О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ V - 1801 12.10.2017
г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, V-ти въззивен състав, на дванадесети октомври две хиляди и
седемнадесета година в закрито заседание, на основание чл. 267 от ГПК, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Таня ЕВТИМОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
като разгледа докладваното от младши съдия С.
Димитрова
въззивно
гражданско дело № 1143 по описа за 2017 година, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 3497/12.05.2017 г. от ответника „Дидесоц“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адвокат Б.Т.
от БАК със съдебен адрес: ***, въззивна жалба вх. № 3672/19.05.2017 г. от трето
лице помагач Х.Т.Т., ЕГН **********, чрез адвокат Г.Г. от БАК, със съдебен
адрес:*** и по въззивна жалба с вх. № 3892/30.05.2017 г. от ответника В.А.М.,
ЕГН **********, чрез адвокат Д.Р., със съдебен адрес:***, срещу решение № 53/11.04.2017
г. на Районен съд – Несебър, постановено по гр.д. № 709/2016 г.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд е приел за установено по отношение на ответниците В.А.М., „Дидесоц“ ЕООД и Л.Б.П.В.,
че ищецът „Студио Дизайн – МПО“, ЕИК ********* е собственик на ПИ с ид. №
61056.501.376 по КККР на с.***, като ги осъдил да предадат на ищцовото
дружество владените от тях процесни части от имота, посочени в комбинирана
скица към заключение на вето лице. Със същото решение ответниците са осъдени да
заплатят на ищцовото дружество сумата от 760 лева, представляваща извършени по
делото съдебно-деловодни разноски, като искането за присъждане на заплатени
адвокатски възнаграждения на стойност 4500 лева е отхвърлено. Решението е
постановено при участието на Х.Т.Т. – трето лице-помагач на страната на
ответниците.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ответникът
„Дидесоц“ ЕООД излага доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение срещу него, като постановено в
нарушение на материалния закон и при неправилно формирани изводи на съда. Прави
се оплакване, че неправилно съдът приел, че не са налице доказателства досежно
упражнявано от въззивника владение по отношение на процесните 422 кв.м. от
имота, по смисъла на чл. 79 от ЗС, като за начало на течението на давностния
срок съдът възприел момента на построяването на хотел „Бижу“, а не сочената от
въззивника дата на придобиване на недвижимия имот, към който площите са били
заградени. – 17.09.2005 г. Сочи се, че каквито и действия да са били
противопоставяни на въззивника по време на упражняваното владение, са били
осъществени след изтичане на десетгодишната придобивна давност, като се излагат
подробни съображения. Навеждат се доводи за неправилна оценка на събрания по
делото доказателствен материал, довела до формиране от съда на погрешния извод,
че владените от въззивника процесни 422 кв.м. са били оградени само в
последните три години, като се твърди, че необсъдени и некредитирани останали
показанията на шестима свидетели, установяващи двадесет годишен период от
време, а съдът дал вяра на изложеното от свидетеля на ищцовото дружество – А.,
който нямал непосредствени наблюдения, не живеел в близост до имота и
свидетелствал в интерес на призовалата го страна. Излагат се доводи, че
своителното намерение на въззивника е обективирано недвусмислено чрез
предприетите от него дейности по благоустрояване, ограждане, възстановяване на
премахната ограда на 09.04.2016 г. на процесните 422 кв.м. и не могат да се
разколебаят от логичните опити на въззивника да изкупи и останалата част от
имота, в който се намират - неправилно и необосновано приети от решаващия съд
като намерение за закупуване на целия имот. Сочи се, че ищцовото дружество било
трайно дезинтересирано от собствеността си по отношение на процения частично
завладян имот и предприели действия след появата на собственика В.М. през 2016
г. С оглед на изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново такова от настоящия състав, с което предявения срещу „Дидесоц“ ЕООД
ревандикационен иск да бъде отхвърлен, като в полза на въззивника бъдат
присъдени и направените съдебни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Х.Т., с който частично се споделят
направените от „Дидесоц“ ЕООД оплаквания и се навеждат допълнително доводи за
неправилност на решението в обжалваната част, като се претендира уважаване на
въззивната жалба.
Отговор на въззивната жалба от „Дидесоц“ ЕООД
е постъпил и от въззиваемото ищцово дружество „Студио дизайн – МПО“ ООД, с
който се изразява становище, че същата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на
изводите на първоинстанционния съд, по отношение на който въззивникът-ответник
прави оплаквания.
С въззивната жалба от третото лице-помагач Х.Т.
се излагат съображения за неправилността, необосноваността и
незаконосъобразността на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен
предявения срещу В.М. иск. Твърди се, че съдът необосновано приел, че
въззивникът не е придобил по давност владените от него процесни части от имота,
преди сключването на прехвърлителната сделка с ответницата М., като основал
изводите си единствено на показанията на свидетел А.. Сочи се, че дори А. е
потвърдил дезинтересоваността на собственика към процесния имот, който се
установило, че е ограждан през годините, но реакция имало едва след възникналия
спор между М.и „Дидесоц“ ЕООД за част от него. Навеждат се доводи за
неправилност на извода на съда, че владението върху имота е установено от
ищцовото дружество чрез покупката му, като се твърди, че меродавни са
фактическото владение и липсата на противопоставяне срещу осъществяваните в
него мероприятия от други субекти. Прави се анализ на събраните по делото
доказателства, като се сочи неправилна преценка на свидетелските показания и
писмените документи от страна на съда. Предвид изложеното се отправя искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемото ищцово дружество „Студио дизайн –
МПО“ ООД, с който се изразява становище, че същата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност
на изводите на първоинстанционния съд, по отношение на който въззивникът-ответник
прави оплаквания.
С въззивната си жалба ответникът В.М. обжалва
първоинстанционния акт, в частта с която е уважен предявения срещу нея
ревандикационен иск, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Прави
се оплакване, че районният съд не обсъдил събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност, а се позовал основно на показанията, дадени от свидетеля А.,
като достигнал до погрешни фактически изводи. Въззивникът намира за неправилно
възприятието на първоинстанционния съд, че с подписване на договора през 1997
г. е предадено и владението на процесния имот, като сочи, че ищцовото дружество
е проявило интерес към собствеността си 17 години след придобиването й, едва
след възникналия между него и „Дидесоц“ ЕООД спор. Твърди се, че до този момент
имотът е облагородяван, експлоатиран и ограждан от трети лица, които не с
срещали противопоставяне от въззиваемото ищцово дружество. Счита, че показания
на свидетеля А. противоречат на останалите събрани доказателства и е следвало
да бъда изключени като заинтересовани и недостоверни. Излагат се подробни
съображения във връзка с наведените оплаквания като се иска отмяна на обжалваното
решение в посочената част и постановяване на ново, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемото ищцово дружество „Студио дизайн –
МПО“ ООД, с който се изразява становище, че същата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност
на изводите на първоинстанционния съд, по отношение на който
въззивникът-ответник прави оплаквания.
Отговор е депозирало и въззиваемото ответно
дружество „Дидесоц“ ЕООД, с който жалбата по същество на искането се подкрепя с
твърдения за неправилност на първоинстанционния акт, но се излагат подробни
съображения за неонователност на изложените с нея доводи.
Настоящият състав намира, че постъпилите
въззивни жалби са допустими като подадени от страни, които имат правен интерес
от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
съобразени с изискванията за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл.
261 от ГПК. Поради това, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 3497/12.05.2017 г. от
ответника „Дидесоц“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адвокат Б.Т. от БАК със съдебен
адрес: ***, въззивна жалба вх. № 3672/19.05.2017 г. от трето лице помагач Х.Т.Т.,
ЕГН **********, чрез адвокат Г.Г. от БАК, със съдебен адрес:*** и по въззивна
жалба с вх. № 3892/30.05.2017 г. от ответника В.А.М., ЕГН **********, чрез
адвокат Д.Р., със съдебен адрес:***, срещу решение № 53/11.04.2017 г. на
Районен съд – Несебър, постановено по гр.д. № 709/2016 г.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 1143/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 26.10.2017 г. от 10,00 часа.
Преписи от настоящото определение да
се връчат на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.