Решение по гр. дело №15175/2018 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 2320

 

гр. Пловдив,  08.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр. състав, в публично съдебно заседание на  седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15175  по описа на съда за 2018  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление:  гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66, представлявано от ***, чрез пълномощник адв.Р. Е. В., със съдебен адрес:***, офис 7 против И.И.И., ЕГН: **********,*** с правно основание чл.422 ГПК във връзка  с чл. 52 от ЗЗО за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 715,00 лв.- главница,  представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ** „Диагностика и лечение на остропротичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.05.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8403 по описа за 2018 г.  на ПРС.

Ищецът твърди, че на 06.07.2016г. ответникът посетил УМБАЛ „Свети Г.“*** по спешност с вирусна чревна инфекция, неуточнена, но тъй като спешното му състояние не е могло да се преодолее в спешен кабинет, пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в Клиника по инфекциозни болести, в която И. постъпил на 06.07.2016 г. в 00.34 ч. Сочи се, че към момента на хоспитализация ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил през времето на болничния си престой, който продължил до деня на дехоспитализацията му – 09.07.2016 г. Посочва се, че на И.И. била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /КП/ № ** „Диагностика и лечение на остропротичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“, чиито изисквания били посочени в Приложение № 11 към Решение № *** от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Сочи се, че при постъпване на пациента била съставена история на заболяването /ИЗ/ № *** г., като лечението било приключило с издаване на епикриза, в която били описани извършените медицински дейности, включени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № **. Пациентът бил изписан на 09.07.2016 г. Посочва се, че към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода на болничното му лечение И.И. бил неосигурен по смисъла на ЗЗО, като същият не възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването си от болницата и на основание чл.109, ал.1 от ЗЗО следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ по клинична пътека № **, която била в размер на 715,00 лв. и била определена съгласно действащия към момента на хоспитализация „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани  услуги от  УМБАЛ „Свети Г.“***. Посочва се разпоредбата на чл.52 от ЗЗО, съгласно която стойността на предоставената медицинска помощ следвало да се заплати по цени, определени от лечебното заведение. Сочи се, че цените на предоставяната от лечебното заведение медицинска помощ и услуги били подробно посочени в ценоразписа на лечебното заведение, който бил общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение. Твърди се, че пациентът не възстановил здравноосигурителните си права до изписването, както и не заплатил сумата от 715,00 лв. Сочи се, че били изпратени две последователни покани за доброволно плащане до И. от 16.11.2017 г. и 02.03.2018 г., като и двете били върнати с отбелязване, че адресатът отсъствал. Поради описаните по-горе обстоятелства било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 8403/2018 г. по описа на ПРС, IV-ти бр.с. Посочва се, че за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящата искова молба за установяване съществуването на вземането по реда на чл.422 от ГПК, тъй като била налице хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК – издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.  Моли исковата претенция да бъде уважена. Претендират се деловодни разноски в заповедното и в настоящото производство.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди се, че се оспорва исковата претенция по основание и размер. Сочи, че съгласно алгоритъма на клиничната пътека, която ищецът твърдял, че била приложена на пациента, за да се считала за завършена, било необходимо да бъдат приложени и отчетени минимум три основни диагностични процедури, от които задължително 90.59(изследване на кръв,вкл. ПКК) и 90.93(микробиологично изследване на проба от долния храносмилателен тракт и изпражнения) и една терапевтична процедура, посочена в блок кодове на основни процедури по МКБ-9 КМ. Твърди се, че ищецът не представял никакви насоки в тази насока. Не били представени и фишове за назначени и извършени: изследване на кръв и микробиологично изследване на проба от долния храносмилателен тракт и изпражнения. Посочва се, че в чл.276, ал.2 от НРД 2016 г. било предвидено, че, за да бъде здравноосигуреното лице хоспитализирано за лечение по дадена КП, лицето следвало да бъде с непрекъснати здравноосигурителни права и да бъдели налице следните обстоятелства: индикациите за хоспитализация, включени КП, АПр и КПр и лицето да имало заболяване, предвидено в блок „Кодове на болести за заболявания по МКБ 10“ на съответната КП, когато този блок бил част от съдържанието на КП. Посочва се също така, че съгласно ал.2 в случаите, когато лицето било с прекъснати здравноосигурителни права, същото се хоспитализирало, като му се оказвала БП по КП, ако възстановяло правата си при условията и по реда на ЗЗО, а в чл.276, ал. 3 било посочено, че при неизпълнение на условието по ал.2, се прилагал чл.109, ал.1 ЗЗО. Сочи се, че съгласно чл.52 от ЗЗО неосигурените лица по същия закон заплащали оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл.82 от Закон за здравето. Трайно в съдебната практика се приемало, че разпоредбата на чл.109 ЗЗО не следвало да се разглежда изолирано от останалите разпоредби в закона, касаещи правата на пациентите. Твърди се, че съществува връзка между правото на пациента по чл.86, ал.2, т.6 от Закона за здравето да бъде информиран за всички услуги и цени в лечебното заведение, и задължението му по чл.109, ал.1 от ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е с прекъснати здравноосигурителни права. Позовава се на практика на ВКС. Твърди се, че ищецът по никакъв начин не доказвал обстоятелството, че И.И. е бил уведомен за факта, че е бил с прекъснати здравноосигурителни права, както и за стойността на услугата в този случай. Твърди се, че дори при поставяне на видно за пациента място на ценоразписа, ищецът не се освобождавал от отговорността да уведоми пациента за стойността на лечението му. Навеждат се и твърдения, че фактът, че в горния ляв ъгъл на първата страница на история на заболяването било отразено, че пациентът не е  здравноосигурен, не доказва обстоятелството, че това е проверено при постъпване на пацента в лечебното заведение и доведено до знанието му. Не става  ясно в кой момент бил поставен този гриф, нито дали пациентът е бил уведомен за стойността на лечението, като се имало предвид обстоятелството, че изготвената сметка на пациента била с дата 16.01.2017 г. и не носела неговия подпис. Твърди се, че УМБАЛ „Свети Г.“*** е  поставило ответника в крайно неблагоприятно положение, лишавайки го от всяка от алтернативните възможности, които той имал по закон, а именно: 1/ да възстанови своевременно здравноосигурителните си права, като веднага заплати неплатените до момента вноски; 2/ да се откаже от лечението или 3/ да избере друго ЛЗ. Твърди се, че информация за това, че следвало да плати лечението си в случай, че бил с прекъснати здравноосигурителни права и стойността на услугите, не се съдържала и в подписаната от ответника декларация. С последната пациентът декларирал, че щял да плати в случай, че алгоритъмът на КП не бъде  изпълнен поради причина, за която болницата не отговаряла. Моли искът да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

 От приетите по делото доказателства  направление за хоспитализация и история на заболяването се установява, че действително на 06.07.2016г. ответникът е постъпил по спешност с оплаквания, че от 6 дни  е с разстройство, главоболие, повръща, с болки в лява гръдна половина и корема, като е дадено направление за хоспитализацията му по клинична пътека 0**.В горния ъгъл на първата страница от  историята на заболяването е отразено, че пациентът е здравно неосигурен, като историята на заболяването е подписано и от пациента – ответник по делото.   

В лист за преглед на пациент от същата дата 06.07.2016 г. е отразена основна диагноза  диария и гастроентерит с предполагаем инфекциозен произход.  В обективно състояние се сочи, увредено общо състояние, фебрилитет, с дехидратация 1-2 ст., интоксикация, пулмо – отслабено везикуларно дишане вляво с дребни влажни хрипове, ССС- ясни тонове без шумове, ритмична сърдечна дейност, корем – мек, леко болезнен, позволява дълбока палпация. Приет е в инфекциозната клиника.

На 06.07.2016 г. ответникът пациент е подписал декларация за информирано  съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване. В нея е отразено, че му е разяснен реда на заплащане на диагностиката и болничното лечение на неговото заболяване по клинична пътека № **, както и че е информиран, че заболяването му е включено в клинична пътека № **, като разходите за диагностиката и болничното му лечение се заплащат изцяло от НЗОК, с изключение на скъпоструващи консумативи, посочени в алгоритъма на клиничната пътека, които НЗОК не заплаща. Ответникът е декларирал, че е информиран за диагнозата и характера на заболяването, както и с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставени от УМБАЛ “Свети Г.” и декларира, че поема отговорността и ще плати оказаната му медицинска помощ и други услуги, в случай, че алгоритъмът на клиничната пътека не бъде изпълнен поради причина, за която болницата не отговаря. Пациентът е изразил съгласие с полагането на съответните медицински грижи, като е отразено, че клиничната пътека е № **.  В епикризата на пациента е отразено, че е постъпил на 06.07.2016 г. и изписан на 09.07.2016 г. – с диагноза ***, вирусна чревна инфекция, неуточнена. Отразени са обективен статус, параклиничните изследвания, микробиологичните изследвания, извършената образна диагностика и проведената терапия. Сочи се, че заболяването е протекло като средно тежка форма. Пациентът е изписан клинично здрав, като са дадени препоръки за спазване на СХР и е насочен към личен лекар за проследяване на състоянието  на пациента, дадена е рецепта за довършване на АБ лечение в дома по отношение на инфилтративните промени при постъпването.    Приети са като доказателства медицински документи, удостоверяващи извършени изследвания, в които е отразено, че същите касаят пациента – ответник по делото, като същите са обсъдени в приетото по делото заключение на съдебно – медицинската експертиза, поради и което не следва да се обсъждат отделно от него.  

Приета е като доказателство Сметка на пациента И.И., в която са отразени извършените изследвания и тяхната стойност, съгласно действащия към този момент ценоразпис.  Сметката е изготвена на  16.01.2017 г., като в нея са отразени описаните в исковата молба лабораторни изследвания, медикаменти и консумативи и общата стойност е в размер на 715 лв.  С покани  за доброволно изпълнение   ответникът  е канен да заплати стойността на диагностиката и лечението   в размер на 715  лв.  В известията за доставяне е отразено, че адресатът остъства.

Към датата на приемане на ответника, като пациент в ищцовото лечебно заведение е действащ сключения между НЗОК и лечебното заведение  НРД 2015 г.,   на основание пар. 2, ал. 2 от Решение № *** от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК   

Със Заповед № *** от 13.02.2015 г. е утвърден Ценоразпис на платените услуги, предоставени от УМБАЛ “Свети Г.”***.  В ценоразписа  е отразено, че общата стойност в случай на изпълнение на алгоритъм по клинична пътека в  при остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром при лица над 18 години е 715 лв.

От приетите по делото писма от ТД на НАП гр. Пловдив, се установява, че ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права през периода на болничния престой от 06.07.2016 г. до 09. 07.2015 г., като проверката е извършена при условията на чл. 109 ЗЗО.  

От приетото по делото заключение на съдебно – медицинската експертиза се установява, че  са спазени индикациите за хоспитализация по клинична пътека № ** – „Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“, както и изпълнен в пълен обем диагностично – лечебния алгоритъм на клиничната пътека с извършени всички диагностични и терапевтични процедури, съгласно Приложение № 16 към НРД 2016 за медицинските дейности.  Вещото лице посочва, че описаната анамнеза и обективното състояние при приемането на пациента на 06.07.2016 г. дава основание същият да бъде хоспитализиран по спешност в инфекциозно отделение на УМБАЛ „Свети Г.“***, при клинична пътека  № ** „Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“. Констатирано е, че е изпълнен диагностично – лечебния алгоритъм на клиничната пътека № **, а именно: взет е биологичен материал за фекална проба двукратно, като не са изолирани патогенни микроорганизми; клинико – лабораторни изследвания от 06.07.2016 г.: изследване на кръв ПКК (пълна кръвна картина) – хемоглобин, еритроците, хематокрит, среден обем на еритроцита (МЦВ), левкоцити, тромбоцити, диференциална кръвна картина (ДКК), скорост на утаяване на еритроците (СУЕ), глюкоза, креатенин, урея и йонограма; изследване на урина на 06.07.2016 г. и на 07.07.2016 г., белтък, захар, кетонови тела, белирубин, уробилиноген, седимент; рентгенография на бял дроб – заключение: данни за инфилтративен възпалителен процес вляво и е направена електрокардиограма на 05.07.2016 г. в 22: 56. В заключение е отразено, че  диагностиката и лечението на пациента И.И. са осъществени съобразно диагностично – лечебния  алгоритъм на клинична пътека № **, като от представената медицинска документация на база анамнезата, клиничното протичане на заболяването и извършените специализирани изследвания е поставена окончателна диагноза и е изпълнен диагностично – лечебния алгоритъм на клиничната пътека № **.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважи предявения иск ищецът следва да   докаже при условията на пълно и главно доказване, че за периода 06.07.2016 г . – 09.07.2016 г. ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Г.“***, че му е оказана болнична помощ по клинична пътека № **, съответно посочените в нея дейности, че по време на болничния престой, както и към датата на дехоспитализацията му той е бил с прекъснати здравноосигурителни права, че стойността на предоставената му медицинска помощ е в размер на  715 лева, че е извършил проверка на здравноосигурителния статус на ответника при хоспитализирането му, че го е уведомил, че е с прекъснати здравноосигурителни права и че следва да заплати лечението си.  

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 06.07.2016 г. ответникът е постъпил на лечение в УМБАЛ "Свети Г." ЕАД, като е напуснал здравното заведение на 09. 07.2016  г. Установява се от приетото по делото заключение на СМЕ,      което съдът възприема изцяло, че е изпълнен изцяло алгоритъмът на клинична пътека № **.

От приетата по делото справка от ТД на НАП съдът приема, че се установява, че към датата на хоспитализирането на пациента и към датата на дехоспитализацията, И.И. е бил с прекъснати здравноосигурителни права, като не се представиха доказателства за изпълнение на предпоставките за възстановяване на правата на пациента.

Безспорно между страните Рµ Рё, че РїСЂРё постъпването СЃРё РїСЂРё ищеца, РЅР° ответника РјСѓ Рµ оказана спешна РїРѕРјРѕС‰ РїРѕ смисъла РЅР° С‡Р». 99 РѕС‚ Закона Р·Р° здравето.

Ответникът, чрез назначения си особен представител, прави възражение, че ответникът не дължи заплащане на предоставените му услуги от ищеца, доколкото се касае за спешна медицинска помощ, разходите по която се поемат от държавата, съгласно чл. 7 от Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ, като това е единствения спорен въпрос по делото.

Съгласно разпоредбата РЅР° С‡Р». 7 РѕС‚ Наредба в„– 25 РѕС‚ 04.11.1999 Рі. Р·Р° оказване РЅР° спешна медицинска РїРѕРјРѕС‰, РЅР° която СЃРµ позовава ответника, разходите РїРѕ оказване РЅР° спешна медицинска РїРѕРјРѕС‰ РґРѕ хоспитализиране РЅР° пациента СЃРµ поемат РѕС‚ държавата.

Съдът споделя тълкуването на ищеца на цитираната правна норма, изразено в писмените бележки, а именно в смисъл, че разходите за оказана спешна помощ на пациент се поемат от държавата само до хоспитализирането му, тоест тези разходи, направени до приемането на пациента в болничното заведение.

В настоящият случай, видно от направление за хоспитализация  ответникът е насочен за хоспитализация. В същото направление е посочено, че на същата дата ответникът постъпва и е приет за лечение в "УМБАЛ Св. Г." ЕАД, като ответникът се е подписал като постъпил в стационара, като подписът не е оспорен от последния.

От представените медицински документации и от приетото по делото заключение на съдебно – медицинската експертиза се установява, че на ответника са извършени всички манипулации,  отразени в медицинската документация, като същите са съобразно диагностично – лечебния алгоритъм на клиничната пътека № **.  Медицинските документи представляват официални документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда / решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г. о. на ВКС/.  

Съдът приема, че описаните услуги, процедури и изследвания   са извършени след приемането на ответника за стационарно лечение, доколкото в медицинските документи е посочено звеното, в което се намира пациента – Инфекциозна клиника на "УМБАЛ Св. Г." ЕАД,   а не  в спешен кабинет.

Ответникът от своя страна не доказа, че процесните манипулации са извършени преди да бъде хоспитализиран.

Ищцовото болнично заведение е страна по Националния рамков договор за медицинските дейности към процесния период, като на ответника безспорно е оказана болнична помощ, включена в обхвата на медицинските дейности при задължителното здравно осигуряване, предвиден в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, които се заплащат от НЗОК.   

В Чл. 178, ал. 1  от НРД 2015 г. е предвидено, че  за да бъде здравно осигуреното лице хоспитализирано за лечение по дадена КП, лицето следва да е с непрекъснати здравноосигурителни права и да са налице следните обстоятелства: индикациите за хоспитализация, включени в КП и лицето да е със заболяване, предвидено в блок „Кодове на болести за заболявания по МКБ 10“ на съответната КП, когато този блок е част от съдържанието на КП. Съгласно ал. 2 в случаите, когато лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, същото се хоспитализира, като му се оказва БП по КП, ако възстанови правата си при условията и по реда на ЗЗО. В чл. 178 (3) При неизпълнение на условието по ал. 2 се прилага чл. 109, ал. 1 ЗЗО. В случая от приетото по делото заключение на съдебно – медицинската експертиза се установява, че са    били налице индикации за хоспитализация по клинична пътека № ** , като лицето е уведомено за това, като фактът, че е неосигурен е отразен в История на заболяването, подписана от ответника, а с декларация за информирано съгласие ответникът е заявил, че е запознат с ценоразписа на здравното заведение.

В Националния рамков договор за медицинска дейност между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз  са предвидени условията и реда за оказване на болнична и извънболнична медицинска помощ по клинични пътеки, високоспециализирани медицински дейности, клинични процедури и процедури - е предвидено, че при необходимост от болнично лечение, здравноосигуреното лице може да бъде насочено за хоспитализация съгласно Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ с "Направление за хоспитализация" от лекар/лекар по дентална медицина. Хоспитализация се осъществява след документирана преценка за необходимостта от болнично лечение, проведена в диагностично-консултативния блок (ДКБ)/приемен кабинет (ПК) на приемащото лечебно заведение.  

Ответникът не ангажира доказателства състоянието му да е било от тези, посочени в чл. 4. от Наредба № 25 от 4 ноември 1999г  за оказване на спешна медицинска помощ , който лимитира обхвата на т нар. „спешна помощ”, но дори да се приеме , че такава му е била оказана , то това се прави не от ищцовото болнично заведение, а от Центъра за  спешна медицинска помощ   самостоятелно юридическо лице до хоспитализацията на болния. От този момент нататък, по силата на чл. 45 от ЗЗО , спешната лекарска помощ се превръща в болнична такава , която следва да се заплати от  НЗОК  - ако е оказана на здравноосигурено лице , или  от самия пациент, ако е бил здравнонеосигурен. Тоест, в обхвата на спешната помощ по смисъла на чл.  82 от Закона за здравето са само медицинските дейности по посещение на лекар от ЦСМП на мястото на настъпването на евентуалното  застрашаващо живота или здравето на  пациента състояние , оказаната му там лекарска помощ и/или транспортирането му   до лечебното заведение, но не и последваща му хоспитализация.

Съгласно чл. 52 от ЗЗО Неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения. В чл. 109 ЗЗО е предвидено, че здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.  В случая пациентът – ответник по делото  по време на престоя си в лечебното заведение се установи, че е бил с прекъснати здравноосигурителни права по смисъла на чл. 109 ЗЗО. Особеният представител на ответника не оспори приетото в тази насока писмени доказателства и не представи документи, удостоверяващи възстановяване на здравните права.

Становището на настоящия съдебен състав относно липса на информираност на пациента за прекъсване на здравноосигурителните права към датата на хоспитализация касае случаи с различна фактическа обстановка. В случая не се излагат конкретни твърдения в тази насока, нито се твърди и установява ответникът да е бил осигуряван за сметка на държавния бюджет, както и наличие на други обстоятелства, които биха довели до заблуждение у пациента, че същият не е с прекъснати здравноосигурителни права и че е осигурен по време на престоя си.

 Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗЗО лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. В ценоразписа, с която ответникът е заявил, че е запознат ясно и точно е записано, че при тази клинична пътека и изпълнен алгоритъм по нея се дължи сумата от 715 лв.

Съгласно чл. 52 ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето. Не са налице някои от изключенията по чл. 82 ЗЗ, в това число и някои от претендираните разходи да са във връзка с оказана спешна медицинска помощ до хоспитализирането на ответника /чл. 82, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 5 от ЗЗ, вр. с чл. 7 от Наредба № 25 за оказване на спешна медицинска помощ/.

Видно от ценоразпис на УМБАЛ "Св. Г." ЕАД  болничното лечение с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека „Остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“ е в размер от 715 лв., която е и търсеното от ищеца вземане. Изпълнението на алгоритъма безспорно се установи от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – медицинската експертиза.

Предвид изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.

Основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.05.2018 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноските:

При този изход на спора  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за извършването им, както следва:   разноски в заповедното производство – 25 лева – платена държавна такса и в исковото производство – 25 лева – платена държавна такса, 5 лв.- такса за удостоверение, 150 лева – платен депозит за вещо лице по допуснатото СМЕ, 300 лв.- платено възнаграждение за особен представител на ответника и 180 лева – платено адвокатско възнаграждение или общо сумата от 685 лв.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.И.И., ЕГН: **********,*** дължи на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление:  гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66 сумата от 715,00 лв.- главница,  представляваща стойност на предоставена на ответника медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № ** „Диагностика и лечение на остропротичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 25.05.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8403 по описа за 2018 г.  на ПРС.

ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН: **********,*** да заплати на УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление:  гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 66 сумата от общо 685 лв.- разноски, включващи сумата от 25 лв.- разноски по ч.гр.д. № 8403 по описа за 2018 г.  на ПРС и сумата от 660 лв.- разноски по гр.д. № 15175/2018 г. по описа на ПРС.

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала.

РџРњ