№ 300
гр. Бургас , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120201860 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от „****” ЕООД ЕИК ****
чрез управителя Д.П.М. против наказателно постановление № 535511-F565163/28.09.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на
Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл.
185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Сочи, че
констатираната разлика в касовата наличност не представлявало част от касовата наличност.
Не било ясно описано нарушението и в какво се изразява като разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ предвиждала две различни задължения и не било ясно за
кое неизпълнение се санкционира дружеството. Било налице несъответствие между факти и
право. Неправилно се намира, че е определен и размерът на санкцията, както и че
неправилно не е приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно, а в случай, че не се отмени, то моли да бъде изменено.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован не се представлява.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Т., която оспорва жалбата
и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли
да се потвърди. Претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 10.03.2021 г., а
жалбата е депозирана на 16.03.2021г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.
1
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН за
това, че при проверка от служители на НАП, сред които св. Т. Ат. Г. на 14.08.2020г. в 14:40
часа на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - водни атракции,
находящ се в гр. ***, стопанисван от **** ЕИК **** като при проверката било установено,
че дневният оборот от монтирания в обекта АКАФП съгласно междинен отчет от ФП е в
размер на 500 лева. Фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 850 лева,
съгласно опис на паричните средства. Установена била разлика в касовата наличност в
размер на 350 лева и представлявала въвеждане на пари в касата, която не била отразена на
фискалното устройство в момента на извършването и с точност до минута. Било видно, че
**** не изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи всяка
промяна в касовата наличност на ФУ чрез операциите служебно въведени служебно
изведени суми, с което нарушил чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118,
ал. 4 ЗДДС.
АУАН е връчен на управителя на дружеството жалбоподател, който не е вписал
възражения. Представени са писмени обяснения от служител на дружеството при
извършване на проверката, който е посочил, че разликата се дължи на струпване на хора и
несмогване да се маркира.
АНО е приел фактите, описани в АУАН, и е издал обжалваното наказателно
постановление като е приел, че е нарушен чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС като на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства. Според този състав АУАН и НП са издадени от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, отговарят на изискванията на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е доказано от събраните по делото доказателства. Наличността
на паричните средства е установена от лицето, присъствало в обекта извършващо
дейността, което е съставило опис и фактическата наличност е била 850 лева в момента на
проверката. Касовата наличност съгласно дневния отчет е 500 лева. Обстоятелството, че се
касае за голямо струпване на хора не променя фактът, че се касае за разлика в касовата
наличност с тази установена с фискалното устройство.
Не се установяват и нарушения по приложението на процесуалния и материалния
закон като правилно е посочена нарушената норма и санкционната разпоредба.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС предвижда, че Министърът на финансите
издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност като в изпълнение на
посочената разпоредба е издадена Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от посочената Наредба предвижда, че извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. В случая е установено по делото, че в
проверявания обект, стопанисван от жалбоподателя, има работещо фискално устройство,
което притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но е
2
установена разлика в размер на 350 лева в повече, която не е отразена посредством
функцията „служебно въведени“ суми. Законодателят е предвидил, че всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. В
случая с наличието на фактическа наличност в касата, различна от тази, отчетена с ФУ,
жалбоподателят е допуснал нарушение и затова правилно е била ангажирана отговорността
му.
В същото време обаче съдът намира, че е неправилно индивидуализиран размерът на
наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС на лице, което не издаде
документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Ал. 2 на посочената разпоредба предвижда, че извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В случая на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция
съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в максималния предвиден от
законодателя размер от 2000 лева. Този размер на наказанието обаче не е съобразен с
тежестта на нарушението. Действително се касае за неотчетена с ФУ промяна в касовата
наличност, но по делото липсват доказателства, които да обосноват по-висока степен на
обществена опасност на деянието и на извършителя и завишения размер на наказанието.
Съгласно събраните доказателства – протокол за извършена проверка, при извършената в
обекта контролна покупка е бил издаден фискален касов бон, ангажирани са доказателства,
които правят вероятно твърдението, че вероятно се касае за голямо струпване на хора,
действително е месец август, когато е общоизвестна голямата посещаемост на аквапарк,
няма данни за други нарушения от страна на жалбоподателя, поради което и съдът намира,
че размерът на имуществената санкция е завишен и че следва да се определи в минималния
предвиден от закона размер от 500 лева.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на „маловажен случай“ тъй като
от установените по делото обстоятелства не може да се направи извод, че нарушението
попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. От данните по делото не
може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от
другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение, поради което
и не може да се приложи чл. 28 ЗАНН.
Ето защо наказателното постановление следва да се измени като се намали размерът на
имуществената санкция от 2000 лева на 500 лева.
Съгласно на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая наказателното
постановление се изменя като разноски претендира само АНО. На АНО се дължат разноски
на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съдът определя възнаграждението за юрисконсулт като се
отчита фактическата и правна сложност на делото в размер на 80 лева. Ето защо на АНО се
3
дължат разноски съразмерно на потвърдената част от наказателното постановление, а
именно сумата в размер на 20 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 535511-F565163/28.09.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за
приходите, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „****”
ЕООД ЕИК **** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция от 2000 /две хиляди/ лева на 500 /петстотин/
лева.
ОСЪЖДА „****” ЕООД ЕИК **** да заплати в полза на Национала агенция за
приходите - София сумата в размер на 20 /двадесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4