№ 1526
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000501957 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 260805 от 07.03.2022 г., постановено по гр. д. №
3091/2020 г. на СГС, ГО, 20-ти състав, е отхвърлен предявеният от Г. Р. Б.
срещу Б. И. М. иск с правно основание чл.227, ал.1, б. “в“ от ЗЗД, за отмяна на
дарение на недвижим имот от 31.03.2017 г., сключено във формата на
нотариален акт за учредяване право на ползване и дарение на недвижим имот
№ 27, том II, дело № 210/2017 г. на нотариус с рег. № 274 на НК, с който Г. Р.
Б. е дарила на своята внучка Б. И. М. своя собствен недвижим имот,
представляващ апартамент № 26, находящ се на 9 етаж в сградата на ул. „***“
№ *** в гр.***, с площ от 132.78 кв.м., на две нива, който самостоятелен
обект е с идентификатор 68134.203.130.1.26 по КККР на гр. София, одобрен
със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изп. директор на АГКК.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Б., която в
1
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че
неправилно съдът е приел, че не са събрани доказателства, които да сочат на
съзнателно проявена непризнателност от ответницата спрямо дарителя и
смята, че е налице мълчалив отказ от страна на надарената ответница да даде
издръжка на дарителя си, от която трайно се нуждае. Моли постановеното
решение да бъде отменено и предявеният иск за отмяна на дарението –
уважен.
Въззиваемата Б. М. чрез назначения особен представител оспорва
жалбата по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността му е ограничен от
посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд - гр.София
намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.227, ал.1, б. “в“ от ЗЗД.
От фактическа страна пред въззивната инстанция не се спори, а и при
съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че на
31.03.2017 г. във формата на нотариален акт за учредяване право на ползване
и дарение на недвижим имот № 27, том II, peг. № 11000, дело № 210/2017 г.,
ищцата Г. Р. Б. е дарила на своята внучка – ответницата Б. И. М., собствения
си апартамент № 26, находящ се на деветия етаж в сградата на ул. „***“ №
*** в гр. ***, с идентификатор 68134.203. 130.1.26 по КККР на гр. София,
одобрен със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изп. директор на АГКК, на
две нива, с площ 132.78 кв.м., заедно с прилежащото към жилището мазе №
20 с площ от 4.40 кв.м. и с 4.14 % ид. ч. от общите части на сградата и от
мястото, съставляващо ПИ с идентификатор 68134.203.130 с площ от 538
кв.м.
Установява се от приетата съдебно-медицинска експертиза, макар да
липсват данни от конкретни прегледи и изследвания, че ищцата страда от
диабетна полиневропатия – болки в кръста, краката, крампи и депресивни
състояния. Вещото лице е установило още, че без адекватна намеса е
възможно да се очакват загуби на социални умения и необходимост от чужда
2
помощ. Единственият доказан доход на ищцата, към 2019 г. е била нейната
пенсия в размер на 176.46 лв. Не се спори и че ищцата живее трайно в
Кралство Нидерландия.
В производството поделото не са събрани доказателства, надарената Б.
М. да получава каквито и да е доходи, с помощта на които би могла да
осигури нужната издръжка на ищцата. Напротив, от събраните гласни
доказателства се установява, че ответницата е студентка, живее при другата
си баба, двамата й родители са починали. Не е установен и фактът
дарителката да е поискала издръжка от дарената поради изпадане в нужда от
такава, за което последната да е узнала.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна искът за неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, дарението може
да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя си издръжка,
от която той се нуждае. Както това е посочено в Тълкувателно решение №
1/2013 г. на ВКС, ОСГК, предпоставките, чиято кумулативна даденост
съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са:
направено дарение, трайната нужда от издръжка на дарителя, искане,
отправено от него до дарения и отказ на последния (изричен или мълчалив)
да дава такава. В настоящия случай тези предпоставки в своята съвкупност не
са налице. Ищцата действително е надарила ответницата със собственото си
жилище, а в последствие е изпаднала в трайна нужда от издръжка, предвид
напредналата й възраст и здравословното й състояние, което се е влошило
според вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, от една
страна, и доходите, които са били единствено от пенсия, чийто размер е
твърде недостатъчен, видно от удостоверението за платени суми от пенсии и
добавки, от друга. Но само обективният факт на изпадане в нужда на дарителя
според специфичните му потребности, която да е с траен характер, не е
достатъчна за отмяна на дарението в хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. "в" от
ЗЗД. Необходимо е освен това дарителката да е поискала от дарената
издръжка и последната да е отказала да дава такава. Тези две допълнителни
обстоятелства са съществени, тъй като именно въз основа на тях поведението
на дарения може да бъде квалифицирано като форма на непризнателност.
Настоящият състав в съответствие с постановките на Тълкувателно решение
3
№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГК, споделя извода на първоинстанциония съд, че от
страна на ответницата М. такава непризнателност липсва. Проява на
непризнателност е налице, когато дареният не предоставя поисканата от
дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, макар това да е в неговите
възможности. Напротив, не е налице непризнателност, когато с даването на
издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си (и лицата, които е
длъжен да издържа по закон) в по-лошо положение от това на дарителя. За да
се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението, недаването на
издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма и поради това
непризнателността да може да се оцени като драстична. Такава високо
укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и
да осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява своите минимални
нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон, и
въпреки това отказва да я даде. По делото не са събрани доказателства за
материалното състояние, семейното положение и финансовите възможности
на дарената, за да бъде направен извод, че с предоставянето на издръжка на
дарителката тя не би поставила себе си в по-неблагоприятно положение. От
друга страна, в случая липсва и отказ от даване на издръжка. Самата ищца в
исковата молба търди, че е правила опити да се свърже с дарената, но без
резултат: писмата се връщали като непотърсени, а на телефонния номер, на
който е звъняла, не отговарял никой. Фингираното връчване на нотариалната
покана по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК через залепване на уведомление също
не е произвело целения правен ефект: не само поради това, че уведомлението
е залепено на адрес на ул. “***”, който е различен от постоянния и настоящия
на бул. “***”, но и защото за да бъде определено дадено поведение като
непризнателност, следва дареният да е узнал за състоянието на трайна нужда,
в което е изпаднл дарителя му, искането за издръжка да е достигнало реално
до него, но въпреки възможностите си той да е отказал да дава такава.
Фиктивното уведомяване може да се приравни на реално извършеното, когато
това се налага от процесуални съображения, за да бъде осигурено
безпрепятствено движенито и приключването на дадена процедура, но то не
може да замени действителното узнаване, когато такова е предписано в
материално- правна норма. Вече узнал, дареният може да откаже да дава
издържка на даритля си изрично или мълчаливо. Тъй като по делото не бе
доказано част от елементите от фактическия състав, пораждащ правото на
4
отмяна на извършено дарение поради недаване на издръжка, да са се
осъществели, искът по чл. 227, ал.1, б. в ЗЗД следва да бъде отхвълен.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение подлежи на потвърждаване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260805 от 07.03.2022 г., постановено по
гр. д.№ 3091/2020 г. на СГС, ГО, 20-ти състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5