О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№234
град Велико Търново, 10.07.2019
г.
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно
заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. дело
№ 342/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба, подадена от И.С.Б., с адрес *** против Заповед №
609/12.08.1996 г. във връзка със Заповед № РД 22-1328/07.10.2010 г., издадени
от кмета на Община Велико Търново, с искане за прогласяване на нейната
нищожност.
С разпореждане от 14.06.2019
г. съдът е оставил без движение подадената жалба, като е указал на жалбоподателката,
че в 7-дневен срок от съобщението за това следва да уточни дали оспорва като
нищожна само Заповед № 609/12.08.1996 г. на кмета на Община Велико Търново и
ако да – дали в първоначално издадения вариант или във вида, в който е актът
след поправката му със Заповед № РД 22-1328/07.10.2010 г. на същия орган или се
оспорва като нищожна и поправящата я Заповед № РД 22-1328/07.10.2010 г., като
изложи съответните възражения за това, както и следва да обоснове правния си
интерес от водене на настоящото дело, като посочи как прогласяването на
нищожността на някой от посочените административни актове пряко ще преустанови
или предотврати засягането на нейните права или законни интереси. На лицето е
указано, че при неотстраняване на констатираните нередовности
производството ще бъде прекратено.
На 26.06.2019 г. от
жалбоподателката е постъпило становище, в което заявява, че оспорва като
нищожни и двете горепосочени заповеди и излага подробни съображения за тяхната
незаконосъобразност. Сочи, че за нея е налице пряк и непосредствен интерес, тъй
като заповедите са послужили като основание на М.и П.С.за издаване на заповед
за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър чрез нанасяне на
нов самостоятелен обект от 21.12.2010 г., респ. бил издаден констативен
нотариален акт от 28.12.2010 г., с което се създавали права на трето лице и я
увреждали поради приетото от ВТРС във водено гражданско дело.
От приложените от
жалбоподателката и от община Велико Търново материали се установява, че със
Заповед № 1502/22.06.1992 г. на кмета на община Велико Търново П.Б.С.е
обезщетен с апартамент № 15 /53/ намиращ се в гр. Велико Търново, ***, със
застроена площ 100,23 кв. м., изба № 82 и таван № 61. Със заповед № 1502/22.06.1992
г. на кмета на община Велико Търново М.В.С.е обезщетена с апартамент № 14 /52/
намиращ се в гр. Велико Търново, ***, със застроена площ 44,52 кв. м., изба №
81 и таван № 60.
Със Заповед №
609/12.08.1996 г. на кмета на община Велико Търново на основание чл. 37 от
Закона за общинската собственост на П.Б.С.и М.В.С.е отстъпено възмездно право
на строеж върху общинска земя за промяна предназначението на две избени
помещения № 80 и 83 и пристройка към тях в магазин за хранителни стоки от 28
кв. м. Със Заповед № РД 22-1328/07.10.2010 г. на същия орган на основание чл.
62, ал. 2 от АПК е поправена явна фактическа грешка, допусната в Заповед №
609/12.08.1996 г., като вместо „избени помещения № 80 и 83“ следва да се чете
„избени помещения № 81 и 82“.
Въз основа на Заповед №
609/12.08.1996 г. между С./строител/ и община Велико Търново на 13.08.1996 г. е
сключен договор за отстъпване на право на строеж, според който общината
отстъпва на строителя право на строеж за построяване на пристройка и промяна
предназначението на изби 80 и 83 с квадратура от 28 м.
От главния архитект на
общината е издадено разрешение за строеж № 245/01.09.1996 г., с който на П.С.и М.С.е
разрешено да извърши преустройство и пристройка на съществуващи изби № 80 и 83
в магазин за промишлени стоки, съгласно съгласуваните проекти. От приложената обяснителна
записка на проектанта е видно, че преустройството касае съществуващи изби № 81
и 82, които при строителството били изпълнени като общо помещение със застроена
площ от 15,37 кв.м. и проектът предвижда пристрояване на 12,31 кв. м. от
сглобяема метална конструкция.
С постановление за
възлагане на недвижим имот от 03.05.2010 г. частен съдебен изпълнител на
основание чл. 496, ал. 1 от ГПК е възложил на И.С.Б. апартамент № 14/52 на пети
етаж, вх. В от жилищен блок ППП-1 „А“, ул***, със
застроена площ от 44,45 кв. м., заедно с принадлежащите му изба № 81 и таван №
60.
С нотариален акт от
28.12.2010 г. на основание чл. 587 от ГПК П.Б.С.и М.В.С.са признати за
собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.212.3.18,
с предназначение за търговска дейност и площ 28 кв.м. Чрез наследяване и прехвърлителна сделка собствеността върху този обект
впоследствие е преминала върху Д.П.В..
С решение от 10.05.2019
г. по гр. дело № 23/2018 г. по описа на Великотърновския окръжен съд е признато
за установено по отношение на И.С.Б., че Д.П.В. като
собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.515.212.3.18
по КККР на гр. Велико Търново, одобрени със заповед № РД-18-96/19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-04-410/21.12.2010г.
на началника на СГКК гр. Велико Търново, с административен адрес на обекта -
гр. Велико Търново, ул. ***и предназначение на обекта: за търговска дейност, с
площ от 28 кв.м., е собственик на реална част от него с площ от 3,80 кв.м.
/представляваща бивша изба № 81/, като е осъдил И.С.Б. да предаде на Д.П.В. владението
върху тази реална част от самостоятелния обект 10447.515.212.3.18 с площ от 3,80
кв.м. /представляваща бивша изба № 81/, на основание чл. 108 ЗС. Решението е обжалвано от жалбоподателката и не
е влязло в сила.
След запознаване с
постъпилите материали съдът намира, че жалбата е недопустима, поради което
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено по следните съображения:
Процесните заповеди №№ 609/12.08.1996 г. и РД
22-1328/07.10.2010 г. на кмета на община Велико Търново се оспорват единствено
с искане за обявяване на тяхната нищожност. Съгласно Тълкувателно решение №
3/16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г. при оспорване на административни
актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва
да се преценява към момента на подаване на жалбата. Правният интерес следва да
е личен, пряк и непосредствен. В случая според съда не се доказва наличието на
правен интерес на жалбоподателката от търсената нищожност на въпросните
заповеди, тъй като не се установява как прогласяването на тяхната нищожност
пряко и непосредствено ще преустанови или предотврати бъдещо засягане на
нейните права или законни интереси. От горепосочените доказателства е очевидно
наличието на спор за собственост между жалбоподателката
и Д.П.В. върху избено помещение № 81, като в случая г-жа Б. претендира, че е
станала негов собственик по силата на постановлението за възлагане на ЧСИ, а Д.
В.– че помещението е преминало в нейния патримониум
чрез преустройването и включването му в обект „магазин“, нейна собственост чрез
наследяване и прехвърлителни сделки. Тези заповеди не
са създали материални права на трето лице, които да засягат претендираното
от жалбоподателката право на собственост, нито пък евентуалната им нищожност би
елиминирала такива права. С въпросните заповеди /първоначалната и поправящата я
– неразделна част от нея/ всъщност на основание чл. 37 от ЗОС е било отстъпено
право на строеж на праводателите на В.върху общинска
земя за построяване на пристройката – част от магазина, т.е. заповедта няма и
не може да има за предмет промяна на предназначението на избени помещения –
собственост на трето лице, а тяхното посочване в заповедта е единствено с цел яснота
във връзка с какво се учредява правото на строеж. Пряко основание за извършване
на твърдяното преустройство на избените помещения с допълнителната пристройка е
издаденото от главния архитект разрешение за строеж. Дали, кога, от кого и по
какъв начин е реализирано правото на строеж са въпроси, които нямат отношение
към настоящото производство. Следва също така да се има предвид, че
учредяването на право на строеж върху общинска земя е сложен фактически състав,
който завършва със сключването на договор. Именно този договор и реализирането
му е основание за възникване на право на собственост, а не заповедта на кмета
на общината.
Воден от горното и на
основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на И.С.Б., с адрес *** за обявяване на нищожността на Заповед № 609/12.08.1996
г. и на Заповед № РД 22-1328/07.10.2010 г., издадени от кмета на Община Велико
Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 342/2019 г. по описа на Административен съд - Велико Търново.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: