Р
Е Ш Е
Н И Е № 15
гр.Белоградчик, 30.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен
съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА
при участието на
секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ
дело № 306 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.С.И. ***, с
ЕГН ********** срещу НП № 667/23.08.2019 г. на Директора на РДГ – Берковица, с
което му е наложена „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от
ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.3 от ЗГ и чл.257
ал.1 т.2 от ЗГ.
В жалбата се излагат доводи за не
законосъобразност на наказателното постановление и иска отмяната му, поради
липса на извършено нарушение. Твърди се, че един от трите превозни
билета, за които е състав АУАН и издадено НП, е издаден от Р.И. на мястото на
сечта – „присъствено“, а останалите два – на временния склад, определен за
сечището. Заявява се, че това последното е позволено от закона и се моли да
бъде отменено НП. В с.з. жалбоподателят или негов представител – не се явяват.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител в с.з., но в писмени бележки - изразява становище по казуса, а именно за
неоснователност на жалбата, поради доказано нарушение, вина на жалбоподателя, и
справедливо определено наказание.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Р.С.И. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика - видно от представеното по админ.нак.преписка
Удостоверение № 3278/25.05.2011 г. на ИАГ за това.
Същият, в това си качество, на 18.03.2019 г. е
получил позволително за сеч № 0490409, с очакван добив на 20 плътни куб.
м. дърва, от вида благун и цер, от отдел 175 ”д”, имот кад. № 37188.105.14 / собственост на ФЛ / в землището на с.К., обл.В., горска територия –
като Р. И. бил представител на друго ФЛ,
извършващо добива. Съгласно даденото позволително, сечта е следвало първоначално да се извърши в периода 21.03.2019 г. до 31.05.2019 г., като добитите материали да се извозят от сечището в същия период. Впоследствие срокът на добива и
извоза на добитите материали са удължени – до 31.10.2019 г.
На 19.07.2019 г. св. Д. В. и
колегата му И. Бл. И. – горски инспектори при РДГ-Берковица, извършили обход и проверка
на място на имот с кад. № 37188.105.14 / в негов отдел “175 д”/ в землището на с.Кладоруб, обл.Видин.
При предходна
своя проверка в същото сечище – а именно през м. април 2019 г., служителите на
РДГ-Берковица били констатирали нередности при провеждане на сечта
в имота – по повод
нерегламентирана сеч през м. април 2019г. било образувано дори досъдебно
производство на прокуратурата. Към
настоящата проверка – на 19.07.2019 г., В. и колегата му , не установили
да са рязани дървета в имота, респ. добивани в сечището, но пък в ел. система
на ИАГ – имало издадени, след м.04.19 г. три превозни билета от Р. И. – за
превоз на дърва от това сечище – билети № 7555/01245 от 30.06.2019г., №
7555/01275 от 02.07.2019 г. и № 7555/01393 от 10.07.2019 г., с обща кубатура на
извозените дърва 13,20 пл. куб. м. дървесина, която очевидно не е била добита
там – в това сечище. Своите констатации Д. В. отразил в
констативен протокол - № 141397, ведно с указания за следващи се действия – съставяне на АУАН на Р. И. за
нарушаване на чл.108 ал.3 и
чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ. На тази проверка Р. И. не присъствал.
Предвид всичко
установено, на 13.08.2019 г. , св. Д. В. и Иво Бл. И. оформили констативен
протокол за проверката си от 19.07.2019 г., с № 141397, а след това повикали Р.
И. и Д.В. съставил АУАН № 667 от същата
дата на Р.С.И. за това, че “ в периода 21.03.2019 г. / момента на началното
действие на позволителното за сеч/ до 19.07.2019 г. / проверката на
терен/, като лице, упражняващо частна лесовъдска практика, след като е получил
позволително за сеч № 490409/18.03.2019 г., на временен склад, определен с
технологичния план за сечището, в землището на с. Кладоруб, обл.Видин, е издал
три броя превозни билети – № 7555/01245 от 30.06.2019 г. , № 7555/01275 от 02.07.2019 г. и №
7555/01393 от 10.07.2019 г. , без да е проведена сеч в имота, за който е
издадено позволителното за сеч. Като цифрова квалификация на деянието, свид. Д.
В. посочил – „чл.108 ал.3 от ЗГ и чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ “. Свидетелят,
отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и същевременно и съставяне
на акта, е същият като присъствалият на проверката на място и фигуриращ в
констативния протокол – Иво Бл. И.. Нарушителят
подписал акта и получил копие от него.
На 23.08.2019 г. въз основа на акта е
издадено обжалваното НП № 667/2019 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на
делото.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, макари поради аргументи, различни от излаганите доводи на
жалбоподателя.
При съставянето на акта и при
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ,
които налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление.
На първо място, съдът констатира, че
поне според текстовата квалификация на деянието – начинът на изписването му, то
жалбоподателят е обвинен в издаване на три превози билета, които по
своята същност представляват три отделни, самостоятелни документа, издадени в
различни моменти , макар и от едно и също лице, за едно и също количество
дървесина. Или съдът счита, че с оформянето на трите билета, издателят им е
осъществил три отделни, самостоятелни противоправни деяния – всяко само за себе си, извършени на 30.06.2019 г.,
02.07.2019 г. и на 10.07.2019г. / при доказано разбира се неправилно издаване
на същите – без основание/. Неправилно в такъв случай, актосъставителят , а в
последствие и АНО са приели, че има едно само деяние, извършено в период от
време / а и админ. нарушения, като „продължавана“ – не „продължена“,
противоправна дейност не могат да съществуват, за разлика от деянията по НК/.
Дори и това обстоятелство да не се отчете като съществен пропуск на АНО, тъй
като би довело до утежняване положението на нарушителя – поради необходимост не
от едно, а от три отделни наказания – за всяко отделно деяние, съдът открива и
други недостатъци при провеждане на производството пред наказващия орган.
Така на второ място, неясно за съда е,
защо нарушителят е обвинен в извършване на деяние в период – значително
предхождащ като начален момент издаването на първия документ – превозен билет,
и краен момент – почти десет дни след издаване на последния, трети превозен
билет. Съдът намира мотив за извличане на посочените от актосъставителя и АНО
дати като начален и краен момент – действието на позволителното за сеч – 21.03.2019
г. и проверката и констатирането на нередности в дейността на Р. И. –
19.07.2019 г. Но не това следва да са
моментите, в които е извършено нещо нередно, тъй като актосъставителят и АНО по
този начин са си позволили да разширят периода от време, за който е обвинено
едно лице, т.е. не в негова полза, са го обвинили за един по-голям период от
време, в който период , И. не е извършил нищо нередно – съдът има предвид от
21.03.19 г. до издаване на първия билет, и от издаване на третия – до проверката
19.07.2019г. Това обвинение, така формулирано се явява необосновано. Правилно
или не, Р. И. е издал превозните билети на 30.06.19г. , 02.07.19 г. и 10.0719
г., т.е. преди или след това – няма как да е в нарушение – поне не за това, за
което е обвиняван.
На последно място, но не и по
значимост, съдът констатира, че в АУАН и НП, като нарушени са посочени с цифри
два текста от ЗГ – чл.108 ал.3 и чл.257 ал.1 т.2. Текстът на приписаното деяние
пък, съответства само на една от така визираните цифрови квалификации – на тази
по чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, предвиждаща и изпълнително деяние и санкция за
издаващият документи по ЗГ незаконосъобразно. Т.е. остава неясно: за деянието
по чл.108 ал.3 от ЗГ – свързано с друго поведение – не упражнен контрол, дали
АНО е приел, че има второ нарушение, но не е наказал извършителя, или не. В
с.з. пък, актосъставителят изпадна в противоречие, т.е. първо обясни, че акта е
съставил за издаване на билетите, но нарушението е „не упражнен контрол“ ,
дължим на осн. чл.108 ал.3 от ЗГ, тъй като лесовъдът – в случая Р.И., е
следвало да се е уверил откъде се добива дървесината, доставена на временния
склад. Ако пък АНО е искал да санкционира лицензираният лесовъд Р. И. за не упражнени
контролни правомощия, то основанието за налагане на наказание е по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, а не по т.2 от същата
разпоредба и алинея / макар и иначе същото наказание , като вид и размер в
диапазон/.
При така
установените нарушения на материалния и процесуалния закон при съставянето на
акта и при издаването на наказателното постановление, съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и
на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 667/23.08.2019 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на Р.С.И. ***, с ЕГН **********, е наложена
„глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл.108 ал.3
от ЗГ и чл.257
ал.1 т.2 от ЗГ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: