Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в
публичното заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря
Св.Атанасова , като разгледа докладваното от административния съдия Кр.Борисова
АД № 375 по описа за 2020 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.162 ал.2
т.8 и т.9 и чл.166 от ДОПК, във връзка с чл.27 ал.3 и 7 от ЗПЗП по мерките
от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007- 2013г.
Образувано е по жалби от „С.т.“ ЕООД, ЕИК ........, представлявано от Л.С.С.–едноличен
собственик на капитала и управител, в качеството му на правоприемник
на ЕТ „Б-Л.С..“ гр.Велики Преслав със седалище и адрес на управление *** и по жалба от ЕТ „Б-Л.С..“, представляван от Л.С.С.от
гр.Велики Преслав ул.Б.с.№33 вх.Б ет.4 ап.24, чрез адв.Г.Г. от ШАК със съдебен
адрес *** против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 27/311/01281/3/01/04/01 от 28.07.2020г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ град София, с който на ЕТ „Б-Л.С..“ с
ЕИК ........ е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане
в размер на 391 160.00лв., представляващо безвъзмездна финансова помощ по
мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г.
В жалбата депозирана от ЕТ „Б-Л.С..“
са изложени съображения, досежно незаконосъобразност на обжалвания
АУПДВ, с оглед издаването му от некомпетентен орган, при неспазване на
установената за индивидуалните административни актове форма, при допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с
материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
В тази връзка и по подробно изложените и развити в жалбата доводи е
отправено искане за отмяна на обжалвания Акт за установяване на публично
държавно вземане, като незаконосъобразен и присъждане на сторените по делото
съдебни и деловодни разноски.
В жалбата, подадена от „С.т.“ ЕООД, в качеството й на правоприемник на
ЕТ „Б-Л.С..“ са релевирани доводи за нищожност на обжалвания Акт за
установяване на публично държавно вземане, като издаден от некомпетентен орган,
както и след изтичане на предвидените в закона срокове, а отделно от това и
като неправилен и незаконосъобразен по подробно развити в жалбата доводи и съображения.
В тази връзка и въз основа на изложените в жалбата доводи,
жалбоподателят отправя искане за прогласяване на обжалвания Акт за установяване
на публично държавно вземане за нищожен и в условията на евентуалност при несподеляне
на изложените основания за прогласяване на нищожността, за отмяна на същия като
незаконосъобразен, поради допуснати нарушения на материално правни норми,
неправилен поради несъответствие на
направените изводи с установената действителна фактическа обстановка и
необоснованост на същия. Претендира се и присъждане на направените по делото
разноски, включително възнаграждение за адвокат.
В съдебно заседание оспорващият, редовно
призован, се явява лично управителят С.Р.С.и с адв.Г.Г. от ШАК, който лично и чрез
процесуалния си представител -адв. Г.Г. поддържа
жалбата и доразвива аргументите, изложени в нея.В депозирано по делото писмено становище
с рег.№ДА-01-2674/11.10.2021г. по описа на ШАдмС, излага подробни съображения
по съществото на спора, обосноваващи искането му за отмяна на обжалвания
административен акт-АУПДВ№27/311/01281/3/01/04/01 от 28.07.2020г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ град София и присъждане на сторените
по делото съдебни разноски.
Ответникът – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“,чрез процесуалния си
представитела-адв.Х.М.от САК, в депозирани по делото молба и писмена защита с рег.№ДА-01-2738/18.10.2021год. по описа на
ШАдмС оспорва основателността на жалбата по съображения,
че обжалваният административен акт е постановен от компетентен административен
орган , в законоустановената форма, при наличие на съдържащите се в него фактически основания за
постановяването му, в съответствие с процесуалните правила и с материалния
закон.Излага подробни съображения по съществото на спора, въз основа на които моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли
направеното оспорване по двете жалби, като неоснователно и
недоказано, ведно със всички законни последици и да му присъди сторените по
делото разноски в размер на 8 129.92лв., съобразно представения
списък на разноските.
От събраните по делото доказателства съдът
установи следната фактическа обстановка:
Безспорно
и установено от събраните по делото писмени доказателства е
обстоятелството, че ЕТ“Б-Л.С..“ със ЕИК ........, представлявано от Л.С.С.е бенефициер по Договор
№27/311/01281 от 08.10.2014 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски
дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013
година /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони.
Петгодишният мониторингов период на
договора, сключен на 08.10.2014год. е изтекъл на 08.10.2019год.След изтичане на
петгодишния забранителен срок по договора
и в хода на административното производство, започнало на 04.11.2019год.
с получаването на уведомително писмо изх.№01-6500/8736 по реда на чл.26 от АПК,
на 21.02.2020год. , по реда на чл.15 от ТЗ, предприятието на ЕТ „Б-Л.С..“ с ЕИК
........ е прехвърлено на „С.т.“ЕООД с ЕИК ........ и на същата дата
едноличният търговец е заличен от търговския регистър.
Договорът е сключен, след като ЕТ е
кандидатствал по реда на Наредба№30 от 11.08.2008год. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007-2013година /наричана по-долу за краткост Наредба№30/11.08.2008год./.В
процеса на кандидатстване , ползвателят на помощта, ЕТ „Б-Л.С..“ е представил
съобразно изискванията на чл.16 от Наредба№30/11.08.2008год. / в прил.
редакция/ Бизнес план за разнообразяване на дейността по образец /БП/.Съгласно
заявлението за кандидатстване и представеният, приет и одобрен от ДФЗ БП,
търговецът се задължил да реконструира и да използва по посоченото в БП
предназначение-за селски туризъм Почивна
база „Ловец“ в местността „Ловджийска чешма“, община Велики Преслав, обл.Шумен.
Видно от БП, услугите, които ще се предоставят са нощувки в 45 места за гости, разпределени
в 6 стаи за двама посетители и 3 мезонета за 2+1 посетители.
Въз снова на договора на ЕТ“Б-Л.С..“ е
била отпусната субсидия в общ размер на 391 160лв.
В част IV „Финансово-икономически статус-приходи и разходи“, Таблица2 „Производствена
и търговска програма“ на БП, едноличният търговец се е ангажирал да реализира
приходи от посочените туристически услуги.
За всяка една от посочените 10 години, за
които е представена производствената и търговската програма са записани
конкретни стойности на средногодишна натовареност, респективно приходи от
туристическите услуги, които ЕТ планира да реализира, след като реконструира
почивната база, в размер на 225 000лв. за всяка година. Съгласно
преоценения БП тези приходи са били коригирани на 210 000лв. за всяка от
десетте години.
Съгласно Таблица 5 „Разходи за заплати и
социални осигуровки“ от БП, търговецът се задължил да разкрие и поддържа , за
всяка от десетте години след изграждане на комплекса 3 работни места от които
1бр. управленски персонал и 2бр. производствен персонал и да заплаща
възнаграждение и осигуровки на наетите лица.
В описанието на проекта и на кандидата,
част от одобрения БП търговецът е посочил, че след първата година от БП, в
резултат на инвестицията, обект на БП, броят на заетите с туристическа дейност
лица ще нарасне до 3 души, като през следващите години на БП се предвижда тази
бройка на постоянно заетия персонал да се запази /стр.6, т.3- „Организация, структура
и управление, вкл. постоянно зает персонал“/.В същото описание производственият
персонал е посочен от ЕТ като рецепционистка и хигиенистка /стр.5
,т.3-„Устойчива заетост за периода на БП“/.
През периода от 20.06.2019год. до
27.06.2019год. и от 10.07.2019г. до 24.07.2019г. ДФЗ е извършил проверка на
място след плащане при ЕТ“Б-Л.С..“, както и допълнителни административни
проверки, при които е констатирано неизпълнение на задължения съгласно
Договора, одобрения БП и Наредба№30/11.08.2008год..
С уведомително писмо УН
27/311/01281/3/01/22/01 с изх.№01-6500 от 04.11.2019год. ДФЗ уведомил ЕТ“Б-Л.С..“, на основание чл. 26 ал.1 вр. с
чл.34 ал.3 от АПК, че открива производство по издаване на АУПДВ.Уведомителното
писмо е получено от търговеца на 14.12.2019год..
В отговор на уведомлението, макар и след
изтичането на 14-дневния срок ЕТ е представил възражение с вх.№01-6500/8736 от
30.12.2019од., ведно с прил. към него документи и доказателства, неотносими
според органа към производството по издаване на АУПДВ.
След като обсъдил представеното
възражение, Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ град София е издал АУПДВ№ 27/311/01281/3/01/04/01 от 28.07.2020г., с който
на ЕТ „Б-Л.С..“ с ЕИК ........ е установено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 391 160.00лв., представляващо
безвъзмездна финансова помощ по мерките от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007- 2013г..
АУПДВ е връчен на търговеца на
04.09.2020год., чрез представляващия ЕТ-Л.с., видно от прил. известие за
доставяне на л.723 от делото.
В законоустановения срок същият е обжалван
от ЕТ“Б-Л.С..“ / заличен търговец/ с жалба с вх.№01-6500/8736 от
18.09.2020год., подадена чрез процесуалния представител-адв.Г.Г. от ШАК и от „С.т.“ЕООД,
като правоприемник на ЕТ“Б-Л.С..“ с жалба с х.№01-6500/8736-6 от 23.09.2020год.
, и двете по описа на ДФЗ,
по повод на които е образувано настоящото съдебно производство.
Съдът,като обсъди събраният по делото
съвкупен доказателствен материал, релевираните в жалбата оплаквания и доводите
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на осн.чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, формира
следните правни изводи:
І. По допустимостта на жалбите:
Обжалвания АУПДВ на изпълнителния директор
на ДФ“Земеделие“ за определяне на подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 391 160лв. е връчен
на представляващия търговеца на 04.09.2020год., а жалбата срещу него е
депозирана на18.09.2020год. в ДФЗ с рег.№01-6500/8736 от с.д., с оглед на което съдът приема,че
жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Жалбата от „С.т.“ЕООД като
правоприемник на ЕТ“Б-Л.С..“ е депозирана на 23.09.2020год. и заведена под
рег.№01-6500/8736-6 от с.д., с оглед на което и поради липса на данни за съобщаването на
АУПДВ на дружеството-правоприемник на ЕТ, съдът приема, че същата е подадена в
законоустановения 14 дневен срок за обжалване
Същата
е подадена от надлежна страна, независимо от обстоятелството, че адресат на оспорения
АУПДВ№ 27/311/01281/3/01/04/01 от 28.07.2020г. на изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ е ЕТ „Б-Л.С..“ с ЕИК ........ , а жалбоподател по настоящото дело
е „С.т.“ЕООД с ЕИК ........, представлявано от Л.с.. Това е така, тъй като по
силата на Договор за продажба на търговско предприятие от 06.02.2020год.,
сключен при условията и по реда на чл.15
от ТЗ, в хода на административното производство , ЕТ“Б-Л.С..“ с ЕИК ........ е
прехвърлил търговското си предприятие на „С.т.“ЕООД с ЕИК *********, а
едноличният търговец бил заличен в ТРРЮЛНЦ , като заличаването е вписано в
регистъра на 04.03.2020год., следователно жалбоподателят „С.т.“ЕООД се явява
правоприемник на субекта-адресат на оспорения административен акт и като
такъв-надлежна страна в настоящото производство независимо, че не е адресат на
обжалвания АУПДВ.
Жалбата на ЕТ“Б-Л.С..“ е подадена от надлежна
страна-адресат на обжалвания АУПДВ и по нея с определение на съда от
11.12.2020год., на мястото на заличения едноличен търговец като оспорващ е бил
конституиран правоприемника на търговеца –„С.т.“ЕООД, представляван от
управителя С.Р.С., след валидно потвърждаване с рег.№ДА-01-3086/07.12.2020год.
по описа на ШАдмС, представено от С.с.-представляващ търговското дружество „С.т.“ЕООД,
в качеството му на правоприемник на ЕТ“Б-Л.С..“ на извършените от адв.Г.Г. процесуални действия, вкл. и по подаването на
жалба с вх.№ с рег.№01-6500/8736 от 18.09.2020год. по описа на ДФЗ от ЕТ“Б-Л.С..“
срещу АУПДВ№27/311/01281/3/01/04/01 от 28.07.2020г. на изпълнителния директор
на ДФ“Земеделие“.
С оглед гореизложеното,съдът приема,че жалбите
са процесуално допустими, изхождат
от надлежна страна и са подадени срещу акт, подлежащ на оспорване пред съд в законоустановения 14-дневен срок за оспорване.
ІI. По основателността на жалбата:
Разгледани по същество, жалбите са ОСНОВАТЕЛНИ.
Относно компетентността на органа, оспорващият
твърди, че същият е издаден от
некомпетентен орган-ДФ“Земеделие“, без при това да е посочено чрез кой
от неговите управителни органи, овластени да го представляват лица или
преупълномощени да го представляват лица това се е случило. Сочи още, че на
практика обжалваният АУПДВ няма издател, липсва съставител, доколкото фонд
„Земеделие“ както всеки друг държавен орган може да функционира единствено и
само посредством своите органи.Въззивната инстанция приема това възражение за
неоснователно.
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
административен орган съобразно разпоредбата на чл.27 ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, според
които РА / в случая ДФЗ/ е длъжна да предприеме необходимите действия по
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и др.парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС.Вземанията на
РА,които възникват въз основа на административен акт съставляват публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.Съгласно разпоредбата на чл.162
ал.2 т.8 от ДОПК , публични са вземанията за недължимо платените и надплатени
сучи, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, възниикнали въз основа на административен акт, както и глобите и
други парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
ЕС.В разпоредбата на чл.166 ал.1 от ДОПК е предвидено, че ако в съответния
закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява
по основание и по размер с акт за публично вземане, издаден по реда на
административен акт, предвиден в АПК.В конкретния случай, по силата на чл.27
ал.3 от ЗПЗП, компетентният орган за издаване на АУПДВ е Разплащателна агенция
/РА/, чиито функции на основание чл.11 ал.2 т.4 от ЗПЗП се изпълняват от
ДФ“Земеделие“ /ДФЗ/.Оспореният акт е издаден и подписан от Изпълнителния
директор на ДФЗ, който по силата на чл.20а от ЗПЗП е и изпълнителен директор на
РА и на основание ал.2 от текста , организира и ръководи дейността й.По делото
не е спорно обстоятелството, че оспореният АУПДВ е подписан от Изпълнителния
директор на ДФЗ-Васил Грудев, с оглед на което съдът приема, че той е издателят
на акта.В потвърждение на горното е и прил. по преписката Решение по Протокол
№145 от 19.07.2019год. на УС на ДФЗ да избор на Васил Грудев за изпълнителен
директор на ДФЗ. Неоснователни са релевираните от оспорващия доводи, че липсата
на изрично посочване в мотивите на АУПДВ на ИД на ДФЗ, а само посочване на ДФЗ
като издател обуславяло извод, е същият не е издаден от изпълнителния директор
на ДФЗ , а от името на фонда като колективен орган, респективно от
некомпетентен орган, обуславящо нищожността на акта.
Неоснователни са и възраженията на
оспорващия, че обжалваният АУПДВ е издаден, след като е изтекъл определения от
жалбоподателя като преклузивен 14-дневен срок по чл.57 ал.1 от АПК.
В действителност всеки административен
орган има както материална, така и времева компетентност.Съгласно ТР№4/2004год.
на ОС на съдиите във ВАС, компетентността на всеки административен орган е нормативно
определена, като издаването на акт при липса на компетентност на органа винаги
води до нищожност на акта. При анализ на фактите във връзка с приложимото право
в случая, настоящата въззивна инстанция обосновава извод за материална и
времева компетентност на органа, тъй като противно на твърденията на
оспорващия, срокът по чл.57 ал.1 от АПК е инструктивен.Изтичането му не
преклудира правомощията на органа да издаде акт за установяване на публично
държавно вземане.Недопустимо е чрез тълкуване на разпоредбата да се придаде
преклузивен характер на този срок, при положение , че самият законодател не му
е придал такъв характер.Липсата на изрично посочване в закона, че изтичането на
срока преклудира компетентността на органа, не дава възможност за тълкуване в
посочения смисъл.Поради това и при действието на АПК е валидно принципното
становище, споделено в т.8 от Постановление№4/76г. на Пленума на Върховния съд,
че за административния орган сроковете за издаване на административни актове са
инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността на органа да се произнесе
по искането, с което е бил сезиран. С изтичането на срока за произнасяне не
се погасява правото на органа да се
произнесе при условие, че към този момент не е налице образувано съдебно
производство срещу мълчалив отказ на органа да издаде акта.
На следващо място, съдът намира за
неоснователно и възражението за неспазване на изискванията за форма, визирани в
разпоредбата на чл.59, ал.2, т.8, предл. първо от АПК, поради липса на дата на
издаване на акта. Действително, оспореният АУПДВ е индивидуализиран с
идентификационен номер-27/311/01281/3/01/04/01, без изрично към него да е
посочена дата. Същевременно обаче, видно от съдържанието на акта, върху него е
наличен печат с изходящ номер от регистъра на ДФЗ-изх.№01-6500/8736, съдържащ и
дата-28.07.2020год. При това положение, дори и да приемем, че е налице формален
пропуск, той по никакъв начин не съставлява и не води до съществено нарушение,
тъй като не накърнява каквито и да било права на жалбоподателя и не нарушава
правото му на защита, респективно не опорочава до степен на същественост
административното производство и не създава за бенефициента затруднения досежно
установяване по безспорен и несъмнен начин на крайния момент на издаване на
акта, като именно тази дата, съвпадаща с датата на изходящия
номер-28.07.2020год. следва да се приеме и за дата на издаване на АУПДВ.С оглед
гореизложеното, допуснатото формално нарушение е несъществено такова и не
обуславя незаконосъобразността на оспорения административен акт.
Същевременно обаче съдът намира, че оспореният
АУПДВ е постановен при допуснати от административния орган съществени
процесуални нарушения, опорочаващия административния акт и обуславящи
отмяната му. Според постоянната и непротиворечива съдебна практика, съществено
е това нарушение на административно производствените правила, което, ако не беше допуснато, е могло да
доведе административният орган до други изводи или което води до недопустимо
ограничаване правото на защита на заинтересованите граждани и
организации-адресати на оспорвания административен акт.Действително производството
по издаване на индивидуален административен акт безспорно не е състезателно, но
въвеждането от законодателя на редица административно производствени правила е
гаранция за всестранно, обективно и
пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая, с оглед гарантиране правата и интересите
на участващите в производството страни.
Основанията, изложени в обжалвания АУПДВ
касаят неизпълнение на финансовите показатели на представения бизнес план от ЕТ“Б-Л.С..“, като бенефициент на
получената безвъзмездна финансова помощ и неизпълнението на заложените в него
параметри на устойчива заетост.Така посочените в АУПДВ данни за неизпълнение на
одобрените индикатори в плана по смисъла
на чл.70 ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ обаче са основание за налагане на финансова
корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а не основание за издаване на АУПДВ.
Разпоредбата на чл.27 ал.6 от ЗПЗП /нова –ДВ,бр.51 от 2019год., в сила от 28.06.2019год./
предвижда,че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и на бенефициентите
по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл.70 ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ се установява с издаването
на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от с.з.
Според разпоредбата на чл.27 ал.7 от ЗПЗП
/актуална редакция, в сила от 28.06.2019год./, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, извън основанията по ал.6, се
установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК.
Анализът на гореупомената законова уредба
налага извод, че хипотезите на издаване на два различни административни акта са
регламентирани в условията на евентуалност и само при липсата на основания за
определяне на финансова корекция по реда на чл.70 ал.1,т.1-9 от ЗУСЕСИФ , се
издава АУПДВ.
В настоящия случай категорично е
установено, че възстановяването на получената от едноличния търговец
безвъзмездна помощ се претендира на основание неизпълнени показатели /индикатори/,
посочени в бизнес плана на ползвателя на помощта, т.е. на основание чл.27 ал.6
от ЗПЗП, без обаче да е налице издадено решение за финансова корекция.
При това положение, издаването на АУПДВ
при липсата на издаден административен акт по чл.27 ал.6 от ЗПЗП във вр. с
чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ , въз основа на който да възникне публично държавно
вземане по чл. 27 ал.5 от ЗПЗП във вр. с чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК, свързан с
неизпълнение на финансовите показатели и с неизпълнение на заложените параметри на одобрения с договора за
подпомагане БП означава, че оспореният АУПДВ е издаден в нарушение на
материалния закон и като такъв се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен на това основание.
Приложима в случая е новата разпоредба на
чл.27 ал.6 от ЗПЗП / ДВ, бр.51 от 2019год., в сила от 28.06.2019год./, тъй като производството
по издаване на оспорения АУПДВ е започнало на 04.11.2019год. с издаването на
уведомително писмо изх.№01-6500:8736 по чл.26 от АПК за откриване на
производство, а самият АУПДВ е издаден на 28.07.2020год.
Според пар.12 ал.1 от ПР на ЗИД на ЗПЗП
/обн.ДВ бр.2 от 2018год./, само започналите производства по издадените до
датата на влизане в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от
ПРСР за периода 2007-2013 и на мерките и подмерките по чл.9б т.2 от ПРСР за
периода 2014-2020г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг.
Процесният договор за отпускане на
финансова помощ е сключен на 08.10.2014г. и съгласно пар.1 т.2 от Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ
мониторинговият период по договора между бенефициента и ДФЗ е изтекъл на 08.10.2019год.,
т.е. преди образуване на административното производство по издаване на
оспорения АУПДВ.
Обявяването на АУПДВ за незаконосъобразен
поради липса на издаден административен акт / в случая решение за финансова
корекция/ по чл.27 ал.6 от ЗПЗП във вр. с чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ, въз основа на
който да възникне публично държавно вземане по чл.27 ал.5 от ЗПЗП във вр. с
чл.162 ал.2, т.8 от ДОПК, свързан с неизпълнение на финансовите показатели и с
неизпълнение на заложените параметри на одобрения с договора за подпомагане БП,
е крайният резултат на упражнен касационен контрол при оспорване на подобни
АУПДВ в различни съдебни производства, приключили с окончателен съдебен акт за
отмяна на издадените АУПДВ.В този смисъл е и трайната и непротиворечива през последните
три години съдебна практика на ВАС.
Поради гореизложените съображения, съдът
намира, че оспореният АУПДВ е издаден
при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата
незаконосъобразност и отмяна на това основание.
Съдът констатира, че административният
орган е допуснал още едно съществено процесуално нарушение при постановяване на
оспорения административен акт, тъй като не е съобразил обстоятелството, че към
момента на издаване на АУПДВ адресатът
на издадения административен акт-ЕТ“Б-Л.С..“ е заличен от търговския регистър и
вече не съществува в правния мир, не е самостоятелно юридическо лице и няма
правосубектност, тъй като видно от представените от оспорващия писмени
доказателства едноличният търговец е бил
заличен в ТРРЮЛНЦ на 21.02.2020год. и
негов универсален правоприемник включително и на правата и задълженията
по процесния договор е „С.т.“ЕООД с ЕИК ........ съгласно Договор за продажба
на предприятие , сключен на 06.02.2020год. при условията и по реда на чл.15 от ТЗ с рег.№377/06.02.2020г. на 592 нотариус, вписан на 21.02.2020год. в търговския
регистър. Следователно, оспореният административен акт е постановен по отношение и има за адресат несъществуващ правен субект
Прехвърлянето на предприятието на
бенефициента по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ- ЕТ“Б-Л.С..“
е станало след изтичане на петгодишния забранителен срок по чл.4.17 от договора
за отпускане на финансова помощ, т.е. настъпилото правоприемство е осъществено
напълно правомерно.
В резултат на настъпилото универсално
правоприемство „С.т.“ЕООД е встъпило и във всички права и задължения по
сключения от едноличния търговец ЕТ“Б-Л.С..“ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ№27/311/01281 от 08.10.2014год. по мярка
„Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013г..
Съгласно разпоредбата на чл.126 от ДОПК, в
случаите на правоприемство, какъвто е настоящия, когато правоприемникът
отговаря солидарно с прехвърлителя на търговското предприятие, задълженията се
установяват в общо производство, като органът преди да предприеме съответните
процесуални действия уведомява писмено правоприемниците, като ги поканва в
определен от него срок, но не повече от 14 дни, да посочат писмено представител
в производството до приключването му с влязъл в сила акт.
Съгласно цитираната императивна законова
разпоредба е следвало административният орган да уведоми „С.т.“ЕООД като
правоприемник в започналото на 04.11.2019год. административно производство по
издаване на АУПДВ и да му осигури възможност да участва в него. Неизпълнението
на това задължение допълнително опорочава оспорения административен акт, тъй като
доколкото дружеството правоприемник е било лишено не само от възможност за
защита, но и въобще не е участвало в административното производство и не е било
конституирано като страна по него, нарушението е съществено.
Ето защо , като не е изпълнил задължението
си по чл.35 от АПК да издаде акта, след изясняване на фактите и обстоятелствата
от значение на случая, вкл. и досежно правосубектността на адресата на акт, административният
орган е допуснал съществено процесуално нарушение на административно производствените
правила, обуславящо отмяна на акта само на това основание, без да е необходимо
произнасяне на съда по останалите наведени от оспорващия доводи за материална
незаконосъобразност на оспореното решение.
По гореизложените съображения,
съдът намира, че жалбите са основателни, а оспореният АУПДВ е издаден при
допуснати съществени процесуални нарушения
на чл.35 от АПК, изразяващи се в издаване на индивидуалния
административен акт, без да е издаден административен акт по чл.27 ал.6 от ЗПЗП
във вр. с чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ, въз основа на който да възникне публично
държавно вземане и без да са били изяснени релевантните за спора факти и
обстоятелства -основания за отмяна по чл.146, т.3 от АПК.
Оспореният АУПДВ като неправилен и
незаконосъобразен следва да се отмени, без да е необходимо да връща преписката
за ново произнасяне на административния орган, доколкото административното
производство е започнало по инициатива на управляващия орган, а не по искане
на бенефициера за признаване или защита на негови субективни права
или законни интереси.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
143 АПК на жалбоподателя „С.т.“ЕООД, следва да бъдат присъдени разноски: за
адвокатско възнаграждение, за един адвокат, съгл. чл. 78 ал.1 от ГПК в размер,
определен по реда на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 1600 лв., доколкото в Договор за правна
защита и съдействие№0…97056 /л.731 от
делото/ е договорено възнаграждение в размер на 3200лв., от които 1600лв.
реално внесени и изплатени в брой при подписване на договора, а останалите
1600лв.-платими в последното заседание по делото.По делото обаче липсват и не
са представени от оспорващия доказателства, удостоверяващи извършено реално
плащане на остатъка от уговорения адвокатски хонорар при приключване на
делото.В разноските следва да бъдат включени още държавна такса в общ размер на 105 лв. и
платени възнаграждения за вещи лица по СИЕ и по комплексната СТЕ в общ размер
на 1400лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „С.т.“
ЕООД, ЕИК ........,представлявано от С.Р.С., в качеството му на правоприемник на ЕТ „Б-Л.С..“
гр.Велики Преслав със седалище и адрес на управление *** и по жалба от ЕТ „Б-Л.С..“, представляван от Л.С.С.от
гр.Велики Преслав ул.Б.с.№33, вх.Б, ет.4 ап.24, чрез адв.Г.Г. от
ШАК със съдебен адрес *** Акт за установяване на публично държавно вземане №
27/311/01281/3/01/04/01 от 28.07.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ град София, с който на ЕТ „Б-Л.С..“ с ЕИК ........ е установено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391
160.00лв., представляващо безвъзмездна финансова помощ по мерките от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007- 2013г..
ОСЪЖДА Държавен фонд
“Земеделие” -София с адрес гр.София бул.“Цар БорисIII„ №136 да заплати на „С.т.“ ЕООД, ЕИК ........, представлявано от С.Р.С., със седалище и адрес на управление ***, 3 105лв. /три хиляди
сто и пет/ лева, разноски по делото пред
първата инстанция за адвокатско възнаграждение , държавна такса и възнаграждения на
вещи лица.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14 - дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: