№ 4
гр. Враца, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
Членове:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
в присъствието на прокурора Е. В. С.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20221400200735 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС и е образувано въз
основа на искане от Федерална служба "Правосъдие" за признаване на
решение на несъдебен орган – Окръжна администрация, Служба "Глоби и
парични санкции" гр.Дипхолц - Федерална Република Германия издадено по
дело № 01.11269.000835.5 от 07.09.2020г.,влязло в сила на 02.10.2020г. срещу
българския гражданин Р. М. М., с известен по преписката адрес: с.***, роден
на ***Със същото е наложена санкция в размер на 365.55 евро/санкция 336.00
евро и 29.55 евро разноски по издаването/ за извършено от българския
гражданин Р. М. М., административно нарушение съгласно чл. 41, ал.1, във
връзка с Приложение №2, чл.49 от Правилника за движение по
пътищата/StVO/, чл.24 от Закона за движение по пътищата/StVG/ и 11.3.7 от
Федералния каталог за финансови санкции/BKat/ на ФР Германия. Решението
е придружено е удостоверение, издадено в изпълнение на чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
1
В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Враца
изразява становище, че е налице влязло в сила решение на несъдебен орган на
Република Германия, с което е наложена финансова санкция на засегнатото
лице М.. Направено е искане за признание и изпълнение на решението, но в
случая е изтекла давността за изпълнение на това решение на основание чл.82,
ал.1 б."а" от ЗАНН, поради което моли да се съда да се съобрази с изложеното
съображение и да се произнесе със съответния съдебен акт.
Засегнатото лице Р. М. се явява лично, като заявява, че е запознато с
решението на несъдебен орган, издадено в Република Германия. Същият
посочва, че искането е основателно и ще си заплати наложената му глоба.
Засегнатото лице посочва, че по това време е бил в Германия, но автомобила
го е управлявал друго лице. Знае, че му е наложена финансова санкция. Ще
си заплати каквото трябва.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за
установено следното:
Решението за налагане на финансова санкция е постановено по дело №
01.11269.000835.5 от 07.09.2020г.,влязло в сила на 02.10.2020г., срещу
българският гражданин Р. М. М. от с.***, област Враца, с ЕГН ********** е
наложена финансова санкция в размер на 336.00 евро за извършено него
административно нарушение - съгласно чл. 41, ал.1, във връзка с Приложение
№2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата/StVO/, чл.24 от Закона за
движение по пътищата/StVG/ и 11.3.7 от Федералния каталог за финансови
санкции/BKat/ на ФР Германия и 29.55 евро разходи по съдебното и
административно производство.
Засегнатото лице е санкционирано за това, че:
1) на 06.06.2020г. в 01.29 часа, в гр.Сике, въпросното лице в качеството си
на шофьор на лек автомобил с ДКН №ВР***СС, е превишил допустимата
скорост с 47 км/ч. Допустимата скорост е била 70км/ч., а констатираната
скорост 117 км/ч., след приспаднат толеранс, като място на извършване на
нарушението е Бруххаузен – Филзен, федерален път Б6 при 29.3-ия
километър при посока на движение гр. Сике. Поради това спрямо засегнатото
лице е издадено посоченото по-горе решение, с което лицето е финансово
санкционирано със сумата от 336.00 евро и 29.55 евро разходи по
административното производство или общо 365.55 евро. Последното е било
2
писмено уведомено, съгласно законодателството на решаващата страна,
лично или чрез упълномощен представител, съгласно националния закон,
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалването. Решението е влязло в сила на 02.10.2020г.
Въз основа на горе визираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, съобразно утвърдения в приложението към решението
образец (чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено,
подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на
издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на
български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението съдържа
изискуемите реквизити и от него недвусмислено се изяснява волята на органа,
наложил съответната санкция, тъй като подробно е описано фактическото
положение и обстоятелствата, при които са извършени констатираните
нарушения, вкл. място, време, правна квалификация, както и съответните
разпоредби, нарушени от страна на засегнатото лице.
При тези факти съдебният състав прие, че са изпълнени всички изисквания
на закона за разглеждане на делото пред сезирания съд и че удостоверението
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагане на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изм. с Рамково
решение 2009/299/ПВР на Съвета, съответства на приложения акт за налагане
на финансова санкция.
Настоящият съдебен състав приема, че решението за налагане на
финансова санкция постановено по дело № 01.11269.000835.5 от
07.09.2020г.,влязло в сила на 02.10.2020г., срещу българският гражданин Р.
М. М. от с.***, област Враца, с ЕГН **********, издадено от несъдебен орган
– Окръжна администрация, Служба "Глоби и парични санкции" – гр.
Дипхолц- Федерална Република Германия представлява акт /решение за
налагане на финансова санкция/ за налагане на глоба, по смисъла на чл.3, ал.1,
т.1 ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице влязло в сила решение, постановено
от несъдебен орган на държава- членка на Европейския съюз. Представеното
за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е
издадено от несъдебен орган и е влязло в сила в държава- членка на
3
Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на глоба за
извършено нарушение на територията на Република Германия.
За извършеното от засегнатото лице административно нарушение, не се
изисква двойна наказуемост съгласно чл.30, ал.2, т.6 ЗПИИРКОРНФС
въпреки, че деянието извършено от него е нарушение и по Закон за движение
по пътищата на Република България.
Засегнатото лице е с постоянно местоживеене в с.***, област Враца,
поради което съгласно чл.31, ал.1 ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа
искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова
санкция е именно Окръжен съд Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл.35
ЗПИИРКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже
признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция
от чужд съд. Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за
форма и съдържание /чл.35, т.1 от Закона/. Няма данни срещу същото лице и
за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на
финансови санкции /чл.35, т.2 от Закона/.
Що се отнася до изложените от участващия в производството прокурор
доводи за погасяване на вземането поради изтекла давност, настоящият
състав намира същите за неоснователни. Видно от констатираното време на
извършване на деянието – 06.06.2020 г., влизането в сила на решението –
02.10.2020 г. и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че
предвидената по българското законодателство тригодишна абсолютна
давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3,
вр. ал. 1, б. "а" от ЗАНН не е изтекла. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че давността се счита за прекъсната и с изпратената до
засегнатото лице покана за доброволно изпълнение, поради което е
приложима и разпоредбата на чл.82, ал.2 ЗАНН –давността се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Същевременно, за да
може да бъде приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, освен констатация за изтекла давност по българското
4
законодателство, следва да е налице кумулативното условие решението да се
отнася за деяние подсъдно на български съд, а процесното деяние не е
подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската
държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН. Българският гражданин няма имунитет
или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението.
Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо
/чл.35, т.4 от Закона/. Същото не се отнася за деяние, извършено изцяло или
отчасти на територията на Република България или са били извършени извън
територията на издаващата държава и българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния /чл.35, т.5 от Закона/. Наложената финансова санкция не е по-
малка от 70 евро /чл.35, т.6 от Закона/- същата е в общ размер на 365.55 евро
с левова равностойност 714.95 лева по фиксирания курс на БНБ 1.95583 лв. за
1 евро. Решението е по отношение на физическо лице, което е
административно наказателно отговорно /чл.35, т.8 от Закона/.
Производството е писмено и лицето е уведомено лично за правото си и
срока за обжалване на решението /чл.35, т.9 от Закона/. Тези обстоятелства са
отразени в Удостоверението, поради и което настоящият съдебен състав
намира, че не би могъл да поставя отразеното в същото под съмнение, за да
изисква допълнителна информация от издаващата държава как точно е
осъществено уведомяването на засегнатото лице.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането
за признаване и изпълнение на решението на съдебен орган на Република
Германия против лицето Р. М. М. за наложена финансова санкция следва да
бъде уважено. Левовата равностойност на финансовата санкция от 365.55
евро е 714.95 български лева, съобразно официалния курс на БНБ към датата
на постановяване на решението, а именно 1.95583 лв. за 1 евро.
На основание чл.36, вр. чл.22, ал.1 ЗПИИРКОРНФС признатото решение
следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно нормата
на чл.6, ал.2 ЗПИИРКОРНФС.
За признаване на решението и изпращането му на компетентния орган за
изпълнението му следва да бъде уведомен компетентният орган на
издаващата държава, а именно Федерална служба "Правосъдие"гр.Бон,
5
Република Германия, а копие от уведомлението да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за налагане на финансова санкция постановено по
дело № 01.11269.000835.5 от 07.09.2020г.,влязло в сила на 02.10.2020г.,
издадено от несъдебен орган – Окръжна администрация, Служба "Глоби"-
гр.Дипхолц, Федерална Република Германия, с което е наложена финансова
санкция на българския гражданин Р. М. М., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес с.***, област Враца, ***, в общ размер от 365.55 /триста
шестдесет и пет евро и петдесет и пет евро цента, равностойни на 714.95
лв./седемстотин и четиринадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, за
извършени нарушения на правилата за движение по пътищата на територията
на издаващата държава.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред Апелативен съд - гр. София, като обжалването не спира
изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на
НАП- офис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за
предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл.22, ал.2
ЗПИИРКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава -
Федерална служба "Правосъдие" гр.Бон, ФР Германия, за признаването на
Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на
компетентния орган за изпълнение, като уведомлението бъде в превод на
езика на издаващата държава, а съгласно чл.13, ал.1 ЗПИИРКОРНФС
разноските са за сметка на Република България, като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на Република България.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7