РЕШЕНИЕ
№ 181.
гр. Пловдив, 28.01.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -ПЛОВДИВ, ХХVIII състав в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретар М.Г., като разгледа административно
дело № 206/2020 година по описа на
съда, докладвано от председателя, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ, вр. чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба от И.Д.Г. ЕГН********** *** против Експертно решение
№1290, заседание №075/11.10.2019г. на Национална
експертна лекарска комисия /съкр. НЕЛК/ -София,
специализиран състав по сърдечно- съдови заболявания, с което му е направена
оценка на работоспособността на 40% трайно намалена работоспособност с начална
дата на инвалидизиране 01.09.2020г. за срок от две
години. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, като същото не
съответства на действителните факти по заболяването, противоречи на
материалните норми и е издадено при нарушение на административно
производствените правила. В съдебно заседание, редовно призован, се
представлява от адв. Х., която поддържа жалбата и
ангажира писмени доказателства. По същество сочи, че от събраните в хода на
съдебното производство доказателства е установено заболяване, което обосновава
преценка за по- висок процент намалена работоспособност и определя
незаконосъобразност на атакувания административен акт. Моли да се отмени
оспореното решение. Претендира разноски по представения списък.
Ответникът по жалбата – Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ -
София, с писмено становище на процесуалния си представител юрк.
Пламен Г. оспорва жалбата като неоснователна и ангажира доказателства. Сочи, че
атакувания административен акт е законосъобразно издаден и са спазени
материалните правила за определяне на намалената трудоспособност на
освидетелстваното лице. Не изразява друго становище по същество на делото.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни Втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ „ПЛОВДИВ“
АД, Агенция за хората с увреждания, ТП НА НОИ – Пловдив, Регионална Дирекция
Социално подпомагане – Пловдив – не се представляват и не ангажират становище
по делото.
Съдът като съобрази становищата на страните, събраните по
делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
страда от исхимична болест на сърцето, като през
м.12.2012г е преживял преден латерален миокарден
инфаркт, усложнен с камерна тихакардия, при което са
му поставени два броя стентове Х2. В последствие е
постъпвал многократно в лечебни заведения поради влошено здравословно състояние,
като са приложени Епикризи за периодите 17.08.2018г.-
22.08.2018г., 09.09.2015г-12.09.2015г.,
05.06.2015г-09.06.2015г., 15.01.2013г.-17.01.2013г., 18.03.2013г.-21.03.2013г.,
и амбулаторни листове за извършени медицински прегледи за периода 28.05.2013г.,
30.05.2013г., 05.08.2013г., 11.07.2013г., 29.08.2014г., 30.08.2016г.. С Експертно
Решение /съкр.ЕР/ с №0669/115 от 07.08.2013г. на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ „д-р Киро
Попов“- Карлово след освидетелстване му е определен процент трайно намалена
работоспособност от 80%, с начална дата 07.08.2013г за срок от 1 година. Прието
е, че се касае за хипертонично сърце, камерна екстрасистолия,
като е налице нарушение на сърдечния ритъм и проводимостта.
След преосвидетелстване с ЕР №0628/098 от 05.09.2014г. на ТЕЛК към МБАЛ „д-р
Киро Попов“- Карлово е направена оценка за 50% трайно намалена работоспособност
за период от две години, която е потвърдена след преосвидетелстване с ЕР
№2970/156 от 12.09.2016г на втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив“АД и е
определена за срок от две години. С ЕР №3554/151 от 17.09.2018г. втори състав
на ТЕЛК при „МБАЛ Пловдив“ АД след преосвидетелстване е направил нова оценка на
работоспособността от 40% ТНР за срок от две години. Прието е с негоче е налице хронична исхимична
болест на сърцето и прекаран преден латерален миокарден
инфарт, хроничен стадии, както и че е налице двуклонова коронарна болест с извършена ангиопластика
и стентиране. Установени са и проводни
нарушения на фона на артериална хипертония от III стадий. В решението е посочено, че се
оплаква от лесна умора, отпадналост, сърцебиене, „прескачане на сърцето“, болка
и стягане зад гръдната кост при физически натоварвания. Преценено е, че е
налице обективно добро общо състояние.
Недоволен от направената му оценка И.Г. я обжалвал пред НЕЛК- София. С
процесното ЕР №1290/075 от 11.10.2019г. специализиран състав по психични,
вътрешни и сърдечно- съдови заболявания след извършена проверка по документи
изцяло потвърдил констатациите в ЕР №3554 от заседание №151/17.09.2018г. на
втори състав на ТЕЛК към „УМБАЛ ПЛовдив“ АД. С него
приел, че оценката на работоспособността следва да се определи съобразно т.3а,
Раздел VI,
част IV,
вр. т.2.1, раздел I, част IV от Наредбата за медицинската
експертиза. Изложил съображенията си, че са налице диастолна
дисфункция, проведени са интервенционални
процедури с ВЕТ фалш позитивен, което е станало на фона на лечение с кордарон и са налице ритъмни
нарушения. Недоволен от така издаденият акт жалбоподателят инициирал и
настоящото съдебно производство. В хода на същото се установява от заключението
на проведената СМЕ, че неговото обективно здравословно състояние е установено
правилно, съобразно всички приложени медицински документи.
Горната
фактическа обстановка се възприе от писмените доказателства по делото- пълната
административна преписка, касаеща издадения административен акт, както и от
заключението на проведената съдебно – медицинска експертиза, което съдът
кредитира като научно и методологически обосновано,
правилно и логично, без възникнали съмнения в неговата правилност, неоспорено
от страните по делото.
При така установената
фактическа обстановка, на база приобщените в хода на съдебното производство
писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът възприе
следното от правна страна:
Жалбата е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност, в предвидения от закона 14 дневен срок, от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, поради следните за това съображения:
Предмет на
извършвания съдебен контрол е Експертно решение № 1290 от заседание № 075/11.10.2019
г. на специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно- съдови заболявания
на НЕЛК, с което е потвърдено по всички поводи Експертно решение № 3554 от
заседание № 151/17.09.2018 г. на втори състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив" –
гр.Пловдив като определя оценка 40 % ТНР в съответствие с т.3, б.А от
Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена
работоспособност от Приложение 2
към чл. 63, ал. 3 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) (изм. и
доп. ДВ, бр. 64 от 03.08.2018г.) . Потвърдена е и началната дата на инвалидизиране от 07.08.2013г.. Срокът на ТНР е за две
години до 01.09.2020г..
След
проверка на оспорвания административен акт съобразно изискванията на чл. 168, ал.
1 АПК, съдът намира, че обжалваното Експертно решение № 0867 от
заседание № 077/24.04.2019 г. на специализиран състав по хирургични и
ортопедични болести на НЕЛК, определен съгласно водещата диагноза на
жалбоподателя, е постановено от компетентен административен орган, в рамките на
предоставените му правомощия по чл. 103, ал.
4 и чл. 112,
ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, при спазване императивната
разпоредба на чл. 49, ал. 1
от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(съкр.ПУОРОМЕРКМЕ) и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е в
установената от закона писмена форма и съдържа заключения за характера на
заболяванията, вида и степента на увреждане и неговия срок, както и
фактическите и правни основания за издаването му. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1
от ПУОРОМЕРКМЕ регламентира срок от три месеца, считано от датата на
постъпване на медицинските документи, в който НЕЛК следва да постанови своите
решения по жалби срещу решения на ТЕЛК. Жалбата срещу ЕР на ТЕЛК е подадена на
02.10.2018г. чрез РКМЕ – Пловдив и е постъпила в НЕЛК заедно с МЕД на 17.09.2018
г., видно от дадения входящ номер 10256 от същата дата. Оспореното решение на
НЕЛК е издадено едва на 11.10.2019г., което е нарушение на посочения срок. Съдът
съобрази, че визираният в чл. 47, ал. 1
от ПУОРОМЕРКМЕ срок е инструктивен и непроизнасянето на
административния орган в нормативно установения срок не опорочава издадения
след изтичането му административен акт до степен на нищожност или
незаконосъобразност.
Съгласно
приложимата норма на чл. 45, ал. 1
от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК Националната
експертна лекарска комисия /съкр.НЕЛК/ се произнася
по всички поводи, които са посочени в жалбата - към момента на постановяване на
обжалваното решение. Съгласно чл. 50, ал. 1
от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга
документация, като явяването за преглед на лицето не е необходимо. Това е така,
защото след отмяната на алинея втора и трета от чл. 50 от ПУОРОМЕ /ДВ бр. 62 от
2018 г., в сила от 27.07.2018 г.) нормативно е изключена възможността за
извършване преглед на лицето от НЕЛК, независимо каква е в таза насока
преценката на председателя на специализирания състав.
Съдът
намира, че решението на НЕЛК е постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона.
По
същество, с жалбата се оспорва определеният процент на трайно намалена
работоспособност, като се твърди, че с оглед наличното заболяване и конкретното
здравословно състояние, както и другите съпътстващи заболявания, процентът следва
да е по-голям. Принципите и критериите на медицинската експертиза, както и
редът за нейното извършване, са регламентирани в приета на основание чл.101, ал.7
от Закона за здравето Наредба за медицинската експертиза /ПМС № 120 от 23.06.2017г.,
обн.ДВ, бр.51/27.06.2017г., в сила от 27.06.2017г.,
със съответните й изменения/. Съгласно разпоредбата на чл.62 от НМЕ,
приложима към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК, така и на решението на
НЕЛК, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност/ се определят въз основа на представената медицинска
документация, обективизираща степента на увреждане и
функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз
основа на подробна клинико-експертна анамнеза,
задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.1
от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка
съгласно приложение № 1, а съгласно чл.63, ал.3 от НМЕ при наличие на
множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1,
процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане)
се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти (съкр. Методиката), представляваща приложение №2 от НМЕ. Безспорно
в случаят административният орган е следвало да приложи именно разпоредбата на
чл.63 ал.3 от НМЕ, защото са били налице няколко отправни точки, касаещи
установеното здравословно състояние на молителя: артериална хипертония III стадий, сърдечна недостатъчност от II
ФК по НИХА, проводни нарушения, свързани с
леки хемодинамични нарушения от II ФК и камерни екстрасистоли ІІ-III клас по Лаун, за които по Методиката е предвиден отделен процент
ТНР. При предходната редакция на т.ІІІ от
Методиката /обн.ДВ, бр.51/2017г., в сила от
27.06.2017г./, е трябвало да бъде определена обща оценка на процента намалена
работоспособност като сбор от всички оценки по методиката определена в тази
точка, но след изменението в ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.,
това е недопустимо и се взима единствено най-високата оценка. В настоящия
случай НЕЛК, както и ТЕЛК, е изчислила крайния процент трайно намалена
работоспособност съгласно т.3 б.а от Раздел VI на Част четвърта
„заболявания на сърдечно-съдовата система“ от Приложение №1 към чл. 63, ал. 1
от НМЕ, приемайки за основа
определения такъв от 40 % за основното заболяване Артериална
хипертония III стадий, с прояви на симптоми на органно
увреждане на сърце – ангина пекторис, миокарден инфаркт, СН,
намиращо се във пряка връзка с инвалидността на лицето. Направено е позоваване
на точка 2.1 от Раздел I
„Органични сърдечни увреди“, касаещо прояви на
сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА – лицата са с умерено ограничен
капацитет, при обичайни физически усилия се появяват умора, задух, стенокардия,
патологична работна проба при 75 W/3 мин, с диастолна
дисфункция. В случаят се касае за втора отправна
точка на заболяване на жалбоподателя, за което е определена също 40%
трайно намалена работоспособност.
Към
настоящият момент с Решение №1632 от 31.01.2020г., постановено по адм. дело № 10422/2018г. на ВАС- VIII отд
е отменена т. III от Методиката към чл. 63, ал. 3 от НМЕ
/в сила от 8.09.2020г./, която е въвеждала
задължение, когато са налице няколко увреждания,
независимо дали са за заболявания от общ характер, или за заболявания с
причинна връзка, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност/вид и степен на увреждане е посочен отделен
процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на
увреждане се определя, като се взема най-високият процент по съответната
отправна точка на най-тежкото увреждане. Останалите проценти за съпътстващите
увреждания не се вземат предвид при оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение. Следва да се
посочи, че съгласно чл. 195, ал.
1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение, т. е. отмяната има действие занапред, а
не обратно действие. В този смисъл са мотивите към Тълкувателно решение № 2 от
27.06.2016 г. на ВАС по т. д. № 2/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия, според които за
периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло
в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни
правни последици. Последващо съдебно решение, с което
подзаконовия нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Независимо от
това, от събраните по делото доказателства, в т. ч. заключението по назначената
съдебно – медицинска експертиза безспорно се установява, че видът и степента на
увреждане на жалбоподателя са определени в противоречие с неговото обективно
здравословно състояние, като не са отчетени всички съществуващи негови
заболявания, а единствено тези, свързани с наличието на артериалната хипертония
III стадий и прояви на сърдечна недостатъчност от II ФК по НИХА.
Останалите увреждания, свързани с проводни нарушения, с леки хемодинамични
нарушения от II ФК и камерни екстрасистоли ІІ-III
клас по Лаун, не са взети в предвид, а за тях по
Методиката е предвиден отделен процент ТНР. За наличните сърдечно- съдови заболявания действително
не е налице подобряване на здравния статус на жалбоподателя, а според вещото
лице, подобрение и възстановяване няма да има и занапред, но съдът намира, че
намаленият процент трайна неработоспособност на жалбоподателя в ЕР от 2018 г. в
сравнение с предходно решение на ТЕЛК от 05.09.2014г., в което също за водещо е
определено артериалната хипертония, се дължи не на някаква промяна в
здравословното състояние, а на промяна в действащото законодателство.
Независимо от това, съдът намира, че описаната в експертното решение степен на
увреждане не отговаря на реалното здравословно състояние на жалбоподателя.
Видно от заключението на вещото лице – кардиолог, базирано на извършен анализ
на представените медицински документи, е констатирано, че И.Г. страда от високостепенна артериалната хипертония с оформяне на
хипертонично сърце, двуклонова коронарна болест и пролапс на платно на митралната
клапа, което води до пристъпно предсъдно мъждене.
Последното отчетеното в заключението сърдечно - съдово заболяване е
съществувало към датата на произнасяне на НЕЛК и ТЕЛК, но то не е въобще обсъдено
от тях, което доказва, че здравословното състояние на жалбоподателя не
съответства на експертната оценка на работоспособността на освидетелстваното
лице. Уврежданията на жалбоподателя са по - тежки, от тези които са описани в
експертното решение, което обуславя извод за материалната незаконосъобразност
на обжалвания административен акт.
За пълнота
на изложеното следва да се отбележи, че от представените по делото амбулаторни
листи и заключението по СМЕ не се установява жалбоподателят да има други
заболявания, които да са настъпили след постановяване на експертното решение на
ТЕЛК и да бъдат основание за преосвидетелстване на лицето. При настъпило
влошаване на здравословното състояние, жалбоподателят може да поиска
преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза на
работоспособността, при извършването на което биха били взети предвид и настъпилите
след произнасянето на НЕЛК факти, свързани с развитието на получените
увреждания. Предвид гореизложеното, Експертно решение № 1290 от заседание № 075/11.10.2019г.
на специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно- съдови заболявания на
НЕЛК следва да бъде отменено, като на основание чл. 173, ал.
2 от АПК преписката да се върне на НЕЛК за ново произнасяне при
съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като
въз основа на съдържащата се в медицинското експертно досие документация и след
съобразяване на чл. 62 от НМЕ,
да се направи нова експертна оценка на работоспособността на жалбоподателя И.Д.Г.
за определяне на процента на трайно намалената работоспособност на
освидетелстваното лице, като съобразно наличните множествени увреждания,
посочени като отправни точки в приложение №
1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ процентът на ТНР за него следва да се
определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в отделни проценти
съгласно приложение №
2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
При този
изход на делото и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски е основателно. Ето защо НЕЛК следва да бъде осъдена да заплати
на И.Д.Г. направените разноски по представен списък в общ размер 800 лева,
представляващи 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лева за
възнаграждение на вещо лице за съдебно-медицинска експертиза.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалбата на И.Д.Г. ЕГН**********, Експертно решение №1290 от заседание №
075/11.10.2019г. на специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-
съдови заболявания на НЕЛК, с което е потвърдено Експертно решение № ЕР №3554
от заседание №151/17.09.2018г. на втори състав на ТЕЛК към „УМБАЛ ПЛовдив“ АД-гр.Пловдив.
ВРЪЩА
преписката на
Националната експертна лекарска комисия – град София, за ново произнасяне
относно оценката на работоспособността на И.Д.Г. ЕГН********** съобразно
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска
комисия – град София да заплати на И.Д.Г. ЕГН**********, сумата от 800.00 /осемстотин/
лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: