблагоприятни условия са предвидени привилегии, с които работещите по трудов договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да се приеме, че  служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.

В исковата молба ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се формира от преизчисляването на нощния труд в дневен. Доколкото нормалната продължителност на нощния труд за служителите в системата на МВР е 8 часа, дневната е също 8 часа, то няма какво да се преобразува.  Превръщането на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1, 143 не води до полагането на извънреден труд, тъй като извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на  работното време. В случая от страна на ищеца не са наведени твърдения за полагане на труд извън определените 12-часови смени или за полагане на нощен труд над 8 часа.

Следва да се отбележи, че ЗМВР, регламентиращ правата и задълженията на служителите, прави разлика между понятията "нощен труд" и "извънреден труд". За двата вида труд е предвидено допълнително възнаграждение. В чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР  изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните служители: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. С отделни разпоредби от ЗМВР и подзаконови нормативни актове са предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Както беше посочено по-горе, възнагражденията за извънреден труд са определени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и той се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.Размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с издадените на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР в периода от  27.06.2014 г. до 05.12.2017 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 часа до 06. 00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В следващите редакции на този текст от 05.12.2017 г. и 23.04.2019 г., които също обхващат  процесния период, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това изложеното следва, че за процесния период определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22: 00 часа и 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена с Решение № 1694 от 17.02.2016 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-663 от 05.06.2015 г. и Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 06: 00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22: 00 и 06: 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева. От приетото като доказателство заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период на ищеца е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 0, 25 лева за  всеки час нощен труд.

Не може да доведе до извод за приложимост в отношенията между страните по делото на КТ и  НОСРЗ и разпоредбата на чл.188, ал.2 от специалния ЗМВР. Съдържащото се нея препращане към КТ за полагания от държавните служители труд за  времето между 22.00 и 6.00 ч. касае само предвидената в КТ специална закрила.

В подкрепа на изложените доводи е приетото в решение № 197 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 786/2019 г. на IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. В него е указано, че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.

Поради изложените съображения въззивиният състав счита, че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира обжалваното решение на ЛРС за неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск за сумата от 1708.75 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 249 часа за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска  -  15.07.2019 г. до окончателното й изплащането, бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР направените по делото разноски за двете инстанции в размер на сумата 200 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е поискано във въззината жалба и в съдебно заседание. Същото е определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело с оглед нормата на  чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100.00 до 300.00 лв. Предвид цената на материалния интерес, настоящата въззивна инстанция определи минималния размер от 100.00 лв. за всяка инстанция като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания, дължимата държавна такса за разглеждането на делото пред първата инстанция и разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда, доколкото въззиваемият П.П.П. е държавен служител в МВР и е освободен от заплащането им дори при отхвърляне на исковите претенции.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                 Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 531 от 19.11.2019 г., постановено по гр. д. № 1320 по описа за 2019 г. на Районен съд – Ловеч, включително в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.В.В., със съдебен адрес:***, офис 7 против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ЛОВЕЧ, ЕИК *******, представлявана от М.С.М., иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.чл.179, ал.1 и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 708.75 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.07.2016 г. до 15.07.2019 г., получен в резултат на превръщане на нощните часове към дневни с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 15.07.2019 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, П.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 7 – адв.В.В. да заплати на Областна дирекция на МВР - Ловеч, с  адрес за призоваване: гр. Л., ул. "******" № *, сумата от 200.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                             1.

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                            2.