№ 232
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100510377 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20121671 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 52824/2019 г. по описа на СРС,
145 състав e прекратено като недопустимо производството в частта относно предявените
искове от Т.С. ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
*******, срещу Т. П. Д., ЕГН ********** , с постоянен адрес в адрес гр. София, ул. *******
с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 З. вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Т.
П. Д. да заплати на Т.С. ЕАД сумата от 111.05 лв. – главница, представляваща стойността
на доставена и незаплатена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. №
31586, през периода от м.05.2015 г. до м.08.2015 г. вкл., както и за сумата от 31.01 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2016 г. до 04.09.2017 г. вкл. върху
главницата за топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.08.2015 г. вкл. С решението е
осъдена Т. П. Д., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Т.С. ЕАД следните суми: сумата от 1579.61 лв. – главница,
представляваща стойността на доставена и незаплатена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.07.2016 г. до м.04.2018 г. вкл. за топлоснабден имот с аб. № 31586, сумата от
3.45 лв. – главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.11.2017 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху двете главници от
датата на подаване на исковата молба – 13.09.2019 г., до окончателното изплащане, както и
сумата от 208.13 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2017 г. до 14.06.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК –
сумата от 643.31 лв. – разноски по делото по съразмерност, като е отхвърлен иска за
стойност на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер до сумата в
размер от 2901.05 лв. и за периода от м.09.2015 г. до м.06.2016 г. вкл. иска за услуга дялово
разпределение за периода от м.07.2017 г. до м.10.2017 г. вкл., както и иска за обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер до сумата в
размер от 484.23 лв. и за периода от 05.09.2017 г. до 14.09.2017 г. вкл., както и е отхвърлен
изцяло иска за сумата размер на 0.43 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 30.08.2017 г. – 14.06.2019 г. Решението е
1
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ ЕООД.
Срещу решението, в частта, с която исковете са уважени е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Т. П. Д. чрез
особения представител адв. Д.П.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че между страните съществува валидна облигационна
връзка. Оспорва влизането в сила на общите условия. Експертизите са работили по
документи, които не са приети по делото, не било ясно защо на въззивницата е начислена
служебно максимална топлинна енергия. По делото не бил доказан писмен договор между
страните. Ответницата не била получавала фактури за претендираните суми. По делото не
било доказано наличие на писмен договор между Т. С. ЕООД и ЕС. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете - отхвърлени.
Ответникът по жалбата Т.С. ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозирал
отговор на въззивната жалба. Третото лице-помагач "Т. С." ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд,
поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с въведените
доводи във въззивната жалбата, настоящият състав намира за необходимо да допълни
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени
битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за
домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ,
бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Установено е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответниците и
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия – протокол за делба от
11.02.1975г., съгласно който на Е.Б.Х. е възложен в изключителен дял . апартамент № 5 в
сграда, находяща се на адрес : гр. София, ул. ******* удостоверение за наследници от СО,
район Слатина, съгласно което същият е починал на 14.05.1983 г. и е оставил като свои
наследници – дъщеря си Е.Е.Х. и съпругата на сина му, починал на 23.01.2000 г. Т. П. Д.;
молба с вх. № Г – 25981 от 17.11.2017 г. по описа на Т.С. ЕАД от Е.Е.Х., с която същата
признава, че дължи ½ от сумите към Т.С. ЕАД за този абонатен номер, но заявява, че освен
2
нея, наследник на Е.Б. е и съпругата на нейния починал брат, поради което тя също дължи ½
идеална част от дължимите суми, което следва да бъде ценено като извънсъдебно
признание относно притежаваните от тях идеални части от апартаменти, като по делото не
са събрани данни да е налице промяна в собствеността на топлоснабдения имот. Ето защо
правилен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на облигационно отношение
между страните по отношение на ½ идеална част от топлоснабдения имот.
При специалната уредба на Закона за енергетиката не е необходимо подписване на
писмен договор с ответника. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда
на чл. 150 ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003 г. /
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни Общи условия. По арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най- малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ. По делото са представени действащите в процесния период общи условия,
ведно с доказателство за публикуването им по реда на чл. 150 ЗЕ. Налице е специален закон,
който изключва приложимостта на чл. 16 ЗЗД по отношение на необходимостта от изрично
приемане на договорни клаузи и ОУ. С оглед гореизложеното, неоснователно е въведеното
възражение на въззивника, че общите условия на ищцовото дружество не били влезли в
сила.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото – индивидуални
справки за разход на топлинна енергия, главен отчет и протокол за неосигурен достъп, както
и от заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното
производство при преценката им по реда на чл. 202 ГПК следва да бъдат кредитирани, че
през исковия период в процесния имот има 5 броя отоплителни тела без индивидуални
разпределители на разходите за отопление и без узаконени водомери, ето защо в
съответствие с чл. 70 от Наредба №16-334 са начислявани служебно стойности за топлинна
енергия по максимален специфичен разход на сградата, като изчисленията на вещото лице
съвпадат с изчисленията на фирмата за дялово разпределение. За битово горещо
водоснабдяване, вещото лице е констатирало, че е начислявана за два броя потребители, но
според приложения по делото главен отчет е посочен един брой, ето защо настоящият
състав кредитира варианта на експертизата с изчисление на сумите за БГВ с намаление от 50
%. Според заключението на СТЕ, сумата за изразходвана топлинна енергия, изчислена по
изравнителните сметки, изготвени от ФДР за процесния период е в общ размер на 3208,91
лева, а при отчитане на плащания от 22,52 лева и 27,17 лева, установени със заключението
на ССчЕ за процесния период, т.е. за процесната ½ част от дължимите суми за топлинна
енергия сумата е в размер на 1579,61 лв. Следователно по делото е доказана по несъмнен
начин потребената от ответника топлоенергия в горепосочения размер. Ирелевантни са
доводите във въззивната жалба за непредоставяне и на фактури за дължимостта на сумите.
След като е установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи заплащането без
значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки. Насрещното
задължението за заплащане на топлинна енергия произтича от доставката до
топлоснабдения имот, а не от фактурирането ѝ.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото, като вещото лице е дало заключение относно реално потребената
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от
глава Х на ЗЕ. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че дължимата сума трябва да
бъде определена съобразно СТЕ, доколкото, съгл. чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за
заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената
топлинна енергия. Същата е допусната в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК,
поради необходимост от специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и
относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени
3
технически показатели, като същата не е изготвена само по документи, едностранно
издадени от ищеца, а въз основа на документите за отчет, данни за проверка на изчислената
ТЕ, справка от показанията на общия топломер, акт за разпределение на кубатурата. Ето
защо правилно е кредитирана от първоинстанционния съд.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г., Т.С. ЕАД начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задълженията по общата фактура. Ето защо правилно е
прието, че такава се дължи в периода от 15.09.2017 г. до 14.06.2019 г. в размер на 208,13
лева / чл. 162 ГПК/ на основание събраните по делото доказателства и приетите експертизи.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Следователно от значение е
наличие на писмен договор, какъвто е приложен по делото и обстоятелството, че услугата за
дялово разпределение продължава да се осъществява от „Т. С.“ ЕООД и в процесния
период, което се установява от СТЕ. Според заключението на ССчЕ, непогасеният размер от
ответницата за дялово разпределение в процесния период е 6,90 лева в общ размер, а за ½
част - 3,45 лева, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
Въз основа на гореизложените мотиви първоинстанционното решение в обжалваната
част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
По делото въззивникът е представляван от особен представител на разноски на
ищеца. Съгласно разпореждане от 30.09.2021г. по делото е определен депозит за особен
представител в размер на 240 лева, който е внесен от въззиваемата страна, поради което и на
осн. чл.78, ал. 3 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД
посочената сума. Дължимата държавна такса по жалбата следва да се присъди от съда с
решението по спора и да се възложи на съответната страна съобразно изхода на спора /т. 7
от ТР № 6/ 2012 г. от 06.11.2013 г., ОСГТК/, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
Т. Д. следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС сумата от 36 лв. на осн. чл. 18, ал. 1
вр. чл.1 ТДТССГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20121671 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 52824/2019 г. по
описа на СРС, 145 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Т. П. Д., ЕГН ********** , с постоянен адрес в
адрес гр. София, ул. ******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 240 лева
(двеста и четиридесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатен
депозит за особен представител за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Т. П. Д., ЕГН ********** , с постоянен адрес в адрес гр. София, ул.
******* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 36 лева, представляваща
държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца: „Т. С.“ ЕООД.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5