№ 157
гр. гр. Д., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на втори март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Г.а Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Г.а Д. Жечева Въззивно гражданско дело №
20213200500706 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3
изр.2 от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Д. Н. СТ. от гр.Д. срещу решение
№260448/30.06.2021 г. по гр.д.№2296/2019 г. на Д.кия районен съд,с което са
отхвърлени предявените от въззивницата срещу Д. Г. СТ. с ЕГН **********
от гр. Д., ж.к. „Х.Б.** и ИВ. Г. СТ. с ЕГН **********, представлявана от
своята майка и законен представител Д. Н. К. с ЕГН **********,двете от гр.
Д., ж.к. „И.***,искове за отмяна на сключения на 06.02.2015 г. договор за
дарение между ищцата като дарител и наследодателя на ответниците Г.С.Г.,
б.ж. на гр. Д., като надарен,обективиран в нотариален акт № 142, т. I, peг. №
1254, дело № 129/2015 год. на нотариус №*** на Нотариалната камара,
вписан с акт № 15, т. III, дело № 408/2015 год. на Службата по вписвания – гр.
Д., на собствените й 4/6 ид. ч. от следните недвижими имоти,
представляващи: 1/ Апартамент под № 10, находящ се в гр. Д., ж.к. „Д.***,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от
93,64 кв.м., което жилище представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 71624.615.3630.1.21 по КККР на града, попадащ в сграда с
идентификатор 71624.615.3630.1, разположена в поземлен имот с
1
идентификатор 71624.615.3630, ведно с избено помещение № 15 с площ от
4,74 кв.м., както и припадащите се 0,951% от общите части на сградата и
толкова процента от отстьпеното право на строеж върху поземления имот; 2/
Гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.615.7635.1.1 по КККР на гр. Д., находящ се в гр. Д., ж.к. „Д.”, пред блок
№** на етаж първи със застроена площ от 15,20 кв.м.,който имот се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
72624.615.7635,поради това,че надареният отказва да дава издръжка на
дарителя,от която същият се нуждае-чл.227 ал.1 б.„в” от ЗЗД.Подадена е и
частна жалба от Д. Н. СТ. срещу определение №263550/23.09.2021 г. по
цитираното дело на ДРС,с което е изменено първоинстанционното решение в
частта за разноските,като частната жалбоподателка е осъдена да заплати на
ИВ. Г. СТ. чрез нейната майка и законен представител Д. Н. К. сумата от 800
лв съдебни разноски,респ. на Д. Г. СТ. сумата от 1 219 лв съдебни разноски.
Въззивницата Д. Н. СТ. изразява недоволство от извода на районния
съд,че ответниците по делото не притежавали движимо и недвижимо
имущество на значителна стойност,от което биха могли да реализират
допълнителни доходи.Първоинстанционното решение представлявало
теоретизиране на нормата на чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД,а не фактически и
правен анализ на събраните доказателства.Доказателствата по делото водели
до съвсем други правни изводи.Подробно са изложени доводи при обсъждане
на доказателствата по делото за наличие на предпоставките на горната
разпоредба за отмяна на процесното дарение.Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение като неправилно и за уважаване на
исковете.Претендират се от въззивницата сторените от нея разноски.
В писмени отговори въззиваемите Д. Г. СТ. и ИВ. Г. СТ. чрез нейната
майка и законен представител Д. Н. К. изразяват становище за
неоснователност на въззивната жалба и настояват за потвърждаване на
атакуваното решение,както и за присъждане на сторените от тях разноски в
настоящата инстанция.Решението на ДРС било постановено при цялостно
обсъждане на събраните доказателства и правните изводи съответствали на
последните.На първо място ищцата не доказала да е искала издръжка от
надарения.Не били налице и другите предпоставки на горецитираната
разпоредба.Напротив ищцата нямала нужда от издръжка и разполагала с
достатъчно доходи,респ. ответниците били в невъзможност да й предоставят
2
такава.
В частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК се съдържат
оплаквания,че своевременно било заявено от жалбоподателката възражение
за прекомерност на адвокатските възнаграждения,а по отношение на И.С.
била посочила,че същата,след като е освободена от такси и разноски в
производството,адвокатската й защита по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА следвало да е
безвъзмездна.Присъждането на посочените в определението разноски било
неправомерно предвид гореизложеното и с оглед тежкото финансово
състояние на жалбоподателката.Настоява се за отмяна на определението.
Отговор на частната жалба е подаден от въззиваемата ИВ. Г. СТ.,която
изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на обжалваното определение,което било съобразено с фактите
по делото и с липсата на доказателства за тежко финансово състояние на
частната жалбоподателка.
Като постави на разглеждане депозираните жалби,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбите са подадени от активно легитимирано лице /страна по делото/ с
правен интерес от атакуване на неизгодните за него първоинстанционни
решение и определение,респ. същите са насочени срещу актове,за които е
предвиден инстанционен контрол за законосъобразност.Жалбите са редовни
като отговарящи на изискванията на чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 от
ГПК.Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1
от ГПК.Предвид изложеното същите са процесуално допустими.
По въззивната жалба срещу решение №260448/30.06.2021 г. по гр.д.
№2296/2019 г. на Д.кия районен съд:
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
за горния извод са следните:
Гр.д.№2296/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№12861/26.06.2019 г.,с която са предявени пасивно субективно съединени
искове на основание чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД от Д. Н. СТ. с ЕГН **********
3
от гр.Д. срещу Д. Г. СТ. с ЕГН ********** от гр. Д. и ИВ. Г. СТ. с ЕГН
********** чрез нейната майка и законен представител Д. Н. К. с ЕГН
**********,двете от гр.Д.,за отмяна на сключения на 06.02.2015 г. договор за
дарение между ищцата като дарител и наследодателя на ответниците Г.С.Г.,
б.ж. на гр. Д.,като надарен,обективиран в нотариален акт №142,т.I, peг.
№1254,дело №129/2015 год. на нотариус №*** на Нотариалната
камара,вписан като акт №15,т.III,дело №408/2015 год. на Служба по
вписванията-гр.Д.,по силата на който договор ищцата е дарила на Г.С.Г.
собствените си 4/6 ид.ч. от следните недвижими имоти:1/ Апартамент под
№10,находящ се в гр. Д., ж.к. „Д.***, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения със застроена площ от 93,64 кв.м.,което жилище
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.615.3630.1.21 по КККР на града, попадащ в сграда с идентификатор
72624.615.3630.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
72624.615.3630, ведно с избено помещение № 15 с площ от 4,74 кв.м., както и
припадащите се 0,951% от общите части на сградата и толкова процента от
отстъпеното право на строеж върху поземления имот; 2/ Гараж,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.615.7635.1.1 по КККР на гр. Д., находящ се в гр. Д., ж.к. „Д.”, пред блок
№** на етаж първи със застроена площ от 15,20 кв.м.,който имот се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
72624.615.7635,поради това,че надареният отказва да дава издръжка на
дарителя,от която същият се нуждае /забел. погрешно в първоинстанционното
решение е посочен идентификатор по кадастрална карта на апартамента-
предмет на дарението 71624.615.3630.1.21 вместо действителния
72624.615.3630.1.21,но тази ОФГ подлежи на поправяне във всеки следващ
момент безсрочно по реда на чл.247 от ГПК/.
Изложено е в исковата молба,че на 06.02.2015 год. ищцата Д. Н.С.
прехвърлила на сина си Г.С.Г. по силата на дарение собствените си 4/6 ид.ч.
от описаните по-горе недвижими имоти.Към момента на предявяване на
исковете /юни 2019 г./ и от една година назад /от юни 2018 г./ ищцата имала
сериозни здравословни проблеми.Същата имала хронични заболявания-
хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност,други видове
стенокардия,болести на костната и двигателната система,свързани с възрастта
й,за лечението на които отделяла значителни средства.Здравословното й
4
състояние налагало много средства не само за лечение,а и за нормалното й
съществуване и препоръчителен здравословен начин на хранене и
живот.Според Д.С. получаваната от нея пенсия не била достатъчна,за да
покрие всички нейни разходи,свързани с лечението й,както и необходимите
за покриване на ежедневните й битови нужди.Приживе на сина си Г.Г. /около
година преди последният да почине/ ищцата му отправила покана да й
заплаща месечна сума от не по-малко от 300 лв,но такова плащане въпреки
дадените й обещания не постъпило.
В писмени отговори ответниците ИВ. Г. СТ. чрез нейната майка и
законен представител Д. Н. К. и Д. Г. СТ. са изразили становище,че исковете
са недопустими,тъй като ответниците не били пасивно легитимирани да
отговарят по тях.Сочи се,че ищцата не била поискала приживе издръжка от
надарения Г.С.Г. /наследодател на ответниците/,поради което задължението
за издръжка не било възникнало за наследниците на надарения,тъй като към
момента на откриване на неговото наследство това задължение не е
фигурирало в наследствената маса.Едва с отправяне приживе на надарения на
покана да заплаща издръжка в полза на дарителя моралното задължение да
издържа и подпомага своя дарител се трансформирало в правно такова и
отказът да се даде издръжка от наследниците на надарения се санкционирало
от закона чрез отмяна на дарствения акт.Ответниците категорично оспорват
твърдението на ищцата същата да е поканила приживе надарения Г.Г. да й
заплаща месечна издръжка.По същество се изразява становище за
неоснователност на исковете.Ответниците оспорват дарителката да е
изпаднала в нужда,респективно същата да е имала необходимост от
издръжка,която надареният да й е отказал.Според тях ищцата разполагала с
достатъчно финансови средства,за да осигури собствената си издръжка.На
следващо място ответниците заявяват,че самите те са в обективна
невъзможност да предоставят издръжка,тъй като не разполагат с достатъчно
средства за осигуряване на собствената такава.Оспорват се всички изложени
от ищцата твърдения,като се подчертава фактът на извършена от Д. Н. СТ.
разпоредителна сделка през 2019 г. с притежаваните от нея недвижими
имоти,които били продадени на нейната дъщеря М. С. М..Според
ответниците с получената продажна цена би следвало материалното
положение на ищцата чувствително да се е подобрило.Също така Д.С. била
запазила правото на ползване върху част от прехвърлените имоти,което се
5
отразявало положително на имущественото й състояние.Ищцата в качеството
си на собственик на земеделски земи получавала техните граждански
плодове,чиято пазарна стойност била достатъчна да покрива нуждите й.
Исковете са допустими.Наведените от ответниците доводи в обратната
насока /че не били пасивно легитимирани да отговарят по исковете поради
липса на отправена от дарителката покана приживе на надарения за
предоставяне на издръжка/ са относими по съществото на спора,тъй като
въпросът дали в полза на ищцата-дарител съществува спрямо наследниците
на починалия надарен потестативното право да иска по съдебен ред отмяна на
дарението,т.е. дали са налице предпоставките на разпоредбата на чл.227 ал.1
б.“в“ от ЗЗД за това,е такъв по основателността на исковете-съществуването
на горното преобразуващо право е предмет на исковете.
Не е спорно между страните,а се установява и от удостоверението за
наследници на лист 10 от делото на ДРС,че ищцата Д. Н. СТ. има две родени
деца-Г.С.Г. /син/ и М. С. М. /дъщеря/.На 06.02.2015 г. /нотариален акт
№142,т.I, peг. №1254,дело №129/2015 год. на нотариус №*** в регистъра на
Нотариалната камара/ Д. Н.С. дарява на своя син Г. Ст.Г. собствените си 4/6
ид.ч. от следните недвижими имоти:1/ Апартамент под №10,находящ се в гр.
Д., ж.к. „Д.***, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със
застроена площ от 93,64 кв.м.,което жилище представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 72624.615.3630.1.21 по КККР на града,
попадащ в сграда с идентификатор 72624.615.3630.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 72624.615.3630, ведно с избено помещение № 15 с
площ от 4,74 кв.м., както и припадащите се 0,951% от общите части на
сградата и толкова процента от отстъпеното право на строеж върху
поземления имот; 2/ Гараж, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72624.615.7635.1.1 по КККР на гр. Д., находящ се в гр. Д., ж.к.
„Д.”, пред блок №** на етаж първи със застроена площ от 15,20 кв.м.,който
имот се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
72624.615.7635.Дарителката си е запазила пожизнено право на ползване върху
подареното.
Надареният Г.С.Г. е починал на 26.07.2018 г. и е оставил наследници по
закон С.М. Г.а /съпруга/,Д. Г. СТ. /дъщеря/ и ИВ. Г. СТ. /дъщеря/-
удостоверение за наследници на лист 32 от делото на ДРС.Исковете за отмяна
6
на горното дарение са насочени от ищцата срещу двете низходящи Д. Г. СТ. и
ИВ. Г. СТ. чрез нейната майка и законен представител Д. Н. К..Наследницата
С.М. Г.а не е конституирана като ответник,тъй като същата се е отказала от
наследството на своя съпруг /справка от 04.01.2022 г. на ДРС на листи 41 и 42
от делото на ДОС,сочеща вписан отказ от наследство под №91/01.08.2018 г. в
особената книга за приемане и отказ от наследство при ДРС/.
За успешното провеждане на иск за отмяна на дарение законът изисква
дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка,да е поискал такава от
надарения и надареният да е отказал да я предостави.Формата на поканата за
даване на издръжка е без значение.Не е необходимо задължително да е
писмена.Допустимо е нуждаещият се от издръжка дарител да я поиска от
надарения и устно,стига да успее в хода на съдебното дирене да установи
този факт.Поканата до надарения е неформален акт и релевантно за спора е
единствено обстоятелството дали такава е била отправена от дарителя до
надарения и дали е достигнала до знанието на надарения /решение
№435/02.11.2011 г. по гр.д.№1370/2010 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,решение
№65/30.05.2018 г. по гр.д.№1498/2017 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.Според
константната съдебна практика самата искова молба за отмяна на дарението
служи като покана за даване на издръжка /решение №172/16.05.2013 г. по
гр.д.№1203/2012 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС,решение №194/02.10.2013 г. по гр.д.
№130/2013 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/,но само в хипотеза,когато ответник по
иска е самият надарен.В случая надареният Г. Ст.Г. е починал преди
завеждане на настоящото дело,поради което исковата молба не може да се
третира като изискуемата покана за даване на издръжка.
Константна е съдебната практика,че наследниците на надарения дължат
издръжка на дарителя само ако последният е изпаднал в нужда и е поискал
издръжка от надарения приживе,т.е. приживе на надарения моралното
задължение за даване на издръжка да се е трансформирало в правно
такова.Докато дарителят не поиска издръжка от надарения,задължението на
последния си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със
санкция.Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните
му задължения,т.е. същите биха дължали издръжка на дарителя само в
случай,че той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от надарения преди
неговата смърт.Ако издръжката е поискана от наследниците на надарения
след неговата смърт,не може да се счете,че недаването на такава е проява на
7
непризнателност,защото те нямат моралното задължение да са признателни
на дарителя за дарението в полза на техния праводател,а към момента на
откриване на наследството праводателят им не е имал правното задължение
да дава издръжка на дарителя,за да може трансформираното задължение да е
преминало към тях /решение №201/28.06.2011 г. по гр.д.№909/2010 г. на ІІІ
г.о.,ГК на ВКС,решение №1031/30.12.2009 г. по гр.д.№4849/2008 г. на І
г.о.,ГК на ВКС,решение №96/05.04.2011 г. по гр.д.№352/2010 г. на ІV г.о.,ГК
на ВКС/.
По настоящото дело липсват убедителни доказателства,че дарителката Д.
Н. С. е отправила покана до надарения наследодател на ответниците Г. Ст. Г.
за даване на издръжка,която да е стигнала до знанието му преди смъртта му
на 26.07.2018 г.В случая не се твърди и липсват доказателства да му е била
връчена писмена покана.Твърденията са за устно отправена такава около
година преди да почине надареният.В подкрепа на този факт са депозирани
свидетелски показания,които обаче съдът не може да кредитира като
достоверни предвид близката родствена връзка на свидетелите с ищцата-
дарител и предвид пряката им заинтересованост от изхода на
спора.Посочената от ищцовата страна свидетелка М. С. М.,дъщеря на ищцата
Д.С.,заявява,че около 15-20 дни преди смъртта си брат й Г. категорично
отказал издръжка на майка им с думите „Аз за мен нямам,а на теб откъде да
взема да дам“.Същата твърди,че дарителката искала издръжка от надарения
многократно преди това.На проведения 15-20 дни преди смъртта на
надарения разговор между него и дарителката присъствала единствено
свидетелката,а съпругът й бил в градината в имота в с.П.С.,където Д.С.
живеела.Другият разпитан свидетел И.Д.М. е съпруг на свидетелката
М.М.,зет на ищцата Д.С..Същият твърди,че многократно чувал Г. да казва на
майка си,че няма да й предоставя пари за покриване на ежедневните й
нужди.Посочената от ответната страна свидетелка С.М. Г.а,преживяла
съпруга на надарения Г.Г.,категорично отрича надарената да е искала
парични средства за издръжката си от надарения си син,като твърди,че
надарената нямала нужда от издръжка.
Единствените свидетелски показания,подкрепящи твърдението на
ищцата за устно отправена приживе на надарения покана за даване на
издръжка,са тези на дъщерята на ищцата и нейния съпруг.Посочените
8
свидетели са пряко заинтересовани от изхода на спора.Според обясненията на
свидетелката М.М. след смъртта на Г.Г. основни ежедневни грижи за ищцата
Д.С. полагала именно самата свидетелка.Същата не отрича,че след смъртта на
брат й ищцата Д.С. се е разпоредила в нейна полза с всичките си недвижими
имоти.Видно от нотариален акт за покупко-продажба №130,т.І,рег.№1193,д.
№80/11.03.2019 г. на нотариус с рег.№*** на НК /на лист 63 от делото на
ДРС/,Д. Н. С. е продала на дъщеря си М. Ст. М. собствените си идеални части
от недвижими имоти в с.П.С.,общ.Д.ка:1/3 ид.ч. от дворно място с площ от
1 050 кв.м-УПИ ІІІ-45,кв.2 и от дворно място с площ от 1 980 кв.м-УПИ V-
44,кв.2;4/6 ид.ч. от нива с площ 6,249 дка-ПИ с идентификатор 57279.26.31 и
от нива с площ 14 дка-ПИ с идентификатор 57279.14.30.По силата на горната
продажба права върху прехвърлените имоти е придобил по силата на закона в
режим на СИО и съпругът на приобретателката-другият свидетел
И.Д.М..Очевидна е тенденцията ищцата Д.С. да се стреми да облагодетелства
своята дъщеря М.М. вероятно от благодарност за полаганите спрямо нея
грижи.Резонно е да се мисли,че свидетелката М. очаква при позитивен по
настоящото дело резултат /уважаване на исковете/ да придобие в бъдеще и
прехвърлената на брат й ид.част от процесните апартамент и гараж-предмет
на дарението от 2015 г.Права върху тях ще придобие и нейният съпруг при
възмездно разпореждане с имотите по време на брака му със свидетелката
М.М..С оглед горното пристрастните показания на двамата свидетели не
могат да послужат като база за категоричен извод в подкрепа на факта,че
преди смъртта на надарения Г.Г. дарителката Д.С. действително го е поканила
да й предоставя издръжка.Свидетелите очевидно са заинтересовани да
подкрепят този факт като случил се в действителността.Поради изложеното
съдът намира,че не е убедително доказано в хода на съдебното дирене от
ищцата Д.С. отправянето от същата на изискуемата покана към надарения
приживе за даване на издръжка,респ. липсват доказателства моралното
задължение на надарения за издръжка на дарителката да се е трансформирало
преди смъртта му в правно такова и да е преминало по наследяване към
неговите наследници по закон.В този смисъл исковете срещу двете ответници
са неоснователни,за който извод е достатъчна констатацията за липса на
единия от елементите на фактическия състав на чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД-
отправянето на покана приживе на надарения за предоставяне издръжка на
дарителката.Коментиране на останалите елементи от ФС не е
9
необходимо.Първоинстанционното решение е правилно като краен резултат и
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определение №263550/23.09.2021 г.:
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК двете ответници с молби вх.
№268366/07.07.2021 г. и вх.№268581/16.07.2021 г. са поискали от
първоинстанционния съд да допълни решението си в частта за разноските,тъй
като е пропуснал да се произнесе по претенциите им за присъждане на
такива.С атакуваното определение ДРС е уважил горните молби и на
основание чл.78 ал.3 от ГПК е допълнил решението си в частта за
разноските,като е осъдил ищцата Д.С. да заплати на ответницата ИВ. Г. СТ.
800 лв адвокатско възнаграждение и на ответницата Д. Г. СТ. 1 219 лв
адвокатско възнаграждение и разноски за вещи лица при преценка,че
изплатените от тях адвокатски възнаграждения не са прекомерни.
Молбите на ответниците по чл.248 ал.1 от ГПК са допустими като
подадени от активно легитимирани лица в срока по цитираната разпоредба.За
допълване на решението в частта за разноските наличието на списък по чл.80
от ГПК не е условие за допустимост на молбите за допълване.В този смисъл
атакуваното определение е допустимо.По същество същото е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Двете ответници по делото са претендирали своевременно присъждане
на сторените от тях съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното
производство,като същите имат право на такива поради отхвърляне на
исковете срещу тях /чл.78 ал.3 от ГПК/.Ответницата ИВ. Г. СТ. е сторила
разноски в размер на 800 лв адвокатско възнаграждение,изплатено в брой при
подписване на договора за правна защита и съдействие на лист 62 от делото
на ДРС.Другата ответница Д. Г. СТ. е сторила разноски в размер на 1 000 лв
адвокатско възнаграждение,изплатено в брой съгласно договора на лист 66 от
делото на ДРС,и в размер на 219 лв-възнаграждения за вещи лица.
Адвокатските възнаграждения от 800 лв и 1000 лв не са прекомерни.При
цена на исковете 17 440,86 лв,посочена в исковата молба при неповдигнат
въпрос относно размера й от страните и съда,размерът на минималното
възнаграждение за една инстанция се равнява съгласно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1/09.07.2004 г. на сума от 1 053,22 лв.Очевидно изплатените от
ответниците възнаграждения за първата инстанция са под минимума и не
10
подлежат на намаляване,т.е. следва да се присъдят изцяло.Това че
малолетната ответница и. Г. С. е освободена от районния съд от заплащане на
разноски за вещи лица /определение от 16.12.2019 г. на лист 156 от делото на
ДРС/,не рефлектира по никакъв начин върху отговорността на ищцата Д.С. за
разноски към тази ответница.Всички разноски,за които има доказателства да
са били сторени от и.,подлежат на репариране от ищцата,вкл. изплатеното в
брой от ответницата адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.При липса
на данни в договора за правна защита и съдействие адвокатската й защита да
е била безплатна разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА не намира
приложение.Доводът на частната жалбоподателка Д.С.,че била в тежко
финансово състояние и не можела да изплати горните разноски,е напълно
ирелевантен при преценката относно законосъобразността на атакуваното
определение.По общото правило на чл.81 ал.2 от ЗЗД обстоятелството,че
длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на
задължението,не го освобождава от отговорност.
Предвид изложеното частната жалба като неоснователна следва да се
остави без уважение,а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Двете ответници-въззиваеми са претендирали присъждане на сторените
от същите съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция,на които
имат право с оглед изхода от спора-отхвърляне на исковете срещу
тях.Въззивницата-ищец по делото Д.С. няма право на разноски и такива не
следва да й се присъждат.Въззиваемите обаче не са представили никакви
доказателства за сторени разноски в настоящата инстанция,поради което в
тяхна полза също не следва да се присъждат разноски.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260448/30.06.2021 г. по гр.д.№2296/2019 г.
на Д.кия районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №263550/23.09.2021 г. по гр.д.
№2296/2019 г. на Д.кия районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
11
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12