Решение по дело №596/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по иск на Т. К. И. от град Пазарджик с правно основание чл.121, ал.1, т.3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, инкорпориран в жалба против заповеди № № НК – Н002 от 10.05.2023 год. и № ОСОС – Н033 от 10.05.2023 год. – и двете на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ към Министерство на земеделието, с които на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното й правоотношение с Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Пазарджик като „началник“ на отдел „Финансова-стопанска дейност“.

Петитума на иска, инкорпориран в жалбата е да бъде осъдена БАБХ да заплати на ищцата обезщетение в размер на основната й заплата за цялото време, през което не заема държавна служба за срок до 6 месеца. По указание на съда с нарочна молба – допълнение от 24.04.2025 год. /л.305 и сл. в делото/ процесуалният представител на ищцата е уточнил, че периодът за който се претендира обезщетението е от 10.05.2023 г. да 10.11.2023 г. , а размера на исковата претенция възлиза на 8 283,74 лева. Сумата е изчислена като разлика между основната заплата за държавната служба и получените през шестмесечния период обезщетения за временна неработоспособност и безработица. С молбата – допълнение е направено и искане за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 11.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищцата се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа иска.

Ответникът – Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ депозира по делото писмен отговор, с който оспорва исковата претенция. Счита я за неоснователна и недоказана както по основание, така и по размер. Твърди че ищцата не е представила необходимите документи в БАБХ, за да бъде направено изчисление на дължимото обезщетение. Навежда доводи за липса на причинно-следствена връзка между оставането без работа и правото на парично обезщетение. Същата била прекъсната със започването на работа на ищцата във "А. - 2006 - Пазарджик" ЕООД.

И двете страни претендират разноски съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на исковата претенция, като счита че следва да бъде уважена така, както е предявена.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, като този факт се установява и от представената по делото Заповед № ОСПД – 1587 от 30.07.2012 год. на Изпълнителния директор на БАБХ, че считано от тази дата ищцата Т. И. е заемала длъжността „началник отдел“ във „Финансова - стопанка дейност“ при ОДБХ гр. Пазарджик.

Със заповед № НК – Н002 от 10.05.2023 год. Изпълнителният директор на БАБХ, след проведено дисциплинарно производство, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е наложил на ищцата Т. И., на длъжност „началник“ на отдел „Финансова-стопанска дейност“ при ОДБХ – Пазарджик дисциплинарно наказание „уволнение“. Със Заповед № ОСОС – Н033 от 10.05.2023 год. на Изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ е прекратено служебното правоотношение с ищцата Т. К. И., на длъжност „началник“ на отдел „Финансова-стопанска дейност“ при ОДБХ – Пазарджик.

И в двете заповеди е отразено, че влизат в сила, считано от датата на връчването им, което е станало на 11.05.2023 г. съответно в 15,20 часа и 15,25 часа. Този факт е удостоверен от ищцата Т. И. със саморъчно изписване на трите имена, подпис, дата и час на връчване. Видно е от болничен лист № Е20231141444 за временна неработоспособност /л.22 в делото/, ищцата е била в отпуск поради общо заболяване от 04.04.2023 г. до 11.05.2023 г. включително, като до тази дата тя е получила обезщетение от НОИ, видно и от фиш за работна заплата за месец май 2023 г., с отразени 7 дни болничен по болест НАП, колкото са и работните дни за месеца до 11.05.2023 вкл. / фиш на л. 130 в адм. дело 539/2023 г. на Адм. съд – Пазарджик/.

На 12.05.2023 г. между "А. - 2006 - Пазарджик" ЕООД и Т. К. И., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, е сключен Трудов договор № 10/12.05.2023 г. за неопределено време, с продължителност на работния процес – 5 дни в седмицата, 8 часа на ден при 8 часа законоустановено работно време и с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева. Видно е от този договор, че работникът е постъпил на работа в деня на сключването му – 12.05.2023 г.

Видно е от приетите по делото писмени доказателства, трудовият договор, сключен между "А. - 2006 - Пазарджик" ЕООД и Т. К. И. е прекратен, считано от 01.08.2023 г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ – с предизвестие от работодателя поради намаляване обема на работа.

С решение 1294 от 01.04.2024 г. , постановено по административно дело № 539/2023 г. по описа ан Административен съд – Пазарджик Заповед № НК – Н002 от 10.05.2023 год. / с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“/ и Заповед № ОСОС – Н033 от 10.05.2023 год. / за прекратяване на служебното правоотношение с ищцата/ , и двете издадени от Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните са отменени. Решение 1294 от 01.04.2024 г. на Административен съд Пазарджик е оставено в сила с решение № 8471 от 08.07.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 5102/2024 год.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна бе назначена съдебно-икономическа експертиза – основна и допълнителна. Видно е от заключенията на вещото лице, които съдът цени изцяло като компетентно изготвени, а и неоспорени от страните, че основното възнаграждение на ищцата Т. И. към момента на признаване на уволнението за незаконно – 08.07.2024 г. /датата на влизане в сила на решение № 1294 от 01.04.2024 г. , постановено по административно дело № 539/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик/, като „началник“ на отдел „Финансова-стопанска дейност“ при ОДБХ – Пазарджик е в размер на 2 600 лева. Договореното основно месечно възнаграждение на ищцата с работодателя "А. - 2006 - Пазарджик" ЕООД е в размер на 780 лева. Разликата между месечната основна заплата като държавен служител и месечната основна заплата по трудовото правоотношение възлиза на 1 820 лв.

Вещото лице установява и размера на брутното възнаграждение, което е получила ищцата от "А. - 2006 - Пазарджик" ЕООД, размера на получено обезщетение за временна неработоспособност, за оставяне без работа - за 1 месец - август 2023 г., както и размера на получените след този период от ищцата парични обезщетения за безработица от НОИ. Съдът не коментира детайлно тези обстоятелства, тъй като те нямат отношение за решаването на правния спор.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Исковите претенции са предявени от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона срок, пред надлежен съд, като същите са допустими.

Разгледан по същество искът с правно основание чл.121, ал.1, т.3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е частично основателен по следните съображения:

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от шест месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.Тоест, за да бъде уважени предявените в настоящото производство искове, следва да се установи осъществяването на следните елементи от правопораждащия фактически състав, визиран в нормата на чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл: отмяна на прекратяването на служебното правоотношение, оставане на служителя незает по служебно или трудово правоотношение, вреда, която се изразява в пропуснатото основно месечно възнаграждение за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по-ниско възнаграждение, наличие на причинна връзка между вредата и прекратяването на служебното правоотношение.

В случая посочените предпоставки са налице за периода от 12.05.2023 г. до 31.07.2023 г. вкл., докато ищцата е работила при работодател "А. - 2006 - Пазарджик" ЕООД и е получавала по - ниско възнаграждение. Както бе вече казано, съгласно чл. 104, ал. 1, изр.2 от ЗДСл, разликата между заплатата и възнаграждението се изчислява въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение, поради което ирелевантен е факта, че за определено време, докато е работила при "А. - 2006 - Пазарджик" ЕООД ищцата вместо трудово възнаграждение е получавала обезщетение за временна неработоспособност.

За месец май 2023 г. основното дневно възнаграждение за „началник“ на отдел „Финансова-стопанска дейност“ при ОДБХ – Пазарджик се равнява на 130 лева / 2 600 : 20 = 130 - м. май 2023 г. е бил с 20 работни дни /. За 13 работни дни / от 12.05.2023 г. до 31.05.2023 г./ основното възнаграждение за длъжността се равнява на 1 690 лв. / 130 х 13 раб. дни = 1 690/.

За месец май 2023 г. основното дневно възнаграждение за длъжността технически сътрудник в предприятие "А. - 2006 - Пазарджик" ЕООД се равнява на 39 лева / 780 : 20 раб. дни = 39/. За 13 работни дни / от 12.05.2023 г. до 31.05.2023 г./ основното възнаграждение за длъжността се равнява на 507 лв. /39 х 13 раб. дни = 507 /.

От горното следва, че разликата между основната заплата като държавен служител и основната заплата по трудовото правоотношение за периода от 12.05.2023 г. до 31.05.2023 г. възлиза на 1 183 лв. / 1 690 лв. - 507 лв./ Разликата между месечната основна заплата като държавен служител и месечната основна заплата по трудовото правоотношение възлиза на 1 820 лв. / 2 600 лв. – 780 лв. / и тя е относима за месеците юни 2023 г. и м. юли 2023 г. . Това означава че разликата между основна заплата като държавен служител и основна заплата по трудовото правоотношение с "А. - 2006 - Пазарджик" ЕООД за периода през който ищцата е работила при последния - от 12.05.2023 год. до 31.07.2023 год. е в размер на 4 823 лв. / 1183 лв. + 1820 лв. + 1820лв./, до който размер искът се явява основателен.

Както вече бе казано, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е връчена на последната, респ. влязла в сила на 11.05.2023 г., до която дата вкл. тя е била в отпуск поради общо заболяване и е получила обезщетение от НОИ вместо трудово възнаграждение. Ето защо искът с правно основание чл.121, ал.1, т.3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е неоснователен за периода от 10.05.2023 год. до 11.05.2023 год. вкл. Искът е неоснователен и за периода от 01.08.2023 г. до 10.11.2023 г. по следните съображения:

Константна е съдебната практика, според която когато лицето е започнало работа на друго място при сключен след уволнението договор за неопределено време обезщетение се дължи за периода от уволнението до сключването на новия договор и след това, ако възнаграждението е по-ниско, до изтичането на шестмесечния срок, но не и в случай, че новото трудово или служебно правоотношение на лицето е прекратено в шестмесечния срок след незаконното уволнение. В този случай за периода след това ново прекратяване, обезщетение не се дължи. Приема се, че оставането без работа след прекратяване на последващото правоотношение не е в причинна връзка с незаконното уволнение.

По изложените съображения искът с правно основание чл.121, ал.1, т.3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е основателен за периода от 12.05.2023 год. до 31.07.2023 год. и до размера на 4 823 лв. и неоснователен за периода от 10.05.2023 год. до 11.05.2023 год. вкл. и за периода от 01.08.2023 год. до 10.11.2023 год. вкл., както и за разликата от 4 823 лв. до 8 283,74 лева.

При този изход е безпредметно да се излагат съображения по становището на процесуалния представител на жалбоподателката за приспадане на полученото обезщетение за безработица от ищцата за месеците август до ноември 2023 год. Само за пълнота трябва да се каже, че то не намира опора в закона. Ако само хипотетично приемем, че обезщетение беше дължимо и за периода след 01.08.2023 г., то получените обезщетения за безработица не подлежат на приспадане. Съгласно чл. 54е, ал. 1 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт, по предвидения в чл. 54е, ал. 3 ред. Разпоредбата не урежда хипотезата на прихващане в производството по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, още повече, че не е налице идентичност на страните по спора по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и по правоотношението за получаване на обезщетение за безработица.

Ведно с главния иск за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, ищцата предявява и искане за присъждане на законната лихва, считано от 11.11.2023 г. Акцесорният иск е частично основателен, но от датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на т. 4 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и константната съдебна практика на ВАС, според която при незаконни административни актове началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата за обезщетение за вреди е влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случая решението, с което уволнението е признато за незаконно е влязло в сила на 08.07.2024 год. и именно от тази дата следва се присъди и законната лихва. За периода от 11.11.2023 год. до 07.07.2024 год. вкл. акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, искането на ищцата за присъждане на разноски следва да бъде уважено до размера, съответстващ на размера на уважената претенция на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК , т.е по съразмерност. Ищцата претендира разноски в общ размер на 1 750 лева, от които 450 лева - депозит за експертизи и 1300 лв. – адвокатско възнаграждение. По съразмерност, съобразно уважената част от иска разноските се изчисляват в размер на 1 018, 89 лв.

Право на разноски за юрисконсултско възнаграждение има и ответника, процесуалният представител на който своевременно направи такова искане. / Други разноски освен юрск. възнаграждение не се претендират/. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП във връзка с чл.25, ал.1 Наредба за заплащането на правната помощ. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. По съразмерност, съобразно отхвърлената част от иска то се изчислява в размер на 83,56 лв., в какъвто следва да бъде присъдено.

По изложените съображения Административен съд – Пазарджик ,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, представлявана от изпълнителен директор с адрес: град София, улица „Пенчо Славейков“ № 15 А, да заплати на Т. К. И., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“ № 102 В, ет.3, ап.5, сума в размер на 4 823 лв. (четири хиляди осемстотин двадесет и три лева) - обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за периода от 12.05.2023 год. до 31.07.2023 год., ведно със законната лихва, считано от 08.07.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за периодите от 10.05.2023 год. до 11.05.2023 год. вкл. и от 01.08.2023 год. до 10.11.2023 год. вкл, както и за сумата над 4 823 лева до 8 283,74 лева.

ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 11.11.2023 год. до 07.07.2024 год. вкл.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните, представлявана от изпълнителен директор с адрес: град София, улица „Пенчо Славейков“ № 15 А, да заплати на Т. К. И., [ЕГН], с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“ № 102 В, ет.3, ап.5, разноски по съразмерност в размер на 1 018, 89 лв. (хиляда и осемнадесет лева и 89 ст. ).

ОСЪЖДА Т. К. И., [ЕГН] , с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“ № 102 В, ет.3, ап.5 да заплати на Българска агенция по безопасност на храните, представлявана от изпълнителен директор с адрес: град София, улица „Пенчо Славейков“ № 15 А, юрисконсултско възнаграждение по съразмерност в размер на 83,56 лв. (осемдесет и три лева и 56 ст. ).

Решението подлежи може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.