Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
27.12.2019 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
двадесет и четвърти октомври |
|
Година
|
2019 |
||
В открито
заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава Стоянова |
|
|||||||
като
разгледа докладваното от
|
съдия АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело номер |
309 |
по
описа за |
2019 |
година |
||||
ЗА
ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Е.Ц.К. *** е обжалвал Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2279925,
издаден от ОД на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона
за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от
същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева. Оплакванията са в смисъл, че обжалваният електронен фиш е издаден в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се също, че не са спазени изискванията за съдържание на административния
акт. Не е безспорно установено и авторството на деянието. Подробни мотиви в
жалбата не са изложени. На тези основания се иска отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание Е.К., редовно призован, не се
явява и не се представлява. От същият е постъпило допълнително изложение към
жалбата, в което са развити подробни доводи в подкрепа на искането за отмяна на
електронния, като акцентът в тях е поставен върху липсата на достатъчно
категорични данни за авторството на деяние предвид обстоятелството, че на
снимковия материал, приложен по делото, са заснети два автомобила.
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е
процесуално допустима.
Производството е по
реда на чл.189 ал.8 вр. чл. 59 и сл. ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 14.09.2018 г. служебен автомобил на ОД на МВР гр.
Враца и служители на същата дирекция се намирали на път I-1 /Е 79/ км. 159+000 /в землището на село Моравица/ в
посока на движение към град Враца. Те предварително били установили на
автоматичен режим на работа монтираното в автомобила автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 с фабричен номер 11743 ВС. Същото, без намесата на
служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен
участък и в случаите, когато същата превишавала максимално допустимите
стойности за този район, заснемало автоматично автомобила. В 14.37 часа МПС - лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с
регистрационен № М1079ВР попаднало в обсега на действие на техническото
средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 123 км/ч при максимално
допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със
скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие
обработка на данните от видеокамерата и радара, и въз основа на информацията
касателно собствеността на МПС „Мицубиши Аутлендър“ с регистрационен № М1079ВР,
съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 2279925, в
който като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател бил вписан Е.Ц.К.
***.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният
фиш и в жалбата на Е.К., и след като прецени събраните по делото доказателства,
намира, че същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
ЕФ е издаден на жалбоподателят за това, че на
инкриминираната дата управляваният от него автомобил се е движил със скорост,
надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч за извън населено място,
с което е нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране
скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да превишава
скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП (изм. ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)
е предвидено, че за движение на МПС извън населено място със скорост,
превишаваща разрешената от 31 до 40 км./ч., водачът се наказва с глоба в размер
на 300 лева. Според доказателствата по делото, управляваният от жалбоподателят
автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По
делото /л.9/ е приложена снимка № 41503 от автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с фабричен
номер 11743 ВС с дата 14.09.2018 година, от чието съдържание е видно, че в 14:37:11
часа измерената скорост на движение на МПС „Мицубиши Аутлендър“ с
регистрационен № М1079ВР е 127 км/ч при максимално разрешена за този пътен
участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на
нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. В
представените по делото допълнителни бележки жалбоподателят оспорва авторството
на деянието с мотива, че на снимковия материал са заснети два автомобила и няма
категорични данни, че именно посочения в ЕФ се е движил с инкриминираната
скорост. Съдът не споделя тази теза. Във връзка с направените възражения, в
хода на съдебното следствие е изискана инструкция за работа на автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 с фабричен номер 11743 ВС. В отговор от ОД МВР Сектор
ПП е изпратено удостоверение за одобрен тип средство за измерване автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1, издадено от Български институт по метрология, ведно
с приложение към него за преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, което,
наред с техническа информация, съдържа и данни, внасящи яснота относно начина
на работа на техническото средство. Според приложението, преносимата система ARH CAM S1 е
мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации, което измерва скоростта
и разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим. Принципът на
работа на системата е основан на лазерен модул, произвеждащ стойност на базата
на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Лазерният
модул предава няколко лазерни импулса в рамките на много кратък период от време
и след като се отрази от МПС, импулсът /сигналът/ се връща към системата. От
времето на пробега на лазерния импулс на отиване и връщане на сигнала, модулът
може да изчисли целевото разстояние. След няколко изчисления на база измерени
единични сигнали, модулът е в състояние да определи валидно разстояние до
обекта. От разликите между тези валидни разстояния може да се изчисли и
скоростта на МПС. Измерванията се документират от две конструктивно идентични
камери, оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния. След всички
направени измервания и изчисления устройството предоставя една валидно измерена
текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. В случай, че измерванията
съдържат некоректно измерени скорости, системата игнорира измерването. За да се
извърши измерване на скоростта, в първоначалните настройки на параметрите е
необходимо да се зададе ограничението на скоростта на различните категории ППС,
а системата засича нарушение на ограничението на скоростта, ако бъдат превишени
зададените ограничения. Процесът на засичане на нарушение е като системата
сравнява данните за скоростта от лазера с максимално допустимата скорост на
дадената категория превозно средство. Ако скоростта, засечена от радара, е
по-висока от максимално допустимата скорост за дадената категория превозно
средство, системата запазва съответните данни и ги регистрира като нарушение. Въз
основа на изложеното дотук може да се заключи, че по технически параметри автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1 е в състояние да измери скоростта на движение на
повече от едно наблюдавано МПС и при наличие на некоректно измерени скорости,
системата игнорира измерването. Действително, на приложения по делото снимков
материал са заснети два автомобила, но след извършване на съответните
измервания и изчисления по указания по-горе начин техническото средство е
идентифицирало като движещ се с превишена скорост автомобил именно управлявания
от жалбоподателя. В случая не е налице информация за некоректно измерени
скорости, тъй като тогава системата би игнорирала измерването, а подобни данни
по делото не са събрани. Изхождайки от изложеното, настоящият състав счита за
безспорно установено обстоятелството, че на инкриминираната дата именно МПС,
управлявано от жалбоподателя, се е движило със скорост над максимално разрешената
такава за извън населено място, което е довело до нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.
С обжалвания ЕФ К. е бил наказан за управление на МПС със скорост 123 км/ч, тъй
като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на
нарушителя в съответствие с указанията за работа с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1. Жалбоподателят като лице по чл.188 ал.1 ЗДвП не е
попълнил декларация по чл.189 ал.5 от същия закон и при това положение съдът
приема, че тъй като не е посочил друго лице за нарушител, на инкриминираната дата
автомобилът е управляван именно от него. На следващо място, спазени са
изискванията за обозначаване на участъка на пътя, на който е осъществяван
контрол на безопасността на движението чрез мобилното техническо средство,
посредством поставяне на пътен знак. Спазено е и изискването за изготвяне на
протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в
разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на
вътрешните работи /обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/, в който посочените данни
относно мястото на контрол и посока на движение на контролираното МПС
кореспондират с изложените в ЕФ. По отношение съдържанието на обжалваният ЕФ,
съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на ЕФ,
изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП. Имайки предвид изложеното до тук, този
състав не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставки за
отмяна на ЕФ поради липса на законови основания за неговото издаване и
несъответствие на съдържанието му с реквизитите, визирани в чл.189 ал.4 ЗДвП. За
описаното във фиша нарушение на К. е било наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева по силата на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП. Имайки предвид
скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, настоящият състав
приема, че размерът на наложената санкция е законосъобразен, тъй като за
превишаване от 31 до 40 км/ч на максимално разрешена за извън населено място
скорост на движение се налага административно наказание глоба в размер на 300
лева по чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП /изм. ДВ бр.101/2016 година/. По тези съображения съдът
счита, че размерът на наказанието, наложено на жалбоподателя е в съответствие
със законовите разпоредби. Ето защо, ЕФ следва да бъде потвърден като
законосъобразен и правилен.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 2279925, издаден от ОД
на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението
по пътищата, на Е.Ц.К. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2
т.4 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: