РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Карлово, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100480 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът – „К.И.” АД гр. С. твърди, че „К.И.” АД (с пр. данни „К.И.”
ООД, ЕИК *****, преобразувано чрез промяна на правната форма) е
търговско дружество, вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.
3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции с peг. № BGR00428 със Заповед
№ БНБ - 23940/21.02.2020г. на подуправителя на Българска народна банка
(БНБ) (пр. данни Заповед № РД22-2133/03.10.2012г. - peг. № BGR00288).
Основната му дейност е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя
се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се
реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и
платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ) с предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния
1
подпис (ЗЕДЕП).
ХР. М. Ч. кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез
сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е предоставил личните
си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване,
одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички
изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на
подадената заявка и предоставените от ХР. М. Ч.данни, служител на
ищцовото дружество се е свързал с него на посочения телефон, като
ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената
информация и желанието си да получи от тях при условията на дружеството,
кредит в размер на 800.00лв. След обработване на данните и одобрение на
кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от
него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Същият потвърдил, с избиране на изпратения му от „К.И.” АД
линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски
кредит„Екстра”№ *****/22.08.2019г.и желаната сума му е била преведена
чрез системата е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис на
„И.” АД, срещу представена от ХР. М. Ч.лична карта.
С исковата молба представя копие от заявката, изпратена до
дружеството от ХР. М. Ч., справка - извлечение за извършен превод, както и
договор, сключен между страните. Съобразно съдебната практика
електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с
възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3,
ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма
словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2
ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1
ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника в
тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с
ХР. М. Ч., който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването.
Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит
автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би
следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан
2
документ не само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис (чл.13, ал.3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните
да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен
подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се
свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай
представя договора сключен между страните в писмен вид, като
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна
на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия,
потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и
телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено
словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ.
Преписът имал значението на носител, обективиращ частни, подписани от
страните, документи. Съгласно чл. 180 от ГПК, те се ползвали с формална
доказателствена сила за авторството им. В тази връзка е и постановеното
съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС на РБ, IV-то ГО по гр.д.№ 868/
2012 г.
Съгласно формата за кандидатстване ХР. М. Ч. имал възможност да
избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на
задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което
кредитодателят имал сключен договор. С оглед формата за кандидатстване
избрал опция да му бъде осигурен Г. за ползване на кредита от „К.И.” АД, с
което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължил
към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Г.” за
предоставената услуга.
„К.И.”АД имал сключен Договор за предоставяне на гаранция по
3
потребителски кредити 25.10.2014г. с „Б.К.” ООД, peг. номер
155538/23.10.2014г., съгласно който „Б.К.” ООД в качеството на
ДРУЖЕСТВО Г. се задължавал да Г.ира вземанията на кредитодателя по
отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени Договори за
потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако
тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на
заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1,
ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити, кредитодателят се задължавал да събира от името и за сметка на
дружеството Г. сумата, представляваща таксата „Г.” от кредитополучателя. В
чл.1, ал.3 било предвидено, че дружеството Г. се задължава да изплати
сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на
потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е
положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се
суми включително по съдебен ред в срок от 2 (две) години от датата на
предсрочната им изискуемост.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит, на
длъжника била предоставена преддоговорна информация, като същият се е
запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е
потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.
Съгласно условията на сключения Договор, „К.И.”, поело задължение да
предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски
кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения
кредит с договорна лихва и такса „Г.”, като общият размер на задължението -
1643.36 лв. било платимо ведно с главницата на единадесет равни месечни
вноски със следните падежи: 22.09.2019г., 22.10.2019г., 22.11.2019г.,
22.12.2019г., 22.01.2020г., 22.02.2020г., 22.03.2020г. 22.04.2020г., 22.05.2020г.,
22.06.2020г., 22.07.2020г. Към дата - 14.10.2020г., кредитополучателят не е
погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили
съответно на 22.09.2019г., 22.10.2019г., 22.11.2019г., 22.12.2019 г.,
22.01.2020г., 22.02.2020г., 22.03.2020г., 22.04.2020г., 22.05.2020г.,
22.06.2020г., 22.07.2020г.
Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с
4
длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения
от заявката електронен адрес, изпращани били смс-и и били осъществени
телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните
дати, но ХР. М. Ч. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае
да направи такова на дължимата към дружеството сума. Съгласно чл. 86 ЗЗД
ХР. М. Ч.дължи на „К.И.” АД обезщетение за забава в размер на законната
лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението
възлиза на 77.70лв. Ищецът потърсил начин да защити интересите си, като на
19.10.2020г. подал на основание чл.410 от ГПК заявление за издаване на
Заповед за изпълнение. PC Карлово е образувал ч.гр.дело № 1325/2020г. и по
същото дело е издал заповед за изпълнение, която е връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Общата стойност на непогасения паричен
дълг на длъжника ХР. М. Ч. към датата на депозиране на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение били в размер на: 1721.06 /лева, от които -
800.00 лв. - главница на основание сключен Договор за потребителски кредит
„Екстра” № *****/22.08.2019г., 264.00 лв. - договорна лихва за периода
22.09.2019г. - 22.07.2020 г., 579.36 лв. - договорна такса „Г.” за периода
22.09.2019г. - 22.07.2020г. и 77.70 лв. - законна лихва за забава за периода
23.09.2019г- 14.10.2020г. Към задължението били направени допълнителни
разноски за образуване на Заповедното производство по чл. 410 от ГПК в
размер на 334.42 лв., както и разноски за образуване на настоящото
производство в размер на 384.42 лв. и допълнително предстоящите разноски
по настоящото производство.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца - сумата от 800.00 лв., представляваща главница на
основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №
*****/22.08.2019г.; сумата от 264.00 лв., представляваща договорна лихва за
периода 22.09.2019г. - 22.07.2020г.; сумата от 579.36 лв., представляваща
договорна такса „Г.” за периода 22.09.2019г. - 22.07.2020 г. и сумата от 77.70
лв., представляваща законна лихва за забава за периода 23.09.2019г. -
14.10.2020г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата.
5
Моли съда, да осъди ответника да заплати на ищеца разноски за
образуване на заповедното производство по чл. 410 от ГПК в размер на 334.42
лв., както и разноски за образуване на настоящото производство,
включително и такива за адвокатско възнаграждение, както и допълнителни
предстоящи разноски, за чиито конкретен размер и основание в хода на
съдебното производство ще бъде представен списък на разноските по чл. 80
от ГПК.
Банкова сметка, по която ответникът може да плати присъдените суми е
в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, IBAN: **********, BIC: UNCRBGSF.
Ответникът - ХР. М. Ч., редовно призован за съдебното заседание, не се
представлява и не взема становище по исковете, както и не депозира писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК, въпреки дадената му възможност за това.
В открито съдебно заседание, проведено на 06.10.2021г., ищецът е
заявил желанието си за постановяването на неприсъствено решение, на
основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, визирани в чл.
239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил редовно призован за съдебно
заседание, не се явил и не е бил представляван. На ответника редовно му е
връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но такъв
не е постъпил. Указани са му последиците на чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК,
както и на чл. 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, с оглед представените доказателства с исковата молба намира,
че искът е вероятно основателен, поради което и срещу ответникът ще следва
да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск,
без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл. 239, ал.2 от ГПК.
На основание член 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноските по делото, представляващи заплатена държавна
такса в размер на 165.58 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на
6
350.00 лева или общо в размер на 515.58 лева.
Доколкото искането е свързано с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1325/2020г. по описа на КрлРС, включително и разноските за него, с
оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в
заповедното производство в размер на 334.42 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ХР. М. Ч. от с. К., ул.
„****“ № 7 с ЕГН ********** по предявения иск „К.И.” АД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 85, ет. М.,
представлявано от М.Г.А. – Изпълнителен директор, че ХР. М. Ч. от с. К., ул.
„****“ № 7 с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „К.И.” АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 85, ет. М.,
представлявано от М.Г.А. – Изпълнителен директор следните суми: 800.00
лв., представляваща главница, дължима на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра” № *****/22.08.2019г.; сумата от 264.00 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 22.09.2019г. - 22.07.2020г.;
сумата от 579.36 лв., представляваща договорна такса „Г.” за периода
22.09.2019г. - 22.07.2020 г. и сумата от 77.70 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода 23.09.2019г. - 14.10.2020г., ВЕДНО със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в районен съд –16.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1325/2020г. по описа на Районен съд – Карлово.
ОСЪЖДА, ХР. М. Ч. от с. К., ул. „****“ № 7 с ЕГН ********** да
заплати на „К.И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Ц.Б. III“ № 85, ет. М., представлявано от М.Г.А. – Изпълнителен
директор, разноските направени в исковото производство в размер на 515.58
7
лева, която сума може да бъде заплатена от ответника по банковата сметка на
ищеца, а именно – УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, IBAN: **********, BIC:
UNCRBGSF.
ОСЪЖДА, ХР. М. Ч. от с. К., ул. „****“ № 7 с ЕГН ********** да
заплати „К.И.” АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Ц.Б. III“ № 85, ет. М., представлявано от М.Г.А. – Изпълнителен
директор, разноските направени по частно гражданско дело № 1325/2020г. по
описа на КрлРС в размер на 334.42 лева, която сума може да бъде заплатена
от ответника по банковата сметка на ищеца, а именно – УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД, IBAN: **********, BIC: UNCRBGSF.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК,
като същото да се връчи на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8