РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500050 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпили са въззивни жалби от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и от М.
А. Р., А. Й. Р., А. Р. Р. против Решение № 1972/03.11.2021г., пост. по гр.д.№
3852/2021, ПдРС, с което А. Р. Р., А. Й. Р. и М. А. Р. са осъдени да заплатят на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД сумата в размер на по 205,03лв. всеки от тях,
представляваща стойността на неплатената и доставена топлинна енергия за периода
от 01.03.2018 г. – 30.04.2020г. за обект на потребление гр. П., *** и сумата от по
30,31лв. всеки от тях – обезщетение за забавено плащане за периода от 03.05.2018 г. до
25.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата
молба в съда – 26.02.2021 г. до окончателното, както и сумата в общ размер на
419,68лв. – разноски в производството, като исковете за главница над уважения размер
до пълния предявен размер срещу всеки един от ответниците за сума от по 313,07лв. и
исковете за обезщетение за забава за горницата над уважените размери до пълните
предявени такива от по 51,43лв. срещу всеки един от ответниците са отхвърлени.
Жалбоподателят ищец „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е останал
недоволен от отхвърлителната част на решението. Поддържа, че в тази му част
1
решението е неправилно и необосновано. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства се установява непротиворечило, че претендираното количество ТЕ е
консумирано, както и че претендираната сума съответства на това количество. Развива
доводи относно доказване на количеството ТЕ за потребена БГВ, в смисъл, че не е
необходимо подписването на карнетите, за да се докаже това потребление. Счита, че от
протоколите за демонтаж се установява измереното количество ТЕ към този момент,
поради което и счита, че предявените искове са доказани в пълен размер. Моли съда да
отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново, с което уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите страни М. А. Р., А. Й. Р., А. Р. Р. са подали отговор , в който
оспорват въззивната жалба и поддържат, че решението е правилно и законосъобразно в
обжалваната му част. Развиват доводи, че ищецът незаконосъобразно е включил в
предмета на иска и технологичните разходи, които не следва да се заплащат от
абоната. Твърдят, че приетата СТЕ не установява потребеното количество, а само
установява правилността ползваните методики и е извършвала само математическа
проверка. Твърдят, че по делото не са представени никакви данни за отчети, за да бъдат
оспорени от ответниците като доказателства за отчетено количество. Считат, че по
делото е останало недоказан факта претендираното количество БГВ да е потребена,
поради което и правилно е отхвърлен иска в посочените размери. Молят съда да
потвърди обжалваното решение, като претендират и разноски.
Жалбоподателите ответници М. А. Р., А. Й. Р., А. Р. Р. са останали недоволни от
осъдителната част на решението. Поддържат, че ищецът незаконосъобразно е включил
в предмета на исковата си претенция и сума, съставляваща технологични разходи,
които по закон следва да са за сметка на дружеството. Считат, че доставчикът не е
използвал същата формула за определяне на технологичните разходи, каквато е
залегнала в Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради-етажна собственост,
Приложение към чл.61, ал.1 от наредба №16-334/2007/отм./. Така, доколкото не са
доказани какви са технологичните разходи, то остава недоказано количеството ТЕ
доставено в сградата и подлежащо на разпределение. Твърдят и че ищецът не е доказал
да е извършвал измерване на технологичните разходи на всеки три години. Също
недоказано било да е спазено изискването за качество, като нямало никакви данни при
каква температура следва да работи абонатната станция. Молят съда за отмяна на
обжалваната част на решението и постановяване на ново, с което искът се отхвърли.
Претендират разноски.
Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД оспорва въззивната
жалба, като поддържа, че по делото се доказва жалбоподателите да са потребители на
ТЕ, от приетите писмени доказателства и експертизи се установява количеството
доставена ТЕ и нейната стойност. Счита за преклудирани възраженията, че услугата
2
дялово разпределение не е част от ТЕ. Поддържа, че съгласно ОУ за продажба на ТЕ –
чл.33, ал.1, купувачът на ТЕ дължи месечно сума за ТЕ състояща се от два компонента
– цена на потребена ТЕ и сума за услугата дялово разпределение. Аналогично е
уредено задължението за заплащане на отдадената ТЕ от сградната инсталация. По
отношение на технологичните разходи счита, че СТЕ е установила, че същите са
отчислени надлежно. Моли за потвърждаване на решението в тази част. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата
страна.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица
– страни в производството, останали недоволни от постановено съдебно решение,
откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е
бил сезиран.
Повдигнатият спор пред въззивната инстанция е установена ли е доставката и
ползването на процесното количество ТЕ, респ. дължи ли се заплащане на същото.
От фактическа страна по делото страните не спорят, че помежду им съществува
облигационна връзка за доставка на ТЕ за обект , находящ се в гр. П., ***. Исковата
претенция обхваща доставена ТЕ за отопление и сградна инсталация и за БГВ за
периода 01.03.2018г.-30.04.2020г. , като относно претендираните количества , респ.
стойност за същите ищецът е представил справка в табличен вид. От същата се
установява, че за исковия период се претендира разпределено количество от сградната
инсталация, а за отопление само за м.03 и 04.2018г.. за БГВ се претендират потребени
количества до м.01.2019г.
От страна на ищеца са представени протоколи за монтаж на измервателни
устройства - за 2013г. на водомер за топла вода /л.56 от делото/, без да е посочено къде
точно е извършен монтажа, през 2016г. - на топломер в абонатната станция на адрес
***, в присъствието на представител на етажната собственост; през 2019г. в абонатната
станция на топломер и водомер на адрес – ***. Представени са и съответните
3
свидетелства за проверка през 2013г., 2016г., 2019г. В този смисъл се явява
неоснователно оспорването на ответниците, че не се доказва годността на
измервателните уреди в абонатната станция.
По делото е изготвена и приета СТЕ с в.л. Ш., която установява, че за процесния
период, сградата, в която се намира имота на ответниците е топлоснабдена и е
ползвана ТЕ за отопление и БГВ. В процесния имот до 01.02.2019г. е имало монтирани
отоплителни тела тип радиатор и ИРУ, които са отчитани сезонно и визуално. В имота
е имало и монтиран водомер за потребена БГВ. След посочената дата същите са
демонтирани , видно от протокол от 31.01.2019г. Отчитането в абонатната станция е
извършвано от абонатчици на дружеството с преносим терминал ежемесечно.
Данните, намалени със загубите са подавани на топлинния счетоводител „Бруната“
ЕООД за разпределение на потребителите. В края на всеки отоплителен сезон визуално
са отчитани показанията на ИРУ, а на водомера за БГВ – ежемесечно. Разпределяна е и
ТЕ от сградна инсталация. Експертизата установява, че не е извършвано служебно
начисляване на ТЕ поради неосигурен достъп до имота за отчет. Количествата
доставена за сградата и разпределена за конкретния имот ТЕ по периоди са показани в
таблици. Изводът на експертизата е, че начинът на изчисление и разпределение на
доставена ТЕ отговаря на нормативните изисквания. Според вещото лице към момента
на експертизата не могат да се отчетат стойностите на измервателните устройства, т.к.
същите са демонтирани през 2019г. С оглед наличието на апартаментни топломери,
начисленията за ТЕ за сградна инсталация в етажната собственост правилно са
извършвани по формулата на т.7.1 от методиката за дялово разпределение на ТЕ в
сгради-етажна собственост - като разлика между общото количество ТЕ за отопление и
сумата от показанията на отделните ИРУ. Вещото лице установява и че топлоносителят
на сградата инсталация няма самостоятелно измервателно устройство, доколкото
същият съставлява съвкупност от тръбопроводи, преминаващи през избени
помещения, общи части, тавански и междупокривни части, а се отчита посредством
общия топломер след приспадане на разходите за отопление отчетени от ИРУ и
представлява общите загуби в цялата сграда. Именно поради това, количеството се
разпределя пропорционално на обемите на отделните обекти в етажната
собственост. Експертът се е запознал с доклад за техническо изпитване на абонатни
станции, сред които и процесната, което изпитване е извършено от ТУ София.
Начисленията за технологичните разходи са извършвани по алгоритъм ежемесечно и
експертът ги е проверил и удостоверява, че са правилни.
По делото е изготвена и ССЕ от в.л. К., която остойностява посочените от СТЕ
количества ТЕ за процесните периоди по нормативно определените от КЕВР цени.
Според експертизата стойността на ТЕ за сградна инсталация е 237,10лв., за отопление
– 332,86лв., за БГВ – 537,74лв., както и за услуга за извършване на дялово
разпределение – 23,76лв. Приспаднати са 192,25лв. , при което общо дължими с ДДС
4
са 939,21лв., а лихвата за забава – 154,30лв.
По делото са представени от Бруната копия от индивидуалните справки за
използване на ТЕ и формуляри за отчет.
При тази фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че за исковия
период в сградата, в която се намира имота на ответниците е доставяна ТЕ.
Възраженията на последните относно доставянето на ТЕ и БГВ за процесния период,
така и отчитането, правилното начисляване на ТЕ, извършването на отчисления за
технологични разходи намират отговор в приетата по делото СТЕ с в.л. Ш.. Съдът
кредитира същата, доколкото вещото лице има специалните знания по топлотехника,
извършило е и собствени изчисления на база отчетените данни и установява правилно
приложение на съответните алгоритми за изчисление на количествата , подлежащи на
разпределяне. С оглед тези констатации на експертизата, съдът намира, че се доказва
по основание и размер претенцията за доставена ТЕ и отдадена от сградната
инсталация ТЕ. Неподкрепени с доказателства останаха твърденията на
жалбоподателите ответници, че в претендираното количество са включени и
технологичните разходи от абонатната станция, които са за сметка на доставчика.
Напротив – експертизата установява, че тези разходи са приспаднати с оглед
конкретните измерени стойности. Според вещото лице начисленията за
технологичните разходи са извършвани по алгоритъм ежемесечно и същите
стойности са проверени и правилни.
По отношение на искът за заплащане на БГВ, се констатира от представения от
топлинния счетоводител отчет, че последният подписан карнет е от м.09.2018г.
липсват данни до м.01.2019г. да е извършван присъствен отчет на водомера за БГВ.
Представеният списък за отчитане на ИРУ в сградата от м.01.2019г. не носи подписи на
потребител, поради което и не може да се приеме за достоверно отразяването в него.
Недоказано остава твърдението на жалбоподателя ищец, че от протоколите за
демонтаж се установява количеството БГВ, отчетена до момента поради факта, че
подобни протоколи не са представяни по делото. Така недоказано остава количеството
ТЕ за периода м.10.2018-м.01.2019г. , което според ССЕ е на стойност 270,09лв. без
ДДС или 324,08лв. с ДДС. Тази сума се явява недължима. Така общо дължимите суми
за ТЕ / от отчетите на ИРУ, разпределената сградна инсталация и реално отчетената
БГВ/ са в размер на 939,21-324,08 = 615,013лв. Така всеки от ответниците дължи по
305,06лв.
С оглед забавата на изпълнение на главното задължение се дължи и мораторна
лихва.За установяване размера на дължимото, съдът кредитира приетата ССЕ, според
която размерът на мораторната лихва за цялото задължение е 154,30лв. От този размер
следва да се приспаднато изчислената моратолна лихва върху претенцията за БГВ за
периода м.10.2018-м.01.2019г. в размер на 63,38лв. така размерът на мораторната лихва
5
следва да се определи на 90,92лв. Следователно всеки от ответниците следва да дължи
сумата от по 30,30лв.
До пълните претендирани размери исковете се явяват недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното решение е установена същата фактическа обстановка и
при същите изводи, поради което като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските
Предвид отхвърляне на жалбите и на двете страни съдът намира, че страните не
си дължат разноски във въззивното производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1972/03.11.2021г., пост. по гр.д.№ 3852/2021, ПдРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6