Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 11.11.2021
година, град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на единадесети ноември през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен
Евтимов
При
секретаря ………………………,
след като разгледа докладваното от съдия В. Ангелова,
въззивно гражданско дело № 14194 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 20221141
от 09.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 67044 по описа за 2019 г.,
на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 139-ти състав, бил изменен размера на
издръжката, определена с решение № 305421/03.01.2018 г., по гр. д. № 71834/2017
г. на СРС, 89 състав, от 150 лева в полза на детето Ж.И.Й., като И.И.Й. бил осъден да заплаща на детето си Ж., чрез неговата
майка П.И.П., месечна издръжка в увеличен размер от 240 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба на 21.11.2019 г., до настъпване на причини,
водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска до
пълния предявен размер от 350 лева; допуснал предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка; осъдил И.Й. да заплати на Ж.Й.,
чрез нейната майка П.П. сторени деловодни разноски в
размер на 297 лева; осъдил Ж.Й., чрез нейната майка П.П.
да заплати на И.Й. сторени деловодни разноски в размер на 330 лева; осъдил И.Й.
да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 129,60 лева.
Недоволна от
постановеното решение останала ищцата в първоинстанционното производство и въззивница в настоящото производство – малолетната Ж.И.Й.,
действаща чрез своята майка П.И.П., която обжалва същото в отхвърлителната
му част, с която искът му е бил отхвърлен над уважения месечен размер от 240 лева
до пълния предявен месечен размер от 350 лева. В жалбата си излага и мотивира
оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е постановено
при неправилна оценка на доказателствения материал по делото и в противоречие с
трайната съдебна практика по аналогични дела, като излага съображенията си. Сочи,
че присъдената сума е крайно недостатъчна, за да задоволи нейните потребности, предвид
възрастта й и нуждата от правилно развитие и образование, като излага
съображения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, като уважи изцяло исковата й
претенция.
В хода на съдебното
дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира
за нейното уважаване, като претендира сторените деловодни разноски по
представен списък. Оспорва жалбата на насрещната страна като неоснователна.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението на
първоинстанционния съд в обжалваните от ответника части.
В срока по чл. 263,
ал.1 от ГПК ответникът в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото
производство И.И.Й. е депозирал писмен отговор, с
който оспорва въззивната жалба като неоснователна и излага подробни съображения
в подкрепа на заявеното становище. Счита решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част за правилно и законосъобразно и моли
съда да постанови решение, с което да остави без уважение жалбата на ищците.
Недоволен от така
постановеното решение останал и ответникът И.И.
Йончев, който обжалва същото над размера от 165 лева до присъдения размер от
240 лева, като неправилно и необосновано. Излага подробни съображения за
пороците на решението и моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалвания съдебен акт, като отхвърли изцяло предявения срещу него иск над
размера от 165 лева, в който той признава същия като основателен. Претендира
сторените по водене на делото разноски.
В хода на съдебното
дирене поддържа въззивната си жалба и пледира за тяхното уважаване, като
поддържа дадения писмен отговор на въззивната жалба на ищцата и оспорва същата
като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да уважи подадената
от него жалба и остави жалбата на ищцата без уважение. Претендира разноски по
представен списък.
В срока за отговор,
ищцата не е депозирала писмен отговор срещу подадената от ответника въззивна
жалба.
Въззивните жалби са подадени
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от
лица, имащи интерес от обжалването, като отговарят на изискванията на чл. 261
от ГПК, поради което същите са процесуално допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази
следното :
Първоинстанционният
Софийски районен съд бил сезиран с иск, предявен от малолетната Ж. Й.Й., действаща чрез своята майка и законен представител П.И.П.,
срещу И.И.Й., с правна квалификация чл. 150 във връзка
с чл.143, ал.2 от СК.
Ищцата твърдяла, че
ответникът е нейн баща, като родителите й не я
отглеждали заедно, а я отглеждала ищцата. Упражняването на родителските права
спрямо нея било предоставено на майката
с решение № 305421/03.012018 г., постановено по гр. д. № 71834/2017 г.
на СРС, 89 състав, с което било одобрено постигнатото между родителите й
споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК. Със същото издръжката на ищцата била
определена на 150 лева, което било под минимума по закон. Отделно от това,
ответникът принудил майка й да сключи споразумение за уреждане на имуществени
отношения между родителите, по което тя заплатила сумата от 16000 лева. За
заплащането на тази сума майка й теглила заем от 25000 лева, който продължавала
да връща. След това споразумение, имуществото на майка й намаляло, а това на
ответника се увеличило. Неговото трудово възнаграждение също било увеличено, а
се увеличи и нейните потребности. Молела съда да постанови решение, с което да
увеличи присъдената й издръжка от 150 лева на 350 лева месечно, като
претендирала сторените деловодни разноски.
Ответникът оспорвал
иска по размер. Поддържал, че в изминалия период нуждите на малолетната не са
се изменили съществено, както и че изменението на доходите му също не било
съществено. Доходите на майката били значително по-високи от средните за
страната. По отношение на твърдяното споразумение сочел, че тя платила по
същото сума, значително по-ниска от 16000 лева, а тегленият кредит от 25000
лева бил за лични нужди на майката, без връзка с нуждите на детето. Твърдял, че
дава издръжка на детето в натура, като признал иска до размера от 152,50 лева.
В съдебно заседание заявил, че считано от 01.09.2020 г. с оглед тръгване на
детето на училище, признава иска до сумата от 165 лева. За разликата продължил
да го оспорва и молел за отхвърлянето му. Претендирал разноски.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете
съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство
и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд намира,
че при липсата на приета за установена фактическа обстановка, на която първоинстанционния
съд основава изводите си, следва да извърши собствен анализ на
доказателствената съвкупност, събрана в първоинстанционото
производство. От представените пред първоинстанционния съд писмени
доказателства, въззивният съд намира за относими към предмета на доказване по
делото на следните – решение № 305421/03.01.2018 г. по гр. д. № 71834/2017 г.
на СРС, 89 състав, удостоверение за раждане на детето Ж., удостоверение №
16/14.10.2019 г. издадено от ДГ „Дъга“ и приходни квитанции за заплащане на
такси към това детско заведение и на предоставяни допълнителни педагогически
услуги; удостоверение от 28.05.2019 г., издадено от „Е.П.И.Б.“ ЕООД, споразумение
от 24.02.2018 г. и три броя банкови бордера, договор за кредит за текущо
потребление, доказателства за доходите на родителите-листове 67,90, 95,96,108,
120, договор за наем и анекси към него.
От анализа на тези
доказателства се установява следната фактическа обстановка :
П.И.П. и И.И.Й. са родители на малолетната Ж.И.Й., родена на *** г.
С решение №
305421/03.01.2018 г., постановено по гр. д. № 71834/2017 г. на СРС, 89 състав,
влязло в сила на 03.01.2018 г., е утвърдено постигнатото между родителите на
малолетната Ж. споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, с което упражняването на
родителските права спрямо нея е предоставено на майката, при която е определено
местоживеенето й, определени са лични отношения на бащата с детето, и същият е
осъден да му заплаща издръжка в размер на 150 лева, платима до 10-то число на
текущия месец, считано от 04.09.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, до настъпване на основания за
изменение или прекратяване на издръжката.
Исковата молба, по
която е образувано първоинстанционното производство е подадена на 21.11.2019 г., т. е. една година десет
месеца и 18 дни след постановяване и влизане в сила на горното решение.
Към датата на
подаване на исковата молба и през учебната 2019/2020 г., малолетната посещавала
подготвителна група към ДГ № 74 „Дъга“. В същото детско заведение тя ползвала допълнителни педагогически услуги
като народни танци, плуване, английски език, приложно изкуство, футбол, които
се заплащали допълнително, извън дължимата такса за самата детска градина.
Последната за детските градини в гр. София е определена в размер на 60 лева,
която се дължи за пълно посещения през месеца, а при непълно посещение се
определя съобразно направените посещения. Таксите заплащани за посещения в посоченото
детско заведение варират според направените посещения от 15 до 60 лева, а
заплащаните допълнителни педагогически услуги, съобразно посещенията също
варират от 72 до 105 лева месечно. На 27.09.2019 г. майката допълнително
заплатила сумата от 28 лева за екскурзия на детето на 14.10.2019 г. За
месеците май и ноември 2018 г., февруари и май 2019 г. от заплатата на
майката П.П. били правени удръжки в размер на общо
360 лева (по 90 лева за посочените месеци) за Мултиспорт
карта за дете.
Между страните няма
спор, че през учебната 2020/2021 г. малолетната е започнала обучението в
началната форма на своето образование като ученичка в първи клас.
Съгласно
представеното споразумение от 24.02.2018 г., сключено между родителите на
малолетната Ж., И.С.П.и В.И.П. се уреждат отношенията им във връзка с ползвания
от И.Й. и П.П. по време на съжителството им недвижим
имот, който бил собственост на И.и В.П.до 02.11.2016 г., а след това бил
прехвърлен на П.П. и в който И.Й. извършил със свои
средства и труд подобрения, които споразумелите се оценили на 13000 лева,
платими от В.и И.П., и били инсталирани движими вещи, собственост на И.Й.,
които споразумелите се оценили на 3000 лева, платими от П.П..
Съобразно представените банкови бордера на 26.02.2018 г. П.П.
превела на И.Й. сумата от 2000 лева, а на 10.04.2018 г. му превела остатъка от
задължението си от 1000 лева, както и дължимите от родителите й 13000 лева.
На 26.02.2018 г.
майката на малолетната Ж. сключила договор кредит за текущо потребление с Банка
ДСК ЕАД за сумата от 25000 лева, със срок за издължаване от 24 месеца, като с
изключение на първата и последната вноска, с падеж 16.02.2020 г.
Съобразно договор
за наем на недвижим имот от 09.11.2017 г. и анекси към него, сключен между П.П., като наемател, и В.П., като наемодател, срещу наемната цена от 750 лева месечно, на
наемателя било предоставено ползването на апартамент 8, в гр. София, ж. к. „*****,
със застроена площ от 96 кв. м., състоящ се от коридор, хол, две спални, кухня,
остъклена тераса, 2 бани с тоалетни, обзаведен, като същият ще се ползва от
наемателя, В.П. и И.П.., като първоначалния срок на договора от една година,
считано от 15.11.2017 г., бил продължен
за времето от 10.11.2018 г. до 10.11.2019 г. , а впоследствие и за
времето от 10.11.2019 г. до 10.11.2020 г.
Съгласно
представените доказателства за доходите на задължените родители и двамата са
трудово заети и реализират доходи над средните за страната.
От справка доходи
на лист 67 от делото се установява, че бащата на малолетната за периода месец
май 2019 г. – месец април 2020 г. реализирал брутни доходи в общ размер на
24229,74 лева или средно месечният му брутен доход за същият период бил в
размер на приблизително 2020 лева. Основната му заплата в началото на периода
била в размер на 1285 лева, а в края на периода 1401 лева. Към същата се
начислявал % за прослужено време, съответно в размер на 231,30 лева за началото
на периода и в размер на 280,20 лева за края на периода; % за НСО, чийто размер
за периода варирал от 192,75 лева до 210,15 лева, вреден труд в размер на общо
36 лева, еднократно била начислена награда от 100 лева, ежемесечно бил
начисляван порцион в размер от 120 до 420 лева, еднократно били начислени пътни
в размер на 80 лева и ДМС в размер на 350 лева, както и вещеви в размер на общо
600 лева. От удостоверение от 27.05.2020 г. на лист 90 от делото се установява,
че за периода месец декември 2018 г. – месец ноември 2019 г. брутните доходи на
бащата били в размер на 20474,10 лева, респективно за същият период средномесечните му брутни доходи били в размер на
приблизително 1706 лева. От удостоверение за декларилани
данни (лист 95 от делото) се установява, че същият е собственик на недвижим
имот, находящ се на адрес в гр. София, СО, Район „Слатина“, ул. „*****,
придобит през 2014 г. (на който тази страна е адресно регистрирана и от който е
призовавана по делото), както и лек автомобил с рег. № ******, придобит на
23.03.2020 г. и мотоциклет с рег. № ******, придобит на 16.04.2020 г. Видно от
удостоверение от 14.09.2020 г. (лист 120 от делото), брутният доход на бащата
от юни 2018 г. варирал от 1591,65 лева до 1671,65 лева, като в сравнение с
месец юни 2020 г., когато същият е вече в размер на 1891,35 лева, доходите му
са нараснали с повече от 200 лева.
За майката на
малолетната се представиха удостоверения издадени от „Е.П.И.Б.“ ЕООД (листове 96
и 108 от делото), от които се установява, че в периода месец декември 2018 –
месец ноември 2019 г. същата реализирала брутни доходи в общ размер от 44935,68
лева, респективно на което за този период същата имала средномесечен брутен
доход в размер на приблизително 3745 лева. За периода месец юли 2019 г. – месец
юни 2020 г. брутния доход на същата
възлиза на 49200,49 лева или брутния й средномесечен доход е в размер на
приблизително 4100 лева.
Останалите
представени в първоинстанционното производство писмени доказателства, в това
число медицински протокол на ЛКК от 14.09.2015 г., епикриза
от 06.02.2016 г., договор за индивидуална медицинска застраховка на лист 16 от
делото, разписки от 01.10.2019 г. и от
03.11.2019 г., поръчка 7006641, кореспонденция във връзка със здравна
застраховка и във връзка с поръчка 68808, както и договор за индивидуална
медицинска застраховка „Заболяване“ от 25.08.2020 г. въззивният не обсъжда като
неотносими. Следва да се отбележи, че част от тези документи удостоверяват
състояние на малолетната преди постановяване на решение по гр. д. 71834/2017
г., а друга част удостоверят заплащане на застрахователни премии за здравното
осигуряване на детето, които дублират здравното осигуряване на същото от
държавата и липсва данни да са съгласувани с бащата. Представените поръчки и
разписки не удостоверяват каква точно нужда на детето покриват и дали изобщо са
направени за негови нужди.
Във въззивното
производство са събрани писмени доказателства, за събирането на които страните
са снабдени със издадени им съдебни удостоверения.
В следствие на
това, с молба от 08.11.2021 г. жалбоподателят ответник е представил по делото
удостоверение, изх. № 96/29.10.2021 г., издадено му от „Е.П.И.Б.“ ЕООД,
съгласно което за периода месец ноември 2020 г. до месец октомври 2021 г. на
майката на малолетната ищца-жалбоподател са изплатени брутни възнаграждения в
общ размер на 62083,8 лева или средномесечните й
брутни доходи за същият период са вече в размер на приблизително 5174 лева.
В съдебно заседание
жалбоподателката ищца представя удостоверение, изх. № 1589/26.10.2021 г.,
издадено от НСО, брутния доход на И.Й. за периода месец ноември 2020-месец
октомври 2021 г. е в размер на общо
27513,38 лева, към които се начисляват допълнително суми за храна в размер на
1680 лева за периода, за облекло в размер на общо 1300 лева, ДМС в размер на 1837
лева, респективно на което за същият период средномесечните
брутни доходи на тази страна са в размер на приблизително 2694 лева.
Представените
квитанция и договор за индивидуална медицинска застраховка „Заболяване“ от
16.08.2021 г., въззивният съд не обсъжда, договорът – по съображенията,
изложени по-горе за договорите с аналогичен предмет, представени в производството
пред първоинстанционния съд, а
квитанцията – поради липсата на доказателства за съгласуване на този разход с
бащата и липсата на доказателства за какъв период от време се отнася плащането.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не се представени в настоящото въззивно
производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
Жалбите на страните
са неоснователни по изложените в тях доводи.
Въззивният съд
изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към обжалваната част на
постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като не счита за нужно да
ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед доводите
в жалбите, следва да се отбележи следното:
В конкретният
случай, безспорно се установи по делото наличието на изменение на нуждите на малолетната
ищца – въззивник за почти двегодишния период от определяне на издръжката с
влязло в сила на 03.01.2018 г. решение
по гр. д. № 71834/2017 г. на СРС, 89 състав до предявяване на исковата молба на
21.11.2029 г., като към този момент така определената с посочения съдебен акт
издръжка е под законоустановения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум и категорично се явява недостатъчна да задоволява битовите и социалните
потребности на детето. Също така следва да бъдат зачетени настъпилите в хода на
производството обстоятелства, касаещи малолетната, която е започнала своето
начално образование, като понастоящем не се спори, че е вече ученичка във втори
клас. Горното предполага качествено и трайно изменение на нуждите на детето, задоволими с платимата от бащата издръжка. Въззивният съд
не споделя доводите, касаещи определяне на размера на издръжката за детето
съобразно посочените в исковата молба статистически данни. Показател за
издръжката на детето се явяват собствените му нужди, определени съобразно
обикновените условия на живот за него и установени в производството с
допустимите доказателствени средства, материалните възможности на неговите
родители, както и законодателното възприетото с разпоредбата на чл. 142, ал. 2
от СК разбиране за минималния размер на издръжката на едно дете. В случая, по
делото не са установени изключителни нужди на малолетната, надхвърлящи
обичайните нужди на здраво дете от същия пол и възраст, а предвид доходите на
задължените родители, надхвърлящи средната работна заплата за страната и
региона, въззивният съд намира, че за цялостната месечна издръжка на детето е
необходима сумата от 380 лева, в която участието на бащата е правилно определено.
В този смисъл изцяло неоснователни се явяват доводите в жалбата на ответника,
касаещи липсата на материална възможност за него да участва в издръжката на
своята дъщеря с посочената сума. Следва да се отбележи, че и след заплащане на
така определената сума, той ще продължи да разполага с около 2400 лева от средномесечния
си брутен доход, който е напълно достатъчен да обезпечи месечните му нужди. В
този смисъл, оплакванията за неправилност на решението, с което е допуснато
изменение на първоначално определената за детето издръжка са изцяло
неоснователни.
Спорен момент в
настоящото производството е размерът на увеличената издръжка. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от СК размерът
на издръжката се определя от два критерия - потребностите на лицето, което се
нуждае от нея, и възможностите на лицето, за което съществува задължение да я
дава. Едновременно с това, с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК е определен
минималният размер на издръжката за едно дете, като равняваща се на 1/4 от
минималната работна заплата. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, въззивника – ищец в първоинстанционното производство
е следвало посредством пълно и главно доказване да изясни основния факт на
доказване, а именно, че след влизане в сила на решението, с което е определена
издръжката му, е настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 от СК –
нарастване на собствените му потребности и/или нарастване на материалните
възможности на родителя /в случая бащата/, от когото се търси издръжката. В
случая, по делото е установено по несъмнен начин нарастване на обичайните
потребности на ищцата Ж.Й. до присъдения размер от 240 лева. Събраните
доказателства, касаещи нуждите й сочат, че същата има обичайните потребности за
здраво дете от същия пол и възраст, определени съобразно обичайните условия на
живот за нея. В случая не се установиха
други нужди на детето, налагащи увеличаване на издръжката му от бащата до
претендирания размер от 350 лева месечно. Детето все още е на ниска възраст и в
начален етап от своето задължително обучение, като ползва безплатни учебници.
Обстоятелствата, наложили дистанционно обучение на учениците през учебната
2019/2020 г., 2020/2021 г., както и през настоящата 2021/2022 г., както и
сроковете за това, са ноторно известни и не подлежат на отделно доказване в настоящето
производство. Същите обаче налагат извода, че за значителни периоди от тези
учебни години за малолетната не са правени разходи за столово
хранене, нито е било наложително същата да ползва градски транспорт или
училищна занималня Понастоящем липсват доказателства, че малолетната ползва платени
извънкласни форми на обучение. В този смисъл, съдът намира, че месечно
необходимата за цялостната й издръжка сума е в размер на 380 лева, като същата
е правилно разпределена между задължените родители. В случая, не се установиха
нужди на детето, задоволими със заплащана от бащата
месечна издръжка в претендирания размер от 350 лева месечно, при което жалбата
на ищцата също се явява неоснователна.
С оглед на
гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че правилно и законосъобразно е
определено увеличението на месечна издръжка в размер на 240 лева, която
ответникът – жалбоподател следва да заплаща на своята малолетна дъщеря, като
същата напълно кореспондира с установените нужди на малолетна, задоволими с дължимата от бащата издръжка. Съобразена е
материалната възможност на бащата да престира така определената издръжка, като
са отчетени обстоятелствата, че се касае до негово алиментно
задължение да осигури такава издръжка на детето си, която да осигури
оптималното му развитие, съобразно обикновените условия на живот за него.
С оглед изложеното
жалбите, като неоснователни, следва да се оставят без уважение, а съдебния акт –
следва да се потвърди.
По разноските :
Претенции за
разноски има са направени и от двете страни по делото, като при този изход на
спора същите се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IІ-ри брачен
въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1, изречение 1, предложение първо от
ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20221141 от 09.10.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 67044 по описа за 2019 г., на Софийски районен
съд, ІІІ ГО, 139-ти състав, в обжалваните части досежно допуснатото изменение
на дължимата за детето от бащата издръжка от 150 на 240 лева, което се обжалва
над признатия размер от 165 лева до присъдения размер 240 лева, както и за разликата
над присъдения размер на издръжката от 240 лева до претендирания размер от 350 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните малолетната Ж.И.Й.,
действаща чрез своята майка П.И.П., и И.И.Й. за
присъждане на сторените деловодни разноски във въззивното производство като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………