Р Е Ш Е Н И Е
№ 1795/3.5.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи април
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
при участието на секретар Ивелина Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 15655
по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Е.С.А., ЕГН **********,*** срещу А.С.А., ЕГН **********,***
с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на избено помещение без площ по НА № 151, том LIII, дело №
11665, вх. рег. № 20032 от 20.10.2010г. на Служба по вписванията – Варна, а по
данъчна оценка с площ 31.50 кв.м., находящо се под апартамент № 2 и граничещо
на северозапад с двор, на североизток – със зелена площ, на югоизток – коридор
и изба № 2, на югозапад – стълбище, прилежащо към Апартамент № 4 с
идентификатор ******.7.9.4, със застроена площ от 95.70 кв.м., находящ се 2
/втори/ етаж от жилищна сграда в гр. Варна, община Варна, ул. „******” № 27,
разположена в поземлен имот с идентификатор ******.7 и състоящо се от: входно
антре, дневна с ниша, хол, две спални, баня-тоалет, килер и две тераси, при
граници: на същия етаж: имот с идентификатор ******.7.9.3, под обекта: имот с
идентификатор ******.7.9.2, над обекта: имот с идентификатор ******.7.9.6 и
предаване владението на тази реална част на ищеца
Ищецът обосновава правния си интерес за предявяване на ревандикационния
иск, налагайки следните твърдения:
На 15.10.2010г. по силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължението за издръжка и гледане, ищецът е придобил следния имот:
Апартамент № 4 с идентификатор ******.7.9.4, със застроена площ от 95.70 кв.м.,
находящ се 2 /втори/ етаж от жилищна сграда в гр. Варна, община Варна, ул. „******.”
№ 27, разположена в поземлен имот с идентификатор ******.7 и състоящо се от:
входно антре, дневна с ниша, хол, две спални, баня-тоалет, килер и две тераси,
при граници: на същия етаж: имот с идентификатор ******.7.9.3, под обекта: имот
с идентификатор ******.7.9.2, над обекта: имот с идентификатор ******.7.9.6 ,
като сделката е вписана с НА № 151, том LIII, дело № 11665, вх. рег. № 20032 от
20.10.2010г.
След смъртта на прехвърлителите на недвижимия имот - Е.С.Е. и А. А. Ч.,
страни по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за
издръжка и гледане, запазеното от тях право на ползване се е погасило и ищецът Е.С.А.
е получил възможността да упражнява правото си но собственост в пълен размер.
Приживе прехвърлителите на недвижимия имот, в качеството си на
ползватели са предоставили за ползване на ответника А.С.А. - брат на ищеца,
избеното помещение прилежащо към Апартамент № 4. Ищецът твърди, че след смъртта
на ползвателите брат му вече няма правно основание за упражняване на
фактическата власт върху процесното избено помещение с площ по данъчна оценка
31.50 кв.м., находящо се под апартамент № 2 и граничещо на северозапад с двор,
на североизток – със зелена площ, на югоизток – коридор и изба № 2, на югозапад
– стълбище, прилежащо към Апартамент № 4 с идентификатор ******.7.9.4.
Моли за уважаване на така предявения иск и за осъждане на ответника да
предаде владението върху процесния имот.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба. С писмения си отговор ответникът оспорва иска
и счита същия за допустим, но неоснователен. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът твърди, че от лятото на 2008г. до настоящият момент владее
имота и възразява, че ищецът никога не е упражнявал фактическа власт върху
процесния имот.
Проведеното по делото съдебно заседание от 10.03.2017 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа предявения ревандикационен иск.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва иска, оспорва правната
квалификация, като твърди, че предявеният иск е владелчески, не оспорва правото
на собственост на ищеца спрямо избеното помещение прилежащо към Апартамент № 4 с
идентификатор ******.7.9.4, находящ се на втори етаж
от жилищна сграда в гр. Варна, община Варна, ул. „******” № 27, разположена в
поземлен имот с идентификатор ******.7, не спори, че упражнява фактическата
власт върху спорното избено помещение, излагат, че същото е предоставено на
ответника за безвъзмездно ползване от праводателите на ищеца в заем за
послужване, живял е и понастоящем живее в същото помещение, което е пригодено
за жилищни нужди.
В хода на проведеното на 21.04.2017 г. съдебно заседание прави
възражение за упражняване на право на задържане до заплащане на подобренията в
избеното помещение, което възражение, като недопустимо и ненавременно направено
не е допуснато от съда за съвместно разглеждане в настоящото производство.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С договор за гледане и издръжка от 15.10.2010г., оформен с Нотариален
акт вписан в Служба по вписванията Варна под № 151, том LІІІ, дело №11665, вх.рег. № 20032 от 20.10.2010г. на Служба по
вписванията бабата и дядото на страните по делото А.А.Ч.и
Е. С.Е., прехвърлят на ищеца срещу задължение за издръжка и гледане правото на
собственост върху Апартамент №4 с
идентификатор ******.7.9.4, със застроена площ от 95.70 кв.м., находящ се
2/втори/ етаж от жилищна сграда в гр.Варна, община Варна, ул." ******"
№27, разположена в поземлен имот с идентификатор ******.7 и състоящ се от входно
антре, дневна с ниша, хол, две спални, баня-тоалет, килер и две тераси, при
граници: на същия етаж: имот с идентификатор ******.7.9.3, под обекта: имот с
идентификатор ******.7.9.2, над обекта: имот с идентификатор ******.7.9.6,
ведно с принадлежащото му избено помещение без площ по НА, а по данъчна оценка
с площ 31.50 кв.м., находящо се под апартамент №2 и граничещо на северозапад с
двор, на североизток-със зелена площ, на югоизток-коридор и изба №2, на
югозапад- стълбище, ведно е таванско помещение без площ по НА, а по данъчна
оценка с площ 31.50 кв.м., граничещо на северозапад с двор, на североизток-със
зелена площ, на югоизток-коридор и таванска стая №3, на югозапад- стълбище,
както и 16.82% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж. Прехвърлителите А.А.Ч.и Е. ******са
си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота до края на
живота си.
Видно е от акт за смърт на Е. С. Е. от 25.03.2014г., че Е. ******е
починал на 25.03.2014г., а от акт за смърт на А.А.Ч.от
28.08.2015г., че А.А.Ч.е починала на 28.08.2015г..
При така установените факти
и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
За бъде уважен искът за предаване владението на реална част от недвижим
имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо ищецът
при условията на пълното и главно доказване да установи посочените в цитираната
правна норма предпоставки, а именно: че е собственик на претендирания имот,
част от който е и спорното помещение и че ответникът държи или владее реалната
част от същия, без да има правно основание за това. Ответникът от друга страна
носи тежестта да установи при същите условия наличието на правно основание за да
продължава да владее или държи имота.
Ищецът се легитимира като собственик на претендирания недвижим имот по силата
на договор за издръжка и гледане от 15.10.2010г., оформен с Нотариален акт
вписан в Служба по вписванията Варна под № 151, том LІІІ, дело №*****, вх.рег.
№ 20032 от 20.10.2010г. на Служба по вписванията, с който праводателите
му А.А.Ч.и Е. ******са му прехвърлили срещу задължение
за издръжка и гледане правото на собственост върху Апартамент №4 с идентификатор ******.7.9.4, находящ се 2/втори/ етаж от жилищна сграда в гр.Варна,
община Варна, ул. "****" №27, прилежаща част от който е и избено
помещение без площ по НА, а по данъчна оценка с площ 31.50 кв.м., находящо се
под апартамент №2 и граничещо на северозапад с двор, на североизток-със зелена
площ, на югоизток-коридор и изба №2, на югозапад- стълбище, като прехвърлителите А.А.Ч.и Е. ******са
си запазили правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота до края на
живота си.
Между страните не се спори, че по силата на посочения договор за
издръжка и гледане ищецът е придобил правото на собственост върху гореописания
апартамент, прилежаща част от който се явява и избеното помещение, чието
предаване се иска.
Страните не спорят, че с договора за издръжка и гледане праводателите на
ищеца са си запазили пълното и пожизнено право на ползване върху имота.
Не е спорно по делото, а дори се твърди от страните в съдебното
заседание от 10.03.2017 г. обстоятелството, че приживе праводателите на ищеца
са предоставили на неговия брат и ответник по делото в заем за послужване
безвъзмездното ползване върху прилежащото към апартамента избено помещение.
В контекста на изложеното съдът приема, че ищецът е доказал в рамките на
настоящия процес правото си на собственост по отношение на апартамент № 4 жилищна
сграда в гр. Варна, ул. " *****" №27, и че прилежаща част от същия е
и избеното помещение, поради което следва да се разгледа наличието на втората
предпоставка съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, а именно осъществявано от
ответника владение или държане върху имота. Предвид липсата на оспорване от
ответната страна факта на осъществяваната от ответника фактическа власт върху реалната
част на имота, следва да се приеме за доказан и този факт.
Доколкото помещението е предоставено на ответника от праводателите на
ищеца за временно безвъзмездно ползване, същият следва да се счита за негов
държател. Тъй като заемодателите са починали и с това правата им прекратени,
договорът следва да се счита за прекратен по право, като собственикът на вещта
може по всяко време да поиска връщането й. Не са ангажирани от ответника и
съответно представени по делото доказателства за наличието на друго правно
основание за осъществяваното в момента от същия владение или държане, ето защо
следва да се приеме, че помещението към апартамент № 4 се задържа от ответника
без основание. Това е така, защото правното му основание, е отпаднало със
смъртта на ползвателите, тъй като от този момент правото им на ползване е
прекратено, съответно и погасено правоотношението по договора за заем за
послужване. Това означава, че не е налице отрицателната предпоставка
по ревандикационния иск, а именно наличието на основание за ответника да владее
или държи имота.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че ответникът е придобил
фактическата власт върху помещението при условията на заем за послужване, което
го прави държател, а не владелец на имота. По делото липсват данни същият да е
преобразувал държането си във владение, още повече, че не са налице твърдения
същото да е добросъвестно. Това означава, че същият няма правата по чл. 72, ал.
3 ЗС, поради което направеното от същия възражение за упражняване правото на
задържане би било недопустимо за разглеждане в процеса, дори да бе навременно
извършено в срока за отговор по исковата молба.
При така изложеното следва да се приеме, че в хода на производството са
доказани всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 108 ЗС, а именно
правото на собственост на ищеца върху реалната част от недвижимия имот, както и
неоснователно осъществявано от ответника държане на прилежащото към имота на
ищеца избено помещение. Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло, като се признае на ищеца правото на собственост върху процесния
имот и се осъди ответника да му предаде фактическата власт върху държаната
реална част от същия.
При тези доказателства и доколкото с поведението си ответникът е дал
повод за завеждане на делото, то на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
право на разноски в размер на действително реализираните такива, които под
формата на платена държавна такса /113,02 лв./ и възнаграждение за адвокат /800,00
лв./, такси за преписи и вписване /31,30 лв./ са в общ размер на сумата от 944,32
лв. Последните следва да бъдат присъдени в тежест на ответника с оглед изхода
на спора.
От страна на ответника е направено възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
ищеца. Съдът намира същото за неоснователно по следните съображения: Съобразно
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012г. ОСГТК съдът
не е обвързан с ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела с интерес от 10000 до 100000 лв. възнагражденията са в
размер на 830 лв. + 3 % за горницата над 10000 лв., при което минималното
адвокатско възнаграждение при интереса по настоящия спор, съобразно
първоначално предявения размер на иска би следвало да формира сумата от 869,06
лв. Съдът, предвид нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото намира, че хонорарът на процесуалния представител на
ищеца в размер на 800 лв. не се явява прекомерен съобразно материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС в отношенията между Е.С.А., ЕГН **********,***,
като ищец от една страна и ответника
А.С.А., ЕГН **********,***, че ищецът е собственик на избено
помещение без площ по НА № 151, том LIII, дело № *****, вх. рег. № 20032 от
20.10.2010г. на Служба по вписванията – Варна, а по данъчна оценка с площ 31.50
кв.м., находящо се под апартамент № 2 и граничещо на северозапад с двор, на
североизток – със зелена площ, на югоизток – коридор и изба № 2, на югозапад –
стълбище, явяващо се прилежаща част към Апартамент № 4 с идентификатор ******.7.9.4,
със застроена площ от 95.70 кв.м., находящ се 2 /втори/ етаж от жилищна сграда
в гр. Варна, община Варна, ул. „******” № 27, разположена в поземлен имот с
идентификатор ******.7 и състоящо се от: входно антре, дневна с ниша, хол, две
спални, баня-тоалет, килер и две тераси, при граници: на същия етаж: имот с
идентификатор ******.7.9.3, под обекта: имот с идентификатор ******.7.9.2, над
обекта: имот с идентификатор ******.7.9.6, като ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********,*** ДА
ПРЕДАДЕ на Е.С.А., ЕГН **********,*** ВЛАДЕНИЕТО върху
така описаната прилежаща част от имота с идентификатор ******.7.9.4, по
Кадастралната карта на гр. Варна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.С.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.А., ЕГН
**********,*** сумата от 944,32 лева /деветстотин четиридесет и четири
лева и 32 стотинки/, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: