Р Е Ш Е Н И Е
№ 260536
Гр.Пловдив, 14.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 05.04. две хиляди и двадесет и
първа година в публично заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета
Шипоклиева
ЧЛЕНОВЕ: Анна Иванова
Иван Анастасов
При секретаря: Б.Дамбулева, като разгледа гр.д.№585/2021
г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на „Иберо Балкан Транс“ ЕООД - гр. ****,
ЕИК ****, чрез адв.Т.Й. против Решение №260083 от 11.01.2021г. на ПРС, постановено по гр.д.№17687/2019г.,
8 гр.с., с което са отхвърлени обективно
съединени искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД, и
– при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД против „Ес Джи
Финанс“ ООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от Управителя Л. П. Д., със съдебен адрес:*** - партер, адв. С.К., за обявяване за окончателен на сключеният между
страните Предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил марка
„Ауди“ модел „А4 Авант“, рама: ****, двигател: ****, рег. № ****, цвят: сив, дата на производство: 13.01.2009 г., обективиран
в сключен между страните в гр. С. Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 103/25.11.2016
г. при условията на чл.298 от ТЗ, и осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 14 000 лева, представляваща обезщетение за ползата, от която е бил
лишен ищецът поради невъзможността да ползва лекия автомобил през периода
21.08.2018 г. – 21.10.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума, а при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли
иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД – да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата 18 100 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на
задължението на ответника по Договора за финансов лизинг да прехвърли
собствеността върху лекия автомобил на ищеца, заедно със законната лихва върху
тази сума; обжалва се и в частта, с което е ОСЪДЕН
„Иберо Балкан Транс“ ЕООД, да заплати
на „Ес Джи Финанс“ ООД, сумата
от 125 лева, представляваща разноски по
делото.
Жалбоподателят
обжалва решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата.
Моли въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като
вместо него да уважи предявените
искове.Претендира за разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата
страна оспорва жалбата като
неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и
законосъобразен. Претендира разноски
пред настоящата инстанция.
Във възивната жалба са направени оплаквания, че
неправилно РС е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е заплатил
внички договорени месечни вноски и дължими суми съгласно погасителния план към
договора за лизинг, като и че не бил изпратил писмено искане до лизингодателя
за придобиване на процесния авотомобил в срок не по-късно от 1 месец преди
падежа на последната лизингова вноска. От приетата ССЕ се установило, че към
28.05.2018 г. изцяло са погасени задълженията на ищеца по договора за лизинг, в
т.ч. всички месечни лизигови вноски, такси, данъци и застраховки; действително
ищецът имал задължения общо от 402,25 лв., дължими за трета вноска на
застраховка “Автокаско“ и четвърта вноска на застраховка „ГО“, но това не го
лишавало от правото му да иска да изкупи лизинговата вещ, тъй като неговото
неизпълнение било минимално и незначително с оглед интереса на лизингодателя,
позовава се на съдебна практика на ВКС – р.102/3.8.2010 г. по т.д.№897/2009 г.
на ВКС,2 ТО и о.248/18.05.2018 г. по Т.д.№92/2018 г. на ВКС,1 ТО; счита, че
уговорката да направи писмено искане пред лизингодателя за придобиване на л.а.
в срок не по-късно от 1 месец преди падежа на последната лизингова вноска не е
преклудирано и няма пречка изявлението да бъде направено и след този срок на основание чл.342, ал.3 от ТЗ, както и че такава покана е връчена на лизингодателя на 27.09.2019 г. Счита,
че след като на 16.02.3019 г. последният е прехвърлил процесния л.а. на трето
лице, следва да му заплати причиненената му имущестевена вреда от неизпълнение
на лизинговия договор в размер на сумата 18100 лв., представляваща пазарната
стойност на вещта според СТЕ.
В отговора на ВЖ са изложени доводите, че правилно
Рс е приел, че макар ищецът да е заплатил лизинговите вноски, налице е забава в
заплащането на 7,8,10,11 и 12 вноска, както и че не е платена 3-та застрахователна
вноска по застраховка „Автокаско“ и 4-та
застрахователна вноска по застраховка „ГО“; че поради преустановяване на
плащанията въззиваемият е изпратил на въззивника покана за доброволно
изпълнение от 29.10.2018 г., с което го уведомил, че е в просрочие, а на
20.12.2018 г. на основание чл.16.3.,ал.2 от договора за лизиниг, във вр. с
чл.16.3.,ал.1,б.“Ж“ му е отправил едностранно писмено изявление, че разваля
сключения договор за финансов лизинг и е поискал връщане на предоставения за
ползване автомобил; счита, че договореният срок за отправяне на писмено
изявление за изкуване на л.а. има преклузивен характер, който се преклудирал с
изтичането му, тъй като договора било уредено, че ако правото на
лизингополучателя да иска да закупи лизингования автомобил не бъде упражнено в
срок, същото се погасявало.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, както
и направените доводи на страните, намира за установено следното:
Жалбата
подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради
което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и
чл.79, ал.1 от ЗЗД и – при условията на евентуалност – иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
По
иска с пр.осн.чл.19,ал.3 ЗЗД:
За
да са налице предпоставките на чл.19,ал.3 ЗЗД ищецът следва да докаже, че
страните са подписали предварителен договор за продажба на процесния лек
автомобил; че същият е собствен на
ответника; че е спазена изискуемата от закона форма на предверителния договор;
че в договора са съдържат уговорки относно съществените условия на
окончателния договор – индивидуализиран е според документа за собственост
имота, предмет на продажбата, посочена е и продажна цена, ищецът да е изправна
страна, т.е. че е изпълнил своите насрещни задължения по предварителния договор
– да е платил лизинговите вноски и другите задължения по договора, че е направил
писмено искане до ответното дружество да
за сключване на окончателен договор, както и че същото се явява неизправна страна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Иберо Балкан Транс“ ЕООД
против „Ес Джи Финанс“ ООД
за обявяване за окончателен на сключеният на 25.11.2016 г. между страните
предварителен договор за предоставяне на ползването на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4 Авант“, рама: ****, двигател: ****, рег. № ****, цвят: сив, дата на производство: 13.01.2009 г.,
обективиран в Договор за финансов лизинг,
с
който ответникът, като Лизингодател, и ищецът, като Лизингополучател, се
договорили Лизингодателят да придобие и да предостави на Лизингополучателя за
ползване описания по-горе лек автомобил
марка „Ауди“ модел „А4 Авант“, с цена на пътното превозно средство 18
100 лева и обща стойност на лизинта 20 464, 76 лева, с първоначална вноска
5 430 лева и 12 месечни вноски в размер на 1 222, 73 лева всяка, платими
на 25-то число от месеца; посочено е, че остатъчната стойност на л.а. е 12670
лв.; в чл.9.2. от договора е записано, че остатъчната стойност се заплаща от
Лизингополучателя при искане за изкупуване на МПС-то след изтичане на срока на
договора и след изплащане на всички дължими суми, едновременно с плащането на
последната лизингова вноска ако най-късно до този момент той заяви изрично, че
желае да купи лизинговата вещ.А в т.9.3 е казано, че при неотправяне на
изявление за закупуване и незаплащане на остатъчната стойност в посочения срок
се счита, че същият не желае да купи МПС-то и дължи незабавното му връщане. В
раздел IV от договора, страните са се
договорили, че при изтичане на срока на Договора Лизингополучателят има право
да придобие собствеността върху лизинговата вещ по надлежния ред, след като
заплати договорената остатъчна стойност и е заплатил всички договорени месечни
вноски и дължимите суми съгласно Погасителния план и Договора за лизинг,както и
че правото на Лизингополучателя да придобие собствеността върху лизинговата вещ
се упражнява след изпращане на писмено искане до Лизингодателя не по-късно от 1
месец преди падежа на последната лизингова вноска, като в този случай се
начислява ДДС и върху остатъчната стойност; като страните са договорили също,
че ако Лизингополучателят не изпрати на Лизингодателя писмено искане за
придобиване на лизинговата вещ в горепосочения срок, Лизингополучателят е
длъжен да върне лизинговата вещ на Лизингодателя не по-късно от датата на
падежа на последната лизингова вноска.
В ИМ се твърди,
че Лизингополучателят е изпълнил
задълженията си по лиз.договор към 25.04.2018 г., а на 28.5.2018 г. е платил и
дължимия данък МПС за 2018 г., поради окето счита, че в негова полза е
възникнало правото да придобие собствеността върху вещта; не оспорва, че не е направил искане за
изкупуване на л.а. в писмена форма, а само устно.Представя по делото решение от
10.07.2018 г. по арб.д.№7/2018 г. на Арб.съд при Асоциацията на БАС, с което
Лизингополучателят е осъден да предаде владението върху процесния л.а., издаден
е ИЛ, образувано е ИД №321/2018 г. на ЧСИ П.Н.,рег.№911, по което на 21.8.2018
г. л.а. е иззет от владението му. Прието по делото е и решение на ВКС по
.д.№2744/2018 г. на ВКС,2 ТО, с което решението на арб.съд е отменено, но
въпреки това „Ес Джи Финас“ООД е отказало
да възстанови владението на ищеца върху л.а. и да му прехвърли собствеността,
поради което ищецът претендира от ответника да му заплати обезщетение за
неползване на л.а. в размер на средния пазарен наем за периода от 21.08.2018
г.- до 21.10.2019 г. , който определя по 1000 лв. месечно или общо 14000лв.
-иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД.
Ответното
дружество оспорва исковете, с възражението, че ищецът не е изпълнил
задължението си по договора, тъй като не е заплатил всички дължими
застрахователни вноски, а част от лизинговите вноски са платени със закъснение
повече от 10 дни, поради което счита, предварителния договор не може да бъде
обявен за окончателен, както и че същият е прекратен с негово едностранно
изявление.
Оспорването
на исковете пораждало правния интерес на ищеца от предявяването на иска за
обявяване за окончателен предварителен договор.
От
заключението на вещото лице М. М. от 12.10.2020 г. , неоспорено от страните
испоред съда компетентно изготвено, е видно, че ищецът е заплатил на ответника
стойността на предоставения му за ползване с Договора за финансов лизинг лек
автомобил, но е налице забава в заплащането на 7-ма, 8-ма, 10-та, 11-та и 12-та
вноски, от които последните три с повече от 10 дни, както и че
Лизингополучателят не е погасил дължимите суми за трета вноска за застраховка
„Автокаско“ и за четвърта вноска за застраховка „Гражданска отговорност“ в
размер общо на 402, 25 лева.
Съгласно
чл.342,ал.3 ТЗ Лизингополучателят може да придобие вещта по време на
договора или след изтичане на срока му, а съгласно чл.87,ал.4 ЗЗД и практиката
на ВС – ППВС №3/29.03.1973 г. не се допуска разваляне или прекратяване на
договора ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса
на кредитора.Според съдебната практика / р.№102/03.08.2010 г. на ВКС по
т.д.№897/2009 г.,2 ТО/, когато в лизинговия договор са ясно посочени страните,
предмета на договора, цената на сделката и страните са договорили възможност за
окончателно прехърляне на правото на собственост на лизинговата вещ от Лизингодателя
на Лизингополучателя договорната клауза, че при погасяване на лизинговото си
задължение, Лизингополучателят има право
да получи в собственост вещта, то тази клауза има характера на предварителен
догвор за покупко- продажба. Той може да бъде обявен за окончателен ако е
налице точно изпъление на дговорните задължения от лизингополучателя или в
случаите, когато неговото неизпълнение е незначително с оглед интереса на
кредитора. Уговореният в лизинговия договор срок за изкупуване на лизинговата
вещ - не по-късно от 1 месец преди изтичане на договора - не е преклузивен и няма пречка изявлението за купуване на л.а.
да бъде направено и след него на
основание чл.342,ал.3 ТЗ.
Преценявайки
хипотезата на чл.87,ал.4 ЗЗД, ПОС намира, че следва да се изхожда от вида на
лизинга – процесният договор за лизинг има правната характеристика на договор
за финансов лизинг, съгласно чл.342,ал.2 ТЗ, тъй като с него Лизингодателят се
е задължил да придобие конкретна вещ от трето лице, за да я предостави за
ползване на Лизингополучателя срещу определено възнаграждение, от което следва,
че интересът на кредитора е получаване на цялото лизингово възнаграждение /а не
на отделната лизингова вноска/ - в този см. е р.№102/03.08.2010 г. на ВКС по
т.д.№897/2009 г.,2 ТО. Лизингополучателят
се е задължил да заплати лизингова цена в размер на 20464,76 лв. Действително,
към момента на падежа на последната вноска /25.11.2017 г./ не са били платени
11 и 12 вноска в размер на 2445,46 лв., които са платени със забава на
25.08.2018 г., което е основание за ангажиране на отговорността на
лизингополучателя за неустойка за забава, но не и за неговото прекратяване, тъй
като съобразно изложения по-горе критерий – неизпълнената част от задължението
е незначителна с оглед интереса на лизингодателя. Но въпреки това предварителният договор не
може да бъде обявен за окончателен, тъй като Лизингополучателят е отправил
искане за изкупуване едва на 27.09.2019 г., към който момент продавачът вече не
е бил собственик на вещта, тъй като тя е била отчуждена/продадена на трето
лице - на 16.02.2019 г.
По делото е
прието и заключението от 04.02.2020 г. на вещото лице по САТЕ С. М., от което
се установява, че средната пазарна стойност на лекия автомобил е 18 125
лева, а средният пазарен наем за ползването на автомобила за периода 21.08.2018
г. – 21.10.2019 г. е в размер общо на 12 497 лева.
Съдът намира
за неоснователна претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за ползата, от която ищцовото дружество е било лишено поради
невъзможността да ползва автомобила през горепосочения период поради
изземването му от ответната страна, тъй като право на обезщетение за неползване
има собственикът срещу лицето, което ползва вещта без правно основание, което в
случая не е налице, тъй като автомобилът е останал собственост на Лизингодателя
поради прекратяване на договора за лизинг с изтичане на срока и поради
незаявяване искане за изкупуване след плащане на последната лизингова вноска.
Ето защо законосъобразно в качеството му на собственик, на 16.02.2019 г.
лизингодателят е продал процесният лек автомобил
на М. М. Б.
С оглед на
изложените по-горе съображения и несвоевременно направеното искане за
изкупуване, ПОС намира, че е неоснователен и предявения евентуален
иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 18 100
лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника
по Договора за финансов лизинг да прехвърли собствеността върху лекия автомобил
на ищеца, заедно със законната лихва върху тази сума.
По
изложените съображения предявените ОСИ се явяват неоснователни и следва да бъде
отхвърлени.
До
същите изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което решението му
като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззиваемият има право на разноски, но такива не се
присъждат, тъй като няма данни и доказателства да са направени по делото пред
ПОС.
Мотивиран
от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260083 от 11.01.2021г. на ПРС, постановено по гр.д.№17687/2019г.,
8 гр.с.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред
ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: