Решение по дело №972/2016 на Окръжен съд - Варна

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./09.01.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

при секретар Капка Микова

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 972 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК и се разглежда по правилата на търговските спорове (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.1 и 2 вр. чл. 1 ал.1 т.2 ТЗ).

Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от  „БУЛМИНЕРАЛ“АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. Сливница 28, представлявано от изпълнителен директор Й.К., чрез адв. С.(*** *** срещу „ПЛЕНУС“ООД (Plenus d.o.o.), чуждестранно търговско дружество регистрирано в Словения с идентификационен номер **********, със седалище в община Марибор, с. Развание, ул. Тържашка цеста 85, представлявано от управител Р. М., чрез адв. И. *** за присъждане на сума в размер на 23 905,80 евро, претендирана като сборен остатък  от задължение за цена на изработени и приети от възложител стоки, доставени по договор № FOR BRE 043/09.09.15 и анекс към него от 07.10.15г., ведно със законна лихва от предявяване на иска на 05.07.16г до окончателно плащане и за присъждане на сума от 1072,57 евро, претендирана като максимален размер от 5 % на договорена неустойка за забава, начислена от съответно договорен падеж до предявяване на иска.

С протоколно определение от о.с.з. на 01.02.2018г съдът е допуснал изменение на размера на претенцията за мораторна неустойка, като е приел да разглежда сборна претенция от 1195,28 евро, формирана от начислени неустойки в размер на по 5 % от дължимите остатъци по фактурираните с  551/25.09.2015 и № 561/09.10.2015 две отделни доставки. 

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че като изправна страна по договор № FOR BRE 043/09.09.15г за  изработка и доставка на метални изделия със специфични характеристики (модел Регензбург и модел Берлин) предал на купувача общо 564броя  метални шкафчета на две партиди съответно с приемо-предавателен протокол от 25.09.2015 и 09.10.2015г като изработени по техническо задание на възложителя стоки след получаване на 50 % авансово възнаграждение. Сочи, че изделията са били одобрени и натоварени при условия EXW по правилата ИНКОТЕРМС на осигурения от получателя на доставката автотранспорт в склада на производителя-доставчик в с. Брезник с товарителници от 25.09.15 и 14.10.15г.  С допълнителен анекс от 07.10.2015г насрещните страни  договорили допълнително отсрочване на част от дължимите остатъци над заплатените аванси по фактурираните доставени изделия с единична цена на врата 151,5 евро, като била потвърдена и уговорената неустойка за забавено плащане в размер на 0.2 % на ден от стойността на просроченото задължение, но не повече от 5% за модел Регенсбург и съответно 1% на ден до 15% максимум за модел Берлин.  Въпреки монтирането на изделията в обектите на купувача (уговорено като начало на крайния срок за плащане), изпълнителят на доставката не получил остатъчните части от цената в уговорения срок, като след приспадане на авансови плащания останали дължими 2454,30 евро по фактурираните 162бр. от модел Регенсбург на обща стойност 24543 евро (по фактура 551/25.09.2015) и  21451,50 евро по фактурирани 402бр. от модел Берлин на обща стойност 60903 евро (по фактура 561/09.10.2015).  Поради тази забава, доставчикът претендира присъждане на дължимите изискуеми остатъци в общ сбор от 23 905,80 евро, както и договорената неустойка за забава до лимит от 5% и законната лихва от предявяване на иска.

Ответникът е оспорил претенциите в срока за отговор по исковата молба, като на първо място сочи, че  ищецът не се легитимира като доставчик по посочените фактури, издадени от търговец с  данъчна идентификация (BG *********), различна от посочената за изпълнителя по договора. Възразява по дължимостта на последната част от плащането (10 %) по двете партиди, като сочи, че то е било уговорено под отлагателното условие за извършване на директен монтаж на получените в Германия пълно комплектовани заготовки. Твърди, че поради повредите при транспортиране (натоварване от производителя в неподходяща опаковка), неправилно комплектоване със свързващи елементи(липсващи нитове и болтове, неподходящи панти и заключалки), и изпълнение в отклонение от спецификацията на конструкциите(некачествено поцинковане), 50 % от разтоварените детайли за модел Регенсбург и 40 % от модел Берлин не са били годни за директен монтаж, като така предложеното от доставчика неточно  изпълнение е осуетило окончателно настъпване на уговореното условие. Твърди, че по-късно предложено отчасти заместващо изпълнение на някои от детайлите е било вече безполезно, тъй като изпълнителят е следвало спешно сам да осигури годност на изделията за монтаж, чрез преработката им от трето лице и допълнително закупуване на подходящи свързващи детайли. Евентуално възразява за отбив от цената до размера на претендираните остатъци, като се позовава на същите дефекти, проявили се след протоколирането на приемането на предложените за експедиция изделия в склада на изпълнителя, като едва при разтоварването им на място в Германия са били установени неточностите в опаковане и комплектоване и повредите на покритията. Сочи, че тези заготовки за монтаж са били договорени от ответника с немски партньор, който е очаквал завършен продукт и това е наложило възложителят на доставката да организира сам на място поправката и допълването на липсващите елементи, за което е направил допълнителни разходи, но поради несъответствията в качеството на детайлите крайният клиент направил рекламация по шкафчетата и отказал заплащането на значителна част от очакваното от ответника възнаграждение. Ответникът твърди, че е уведомил изпълнителя за установените дефекти на доставените изделия, но не получил адекватно решение на проблема, въпреки че откритите недостатъци били признати в разменена кореспонденция . Поради това упражнява насрещното си право за намаляване на престацията на купувача, съразмерно на разходите, които е следвало сам да направи за да компенсира недостатъците на необходимата му доставка. Отделно възразява за нищожност на неустойката като договаряне в противоречие с моралните принципи на справедливостта на размера на това мораторното обезщетение извън  присъщите му обезщетителна, санкционна и обезпечителна функции.

Ищецът насрещно оспорва допускане на отклонение от качеството или комплектовката по изработените елементи, като сочи, че явни недостатъци или негодност на вложените материали не са били посочени при приемане на изработените изделия преди натоварване на транспорта, нито като изпълнител е бил поканен за констатиране на рекламация на скрити недостатъци, осуетяващи по някакъв начин монтажа. Позовава се на приемане на цялата доставка без възражения и предложени като израз на добра воля допълнително елементи, непоръчани по спецификациите на възложителя, изпратени по протокол от 09.10.2015г., с което доставката е била надлежно комплектована за монтаж. Оспорва да е признавал каквито и да е недостатъци на изпълнението си.

По същество пълномощникът на ищеца пледира за пълно уважаване на основателния иск. В подробни писмени бележки обосновава тезата си за надлежно изпълнение на задълженията на доставчика прието изрично от законен представител на ответника както при одобрението на качеството на материала преди експедицията, така и при удостоверяване на натоварените за автопревоза количества, включително и допълнителната пратка. Като счита за установен от свидетелите монтаж на изработените от него елементи поддържа довода си за настъпил краен падеж на цялото остатъчно изискуемо плащане.  С доводи за поемане на риска от вреди при транспортиране и неточно възложена комплектовка с допълнителни консумативи, обоснова неоснователност на възраженията за некачествено или непълно изпълнение и моли дължимите остатъци и неустойки да бъдат присъдени в цялост.  

В бланково писмено становище (л.654) пълномощник на ответника моли претенцията да бъда отхвърлена изцяло като недоказана. Писмени бележки с доводи по съществото на спора не са депозирани.

Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в неоспорени списъци (л.679 и л.682).

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение №2230/17.07.2017 (л.240), като съдът е определил спора като трансгранично търговско дело и е намерил за приложим РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, уреждащ съдебни спорове по дела, образувани след 10.01.2015г. С определения № 3653/09.11.2016г (л.65) и  № 596/24.02.2017г (л. 122), съдът приел за необоснован по чл. 8 на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1393/2007отказа на ответника да получи връчени на езика, който разбира книжа и е оставил без уважение отвода за  международната компетентност на сезирания съд, като е приел да разгледа делото по избор на ищеца, въз основа на изрично споразумение, инкорпорирано в чл. 12.3 от писмен договор, приложен към искова молба (с неоспорена автентичност). Договорената между страните компетентност на български съд по смисъла на чл. 25 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 предоставя на сезирания според националните процесуални правила изключителна компетентност да разгледа спора, която е стабилизирана след пропускане на срок за обжалване на това произнасяне.

При образуването на производството не е съществувало специалното изискване за посочване на банкова сметка ***исъдени суми, въведено с чл. 127  ал. 4 ГПК (ДВ бр. 86 от 2017 г.). Междувременно обаче в хода на процеса по т.д.1271/16г на ВОС е открито и производство по несъстоятелност на ищеца. С оглед специалното изискване на чл. 636 ал.1 ТЗ плащанията в полза на такъв търговец следва да се приемат от синдика, поради което съдът съобразява вместо липсващото съдържание на исковата молба служебно известното му обстоятелство относно открита от синдика особена сметка на предприятието.

Окончателната правна квалификация по по-подробно детайлизирани твърдения се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно заседание (л. 410) по първоначален и допълнителен проект, съобщен на страните (л. 244-246, 267-268), възприет изрично от тях без възражения. Съдът е приел като предмет на делото както претенцията на ищеца за пълно изпълнение с обезщетение за забава, така и своевременно предприета защита на ответника с възражения за осуетяване на условие за възникване на последна вноска от цената и за отбив от цената до стойност на изработени елементи с недостатъци, осуетяващи директен монтаж. Останалите твърдения (относими към други произтичащи от тази доставка не несвоевременно конкретизирани допълнителни претенции на ответника) като некореспондиращи на тези квалификации са изрично изключени от този спор. Докладът е допълнен след изменението на размера на нестойката (л.550), в резултат на отстранена грешка на ищеца при пресмятането на сборната претенция по две фактури.

 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се събраха убедителни доказателства относно преддоговорните отношения по офериране на възложената доставка на готов шкаф като краен продукт с монтаж от производителя, тъй като изложените обстоятелства в писмата, съставени от ответника ( л. 208 и 218) по същество представляват твърдения и не могат да се ценят в полза на съставителя. Конкретни факти по хода на преговорите обаче са признати от насрещната страна в кореспонденцията, предшестваща финална оферта (л. 291-294). Съдът констатира, че ответникът е потърсил услугите на ищеца като производител на метални шкафове в завършен вид след препоръка от друга фирма (ПРОМЕТ СЕЙФ), като обявил, че му е необходима доставка до 10.09.2015г. с оглед приключване на изпълнение към свой клиент за два обекта в Германия до края на септември. В хода на уточняване на оферирана цена от склад на производител без ДДС 285 евро за двойна  и 171 евро за единична врата по два варианта на модел на необходимия продукт (шкафчета от кухи горещо поцинковани профили и перфорирана ламарина с дебелина 1 мм) с писма изх.№ 106 и 107/25.08.2015г, възложителят е бил уведомен, че транспортът и монтажа на изработени за тези цени несглобени шкафове е поет от посредника „Промет сейф“. В този смисъл по делото категорично не се установява преговорите да са водени за доставка, включваща монтажа, но несъмнено производителят е съзнавал, че клиентът му търси изработване на готови детайли във вид, готов за сглобяване след транспортиране до мястото на директен монтаж без допълнителни междинни технологични операции.  

Няма спор, че преговорите са приключили окончателно с постигане на съгласие за доставката, като финалното съдържание на уговорките между страните е изявено в  договор № FOR BRE 043/09.09.15г (л. 8-12). Възражението за договаряне с лице, различно от ищеца съдът намира за необосновано. Производителят доставчик е индивидуализиран несъмнено с фирмено наименование и уникален код на ищеца (ЕИК ********* по ЗТРЮЛНЦ) определящ и регистрацията му за целите на ДДС и тази негова идентификация е възпроизведена в приемо-предавателни протоколи и фактури на български език. Само фактурите на английски език съдържат друг данъчен номер  (BG *********), но това обстоятелство не е от естество което би затруднило идентификация на доставчика. Това е така, защото в случая този номер не сочи друг търговец, а заличено дружество с ограничена отговорност, преобразувало се в акционерното дружество – ищец през лятото на 2014г.  Доколкото негативни  последиците от неправилно идентифициране за целите на данъчното облагане може да понесе само доставчикът( съставил фактурите с нулева ставка като вътреобщностна доставка) и то ако не е посочил правилно номер на получателя, недостатъкът на английския текст на фактурата не е съществен. 

Ищецът поел задължение да изработи и достави метални изделия за метални шкафчета в два модела с една врата, със специфични характеристики, определени по техническо задание на възложителя за единична цена 151,50 евро за общо 564броя (съответно 162 бр. от модел Регензбург и 402 бр. от модел Берлин). Уговорено било след получаване на 50 % авансово възнаграждение изпълнението на изделията да се извърши в производствена база на доставчика в с. Брезник, където стоката да бъде инспектирана от възложителя, след нотифициране на готовност за експедиция и заплатена до остатък от 10 %, платими до 15 дни след монтаж. Уговорено е доставката да се извърши при условия EXW по правилата ИНКОТЕРМС (в склад на производителя) съответно до 25.09.2015г за модел  Регензбург и до 09.10.2015 за модел Берлин, след надлежно опаковане, натоварване и укрепване на стоките на осигурения от получателя на доставката автотранспорт.

Явно е, че към този М.ент възложителят е бил конкретизирал нужните му шкафчета, като два модела с единични врати, предназначени за монтаж в два различни обекта, и различаващи се според разликите в конкретните размери на очакваните готови модели, според параметрите на помещенията. Видно от комплекта техническа документация, налична при изпълнителя и представена от него по делото (л. 283-408) конструкцията на детайлите и съответствието им с предназначението за сглобяване на място на редици от шкафове е била проектирана от изпълнителя на доставката като част от приетата поръчка. Съдът не възприема посочената от възложителя алтернативна документация като техническа спецификация, доколкото няма данни как примерните схеми ( л. 439- 444) са възприети от производителя, не са разпознати от свидетелите като работни чертежи, и съдържат текстово съдържание( л. 500-505), кореспондиращо на несъответствия, а не на задание за изпълнение на бъдещите елементи (например към детайл 1.2 е вписано, че често размерите не са верни до 2 см. разлика, на детайл 1.3 е описана липса на отвори и винтове, на детайл 1.4 е наложително рязане на ъгли до необходим размер).  Видно е, че първоначално възложителят е представил общи схеми на помещенията и очакван готов външен вид (л. 283-287, 295-6), въз основа на които производителят е организирал проектиране и конструиране със срокове, сходни с договорени крайни дати на доставка (л. 317). На 10.9.2015г са били съставени проекти за отделните детайли, като е явно, че изпълнителят е възприел изискванията на клиента за изпълнение на вратите на шкафовете с поставени обозначителни табелки и заключващи планки (л. 297), изрично проектирани като детайли, необходими за тази поръчка (л. 300,302), ъглови планки за сглобяване на профилната конструкция и анкерни планки за стабилно прикрепване към под с дебелина 1 мм (л. 310, 311),  както и нужните за сглобяване нитове 5 мм и полимерни тапи (описани в проекта на сглобка на л. 312). Макар и да е указана необходимата им употреба, за разлика от нитовете, в тази схема липсва допълнителното специфициране на анкерни болтове М8. Същите проекти са били и допълнително специфицирани след съобразяване и на конкретно оразмерените за различните помещения шкафчета (с ширина на врати 600 и 580 за Берлин и с ширина на врати 630 и 610 за Регензбург), като на клиента е предложено изпълнение на комплектованите елементи, ведно с указания за директен монтаж и схема на окончателното разпределение и прикрепване в общата конструкция на всеки от моделите в конкретните помещения (л. 287). С изх.№ 1899/16.09.2015г доставчикът е поканил възложителя да одобри мостра на сглобено готово изделие и да приеме разглобени детайли за експедиция към Регенсбург на 25.09.15г. Съдът констатира, че в приложените към тази покана инструкции (л. 402, 403) сглобяването е указано чрез занитване на готови планки по проектирания детайл на връзката с широк отвор (позволяващ по-лесно напасване към кухите профили), занитване на страници и рафтове чрез перфорациите на странични стени и вертикални профили (без допълнително пробиване на отвори) и занитване на готови врати, оборудвани с нужните панти и заключващ механизъм (без допълнително сглобяване на етикетите и планките).  В тези инструкции липсват данните за използването на анкерните планки за трайното прикрепване към пода, но в схемата за стая 1 в Регензбург е посочено, че единичните редици се прикрепят с анкерни болтове към стената през перфорираните гърбове, където е необходимо (л. 395), а в техническата спецификация за останалите стаи с двойни редици с общи гърбове изрично са описани като детайли анкерните планки за под в брой, съответен на всяка четвърта вратичка, така както е проектирано сглобяването по детайла на производителя.

Тази информация несъмнено е била възприета от възложителя, който е организирал транспорт именно за датата, указана в поканата и се е явил за предварителна инспекция на мострата и готовите елементи за първата партида от 162 бр. шкафове заедно с ангажиран за същия обект монтажник(свидетеля Б.). Съдът кредитира последователно изложените впечатления на този свидетел, като възприети пряко от него обстоятелства по действията на възложителя на доставката преди експедицията на първата партида(л.415). Свидетелят сочи, че няколко дни преди монтажа, посетил заедно с управителя на ответното дружество производствената база в Брезник, където са огледали сглобена мостра на едно шкафче. Няма събрани конкретни данни за вида на материалите, от които е била сглобена мострата, но доколкото към този момент несъмнено възложителят вече е разполагал с техническата документация (разпозната при предявяване от свидетелите Б. и Л. , изпълнили монтажа) съдът приема, че ако е имало несъответствие (каквото явно е видимия пластмасов материал на крайните тапи и пантите), възложителят е можел да го установи. Свидетелят Б. посочва, че такова възражение е направено за предложени от производителя алуминиеви нитове. В тази връзка съдът отчита и изявлението на изпълнителя в писмото от 10.11.2015г (л. 200) насочващо към одобрението именно на пластмасовите панти като „одобрени“ от явилия се на огледа преди експедиция възложител. Съдът приема, че тези отклонения, несъмнено видими по мострата дори да са били обсъждани преди натоварването, са били приети.   

Въз основа на показанията на незаинтересован очевидец на този оглед (свидетеля Б.) който потвърждава, че мострата (изпълнена от елементи по спецификациите и посочените по-горе инструкции на производителя)  е била възприета след приемане на забележката по нитовете без изрични възражения, поради което съдът приема, че възложителят е одобрил качеството на произведените елементи в този им вид – заготовки на страни, гърбове, покриви, рафтове и готови врати(с етикети, планки и пластмасови панти) и кухи носещи поцинковани рамкови профили, годни за сглобяване с просто занитване на свързващите планки с пробити необходими отвори до устойчива конструкция, издържаща натоварване и позволяваща заключване посредством катинар (но нефиксирана към място на монтаж). Този извод се подкрепя и от разпита на свидетеля Л. (л. 412 гръб), участвал също в монтажа на елементите на място, който излага също сведения за планиран минимален монтажен процес именно поради очаквани от получателя на доставката изцяло подготвени за монтаж елементи ведно с нужните за сглобяване стоманени нитове. Съдът съпоставя това възприятие на мострата като обосновано и с техническите спецификации, конкретно за продукта по първа експедиция, като сравнява описанието на елементите, предназначени за трите стаи в Регензбург(л. 394, 399,404), в които освен елементи за рамките, таван, гръб, страница и рафт са описани врати като един елемент (в съответствие с проектирането им в цялост с етикет и една заключваща планка на л. 297), допълнително още една заключваща планка(съответно необходима за монтаж на вертикалния профил като втори елемент от заключващия механизъм), съединителни планки и нитове и анкерни планки без болтове.

Както свидетелят Б. потвърждава, освен  одобрените по мострата, другите несглобени детайли не са предлагани за инспектиране като комплектовка по всяка от спецификациите, както поради общото им складиране(опаковани според свидетеля), изключващо изброяване на количества, така и поради продължаващата обработка на част от тях (вероятно все още непредложени за експедиция детайли за другия модел). Същевременно свидетелят ясно сочи, че с огледа одобрението е приключило без да се е отнасяло и за съдържанието и опаковането на партидата разглобени детайли, подготвени за експедицията от производителя, нито за начина на подреждането й в превозното средство.  В този смисъл съдържанието на съставените на 25.09.2015г протоколи  на български и разбираемия от двете страни английски език (л. 18, 339-342) удостоверяват съгласието на купувача да вдигне с осигурения от него транспорт така описаните количества, предадени от производителя като съответни на качеството по мострата и приетите забележки (в протокола изрично са посочени съгласуваните след забележката метални нитове).

Така протоколираните количества като общо тегло съответстват на отразените в товарителница от същата дата, съставена от производителя и неоспорена от получателя на товара (л. 17).  При натоварването изрично е посочено, че товареното е извършено от изпращача „Булминерал“ в Брезник на 25.09.15г., което съответства на договорения с купувача ангажимент по чл. 5.2 от договора за доставка да опакова по подходящ начин, да натовари и укрепи в превозното средство одобрената вече за експедиция от склада партида на детайлите във вида и качеството на мострата.   

Това задължение обаче не е било изпълнено с необходимата грижа от доставчика-товародател. Опакованите в 7 палета и 24 пакета и натоварени от производителя (според удостовереното от превозвача) профили са пристигнали в Регензбург със значителни деформации. Уврежданията върху заготовките са констатирани веднага при разтоварването на 30.09.15г. от свидетеля Б. (получил товара според  удостоверено в екземпляр на товарителница на л. 17). Последователно излаганите от този свидетел (л. 415) впечатления изцяло се кредитират от съда, тъй като са резултат от непосредствено възприятие и кореспондират и на показания на другите свидетели. На първо място, свидетелят посочва, че при отварянето на ремаркето са били открити разкъсани опаковки и разсипани детайли, във вида, отразен на фотоснимки (л. 182,183). Свидетелят Л.  също потвърждава разкъсването на опаковките и разпознава като дефекти на профилите, снети от счупените палети изкривяванията на перфорираните ламарини на снимките на л. 173-4 и л.192-19. На второ място и двамата свидетели, участвали в монтажа на елементите в този обект посочват, че получените опаковки не са съдържали приетите в склада метални нитове, а само незначително количество негодни алуминиеви нитове, което наложило отлагане на началото на монтажа с няколко дена до осигуряването на други крепежни елементи след рекламацията, отправена от получателя на доставката. Свидетелите независимо един от друг сочат и несъответствието на заготовките с очаквания мострен вид, като заявяват, че вместо комплектовани врати са получили отделно плоскости, заключващи планки, панти, и етикети, но след като предприели сглобяването им в общ елемент, чрез получените с доставката винтове, се оказало, че тези детайлите не съотвестват на спецификациите: ръбовете на етикетите не били загладени, заключващите планки се огъвали, пластмасовите панти се чупели или при монтажа или при окачването, тъй като не понасяли тежестта на готовата врата.

Така потвърдения външен вид на получената доставка е обусловил категоричен извод и на назначения по делото експерт (л. 589) за неподходящо опаковане и укрепване на товара, причинило деформациите, изключващи директен монтаж без допълнителна поправка (л. 590) включително неотстраними дефекти по носещата конструкция, налагащи подмяна.   Отделно от това вещото лице при съпоставка на техническите спецификации и експедиционния протокол за първата партида, с която е следвало да се доставят в цялост изработените разглобени шкафове модел Регензбург, е потвърдило непълнотата на предадените от производителя комплекти, като е установило изпратени само 13 000 нита 4 мм  (при необходимост от 25534 със спецификация 5 мм), 1600 свързващи планки ( при необходимите за трите стаи 3275),  повече 25 капачки( но без предвидени изобщо капачки  за стая 1), 178 бр. планки за катинар над предвидените само 162 бр. и допълнително 490 панти и 2000 винта извън спецификация (което съответства на непредвиден с спецификацията монтаж на включени в готова врата по една планка и табелки и подготвени панти на 162 врати, т.е  по 4 винта на всяка панта). Вещото лице е констатирало и изпращане на значителни количества в повече за конструктивните елементи (103 бр. за височина и 2 бр. за дълбочина по профили, 3бр. страници и 2 бр. покрив), но и липса на 45 плоскости за гръб и 8 рафта.  

Съдът приема,  че така констатираните несъответствия по количества и качество са били несъмнено оповестени пред производителя, тъй като преди предприемане на следващата част от изпълнението страните са предоговорили отношенията си  с анекс от 07.10.15г. Към този момент възложителят вече е бил наясно с всички дефекти, осуетили директния монтаж, подготвен преди седмица и явно е приел предложено, макар и късно допълнително отстраняване на недостатъците с нова експедиция. В този смисъл са както показанията на свидетелите  Л. и Б., които сочат, че първоначално след неуспешен опит за монтаж са напуснали обекта в Регензбург, а в последствие са се върнали отново в очакване да получат нужните им нитове и свързващи елементи, както и подменени увредени профили с нова доставка за да довършат работата в рамките на седмица, което и извършили до 14.10.2015г. Налага се извод, че споразумението  е целяло именно своевременно довършване на доставките и за двата обекта. Съдът отчита и последвалите непосредствено след споразумението действия на изпълнителя, насочил две експедиции към двата обекта, като в протокола за изпратени детайли към Регензбург на 09.10.15г.(л. 23-24) са включени липсващите в първата доставка гърбове и страници, затапващи капачки и сглобки, както и непосочени в спецификацията стоп планки и нови панти и винтове. Липсват предложени от доставчика нови нитове, но свидетелите са категорични, че към този М.ент такива вече са били осигурени от самия ответник.

При съпоставката на това поведение с предхождащото го споразумение (анекс на л. 13) съдът констатира, че признанието за добросъвестно изпълнение на договора и оправдаването на забавата с непреодолима сила изразява както несъмнено призната от производителя забава на монтажа поради неточност на изпратена от него продукция, така и заявен от получателя интерес от довършване договора поне до 31.10.15г. Този срок е уговорен като последен падеж на задължението за цена, извън последните 10 %, които са потвърдени като изискуеми и по двете доставки след приключване на монтажния процес. Съдът възприема тези уговорки като взаимни отстъпки, насочени към съхраняване на договорните отношения, въпреки вече заявените рекламации срещу производителя, но със съответно отлагане на финалното окончателно плащане до приключването в цялост както доставката на заготовките, така и на ефективния им монтаж, който е бил планиран да приключи най-късно до края на октомври. Само по себе си това споразумение изключва тезата на представителя на ищеца, че изпълнението му за Регензбург е пълно и изцяло одобрено, тъй като ако това беше така споразумение за освобождаване от забава би било излишно (първата доставка е била експедирана навреме, а към 07.10.2015г още не е била изискуема втората доставка за Берлин, а и явно производството на всички детайли е било приключено в рамките на първоначално договорения срок, тъй като окончателната експедиция е предложена на 09.10.2015г. (посочен падеж в чл. 3.1 на първия договор). Признание за нужна подмяна на повредени при превоз артикули  по първа доставка се съдържа и в писмото от 10.11.15г.(л.200).  Налага се извод, че срещу освобождаване от отговорност за забава, произтекла от неточно извършено в срок експедиране, е било нужно допълнително гарантиране на възложителя срещу подобно неизпълнение в бъдеще, поради което е завишен размера на отложеното окончателно плащане за втория модел (вместо само остатък от 10 %, възложителят е следвало да изчака до края на месеца и плащане на сумата от 15 366,20 евро, която без споразумението би получил преди последната и вече подготвена експедиция). С това споразумение общият размер на задържани след предаване на стоката за превоз суми възлиза на около 27 % от цялата стойност на договора, като възложителят би могъл без затруднения да упражнява евентуално несрещни свои права в този размер. В този смисъл и доводите на ищеца за пълно одобрение поне на партидата за Регензбург (протоколирана като получена преди натоварване без възражения) не могат да бъдат споделени.

Въпреки декларираната в анекса добросъвестност на насрещните страни обаче, последвалите го действия на страните отново сочат несъответствие между дължимо и осъществено поведение. Въпреки датиране на 09.10.2015г на предаването на предназначени за попълване на липсващите в първата партида елементи( л. 23 -24), и започването на работа на монтажния екип в Регензбург,  допълнителните нитове и планки са натоварени едва на 14.10.2015г, според посочената от самия производител – изпращач дата и съответно това забавено предлагане не можело да се ползва надлежно. Свидетелите Л.  и Б. ясно сочат, че за този обект нужните им нитове не са били осигурени навреме  и са закупени на място за сметка на получателя на доставката за да започне работа, отнела около седмица, и приключила до 14.10.15г. Допълнително Л.  споделя за доставка на допълнителни нитове, пристигнали едва на 12.10.15г., за които обаче липсва надлежна експедиция от производителя(такива не са и посочени в експедиционния протокол  за Регензбург, а не биха могли да са в тази партида, отправена не по-рано от 14.10.15г.). Дори да се приеме, че втората партида е послужила на монтажниците, то късното й изпращане( почти пет дни след протоколирано приемане за транспорт) несъмнено е наложило търсенето на алтернативен вариант за довършване на изпълнението от получателя на доставката, вече притиснат от срокове(с оглед начално заявен в писмото му интерес да приключи до края на септември).

Отделно от това дори и при съобразяване на допълнителната партида като полезна за купувача, съпоставката на вещото лице на дължимите по спецификация компоненти за този обект и общо експедираните количества от производителя, сочи недостиг на нитовете (и дори пълната им липса поради  възражението по материала на получените с първа доставка), на 5 бр. гърбове и 8 бр. рафтове, като специфичните размери на отделните елементи не позволяват предложените в повече страници да заместят без допълнително разкрояване липсващите елементи. От друга страна късното комплектоване на планките и пантите (експедирани с втория протокол) вече е било излишно, тъй като свидетелите последователно и безпротиворечиво посочват, че изработените от този производител такива елементи са се оказали нетрайни и са се деформирали или при самия монтаж или при следващата употреба на сглобените шкафове.

Подобно се оказва и приемането на продукцията за обекта в Берлин, което е било предложено също с протокол от 09.10.15г., след получена втора вноска от плащането (призната от доставчика наред с приспаднат начален аванс в издадена на същата дата фактури на л. 21). Получателят изрично е поставил забележка, датирана на 14.10.15г  в протокола за приета от склада продукция, в която удостоверил, че одобрява материала, но количествата на детайлите не са изброени, защото е било невъзможно  (според превода на документа, извършен по почин на ищеца в съдебно заседание на л. 410 гръб). Товарителница по тази пратка не е представена, но фактурата сочи дата на продажба, обложена  с нулева ставка като вътреобщностна доставка ( л.20) на 09.10.15г. Съдът отчита, че или доставчикът е експедирал неприета  от клиента стока и с това се е отказал от правото си да получи предварително одобрение, или натоварването е било най-рано на 14.10.15г.(след уговорения падеж), но стоката вече е била опакована по начин, изключващ проверка на количествата. И в двата случая не е било възможно възложителят да  възприеме  предложеното изпълнение в цялост, поради което и одобрението му може да се зачита като това по първата партида, доколкото пратката би била съответна на показаната по-рано мостра и техническа спецификация. 

Свидетелите, работили и на обекта в Берлин  след приключване на монтажа в Регензбург, посочват, че транспорта на тази партида е бил по-добре организиран, като са липсвали деформации поради пакетирането, а конкретните елементи са били обозначени. Това се потвърждава и от наличие в документацията на производителя на съставен само за тази пратка „пакинг лист“(л. 376- 375). Същевременно вещото лице при съпоставка на спецификациите за Берлин и насочените за този обект протоколирани (но не потвърдени от възложителя) количества констатира незначителни разлики в повече от необходимото  (18 бр. анкерни планки, 12 заключващи и 10 ограничаващи планки за катинарите, 2 врати тип 600, 2 етикета за тях,  2 рафта тип 600, 8 покрива, 7 профила,  206 броя винтове от два типа) които биха съответствали на резервни части за този обект, но не и за повредените при транспорта в Регензбург елементи с други параметри (тип 630 и и 610). В таблицата съставена от експерта (л. 657 – 676) за всички изпратени според представените доказателства от доставчика елементи, се установява и липса на 23 страници за Берлин, които явно погрешно са насочени към Регензбург ( с камиона от 14.10.15г), където обаче още първата партида е надхвърляла нужните количества. Липса в тази експедиция има и за 110 капачки, 3 сглобки и 6 панти, но тези детайли самият възложител е решил да не използва като неподходящ материал. Съществено обаче за предназначението на доставката е липса на нужното количество свързващи нитове. По документите са  осигурени само 20 000 стоманени нита от 4мм, при нужни по спецификация 32 248 бр.  Дори да се приспаднат признатите от свидетелите като късно получени количества, предназначени за Регензбург, изпълнението отново би било неточно, тъй като отчетените от експерта 13000 нита са указани като такива от 4мм, а за Берлин са били нужни и 9204бр нитове 5 мм.

Допълнително съдът кредитира в цялост и показанията на монтажниците Л.  и Б. за вида на пристигналите в Берлин заготовки. И за тези шкафове (подобно на доставените в Регензбург) отвори за монтаж не били подготвени и вратите не са били комплектовани като един детайл. Допълнително се е наложило заглаждане на ръбове и пробиване на отвори за етикетите, и заключващите планки, но на този обект изобщо не са монтирали пластмасовите панти, тъй като след проявилите се дефекти не само при монтиране, но и при началното тестване за употреба на шкафчета в Регензбург осигурените от производителя панти не са издържали тежестта на вратите, чупели са се при монтажа или при последващо отваряне до необходими 180 %. Вместо доставените неподходящи панти,  получателят на доставката осигурил други поцинковани и издръжливи такива, с които били подменяни както дефектиралите в първия обект елементи, така и изцяло използваните във второто място на монтаж. Подобна проблематика (непонасяне на натоварване на конструкция) възникнала и при използване на ъглови свързващи планки, които също били подменени поради негодност на доставените. Свидетелят Л.  посочва недостатъчна дебелина при изработването на този детайл, както и неточните отвори, изискващи по три вместо два нита (визуализирани на л. 170) и наложилото се скосяване на крайчета им за напасване към профилите (визуализирано на л. 170-173). Това несъответствие се потвърждава както от свидетеля Б., така и от експертното заключение на вещото лице, констатирало несъответствие на разпознатата от свидетелите като получен с доставката, пакетирана от производителя свързваща планка с изискванията за проектирания детайл ( л. 678).

Двамата свидетели също така описват и възникналите проблеми по напасване на сглобените от производителя носещи рамки на врати и гърбове поради неточности на проектираните размери с предвидените за съответния модел шкаф профили, появата на луфтове,  като в голяма част от случаите се наложило допълнително рязане на поцинкованите части и покритие на срезовете с цинков спрей.  В тази насока свидетелите описват именно дефекти, отразени в схемите, представени от ответника (л. 502, 504), които визуално кореспондират на крайния външен вид по снимките, направени от самите тях и потвърдени пред съда (л. 413, 416).

Допълнително и двамата свидетели, възприели непосредствено вида на елементите след разтоварването им и на двете места за монтаж, излагат че металните плоскости са били зацапани с машинно масло, а профилите за рамките с петна „бяла ръжда“.  Този влошен външен вид наложил почистването на ръка, но монтажните екипи така и не успели да отстранят изцяло петната(л. 413 и л. 416 ). Общото време, което загубили за допълнителна подготовка на получените заготовки (почистване, пробиване, напасване, изрязване, подмяна на дефектирали връзки и панти) отнело около два допълнителни дни на 2 работника в Регензбург и три дни на 3-4 работника в Берлин според св. Л. . Посоченият от свидетелите снимков материал за описаните от самите тях дейности и на двата монтажни обекта е бил предоставен на третият разпитан свидетел К. за окачествяване на крайния продукт на монтажа. Съдът съобразява, че показанията на този свидетел са депозирани пред делегиран съд в процедура, сходна с прилаганата от настоящия съд(след снемане на самоличност и предупреждение за наказателна отговорност), поради което ги приема с доказателствена стойност равна на събрани от настоящия съд доказателства. Изложените от този свидетел факти, изцяло кореспондират на заявените от монтажния екип, като обаче впечатленията му са били придобити не в хода на изпълнението, а след приключването му. Свидетелят потвърждава, че по негово настояване, ответникът ( възложил му стоковия контрол) е осигурил посещение на двете места, където са били монтирани шкафчетата на 24.01.16г( т.е. повече от  два месеца след края на монтажа в преди края на октомври по сведенията на Б.). Съдът кредитира изцяло показанията на независимия свидетел К. (л. 510-513) , в частта им, представляваща възпроизвеждане на преките му впечатления от вида на сглобените с произведените от ищеца елементи, които и към този момент са носели ясни следи от огъвания на материала, мазни петна по рафтове и стени, ръжда и бял прах по поцинковани профили, допълнително рязане на отделни детайли по стените за напасване на ъглови профили, допълнително ново поцинковане на отрези при монтажа,  различни по големина отвори и недостатъчна дебелина на свързващи елементи( ъглови планки ,стопери и заключващи планки), неподходящи за този вид изделие пластмасови панти и алуминиеви нитове. Свидетелят извършил подробния оглед на всички сглобени шкафове е потвърдил, че са били подменени поради необходимост ключалки и ъглови профили и панти и са преработвани връзките за затваряне на вратите, които не са позволявали затваряне. Тези впечатления на свидетеля са били първоначално заявени и в специално съставени при огледите протоколи ( л. 202, 205),  макар и не толкова детайлно и предимно относно замърсяванията върху материала. Съдът отчита професията на свидетеля, декларирана при снемане на самоличността му, която предполага и специализирания му опит да възприема конкретни качествени характеристики на обекти и да определя количества чрез съпоставка на отделните детайли с общия обем възприети стоки. Затова и тези негови впечатления съдът приема за достоверни и убедително депозирани и въз основа на тях установява, че близо 40 % от сглобените детайли в Регензбург са носили някакъв дефект поради неправилното опаковане (проявил се като деформация или като по- късно влошаване на покритието на материала), че замърсявания с масло и прах от поцинковане е имало на 30 – 35 % от повърхностите и в двата обекта, че елементи по по-голямата част от сглобените и в двата обекта шкафчета са имали нужда от дообработка при монтажа и че несъответствието между подготвените за монтаж елементи от фабриката  не е позволило прякото им сглобяване и това е наложило допълнителни разходи.

Съдът е назначил две вещи лица по делото, чийто заключения съдът съпоставя като крайни изводи. Както е оповестил предварително на страните(л. 451), съдът отчита доказателствената стойност на представените  от насрещните страни два варианта на техническа документация, при съпоставяне с останалите доказателства. Поради липса на каквито и да е установени факти по предоставяне, ползване или възприемане от насрещната страна на схемите на ответника (л. 439- 444, л. 500-505) съдът възприема като обосновани само вариантите на експертизите, съставени по комплекта техническа документация, налична при изпълнителя и представена от него по делото и разпозната от свидетелите (л. 283-408). Именно тази спецификация са ползвали и двамата експерти и съответно заключенията им съдържат общи отговори по двата варианта.  Само вещото лице инж. Р. е съобразила скиците като насока за евентуална стойност на допълнителните работи по сглобяване на всяка от вратите до един общ елемент(л. 546). В окончателното заключение на инж. Т.(поясняващо първия вариант на л. 584-593)  тези скици изобщо не са коментирани и отговорите по зададените два варианта съвпадат(л.677,678). И двамата експерти са изразили резерви по отношение на годността на потвърдения от свидетелите снимков материал за обективно обследване на цялостното изпълнение и обемите на несъответствията му с уговореното качество, поради което съдът принципно възприема на първо място изводите на експертите за конкретни обстоятелства, които са разпознали на фотоалбума. Такива несъмнено са констатираните несъответствия на пантата и планката сглобка (наричана от свидетелите още ъглова планка и свързващ ъгъл), като именно за тези елементи са събрани гласните доказателства, коментирани по- горе.  Заключението на инж. Т. е детайлизирано и разграничава комплектовката на доставените заготовки за всеки от обектите според технически спецификации и дестинацията на обекта на клиента, поради което съдът възприема именно съставената от него сравнителна таблица(л.657-676), а не приложението на инж. Р., в което детайлите са сборувани общо. Този извод са налага поради различните размери на шкафчетата не само по двата модела за Регезгбург и за Берлин, но и за различните помещения в тези обекти, наложили проектиране на специфичните заготовки с отделни номера и буквени обозначения (като например врати тип 600, 580 за модела Берлин и тип 610 и 630 за модела Регензбург). При съпоставката на експедираните за двете различни населени места детайли(дори и без отчитане на заявените в протоколи от 09.10.2015г  резерви на ответника по количествата) вещото лице е констатирало допълнителна доставка на 27% от детайлите, нужни за монтаж,  като дори и след това допълнително изпълнение са останали липсващи елементи, необходими за сглобяване на заготовките. И двете вещи лица са се въздържали да окачествят проблемите по поцинкованите профили и замърсяванията на плоскостите като некачествено изпълнение на покритието, но го констатират като влошен естетически вид( л. 543), проявен поради неправилно складиране и съхранение (л. 590) и видими при обикновен преглед преди приемане на стоката. Експертите са единодушни и по произхода на механичните увреждания поради неправилното опаковане при транспорта на първата пратка(л.589) и невъзможността увредените детайли да бъдат сглобявани директно без допълнителна обработка на място. По отношение на обезценката на получените в състоянието, документирано с фотоснимките и гласните доказателства елементи, заключение е обосновал само инж. Т.( л. 677), което съдът изцяло кредитира като резултат от специалните му технически познания и практически опит. Според експерта, механичните увреждания на носещите профилите(пластични деформации, водещи до напрежения на материала) обезценяват елемента на 100 %, тъй като са неотстраними. Такива увреждания са визуализирани на снимките на л. 182-3 и л. 191, посочени от свидетелите като констатирани в Регензбург при първата неукрепена партида. Тези детайли на този обект обаче, са били доставени в повече според количествата, отразени в протокола без забележки, поради което съдът приема, че допълнителни профили не са подменяни, а получените излишни рамки са напасвани за подмяна на деформираните. Свидетелите също сочат затрудненията си при преодоляване на деформациите, но не и закупуването на нови профили. Липсващите според сравнителната таблица на вещото лице плоскости от перфорирана поцинкована ламарина също не са посочени от свидетелите като допълнително осигурени от получателя на доставката. Напротив, както е установила и инж. Р. общите количества на плоскостите (ако не се държи сметка за разликата в размерите им) след допълнителните доставки са били достатъчни, макар и да са погрешно насочвани към различните обекти, което и наложило разходи за транспортирането и напасването им. Така като липса, обезценяваща цялата заготовка поради непълно комплектоване, съразмерна  поне с разхода за попълване на комплекта съдът възприема само стойността на липсващите нитове, без които монтажа в Регензбург не е можело да започне. Отделно калкулираната от инж. Т. стойност на липсващи и след допълнителната доставка крепежни елементи съдът не може да възприеме, доколкото е посочена по цени в лева. Монтажът обаче е следвало да се изпълни в Германия и доставчикът е следвало да си набави на място липсващия комплект, за да използва заготовките по предназначение. Другото вещо лице е остойностила липсващите нитове по цена 0.04 евро (л. 545), но тази стойност значително надхвърля заявения от ответника разход в размер на 133.72 евро за само 9000 нита (префактурирани в предложение за уреждане на отношенията между страните на л. 99). Съдът приема, че доколкото ответникът е признал налична на местния пазар възможност за покупка при тази цена, липсващите в протокола за изплащане, но необходими нитове 5 мм за Регензбург общо 25534 бр. следва да се остойностят само до 379.40 евро. Останалите нитове за Берлин, макар и да не са отчетени като изпратени от доставчика са признати като получени и използвани надлежно във втория обект. Анкерните болтове липсват както в спецификациите, така и в мострата, но ответникът не е установил несъмнено договарянето на такъв крепеж като част от разглобените шкафове, поради което и съдът не остойностява обезценка поради липсата им.

Всички останали увреждания (отстраними деформации, замърсявания, несъответствие на размери и отвори за монтаж) вещото лице инж. Т. оценява като намаляващи стойността на заготовката с 10 %.    

Вещите лица не са остойностили обезценката на заготовките поради недовършена комплектовка на вратите като един готов елемент, а такава несъмнено съдът установява. Явно е, че елемент, който е готов за монтаж има по-висока техническа стойност от некомплектования, най – малкото поради допълнителния труд, който би бил необходим да се вложи от потребителя на този елемент. Съдът възприема посочените във вариант 1 на отговора на инж. Р. стойности ( л. 546) на труда за сглобяване само на врати на всички шкафчета, възлизащи на 3360 евро(съпоставими с префактуриран такъв разход от ответника 3760евро), като минимална, но категорично установена обезценка на общата доставка, независимо от останалите недостатъци.

По отношение на комплектоването на заготовките с пластмасови тапи и панти и несъответни на спецификацията свързващи ъглови профили вещите лица не са могли да дадат заключение, поради нужда от оглед на конкретния предложен от доставчика материал. Съдът преценява, че поради одобрението на мострата, изпълнена преди първата експедиция, възложителят на доставката може да се позовава само на отклонението на качествата на получените в разглобен вид заготовки от елементите на мострата. Тъй като при огледа мострата е издържала натоварването както на вратата, така и на цялата конструкция в изправен вид, налага се извод, че и свързващите елементи, изпратени от доставчика следва да осигуряват същата здравина. И тримата свидетели обаче категорично сочат, че това не се е случило. Затова и съдът приема, че партидите не са отговаряли на одобреното качество ( дори и да са били изпълнени с одобрения пластмасов материал). Явно неподходящите свързващи планки, които не са могли да изпълнят носещото си предназначение са били добавени към негодните части от комплекта поне за модела Регензбург. Съдът съобразява различния външен вид на този детайл в снимките за двата обекта (л. 165 и л. 170), което потвърждава, че едва с допълнителните доставки производителят е осигурил стабилни крепежи, макар отново да не са били съответни на одобрения от възложителя проектиран облекчен за монтаж вид с широки отвори ( л. 311). В тази връзка съдът отново сравнява заключението на инж. Р. за цена на планките в евро, която обаче отново надхвърля признания префактуриран разход за всички нови панти („hinges“) и нитове за тях („rivets for hinges“) и ъглови профили (90 degrees brackets), обозначени като липсващи („missing“) и възлизащ на 1202,63 евро.  

 За така изпълнените на два пъти партиди по доставки на двата модела стоки изпълнителят съставил две фактури по договорената единична цена във валута (начислени в левова равностойност без ДДС като вътреобщностна доставка), като признава, че е получил авансови плащания до остатък от 2454,30 евро по фактурираните 162бр. от модел Регенсбург на обща стойност 24543 евро (по фактура 551/25.09.2015) и остатък от 21451,50 евро по фактурирани 402бр. от модел Берлин на обща стойност 60903 евро (по фактура 561/09.10.2015).  Няма спор, че единичната цена е договорена за комплект заготовка за шкаф с една врата, съответно така остойностената доставка изцяло покрива пълно изпълнение на производителя. Допълнително, още при първоначалния договор, а после и в анекса, страните са уговорели и неустойка за пропуснати срокове за плащане от получателя на доставката. Размерът на това мораторно обезщетение, определено като 0.2 % за всеки ден от периода на забавата е с фиксирана горна граница от 5% от неплатената цена за модела Регензбург и съответно по 1% до максимум 15 % за модела Берлин. Съпоставката на тези лимити налага извод, че страните са планирали забавата да се компенсира с неустойката в период от 25 дни от приключване на монтажа в първия обект и 15 дни от ранния падеж на предпоследната вноска 31.10.2015г,  което може да се оправдае със стимулиране на получателя на доставката да изпълни именно тази отсрочена сума. При очаквано скорошно приключване на монтажа в Регензбург (след спешна подмяна на дефектите и липсите по вече пристигнала там партида) по-ниския размер на неустойка е почти съответен на периода до първия падеж на следващата вноска по другата партида, от който ще се събира по-високата неустойка. Сами по себе си обаче уговорените размери не може да генерират толкова голям предварително предвиден обем  на обезщетението, че получаването му от кредитора да е несъвместимо с принципите на справедливостта.   Съпоставен с допустимата от законодателя в България законна лихва като сигурно мораторно обезщетение за неизпълнение на паричен дълг  (минимум 10 % годишно или 0.03% на ден ) единичният размер е завишен десет, съответно над тридесет  пъти, но фиксиращия го лимит в по-големия обем надхвърля законовия минимум само 1.5 път, а по ниския дори не го достига.  Тази неустойка има несъмнено обезщетителен характер за целия период на забавата, като в началния й срок има определено стимулиращ за длъжника характер. Самият лимит има стимулиращ и за кредитора ефект да търси своевременно уреждане на спорните отношения, за да не загуби преимуществата на иначе високия единичен размер. Така балансирани интересите и на двете страни определят неустойката и като инструмент, обезпечаващ и доброволното макар и забавено изпълнение. В този смисъл договорената клауза на неустойката покрива и трите  типични характеристики на този вид обезщетение( според възприетите в задължителната практика критерии на ТРОСГТК 1/2009г ВКС), следователно съдът не може да я квалифицира като източник на неоснователно обогатяване. Възражението на ответника основано на неморално договаряне е неоснователно.

Няма спор, че никаква част от получената доставка не е върната обратно на производителя, но от името на ищеца е върнат отговор на въпросите, повдигнати от ответника относно качеството на доставката(л. 200). Изявлението съдържа недвусмислено признание, че към 10.11.2015г получателят на доставката след получаването на допълнителни количества за Регензбург (компенсация на увреждания при първо транспортиране), е рекламирал лошия външен вид на заготовките поради  зацапването с масло и прах от поцинковането и несъответствие на пантите и количествата на елементите. Именно такова изявление представлява писмо № 0-413-15/10.11.2015г, с което законен представител на доставчика след окончателното приключване на монтажните действия (признато към 06.11.2015г) е бил уведомен за отлагане на плащането поради забавения монтаж и лош външен вид, осуетил получаване на пълната стойност на очакваното от немския партньор на възложителя плащане. Като причина за забавата на монтирането на заготовките, ответникът в това свое писмо изрично е посочил като вече оповестени(с цитиране на предходна кореспонденция по същия повод с други служители на ищеца) следните недостатъци: недовършена фабрична подготовка на сглобяемите елементи с отвори за монтаж и заготовка за цяла врата,  нетрайни пластмасови панти, несъобразени с тежест на конструкцията свързващи планки, неподходящо оразмерени сглобки на ъгли с размери на странични и задни стени  (общо за двата обекта),  повреди на лошо опаковани и натоварени елементи, липсваща комплектовка с нитове, винтове, свързващи и застопоряващи планки, недостатъчни бройка на сглобяеми елементи(за Регензбург), липсващи елементи, видима ръжда, масло и прах по профили и плоскости(за Берлин). В това писмо е отправена и покана за вдигане на невложената в монтажа негодна продукция, съхранявана за сметка на доставчика и предупреждение за ангажиране на отговорност за допълнително наложилите се поради горните недостатъци в изпълнението на доставката разходи, след приемането на сглобените шкафове от крайния немски клиент.

При така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Сключената между страни със седалище в различни държави членки на ЕС, налага определяне на българското право като приложим закон на продавача, на осн. чл. 4 ал.1 б. „а“ и ал.2 от Регламент (ЕО) № 593/2008 относно приложимото право към договорните задължения (Рим І), който е и закон на избрания от страните компетентен съд.  По силата на чл. 5 ал.1 от Конституцията, част от вътрешното право на България, наред с диспозитивните правила за търговските сделки (чл. 302-305 ТЗ) и в частност за продажбите( чл. 319–328 ТЗ), както и субсидиарно диспозитивните правила за продажбата и изработката по отношение на приемането на изпълнението и отговорността за недостатъци (чл. 187, 193-197 и 200, вр. чл. 264 ЗЗД), е и Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки - CISG (Конвенцията), ратифицирана с Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г., която се прилага за договори за продажба на стоки между страни, чиито места на дейност са в различни договарящи държави( каквито са както България, така и Словения). Член 3 ал.1 от Конвенцията изрично визира като продажби в предмета на уредбата й и договорите за доставка на стоки, които предстоят да бъдат изработени или произведени, какъвто е настоящия случай тъй като доставчикът е поел ангажимента за изпълни производството със своите материали. Съответно на общия принцип на добросъвестността, изразен и в чл. 8 от Конвенцията, съдът възприема съдържанието на уговорките, включително и допълването им с анекса в съответствие с предварително оповестените помежду им намерения за предназначението на сделката. Затова доставчикът е следвало да съобрази изпълнението си с несъмнено посоченото от клиента му намерение да използва поръчаните заготовки като сглобяеми елементи за директен монтаж (тип игра „лего“ както посочва свидетеля Б.) без каквато и да било допълнителна обработка освен разумно очакваните в такъв случай дейности по разтоварване, разопаковане и сглобяване, чрез занитване на предоставени в комплекта свързващи елементи без допълнително необходимите за прикрепяне към място на монтажа анкерни болтове(за които съдът не установи конкретно уговаряне). Съответно и посочената крайна цена на възложената на производителя стока (метални елементи за сглобяеми шкафчета, фактурирани като „разглобени“)  явно е била уговорена за цялостен комплект на заготовки за носещи профили, странични, покривни стени и рафтове и готови врати, довършени фабрично с подготовка на сглобяемите елементи с отвори за монтаж, подходящи свръзки и крепежни елементи.

Не се установи по делото цената да е била уговаряна принципно на отделни части, като последното 10 % плащане да е било обвързано с отлагателно условие. Като модалитет, клаузата за отлагане на действието на част от същественото съдържание на сделката налага изрично съгласие, такова не е изявено нито в първоначалния текст, нито в анекса. Няма позоваване на подобно съдържание и в кореспонденцията на страните, предшестваща съдебния спор. Затова и съдът приема за недоказано възражението на ответника за отлагане на възникването на част от вземането за цената до довършване на монтаж.

Посочването на употребата по предназначение на заготовките (довършване на монтажа) може да се квалифицира само като отложен падеж на вече възникнало задължение на получателя на доставката, чието уговаряне има обезпечително предназначение, тъй като позволява на купувача да  задържа още неизискуемо свое плащане до проявата на всички експлоатационни качества на детайлите и съответствието им с одобрената мостра, както и последващото потвърждаване на полезността на изпълнението, включително от краен клиент на възложителя (обявен като ползвател на продукта в преговорния процес). Това съдържание на сделката може да се изведе без съмнение от клаузата на чл. 8.1 съответно от договора и от анекса.

Доводите на ответника за неизискуемост на окончателното плащане ( 10 % от цената) поради недовършен само с доставените от производителя стоки монтаж не могат да бъдат споделени. Сама по себе си доставката е осъществена и въпреки допълнителните разходи, произведените за ответника елементи са били сглобени до шкафчета, които са му послужили за изпълнение към неговия клиент. Само ако монтажът беше изцяло невъзможен, респективно ако заготовките бяха изцяло безполезни, би могло да се констатира окончателното осуетяване на падежа, но в този случай и останалата част, а не само последните 10 % от цената биха били недължими. В настоящия казус това категорично не е така.

 В заключение, съдът приема, че вземането за цената по двете партиди изработени по възлагане на ответника стоки е породено за ищеца, но е следвало да стане изискуемо в цялост след като одобрената продукция достигне получателя си и бъде сглобена до крайния мострен вид, приет от купувача. Този момент е настъпил най-късно на 21.11.2015г (според признато в писмо № 0-413-15/10.11.2015г окончателното приключване на монтажните действия).

Въпреки това обаче, съдът не намира основание за ангажиране на отговорността на този купувач  по чл. 62 от Конвенцията за цялата неплатена сума, по следните съображения:

Освен да изработи и да предостави за транспорт поръчаните стоки, изпълнителят на доставката е длъжен да осигури и качество на изпълнението, в съответствие с уговореното предназначение на вещта. В договора принципно е оповестено изискване съобразността на подготвената за експедиция доставка с  договореното качество и количество да се рекламира писмено преди и в момента на товаренето (чл. 8.2 и чл. 10.1 и 2), но същевременно производителят е поканил изрично купувача да приема продукцията по мостра. В тази хипотеза одобрението на подготвените за експедиция заготовки може да покрие само видимите по мострения образец материали, от който са изпълнени сглобените детайли и вида, в който са комплектовани, но не и съответствието на всяко от произведените изделия с тази одобрена мостра. В този смисъл подписването на приемателните протоколи без забележки съдът тълкува само като приемане на предложените от производителя пластмасови капачки и панти, и елементите, които биха се получили като резултат от разглобяването на тази мостра при премахване само на нитовите съединения (с пробити монтажни отвори на напаснати съединения и  оборудвана с етикет и заключващ механизъм врата), съответно на договорения по сделката продукт „разглобено“ шкафче.  Позоваването на това одобрение като погасяване на отговорността на производителя за несъответствие на доставката с уговореното качество в настоящия казус е несъвместимо с принципа на добросъвестност, доколкото по това дело съдът категорично е установил, че доставчикът е бил предупреден за намерението на купувача да изпълнява с получените заготовки на място свое задължение за готов продукт без възможност за допълнителна преработка. С експедицията не неогледани по отделно комплекти детайли доставчикът не се е освободил от отговорност за явни несъответствия на пристигналата до  местоназначението доставка с мострата, подобно на хипотезата по чл. 30 ал.2 от Конвенцията. Принципно приемането на доставката не изключва и отговорността за дефекти, проявили се едва при употребата на заготовките за изграждане на готовите изделия.

По настоящото дело съдът категорично установи несъответствия и от двата вида.

На първо място, самото комплектоване на детайлите като заготовки за шкафчета явно не е съвпадало с одобрения по мострата вид, тъй като не са били довършени монтажни отвори, плоскостите на са били точно оразмерени за да съответстват на сглобените носещи профили и вратите с принадлежащите им етикети и заключалки  не са били комплектовани като един детайл(както са описани в спецификациите на самия производител). Това несъответствие не е можело да се установи по мострата, а едва след достигане на товара при получателя на доставката, когато е било е рекламирано, но отстраняване на този недостатък не е било предлагано.  Доколкото сам по себе си недовършения фабрично вид на сглобяемите елементи налага допълнителни разходи и технологично време за изпълнение, които не са били предвидени от купувача, възложил производството на „разглобеното“ шкафче, това несъответствие покрива характеристики на съществено отклонение по смисъла на чл. 35 ал.2 б. „b“ от Конвенцията. В случая така довършените елементи не са пригодени за специалната цел (директен монтаж без преработка), за която продавачът е бил известен при сключване на договора, още повече, че самият възложител изрично е заявил че не разполага със специален монтажен екип и първоначално е изисквал монтаж от самия производител. Съдът е установил, че това несъответствие е завишило стойността на разноските на купувача с поне 3360 евро за достигане до очаквания довършен разглобен вид.

На второ място, подобно несъответствие е констатирано и при окомплектоването на първата пратка за Регензбург, в която са липсвали уточнените при огледа на мострата стоманени нитове. За да представлява годно за целите на договора „разглобено“ шкафче, доставката освен основните елементи трябва да включва и всички нужни за сглобяването крепежни елементи. Тъй като след рекламацията производителят макар и със закъснение е допълнил комплектовката по другата доставка, допуснатото само в първата партида несъответствие следва да се остойности до 379.40 евро, колкото са били разходите на възложителя да се снабди с нужни за монтажа нитове.

Липсите на останалите комплектовки на основните детайли, допуснати при първата партида са били отчасти компенсирани с допълнителната доставка за този обект, осъществена след споразумението за одобряване на изпълнението до момента или с резерви за втората доставка, използвани след прекрояване за съответните размери. В този смисъл този недостатък на изпълнението съдът не приема за съществено накърнил себестойността на получената доставка (макар и да е причинило допълнителни разходи и да е забавило собственото му изпълнение към клиента му като цяло).

На трето място, значителна част от всички получени заготовки са се оказали несъответни на мострата, тъй като не са позволили прякото сглобяване до демонстрирания на купувача модел. Това несъответствие е било причинено от две групи фактори, но и двете групи се покриват от отговорността на производителя. Това е така, защото несъответстващите си по размери отвори по профили и перфорирани плоскости са резултат или от неправилно изпълнение на одобрената от възложителя мостра, следваща точно спецификацията (без изкривявания и необходими допълнителни огъвания, срезове и напасвания на ъгли), или от неправилно проектиране на детайлите (ако не заготовките, а мострата се е отклонявала от техническата документация). По делото е изяснен по категоричен начин смисъла на уговорката за специфицирането на продукта, като самият производител е изготвил за нуждите на купувача както чертежите с параметрите на отделните детайли, така и начина на сглобяване и разполагането на готовите шкафове при монтажа според размерите на  помещенията на крайния клиент.  Съответно всяко разминаване в размери или форми на детайли, което налага допълнително напасване, заглаждане, рязане и др. подобни операции( които несъмнено са се наложили за повечето от сглобените шкафове според показания на свидетеля К.), е било съществено несъответствие с мострата на производителя. От друга страна, съдът ясно установява и причинени деформации на част от заготовки поради ненадлежно натоварване на продукцията по първата пратка. Доводите на ищеца за поемане на риска от това увреждане от купувача не могат да бъдат споделени. Вярно е, че изричната клауза EXW по правилата ИНКОТЕРМС (доставка в склад на производителя), общоизвестна като международен обичай и оповестена по общодостъпен начин  на  http://www.iccwbo.org/incotermsrules) предполага минимум задължения за продавач, освободен от задължение да натоварва, но това правило е диспозитивно и правилата допускат отклонение, ако то е уговорено изрично. Именно такава е клаузата по чл. 5.2 възлагаща на доставчика опаковане, натоварване и укрепване, с което се е постигнало и изискуемото от чл. 7 ал.1 от ЗДДС транспортиране на доставката до територията на друга държава членка за сметка на  данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка(квалифициращо сделката като вътреобщностна доставка с нулева данъчна ставка за доставчика). Съдът няма съмнение, че ищецът е поел изрично задължение за натоварване, поради което неполагането на нужната грижа за опаковане, подреждане и укрепване на товара(извършено „несериозно“ според инж. Т.) е неизпълнение на договора, породило и деформациите на превозените елементи. За такава именно хипотеза чл.  66 от Конвенцията предвижда изключване на прехвърлянето на риска от погиването или повреждането на стоката, въпреки че повредите настъпват след натоварването, респективно защитата на купувача за тези недостатъци не може да бъде ограничавана ( чл. 70 от Конвенцията).

Отделна група дефекти са влошили само външния вид на изделията без да засягат техническите характеристики. Вещите лица са категорични, че както петната от масло (непочистени след разкрояването на поцинкованата ламарина за страници, рафтове, покриви и гърбове) така и „бялата ръжда“, изтичането на ръжда и тъмните петна (по носещите рамкови поцинковани профили) не са резултат от неправилен производствен процес, а от недостатъчно грижливата подготовка на продукцията и складирането й в неподходяща среда (влажно и непроветриво помещение), вкл. попадането на метален прах от шлифоване между поцинковани профили. Тъй като експертите са категорични, че този влошен външен вид е отстраним с почистване, и тези недостатъци следва да се приравнят на недостатъчно подготвени заготовки за директен монтаж, респективно налагащи допълнителни операции преди сглобяване, в отклонение от очакванията на купувача. 

И трите  групи недостатъци – явните деформации  (поради неукрепен товар) и установените в хода на монтажа  несъответствия на елементите (породените от неточно оразмеряване и неподходящо проектирано свързване), както и допълнителните замърсявания (както с машинното масло при производството, така и с цинковия прах и тъмните петна по галванизираните профили) установени след отваряне на опаковките от купувача, са били изрично обявени на доставчика. Част от тях той е отстранил с подмяна на деформирани елементи (уговорено несъмнено като условие за споразумението и признато в кореспонденцията между страните) но останалите вещото лице инж. Т. оценява като намаляващи стойността на заготовките с 10 %. Според показанията на св. К., тези недостатъци от тези групи са били масово проявени в двата обекта и то след като деформираните части са били подменени, поради което въпреки приетата замяна на увредените при транспорта отделни елементи, съществената част от тези несъответствия (рязането на ъглите, напасването на детайлите, почистването с препарати, включително и специализирани цинкови бои за премахване на визуалните недостатъци) са затруднили директния монтаж и са наложили допълнителни дейности до достигането на очаквания вид на цялостния готов продукт. Затова и за тези несъответствия с договорения вид на заготовките съдът признава обезценката от 10 % на всички шкафчета. Този процент е съответен и на последната част от уговорената цена, чието плащане страните са отложили до одобрението именно на крайния вид на продукта.

На четвърто място, след сглобяването на заготовките, част от проектираните елементи не са съхранили първоначалните си (демонстрирани в мострения образец) качества. Установената от съда непригодност на пластмасовите панти (разпаднали се отчасти при монтажа, отчасти при кратко ползване) и свързващи ъглови планки (огънали се под тежестта на носеща конструкция от  рамкови профили ) покрива характеристики на несъответствие, възникнало след приемане на изпълнението на доставката, което се дължи на неизпълнение на задължението на производителя да осигури съхранение на  качествата на вещта за обичаен срок на ползване. Непригодността несъмнено е била надлежно рекламирана ( предвид писмото на ищеца от 10.11.2015г), но доставчикът е предложил само подмяна на планките, но не и на пантите, за които е поддържал, че са подходящи. Разходите за подмяната на неподходящите конструктивно елементи възлизат на 1202.63 евро.

Други непълноти на комплектовката или отклонения от уговореното качество съдът не установява. Не се доказа възлагането на доставка на анкерни болтове и поцинковани тапи.

В заключение, съдът преценява като основателно възражението на ответника за пораждане на отговорността на ищеца за неточно изпълнение на възложената доставка. Като форма за защита при такова неизпълнение в чл.  50 от Конвенцията изрично е предвидена възможността за намаляване на договорената цена в същото съотношение, в каквото е стойността на фактически доставената стока в момента на доставката спрямо стойността, която би имала към същия момент съобразната с договора стока. Доводите на ответника за пропусната рекламационна процедура по чл. 10.3 от договора не могат да бъда споделени, доколкото касаят забележките, направени преди експедицията, а такива съдът не установява да са направени формално по вече изложените по-горе изводи за приемане на качество „по мостра“. Отделно от това, замяната на некачествени елементи, макар и неформално явно е била договорена с оглед изпратена допълнително партида за подмяна на негодни и липсващи елементи за Регензбург след споразумение за опрощаване на забава. Няма уговорка за връщане на дефектирали стоки, за да се обоснове някаква форма на кредиторова забава на заявил рекламацията си купувач. Напротив, общите правила на чл. 86 т.1 от Конвенцията възлагат на купувача да съхранява в рамките на разумното безполезните му останали немонтирани поради непригодност детайли за сметка на продавача, което той е и сторил, с оглед на поканата за уреждане на вдигането им от доставчика.  

Реда за упражняване на отбива от цената и другите алтернативни или кумулативни форми на защита не е уреден изрично в Конвенцията, поради което съдът съобразява останалите правила на националния си закон. Тъй като в рамките на преклузивния срок за отговор и след указанията по уточняване на твърденията на ответника( в определение № 923/24.03.2016г) тази страна не е обосновала отделно възражение за ангажиране на отговорност  под форма на обезщетение за вреди, съдът е допуснал по делото само възражение, обосновано с упражнено право на намаляване на цената на доставката. В съдебната практика е наложено разграничаването на възможностите на кредитора, като за разлика от отбива, който като защитно възражение за частично разваляне не изисква посочване на точен размер, а само съпоставка на намалената стойност на задържаната от получателя на доставката стока с договореното заплащане за добро качество(Решение № 23 от 4.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 1938/2013 г., I т. о., ТК), при упражняване на правото на обезщетение ( по чл. 195 ал.1 пр. 3 ЗЗД, кореспондиращ изцяло на чл. 45 от Конвенцията) е необходимо да се предяви насрещно парично вземане с иск или възражение за прихващане за съответна стойност на разходите, необходими за поправка независимо дали такива вече са понесени или предстои да бъдат направени (Решение № 55 от 12.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 817/2009 г., I т. о., ТК). Съответно твърдения относно понесени от възложителя загуби, изразяващи се в допълнителни разходи (престоя на работниците му допълнителния транспорт за преместване на неправилно насочените части от доставката  и санкции наложени от неговия краен клиент) не могат да се отчитат в настоящото дело, тъй като не могат да обосноват намалената себе стойност поради влошеното качество на всяка от получените от възложителя партиди. Така отбива ще се измерва с накърнения положителния кредиторов интерес(обезценката на изделията), измерим с разходите за поправка, направени за постигане до договореното качество (чл. 79 ал.1 пр. последно ЗЗД, респективно чл. 50 от Конвенцията). За такива съдът възприема според посоченото по- горе  общата обезценка от  8544,60 евро(10 % съответни на разходите за допълнително пробиване на монтажни отвори рязане на ъглите, напасването на детайлите, почистването с препарати, включително и специализирани цинкови бои за премахване на визуалните недостатъци), 3360 евро (за сглобяване на недовършените като един елемент врати) и 1582,03евро (за допълнително закупени необходими за монтажа липсващи и  подменени дефектирали елементи). В този размер съдът намира за основателно упражненото конститутивно възражение, изключващо дължимостта на такава сборна стойност от общо договорената по сделката цена, съответно и претенцията на ищеца е неоснователна и следва да се отхвърли в този размер.  

Приспадането на отбива от общо 13 486,63 евро, обаче погасява изцяло само дължимия остатък по първата фактура(2454,30евро), и само част от 11032.33евро може да намали неполучената цена по втората фактура, като дългът по нея остава само 10 419.17 евро. По аналогия на правилата на прихващане на изпълнението по чл. 76 ал. 1 изр. 3 ЗЗД, съдът разпределя този остатък, като  към първата от останалите дължими вноски с падеж 31.10.2015г. остават дължими 4328.87 евро, съответно дължима е и цялата последна вноска от  6090,30 евро  с падеж на 21.11.2015г. В тези размери вземането за изискуеми части от цената е основателно и искът следва да се уважи.

Към основния иск е съединена и претенция за присъждане на договорената неустойка за периода на забавата. Доколкото валидността на тази клауза не беше успешно оспорена, а напротив доказана е забава на плащане на остатъци, вземането за неустойката е възникнало като уговорено в договора обезщетение (чл. 92 ЗЗД), начислявано за всеки ден от забавата до достигане на определен максимален размер. Ищецът е претендирал неустойката до лимит от 5 %, поради което и претенцията му може да бъде уважена до сумата от 520.95 евро за целия период на забавата до предявяването на исковите претенции. Горницата до 1195,28 евро съответства на   неустойка върху недължимите плащания, поради което не следва да се присъжда. 

С оглед правоувеличаващия ефект на исковата молба( арг. от чл. 214 ал.2 ГПК), в полза на ищеца съдът начислява и законната лихва върху присъдените суми, считано от 05.07.2016г до окончателното изплащане на сумите, чрез синдика на търговец, в открито производство по несъстоятелност.

По претенциите за разноски на насрещните страни съдът съобразява  посочените то тях доказателства, кореспондиращи на списъците, представени от пълномощниците. Съдът отчита, че отговорността за разноски, като специална  ограничена обективна отговорност с деликтен характер е уредена за вредите от предявяването на неоснователен иск до размер на внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат(Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК).  Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда) и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото. В случая всички посочени в списъците на страните разходи са от такъв характер, но съдът констатира известно несъответствие с наличните по делото доказателства по описа на ответника. Разходите, направени авансово поради възлагане на тази страна от съда, документирани по делото  възлизат на сумата от 170лв за преводите на документите на  л. 200 и сл.(удостоверени с фактурата на преводача, заверил преводите от английски и немски), 602,20лв, 602,20лв и 302 лв за  депозити за първа, втора  и допълнителния вариант на втората техническа експертиза, 252 лв за пътни разходи и общо 284 лв за възнаграждение на  преводач за съдебно заседание с участие на чужденци  и 92 лв  за превода на протокола на делегирания съд или общо 2304,40лв, съответно в този размер съдът намира за установени разходите по делото на ответника. Разходите на ищеца изцяло кореспондират на доказателството за внесена такса 1964,54лв. Размерите на заплатените по банков път от страните адвокатски хонорари не са оспорени, затова и съдът ги прибавя към разноските така, както са заявени. Така общият размер на разходи съдът определя на 4964,54лв общо направени от ищеца и 5326.90лв общо понесени от от ответника.

С оглед отчасти основателната претенция на ищеца, на осн . чл. 78 ал.1 от ГПК, съдът определя съразмерно на размера на уважените искове съответна част (0.44) от разходите в полза на ищеца, а именно 2163.76 лв.  В полза на ответника се определят разноски съразмерно на отхвърления поради основателно възражение размер на исковете (0.56) до 3005.21 лв.

Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.235  съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ПЛЕНУС“ООД (Plenus d.o.o.), чуждестранно търговско дружество регистрирано в Словения с идентификационен номер **********, със седалище в община Марибор, с. Развание, ул. Тържашка цеста 85, представлявано от управител Р. М.да заплати на „БУЛМИНЕРАЛ“АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. Сливница 28, в открито производство по несъстоятелност с  Решение No 149 от 27.02.2018г по т.д. No 1271/2016 на ВОС,  представлявано от изпълнителен директор Й.К., под надзор на синдик Я.С., следните суми, платими по особената сметка под разпореждане на синдика на  "БУЛМИНЕРАЛ"АД, ЕИК *********, открита в ТБ „ Алианц банк България" АД с IBAN: ***:

10419,17 € (десет хиляди четиристотин и деветнадесет евро и седемнадесет евроцента), представляваща сборен остатък от задължение за цена на изработени и приети от възложител стоки, доставени по договор № FOR BRE 043/09.09.15 и анекс към него от 07.10.15г., на осн. чл. 62 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, ведно със законната лихва ведно върху това валутно задължение в размер по ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., считано от предявяне на иска на 05.07.2016г до окончателното им изплащане;

520,95 € (петстотин и двадесет евро и деветдесет и пет евроцента), представляваща сбор от начислени неустойки за забавено плащане по същия договор в размер на по 5 % от дължимите остатъци за периода на забава, считано от падежите на последни две вноски от цената, фактурирана с № 561/09.10.2015г. до предявяване на иска, на осн. чл. 92 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ПЛЕНУС“ООД (Plenus d.o.o.), чуждестранно търговско дружество регистрирано в Словения с идентификационен номер **********, със седалище в община Марибор, с. Развание, ул. Тържашка цеста 85, представлявано от управител Р. М.да заплати на „БУЛМИНЕРАЛ“АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. Сливница 28, в открито производство по несъстоятелност с  Решение No 149 от 27.02.2018г по т.д. No 1271/2016 на ВОС,  представлявано от изпълнителен директор Й.К., под надзор на синдик Я.Н.С.сумата 2163.76 (две хиляди сто шестдесет и три лева и седемдесет и  шест стотинки),  представляваща  част от  направените по делото съдебно-деловодни разноски, съответна на уважената основателната част от исковете, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БУЛМИНЕРАЛ“АД, ЕИК ********* срещу „ПЛЕНУС“ООД (Plenus d.o.o.), с идентификационен номер **********, искове за горницата над 10419,17 € до общо 23905,80 евро, претендирана неоснователно  като остатък от задължение за цена на изработени и приети от възложител стоки, доставени по договор № FOR BRE 043/09.09.15 и анекс към него от 07.10.15г. и за горницата над 520,95 €  до 1195,28 евро, претендирана като сбор от начислени неустойки за забава на недължими плащания по същия договор.

ОСЪЖДА „БУЛМИНЕРАЛ“АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. Сливница 28, в открито производство по несъстоятелност с  Решение No 149 от 27.02.2018г по т.д. No 1271/2016 на ВОС,  представлявано от изпълнителен директор Й.К., под надзор на синдик Я.Н.С.да заплати на „ПЛЕНУС“ООД (Plenus d.o.o.), чуждестранно търговско дружество регистрирано в Словения с идентификационен номер **********, със седалище в община Марибор, с. Развание, ул. Тържашка цеста 85, представлявано от управител Р. М.сумата 3005.21 лв. (три хиляди и пет лева и двадесет  една стотинки),  представляваща  част от  направените по делото съдебно-деловодни разноски, съответна на отхвърлена част от исковете, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.

Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: