№ 3
гр. Крумовград , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на първи март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
при участието на секретаря Цветка В. Петрова
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Административно
наказателно дело № 20215130200006 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 34 от 22.06.2020 г.,
издадено от Директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл. 209а,
ал.4, пр.2, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 / триста/ лева на Ф. А. Ф.
, с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят Ф. А. Ф. твърди, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно. Сочи, че с действията си не бил навредил на никого, не
бил поставен под карантина и не представлявал заплаха за останалите хора.
Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Ф. , редовно призован, не се явява
лично.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание не се
представлява. Юрк. П.а представя писмени бележки, в които оспорва жалбата
и моли съда да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-
Кърджали.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
1
установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2020 г. жалбоподателят Ф. А. Ф. около 14 ч. посетил
кръстовището на ул. Христо Ботев и ул. Ахрида в гр. Крумовград. Същият е
бил без поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа
и устата. Същият е бил с шал, но същият е бил поставен на врата му и не е
прикривал устата и носа. Полицаите К. и П. осъществявали обход с патрулен
автомобил , забелязали лицето, като са го наблюдавали движението му в
продължение на 50 метра . Жалбоподателят е бил без поставена защитна
маска за лице или друго средство покриващо носа и устата. Било
констатирано, че жалбоподателя Ф. А. Ф. не спазва забраната въведена със т.
9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването ,
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването. Съгласно т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването всички лица, когато се намират в закрити
или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна
маска за лице или друго средство покриващо носа и устата.
Полицейските служители установили, че жалбоподателят Ф. А. Ф. бил
посетил кръстовището на ул. Христо Ботев и ул. Ахрида в гр. Крумовград, без
поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и
устата. Шалът, който е носил е бил поставен на врата му и не е покривал
устата и носа.
По този повод на 14.04.2020 г. на жалбоподателя бил съставен и връчен
акт за установяване на административно нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
който жалбоподателят отказал да подпише и да получи акта. На 22.06.2020 г.
наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание
чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Ф. А. Ф. , с ЕГН **********, за
извършено нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето и т. 9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването.
Тази фактическа обстановка съдът счита за установена от показанията
на свидетелите К. и П. , кредитирани изцяло като достоверни, логични и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; АУАН
№ 34 от 22.06.2020г.; заверено копие от доклад за връчване на НП ; заверено
копие от сведение от В.П. с дата 16.04.2020г.; заверено копие от сведение от
Ф. А. Ф. с дата 21.04.2020г.; заверено копие от свидетелство за съдимост;
заверено копие на Заповед № РД-01-154/26.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването ; заверено копие от Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването, заверено копие от Заповед № РД-01-
197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, заверено копие от писмо
рег. № 289000-1682/16.04.2020г.; заверено копие от молба вх. № 289000-
1717/16.05.2020г.; заверено копие от писмо вх.№ 289000-2304/15.05.2020г.,
заверено копие от Постановление за отказ за образуване на ДП от
2
14.05.2020г. на прокурор – Каменова;заверено копие от справка рег. № 289р-
6497/12.05.2020г.; заверено копие от Доклад рег.№ 289р-5170/15.04.2020г.;
заверено копие от сведение от К. С. К. от 16.04.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова
следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Посочената разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията към датата
на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при
повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ,
действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй
като с издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването са били въведени
противоепидемични мерки на територията на Р.България. В цитираната т. 9
от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че се въвежда
задължение всички лица, когато се намират в закрити или на открити
обществени места да имат поставена защитна маска за лице или друго
средство покриващо носа и устата.
Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не
е изпълнил. На 14.04.2020 г. жалбоподателят Ф. А. Ф. около 14 ч. посетил
кръстовището на ул. Христо Ботев и ул. Ахрида в гр. Крумовград. Същият е
бил без поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа
и устата. Същият е бил с шал, но същият е бил поставен на врата му и не е
прикривал устата и носа, с което е осъществил състав на вмененото му
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.
на Министъра на здравеопазването.Затова правилно е реализирана
административнонаказателната му отговорност. Наложената санкция е
минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид
нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
3
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. В настоящото производство по безспорен
начин е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. От словесното описание на нарушението в акта
и в наказателното постановление настоящата инстанция счита, че не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, той може да разбере в какво е
обвинен и адекватно да организира защитата си в настоящото производство.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения
на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е
пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени
са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Административното нарушение се явява безспорно установено от
показанията на разпитаните свидетели П. и К., както и от писмените
доказателства. В случая се прилага нормативният акт , който е бил в сила по
време на извършване на деянието. Това са относимите актове към
извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно са били посочени в
атакуваното наказателно постановление. Липсват основания за прилагане
на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на
обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява
маловажен случай. Нарушението е формално и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените
отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ са
особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на
неограничен кръг лица. Предвид изложените съображения, атакуваното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
4
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което не е взел
участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвила и
депозирала писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 34 от 22.06.2020 г.,
издадено от Директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл. 209а,
ал.4, пр.2, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 / триста/ лева на Ф. А. Ф.
, с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за
здравето и т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА Ф. А. Ф., с ЕГН **********, с адрес гр. Крумовград, ул.
„Княз Борис I“№ 41, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали,
сумата в размер на 80 / осемдесет / лева, представляваща направени разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
5