Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………….
/ 17.02.2020г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІІІ-ти
състав,
в публично заседание, проведено на 17.01.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието
на секретар АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13881 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание по чл. 178, ал.1,
т.3 вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР
Предявени са от
Д.Д.Д. ЕГН **********, срещу ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при МВР гр. София, при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 178, ал.1,
т.3 вр. чл. 187, ал.5,т. 2 ЗМВР, които след допуснато изменение по реда на
чл.214, ал.1, пр.3-то от ГПК в с.з., проведено на 17.01.2020г., посредством
увеличаване размера на исковата сума, са както следва: да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, сумата
от 1280,09лева, представляваща сбор от незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г.-
30.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
29.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението
Исковата претенция се основава на
следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба: Ищецът е
държавен служител, по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника,
по което заема длъжност младши инспектор в ГПУ - Летище Варна при РДГП -
Аерогари, която е на структурно подчинение към Главна дирекция "Гранична
полиция" /ГДГП/ в МВР, в периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г.
Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, ищецът е бил
със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява директорът на
ГДГП, по силата на чл.159, ал.1 от змвр и заповед
8121з-140/24.01.2017г. на Министъра на вътрешните работи, обнародвана в
Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период
ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното
време.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
По силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд. Горното кореспондира и на Закон за държавния служител.
Съгласно чл.67, ал.1 от него, брутната заплата се състои от основна заплата и
допълнителни възнаграждения. Извънредният труд при работещите на смени не се
компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща с допълнително
възнаграждение според размера на положения труд.
Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица.
От 14.10.2016г. съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР, работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно
ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Така например, изчислените
допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат изплатени на
служителите до края на месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н.
Преди 14.10.2016г.
работното време на работещите на смени се е изчислявало ежемесечно
И при
действието на двата варианта възнаграждението за положения труд, се дължи в
месеца, следващ месеца на полагането на труда, както гласи чл.33, ал.1 от
Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.
Предметът на иска, произтича от
размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото
полагане и съответните дължими изчисления. До началото на април 2015г. е
имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на работното
време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното
време, тази методика е останала неуредена със специална норма и следователно
трябва да се прилага общата такава.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Понятието „нощен труд"
намира своето легално определение в чл.140 от Кодекса на труда КТ/, съгласно
който:
Ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа.
Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага
от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Следователно коефициентът се
определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на
нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Заплащането на нощния труд като
такъв и заплащането след преобразуването му са уредени с две различни правни
норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, което ги прави различни правни институти. Двете плащания се дължат
кумулативно и независимо едно от друго.
Това е
пряко следствие на факта, че служителите на смени в МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е
по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.
ЗМВР изрично е разграничил
заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл.179.
Разликата между номиналния брой
часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143, се
явява своеобразен извънреден труд, за който следва да се прилага съответната
часова ставка.
Изрично се уточнява в исковата
молба, че не претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен
труд, което е в размер на 0,25 лева на час. Не претендира допълнително
възнаграждение за полагане на извънреден труд като разлика между сбора на общо
отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период.
Претендира
допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд след преобразуване
на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на
посочените общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за
служителите на МВР.
Основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се определя с Наредба 8121з-919/13.07.2017г. на Министъра
на вътрешните работи, която е обнародвана в Държавен вестник. Претенцията за
главницата е формирана като разликата между часовете положен нощен труд преди и
след приравняването му към дневен с коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка за
извънреден труд, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с
петдесет на сто съгласно чл. 187, ал.6 от ЗМВР.
За
периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2019 г., ищецът е положил
общо 1288 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1.143,
възлиза на 1472,18 часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд води до своеобразен извънреден труд от 184,18 часа, който следва да
бъде допълнително заплатен от ответника.
При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, задължението на ответника към клиента ми за целия период възлиза на 1198,91 лв. главница.
Молбата е за
уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК. С отговорът,
исковете се оспорват по основание и размер. Не се възразява, че страните по
делото са били и в служебни правоотношения през процесния
период. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ)
обаче, се сочи, че не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по
отношение на тях в процесния период е действала друга
наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните
часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е и специална
нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, и
следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от
НСОРЗ. Тази разпоредба е непригодна за прилагането й към държавните служители в
МВР, тъй като само при кумулативното наличие на четирите необходими
предпоставки в нея (1.подневно отчитане на работното време; 2.работа
на смени; 3.продължителност
на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното и 4.трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми), може да се въвежда увеличение с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. В чл. 187, ал. 1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното
работно време са с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по
трудови норми за определяне размера на трудово възнаграждение по чл 247 и чл. 250 от КТ.
Настоява се от ответникът, че
неоснователна е претенцията за осъждане на ГДГП-МВР да заплати на ищеца сумата
от 1198,91 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен труд през
нощта от 22:00 до 06:00 часа,
в размер на 184,18 часа за посочения в исковата молба период, получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент „1,143", ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
За процесния период, ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно
месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат
на това сумиране изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време за процесния период, е
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд.
При изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране
на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния
Закон за МВР. На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
С Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДЗ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за периода от 01.07.2016г. до 02.08.2016г., тъй като
действащата към този момент наредба е била отменена, а сега действащата - е влязла в сила
на 02.08.2016 г. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч., за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период.
За останалата част от процесния период, редът е
регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.
ДВ. бр. 60 от 2 Август 2016 г., изм. и
доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018 г.).
За да се твърди, че е налице
положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва ищецът
действително да е работил извън установеното за него работно време по график и
да не му е изплатено съответното възнаграждение, а в случая всеки положен от
него час труд, включително за извънреден и нощен труд, своевременно му е
заплащан ежемесечно,
видно от платежните бележки. Превръщането на нощните часове положен труд с
коефициент 1, 143 е установено с
цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение
от 0,25 лв., а не за
генериране и заплащане на извънреден труд. Както бе посочено по-горе, в МВР е
разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до
неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извърши заместване по
посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 часа дневен труд към 8 часа нощен
труд, при което се получава коефициент 1. В тази връзка считам, че ГДГП вече е изпълнила
задължението си и е изплатила изцяло и своевременно положения от ищеца както
извънреден, така и нощен труд.
С оглед гореизложеното, ответникът
моли да се отхвърлят предявените от ищеца искове, като неоснователни и
недоказани, като се присъдят направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че съдът приеме
исковата молба за основателна, ответникът моли направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал. 5 от ГПК, да бъдат редуцирани до
минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от
Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На осн. чл. 146, ал.1, т.3 ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че между страните е съществувало служебно
правоотношение в периода 01.07.2016г.-
30.06.2019г., по което ищецът е заемал
длъжността „младши инспектор в ГПУ - Летище
Варна при РДГП -
Аерогари, която е на структурно подчинение към Главна дирекция "Гранична
полиция" /ГДГП/ в МВР ; че в периода 01.07.2016г.- 30.06.2019г.,
ищецът е работил на 12-часови (дневни и нощни) работни смени.
Същият изпълнявал служебните си задължения на работни
смени, съобразно месечни графици. През процесния период, ищецът е положил нощен
труд, както следва: за м. 07.2016 г. – 64 ч., за м. 08.2016 г. – 16 ч., за м.
09.2016 г. – 64 ч.; за м.10.2016 г. – 16 ч.; за м.11,2016 г. – 48 ч., за
м.12.2016 г. – 48ч., за м. 01.2017 г. – 48 ч., за м. 02.2017 г. – 40 ч., за м. 03.2017
г. – 48 ч., за м. 04.2017 г. – 48 ч., за м. 05.2017 г. – 0 ч., за м. 06.2017г.
– 0 ч., за м. 07.2017 г. – 48 ч., за м. 08.2017 г. – 32 ч., за м. 09.2017 г. –
32 ч.; за м.10.2017 г.-24ч., за м. 11.2017 г. – 48 ч., за м. 12.2017 г. – 56
ч., за м. 01.2018 г. – 56 ч., за м. 02.2018 г. – 40 ч., за м. 03.2018 г. – 40
ч., за м. 04.2018 г. – 0 ч., за м. 05.2018 г. – 8 ч., за м. 06.2018 г. – 48 ч.,
за м. 07.2018 г. – 72 ч., за м. 08.2018 г. – 56 ч., за м. 09.2018 г. – 56 ч.,
за м. 10.2018 г. – 48ч., за м.11.2018 г. – 0 ч., за м. 12.2018 г. – 40 ч., за
м. 01.2010 г. – 48 ч., за м. 02.2019 г. – 48 ч., за м. 03.2019 г. – 48 ч., за
м. 04.2019 г. – 16 ч., за м.05.2019 г. – 40 ч., за м. 06.2019 г. – 56 ч.
Общо положеният нощен труд при
8ч. за смяна за процесния период, при нощни смени за
175 дежурства, възлиза на 1400 часа, според заключението на ССЕ.
Изложените обстоятелства се установяват от приобщените като писмени
доказателства по делото кадрова справка и множество платежни бележки за
начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания
период.
Изготвено е и заключение на назначена съдебно-счетоводна
експертиза, като вещото лице освен с приложените по делото доказателства се е
запознало и с намиращите се при ответника графици за работните смени и
протоколи за отчитане на положен извънреден и нощен труд, съдържанието на които
не се оспорва от страните. От
заключението на вещото лице, коeто съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че за периода от 01.07.2016г.- 30.06.2019г., ищецът е положил общо 1400 часа нощен труд, който е заплатен от ответното учреждeние по 0.25 лева на час. Положеният нощен труд в
посочения размер не е бил преизчисляван от ответника с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд, респ. не е бил заплащан. Съобразно експертизата,
нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се равнява на 1593 ч., като разликата в часовете
между посочените две величини е 1309 ч. положен
извънреден труд. Дължимото възнаграждение за
последните вещото лице определя общо в размер на 1280,09 лева.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че ищецът е заемал длъжността „младши инспектор в ГПУ - Летище
Варна при РДГП -
Аерогари, която е на структурно подчинение към Главна дирекция "Гранична
полиция" /ГДГП/ в МВР, и
като такъв има качеството държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. По делото не се спори и че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд и през нощта (22.00
– 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорът между страните се свежда до въпроса дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове
труд, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР, регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Според разпоредбата на чл.176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. От своя страна, чл. 179, ал.1 ЗМВР, предвижда
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
По
силата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР, работното време на
държавните служители следва да се изчислява в работни дни- подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Същевременно според петата алинея на цитираната норма, работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на
смени. Посочените норми предвиждат компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г. до
01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г).
След това от 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 5450/2016 г., V-чл., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.
На следващо място, за периода от
02.08.2016г. до 10.12.2019 г., който обхваща и процесния
период, е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отменена с решение №16766/10.12.2019г. по адм.д.
№ 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/, издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 и в
трите наредби са идентични и гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г.
/11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов
нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва да намери субсидиарно
приложение общото трудово
законодателство и конкретно- общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.). В настоящия случай следва да се
приложи нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
Обратното разбиране би поставило
в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
от приетата към него Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. /Макар и по повод въпроса освободени ли са държавните служители в МВР от
заплащане на държавни такси, в този смисъл са и мотивите към т. 23 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС/.
Не могат да бъдат споделени доводите за недопустимост на преизчисляването
на нощния труд в дневен, тъй като нощният труд се заплаща по 0,25лв. на час,
при което би се получило двойно плащане. Допълнителното заплащане на нощния
труд се дължи поради спецификите на полагане на труд през нощните часове и
свързаното с него негативно въздействие върху здравето на работника или
служителя. Задължението за заплащане на обезщетение за извънреден труд възниква
при несъобразяване от страна на работодателя с предвидените в КТ правила, които
са приети с цел защита на работника/служителя от прекомерното полагане на нощен
труд. Доколкото основанието за заплащане на двата вида обезщетение е различно,
не би могло да се приеме, че е налице претендираното
от ответната страна двойно плащане.
По изложените съображения съдът
приема, че искът за заплащане на извънреден труд за процесния
период, както и за лихва за забава, се явяват доказани по основание.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. е положил 1400 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд, възлиза общо
на 1593ч. Разликата между двете стойности в
размер на 193 ч. представлява положен от ищеца извънреден труд, като дължимото
възнаграждение, съобразно заключението на вещото лице, възлиза в размер на
1280,09лева.
По делото ответникът не е
представил доказателства, че е заплатил дължимото допълнително възнаграждение
за извънреден труд, в установените от експертизата размери. Предвид това и с
оглед гореизложените съображения исковата претенция за главница, е основателна,
и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер, който съвпада с
исковата претенция след увеличението на размера й по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Като последица от уважаване на
исковата претенция за главница ответникът дължи на ищеца и законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното искане, в полза на
ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, предвид основателността на
исковите претенции. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 480.00
лева, като са представени доказателства за заплащането на посочената сума. Заплатеното възнаграждение надвишава
установения в чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. ал. 1, т. 1, предл. последно от
Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер със 160.39лв. Поради това, настоящият
състав намира, че искането на ответника за намаляване на претенираните от ищеца
разноски за адвокатски хонорар се явява основателно, като последните следва да
бъдат редуцирани до минимален размер от
319.61лева.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
с чл. 1 от ТДТКССГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ВРС държавна такса в размер на 50.00лв., дължима върху целия защитаван
материален интерес (арг. от чл. 72, ал. 1 от ГПК),
както и направените разноски от 150.00лв. за извършената съдебно-счетоводна
експертиза, платени от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при МВР гр.
София, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д.Д.Д.
ЕГН **********,***, офис 318, сумата от 1280,09лв./хиляда двеста и осемдесет лева и девет стотинки/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 193 часа, за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 29.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при МВР гр. София, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ ДА
ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд Варна, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата в размер на
200.00лв./двеста лева/, представляваща разноски за дължима
държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК
ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при МВР гр.
София, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д.Д.Д. ЕГН **********,***, офис 318, сумата от
319,61лв./триста и деветнадесет лева и
шестдесет и една стотинки/, представляващи съдебно- деловодни разноски,
направени от ищеца в първоинстанционното производство.
Решението може да се обжалва
пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му , на основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: