Решение по дело №6659/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 14.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на осми май през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

 мл.съдия:  Павел Панов

 

при секретаря Антоанета Луканова…..……………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.д. № 6 659........ по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от В.К.Г., с която обжалва решение № 343 081 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 51 861/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 32 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Инвокира доводи, че съдът неправилно е приел, че е налице прекъсване на давността, предвид поисканото изпълнително действие. В тази връзка твърди, че съдът не се е съобразил със задължителните указания дадени с ТР №2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/13 г., съгласно които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но изричната разпоредба на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие на принудително изпълнение. Твърди, че доколкото по делото е установено, че по направеното искане не са извършвани изпълнителни действия, то следва да се приеме, че давността не е прекъсната. Ето защо моли съда да отмени атакуваното решение, като неправилно и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявеният иск, като претендира и разноски за двете инстанции.

                        Ответникът „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен оспорва въззивната жалба. Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, а наведените във въззивната жалба основания са неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което да го потвърди, като претендира и разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

                        Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 343 081 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 51 861/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 32 състав, съдът е отхвърлил предявените от В.К.Г. срещу „Т.С.” ЕАД, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.439 ГПК, вр. чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД за признаване за установено, че не дължи суми по изпълнителен лист от 12.12.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 22 495/2012 г. на СРС, 81 състав, а именно: 1 506.72лв. - главница за потребена топлинна енергия за периода м.5.2010 г,- м.4.2012 г., ведно със законната лихва от 01.11.2012 г. до плащането; 149.43лв. - обезщетение за забава за периода от 01.07.2010 г.-16.10.2012 г.; 133.12лв.лв. - разноски, въз основа на който е образувано изп.д. №574/2013 г. на ЧСИ У.Д. и е осъдил В.К.Г. да плати на „Т.С.” ЕАД сумата 100лв. разноски в настоящото производство.

            Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 12.12.2012 г. Софийски районен съд, 81 състав, е издал изпълнителен лист от по ч.гр.д. № 22 495/2012 г., за сумите: 1 506.72лв. - главница за потребена топлинна енергия за периода м.5.2010 г. - м.4.2012 г., ведно със законната лихва от 01.11.2012 г. до плащането; 149.43лв. - обезщетение за забава за периода от 01.7.2010 г. - 16.10.2012 г. и 133.12 лв. – разноски. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 574/2013 г. по описа на ЧСИ У.Д..

                        Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 16.05.2013 г. са изготвени и съответно изпратени 6 броя запорни съобщения, както и такова до работодателя.

                        Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 18.03.2015 г. взискателят поискал извършване на опис на движими вещи на длъжника.

           От правна страна:

                        При така установената фактическа обстановка съдът направи, следните правни изводи:

                        Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване установителни искове, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

            С атакуваното решение № 343 081 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 51 861/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 32 състав, съдът е отхвърлил предявените от В.К.Г. срещу „Т.С.” ЕАД, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.439 ГПК, вр. чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД за признаване за установено, че не дължи суми по изпълнителен лист от 12.12.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 22 495/2012 г. на СРС, 81 състав, а именно: 1 506.72лв. - главница за потребена топлинна енергия за периода м.5.2010 г,- м.4.2012 г., ведно със законната лихва от 01.11.2012 г. до плащането; 149.43лв. - обезщетение за забава за периода от 01.07.2010 г.-16.10.2012 г.; 133.12лв.лв. - разноски, въз основа на който е образувано изп.д. №574/2013 г. на ЧСИ У.Д. и е осъдил В.К.Г. да плати на „Т.С.” ЕАД сумата 100лв. разноски в настоящото производство.

                        По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

                        По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът, в настоящия си състав намира, че същата е процесуално допустима. Подадена е от оправомощени лица и в установените от закона срокове.

                        В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваното решение, свързани с неправилно приложение на закона и задължителната съдебна практика. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за частично основателни, по следните съображения:

           Със задължителните указания за съдилищата, по приложението на закона, дадени с ТР №2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/13 г. е прието, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

           С оглед установените по делото факти, за които не се спори между страните, настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на липсата на предпоставките за перемиране на изпълнителното производство са законосъобразни. Задължителната практика приема, че изпълнителното производство се прекратява по силата на закона с непоискването от страна на взискателя на извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок. Така предвидения срок е санкция за недобросъвестността и незаинтересоваността на самия взискател. В конкретния случай, видно от доказателствата и твърденията на страните не е налице такава незаинтересованост от страна на взискателя, тъй като същият преди изтичането на предвидения срок е поискал извършването на изпълнителни действия, които прекъсват давността. С оглед на това следва да се приеме, че от 18.03.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност.

           Основателни са обаче наведените твърдения, че изводите на съда по отношение на второто прекъсване на давността, с подаването на отговор на исковата молба е отново прекъсната. С т. 10 от същото ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 3/18.11.1980 г. изрично е обявено за изгубило сила след 1991 г., като е прието и е разяснено в мотивите, че в изпълнителния процес (за разлика от исковия) давността не спира, а само се прекъсва и нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето всяко едно валидно изпълнително действие по събиране на вземането. По делото липсват доказателства за предприемането на нови изпълнителни действия, които да прекъснат течението на давността. В тежест на ответника е да ангажира такива и предвид липсата им, следва да се приеме, че към момента на приключване на делото пред настоящата инстанция давността е изтекла. Липсват и доказателства за спиране на изпълнителното производство. Тези изводи се подкрепят и от установеното, че отрицателния установителен иск за съществуването на вземане, не следва да се приема, като такъв, покриващ предпоставките на чл.116 от ЗЗД.

            По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

            С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че въззиваемата страна дължи разноски за настоящата  инстанция, поради което следва да бъде осъден да заплати сумата от 400 лв.

                       Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОТМЕНЯ решение № 343 081 от 20.02.2018 г., постановено по гр.д. № 51 861/17 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 32 състав, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО предявените от В.К.Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, срещу „Т.С.” ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД, че същият не дължи не дължи суми по изпълнителен лист от 12.12.2012г., издаден по ч.гр.д. № 22495/2012г. на СРС, 81 състав, а именно: 1  506,72лв. - главница за потребена топлинна енергия за периода м.5.2010 г,- м.4.2012 г., ведно със законната лихва от 1.11.2012 г. до плащането; 149,43лв. - обезщетение за забава за периода от 1.7.2010г.-16.10.2012г.; 133,12лв.лв. - разноски, въз основа на който е образувано изп.д. №574/2013г. на ЧСИ У.Д..

           ОСЪЖДА  „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** да заплати на В.К.Г., ЕГН: ********** сумата от 400 (четиристотин) лв., представляваща разноски за един адвокат, пред настоящата инстанция.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание на чл.280, ал.2 от ГПК.

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

                                                                                                                      2.