Р Е Ш Е Н И Е
№………........./23.11.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12984 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени
от „Ф.К.“ ЕООД (с предишно
наименование „Е-2006“ ЕООД),
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, Административна сграда на
Екарисаж-Варна № 1, представлявано от П.К.- управител, срещу „В.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.Т.– управител, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и
чл. 309а, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 8114,55 лв.,
представляваща незаплатена продажна цена на доставени стоки (свинско месо) по
договор за покупко-продажба, за която са издадени следните фактури: фактура №
2109/21.08.2018 г. на стойност 2487,45 лв., фактура № 2114/28.08.2018 г. на
стойност 2069,51 лв., фактура № 2118/04.09.2018 г. на стойност 2004,92 лв.,
фактура № 2127/18.09.2018 г. на стойност 957,56 лв. и фактура № 2136/26.09.2018
г. на стойност 595,11 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1701,36 лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 04.09.2018 г. до 09.10.2020 г.
По твърдения в
исковата молба, между страните съществували трайни търговски отношения за
доставка на стоки – продукти от свинско месо (свинска трупна половина, свински субпродукти, свински уши и крака). Във връзка със закупени
от ответника и доставени от ищеца такива стоки били издадени фактури на обща
стойност 8114,55 лв., съдържащи подробно описание на вида и количествата на
стоките, както следва: фактура № 2109/21.08.2018 г. на стойност 2487,45 лв.,
фактура № 2114/28.08.2018 г. на стойност 2069,51 лв., фактура № 2118/04.09.2018
г. на стойност 2004,92 лв., фактура № 2127/18.09.2018 г. на стойност 957,56 лв.
и фактура № 2136/26.09.2018 г. на стойност 595,11 лв. Фактурите били двустранно
подписани, респ. обективирали приемо-предавателни
протоколи за извършените доставки и приемането им от ответното дружество без
забележки. Срокът за погасяване на задълженията по фактурите бил 14-дневен,
считано от получаването им, като същият бил изтекъл, но плащане не било
извършено. Предвид забавата на ответника, същият дължал и законна лихва в общ
размер на 1701,36 лв., начислена от падежа на всяка фактура до 09.10.2020 г.
По изложените съображения по същество ищецът моли за
уважаване на предявените искове и претендира разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв.
Г.В., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че
страните били в трайни търговски отношения до средата на 2018 г., след което
същите били прекратени. Оспорва фактурираните стоки да са доставяни от ищеца и
приемани от него. Оспорва доказателствената стойност на процесните фактури
относно тези обстоятелства. Твърди също, че фактурите не са подписани от него.
Счита, че не дължи търсената главница, нито акцесорното
вземане за лихва. Отделно оспорва дължимостта на лихвата с аргумент, че срокът
за плащане по чл. 303а, ал. 3 ТЗ не е започнал да тече, тъй като фактурите не
са приети.
По същество моли за отхвърляне на предявените
искове, евентуално – за присъждане на законна лихва в редуциран размер, и
претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът
не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ за незаплатена продажна цена на доставени
продукти от свинско месо, обективирани в издадени от ищеца фактури, както и
законна лихва за забава върху просрочената
главница.
Същите са допустими,
доколкото са налице нормативно установените положителни процесуални
предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск и
липсват на процесуални пречки за това.
Основателността на
главния иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по процесния договор за търговска
продажба; 2.) точното изпълнение на задължението на продавача (ищец) да достави
(предаде) уговорените стоки-предмет на договора; 3.) получаването им от
купувача (ответник); 4.) настъпване на изискуемостта на задължението на
ответника за заплащане на продажната им цена, както и 4.) неговото
неизпълнение. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявеното вземане. В негова тежест е да установи също и размера на
претенцията. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, респ. факти, обуславящи недължимост на продажната цена.
За установяване
облигационната връзка между страните по делото са приложени пет броя двустранно
подписани фактури, издадени от ищцовото дружество „Е-2006“ ЕООД (с актуално фирмено наименование „Ф.К.“
ЕООД) с получател
ответника „В-СТМ“ ЕООД и предмет доставка на продукти от свинско месо - свинска
трупна половина, свински субпродукти, свински крака и
свински уши, индивидуализирани по количество, единична и обща цена във всяка
отделна фактура, платима по посочена банкова сметка ***, както следва: фактура
№ 2109/21.08.2018 г. на стойност 2487,45 лв. (л. 9), фактура № 2114/28.08.2018
г. на стойност 2069,51 лв. (л. 10), фактура № 2118/04.09.2018 г. на стойност
2004,92 лв. (л. 11), фактура № 2127/18.09.2018 г. на стойност 957,56 лв. (л.
12) и фактура № 2136/26.09.2018 г. на стойност 595,11 лв. (л. 13). Предвид
съдържанието на фактурите, включващо дата на издаване, наименование на
страните, точно описание на стоката, нейната цена и начин на плащане, и с оглед
двустранното им подписване, вкл. и от представител на ответното дружество, като
техен получател, съдът приема за доказано възникването на облигационно
правоотношение между страните по процесния договор за търговска продажба, по
който ищецът е продавач, а ответникът – купувач.
Този извод се потвърждава и от приетото и неоспорено от страните заключение
на съдебно-счетоводната експертиза (л. 72 и сл.), кредитирано напълно от
настоящия съдебен състав като компетентно изготвено, правилно и обосновано,
според което ответникът е включил фактурите в дневника за покупки за съответния
период и е ползвал данъчен кредит по всяка от тях. Така установеното отразяване
на фактурите в счетоводството на ответника представлява признание на
задължението за заплащане на фактурираната продажна цена, респ. доказателство
за съществуването на това задължение и на правопораждащия го юридически факт –
процесния продажбен договор (така - решение № 121/21.07.2016 г. по т.д.
№1622/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. №593/2009 г.
на ВКС, ІІ т.о. и др.).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника срещу
доказателствената стойност на фактурите, обосновано с твърдения, че те не са
подписани от него, предвид разпоредбата на чл. 301 ТЗ, предвиждаща презумпция
за потвърждение на извършените от името на търговец действия без представителна
власт, ако той не се противопостави веднага след узнаването. Доколкото е
доказано отразяването на фактурите в счетоводството на ответното търговско дружество,
то несъмнено е узнало за получаването на фактурираните стоки и не се е противопоставило
на това, респ. правните последици на тези действия са настъпили в неговия
патримониум, дори подписите за получател на фактурите да са положени от лица,
които не са били упълномощени да получат стоките (в този смисъл - решение №
30/08.04.2011г. по т.д. № 416/2010 г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009
г. по т.д. №546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.).
Следователно по делото е доказано както сключването на процесния продажбен
договор, така и точното изпълнение на задълженията на ищеца, като продавач по
сделката, да предаде стоките на купувача.
На основание чл. 327, ал. 1 ТЗ при
предаване на стоката е станало изискуемо и насрещното парично задължение на
ответника да плати цената на получените стоки, отразена в издадените фактури. Във връзка с неговото изпълнение ответната страна, която носи доказателствената
тежест за установяване на този положителния факт, не е ангажирала никакви
доказателства. Отделно от това, неизпълнението му се доказва от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, според което фактурите са осчетоводени при
ищцовото дружество и няма отразено плащане по тях, като счетоводството е водено редовно
– арг. от чл. 182 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ. Пак от заключението се доказва, че
неизплатените задължения по фактурите възлизат в общ размер на претендираната
сума от 8114,55 лв.
Така в процеса са доказани всички
елементи от правопораждащия съдебно предявеното главно вземане фактически
състав, поради което искът по чл. 327, ал. 1 ТЗ е доказан по основание и размер
и следва да бъде изцяло уважен, като се присъди в полза на ищеца сумата в размер
на 8114,55 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Според чл. 309а, ал. 1 ТЗ когато
кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако
не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на
вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана.
В случая във фактурите не е посочен определен срок за плащане по тях,
поради което и на основание чл. 327, ал. 3 във вр.
чл. 303, ал. 3, изр. първо ТЗ приложение намира общият 14-дневен срок за
изпълнение от получаване на фактурата. След изтичане на този срок длъжникът
изпада в забава, респ. дължи и законна лихва върху просрочената главница - арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Всяка от процесните фактури е получена в деня на издаването й (когато е
подписана от получателя), съответно срокът за плащане на фактурираната сума е
изтекъл и ответникът е изпаднал в забава, както следва: за сумата от 2487,45
лв. по фактура № 2109/21.08.2018 г. - на 04.09.2018 г.; за сумата от 2069,51
лв. по фактура № 2114/28.08.2018 г. - на 11.09.2018 г.; за сумата от 2004,92
лв. по фактура № 2118/04.09.2018 г. - на 18.09.2018 г.; за сумата от 957,56 лв.
по фактура № 2127/18.09.2018 г. - на 02.10.2018 г. и за сумата от 595,11 лв. по
фактура № 2136/26.09.2018 г. – на 10.10.2018 г.
За периода от началото на просрочието (04.09.2018
г.) до заявения краен момент на начисляване на лихвата (09.10.2020 г.) общо дължимата
законна лихва върху неизплатените парични задължения по всяка фактура,
изчислена посредством програмен продукт „Апис
финанси“, възлиза на сумата от 1701,38 лв. Същата надвишава размера на акцесорната
претенция, поради което и този иск по чл. 309а, ал. 1 ТЗ е основателен и следва
да бъде изцяло уважен, като се присъди в полза на ищеца търсената лихва за
забава от 1701,36 лв. за периода от 04.09.2018 г. до 09.10.2020 г.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, направеното за това искане и
представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски в общ
размер на 1422,63 лв., от които 392,63 лв. за дължимата държавна такса, 200
лв. за депозит за вещо лице и 830 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени по делото – платежно
нареждане от 13.10.2020 г. (л. 90). Разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело (200 лв. според представения списък),
образувано във връзка с налагането на допуснатото обезпечение на предявените
искове, не представляват разноски по обезпечителния процес, подлежащи на присъждане
по реда на чл. 78 ГПК.
Съобразно изхода
на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от М.Т.– управител, да заплати на „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, Административна сграда на Екарисаж-Варна № 1, представлявано от
П.К.- управител, следните суми: сумата
от 8114,55 лв. (осем хиляди сто и четиринадесет лева и петдесет и пет
стотинки), представляваща незаплатена продажна цена на доставени стоки (свинско
месо) по договор за покупко-продажба, за която сума са издадени следните
фактури: фактура № 2109/21.08.2018 г. на стойност 2487,45 лв., фактура №
2114/28.08.2018 г. на стойност 2069,51 лв., фактура № 2118/04.09.2018 г. на
стойност 2004,92 лв., фактура № 2127/18.09.2018 г. на стойност 957,56 лв. и
фактура № 2136/26.09.2018 г. на стойност 595,11 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 14.10.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1701,36
лв. (хиляда седемстотин и един лева и тридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 04.09.2018 г. до 09.10.2020 г., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „В.С.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от М.Т.– управител, да заплати на „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, Административна сграда на Екарисаж-Варна № 1, представлявано от
П.К.- управител, сумата от 1422,63
лв. (хиляда четиристотин двадесет и два лева и шестдесет и три стотинки) за
сторените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца „Ф.К.“ ЕООД (с предишно наименование „Е-2006“
ЕООД) може да бъдат заплатени по посочения в исковата молба начин – в брой в
офиса на дружеството или по негова банкова сметка ***: ***, открита в „Банка
ДСК“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: