Номер 133605.11.2020 г.Град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В.V състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Златина И. Кавърджикова
Членове:Красимир Т. Василев
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502697 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на И. В. П. , руска
гражданка, р. 07.10.1983г., действаща за себе си и като майка и законен представител на
детето С. П. П. , ЕГН **********, двете от гр. **** чрез адв. С. С, против решение №
260166/28.08.2020г. по гр.д. № 3563/2020г. на 43-ти състав на ВРС, с което е отхвърлена
молбата й за защита срещу домашно насилие, извършено от П. С. П. ЕГН ********** от
******** и е осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25.00лв., на
осн. чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Считайки обжалваното решение за порочно, необосновано и противоречиво, се моли
да бъде отменено и постановено друго, с което бъдат наложени мерки за защита, като П. С.
П. ЕГН ********** от ******** бъде задължен да се въздържа от домашно насилие по
отношение на И. В. П. и детето С. П. П. и да му бъде забранено да се приближава до двете
на разстояние по-малко от 200.00м., както и да бъде определено местоживеенето на детето
С. П. П. при нея И. В. П. .
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от П. С. П. ЕГН ********** от
********, чрез адв. Е.С., въззиваемият оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Сочи,
че молителката е завела гр.д. № 6051/2020г. на ВРС за развод. По същото, на 13.08.2020г. са
определени привременни мерки, като родителските права по отношение на детето С. са
предоставени на майката, определено е местоживеенето на детето при майката, бащата е
1
осъден да заплаща издръжка, но не е определен режим на лични отношения на детето с
бащата, поради продължаващото действие на постановената заповед за незабавна защита от
30.03.2020г. по първоинстанционното дело. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение и за присъждане на разноски.
ДСП-В. не взема становище по въззивната жалби.
В с.з. на 06.10.2020г. въззивницата блично и чрез адв. С. С поддържа въззивната си
жалба, а въззиваемият, чрез адв. Е. С.писмения си отговор.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
С молбата си до съда И. В. П. , родена 07.10.1983 г., руска гражданка, действаща
лично за себе си и в качеството си на майка и законен представител на детето С. П. П. , ЕГН
**********, двете с адрес: гр. В., *****, чрез адв. С. С иска налагане на мерки за защита
срещу домашното насилие, извършено от съпруга й и баща на детето П. С. П. , ЕГН
**********, с местожителство: гр. В., ул. *****.
Излага, че първоначално отношенията в семейството били нормални, но след
раждането на детето С. на 16.03.2019г., ответникът започнал да упражнява психическо
насилие, предизвиквайки безпричинни скандали, в присъствието на детето. В това време
живели в ***, Руска федерация, в жилището на родителите й. На 27.06.2019г. пристигнали
във В.. Съпругът й станал още по-агресивен. Непрекъснато я обиждал, заплашвал,
унижавал. През декември 2019г. започнал и физически тормоз-нанасял й удари с юмруци,
ритници. Всичко се случвало в присъствието на детето. То реагирало с плач.
Навела е твърдения, че на 22.02.2020 г. около 20.00ч., когато детето си било легнало,
тя отишла на терасата да приготви вечеря. Помолила съпруга си да й подаде старо яке,
защото било студено. Той й отправил обиди, крещял силно, че му е омръзнала. Започнал да
я гони от терасата и от дома. Заплашил я, че ще подхвърли наркотици и ще извика полиция.
Започнал да я бута с ръце. Оттеглила се в стаята при детето, оставайки гладна.
На 03.03.2020г. около 19.00ч. казала на съпруга си, че ще изкъпе детето и ще го
сложи да спи. Той й забранил без обяснения защо. Тя все пак изкъпала детето и го сложила
в леглото. П.П започнал да й крещи, че не се подчинява, нахвърлил се върху нея,
размахвайки ръце пред лицето й, бутайки я й нанесъл обиди и заплахи, че ще я хвърли през
терасата.
На 08.03.2020г. около 20.00ч. семейството си било в дома. Тя помагала на детето С.а
си мие зъбите. П.П вечерял, но й казал, че е рано да учи детето да си мие зъбите. Тя
отговорила ,че е хигиенно правило. Той започнал да й крещи, че му възразява и не се
подчинява. Детето се разплакало, но й забранил да приготвя детето за сън, да отиде до
леглата на детето и го успокои, да се приближава изобщо до малката. Той отишъл и взел
детето от леглото. Тя излязла от стаята, но той я последвал, като носел С. на ръка.
2
Направила му забележка, че се държи много зле. Той със свободната си ръка взел един стол
и го запратил по нея. През цялото време й крещял, обиждал я, гонел я, заплашвал я.
Захвърлил С. на спалнята. Тя се запътила към спалнята да вземе детето, но в коридора той
започнал да я бие, като й нанасял удари с юмруци в кръста, гърба, ритал я по двата крака.
Тя избягала в другата стая, за да са далеч от детето. То продължавало да плаче, а той да
крещи, да я гони и заплашва. След това той отишъл в спалнята при детето, а тя се обадила
за помощ на тел. 112. Пристигнал екип на Първо РУ на МВР. Полицаите съставили
предупредителен протокол на съпруга й, а на нея и детето съдействали, като ги изпратили
на адреса, който обитават понастоящем.
В подкрепа на твърденията си за осъществено домашно насилие, молителката
представя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът П. С. П. ЕГН ********** от гр. В., ул.
„*****, чрез адв. Е.С. оспорва фактите, изложени в молбата за защита, особено, че е
проявявал насилие по отношение на едногодишното свое дете. Несправедливо съпругата му
го уличава в извършването на насилствени действия. В това нейно поведение съзира
нежелание тя да съхрани брачната връзка и настоящото дело е първа стъпка към
прекратяване на брака им с развод, като откъсне детето от него. Желанието й да бъде лишен
от контакти с детето е постигнато с издадентаа от съда заповед за незабавна защита, с която
му е забранено да се приближава на по-малко от 100.00м. от жилището, където живеят с КК
„С****, както и местата за социални контакти и отдих. Не той, а майката е тази, която
застрашава интересите на семейството, защото тя е конфликтна и създава напрежение. С
невъздържаното си поведение ежедневно го унижавала и обиждала. Тя е провокирала
конфликтите, които винаги са били словесни. Никога не се е стигало до физическа
саморазправа. Когато не й отговарял, тя се ядосвала и започвала истерично да му крещи. И
на 03.03.2020г. и на 08.03.2020г. се опитвал да я успокои, но получил само викове и обиди.
Заплашвала го, че ще отведе детето в Р. и той никога няма да ги открие. Твърденията за
инцидента на 22.02.2020г. са неотносими по спора, т.к. са извън релевантния по ЗЗДН
период.
Моли се за отхвърляне на молбата, като неоснователна.
С представено писмено становище по делото, ДСП – В. сочи, че уважаването на
молбата съвпада с интересите на детето, ако се установи, по безспорен начин, че П.П е
извършил актове на домашно насилие на посочените в молбата дати и те са станали
достояние на детето. В такъв случай детето следва да получи защита, посредством налагане
на мерки по ЗЗДН, щом бащата създава реални предпоставки за нарушаване психо-
емоционалното състояние на детето.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и
предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от
3
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори и се установява от представените удостоверения за
сключен граждански браки раждане, че П. С. П. и И. В. П. са съпрузи по силата на сключен
между тях на 09.10.2018г. в Руска федерация граждански брак и са родители на детето С. П.
П. , р. 16.03.2019г.
По делото е представено удостоверение изх.№Ф-2327/20.05.2020 г. от Фондация
„SOS - семейства в риск“ видно, от което, молителката И. В. П. е ползвала консултативни
услуги в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на жертви на насилие при
Фондацията.
По първоинстанционното дело е приложена пр.пр. № 4438/2020г. на ВРП. Въз основа
постъпили материали от Първо РУ при ОД на МВР-В., касаещи проверка по сигнал на И. В.
П. от 08.03.2020 г., с оглед данни за извършено престъпление по чл.130, ал.1 и сл. НК, се
установява, че според твърденията в сигнала на 08.03.2020 г., при семеен скандал П.П
блъскал с ръце няколко пъти и ритнал съпругата си И.П..
В даденото от И.П. писмено сведение тя е обяснила, че на 08.03.2020г. се скарали със
съпруга й заради детето, но нищо конкретно и той отново я гонел от жилището, като искал
детето да остане при него. Започнал да я блъска с ръце и няколко пъти я ритнал. Тя решила
да се обади в полицията, защото П.П бил по-агресивен от обикновено и искала този случай
да бъде регистриран, тъй като смятала да подаде молба до съда за развод и заповед за
защита.
Писмено сведение е подал и П. С. П. , който отрича някога да е бил съпругата си. Не
знаел защо тази вечер решила да се обади в полицията и заяви, че я е бил. Преди това имали
скандал, понеже искала да накара детето да спи, а то не искало. Той през това време си
играел с детето и то се радвало.
Полицейският орган е изготвил, а П.П подписал протокол за предупреждение от
08.03.2020г. да не отправя закани и заплахи и да се въздържа от физическа саморазправа
спрямо съпругата си И. В. П. .
С постановление от 08.04.2020г. на прокурор при ВРП е отказано образуването на
досъдебно производство и преписката е прекратена. В мотивите на акта на ВРП е посочено,
че няма данни за извършено престъпление от общ характер, а извършеното е от частен
характер и се възбужда по тъжба на пострадалия пред съответния РС.
По искане на страните пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели:
Е.С. и О.З., без родство и дела със страните, водени от молителката и **** и ****, също без
родство и дела със страните, водени от ответника.
В показанията си св. Сиско сочи, че познава молителката от около половин година.
4
Твърди, че последната имала големи проблеми с мъжа си. Била гонена от семейното
жилище и била заплашвана от съпруга , че щял да отнеме детето. Свидетелят сочи, че
ответникът не позволявал на ищцата да се храни и я е биел. Гонил я е от дома им, изнудвал я
е с детето, като твърдял, че детото ще остане да живее при него. Това било разказано от
молителката и от общата им приятелка - **** Според св. Сиско, докато живели в Р.,
отношенията между двамата съпрузи били нормални, но след пристигането им в България,
те силно се влошили. Било разказано, че между двамата възниквали скандали; ответникът
настоявал парите, които били превеждани от Р., за отглеждане на детето, да бъдат
превеждани по негова банкова сметка. Сочи, че *** силно се страхувала от ****, защото той
започнал да я бие.
В показанията си **** заявява, че познава страните от м.юни 2018 г. Първо се
запознала с П. който помогнал да отстрани компютърен проблем, а след това и с ***.
Разказва, че след като се запознала с двамата съпрузи, често ги срещала при разходките им в
парка. През м.октомври срещнала ищцата, която била много тъжна. Свидетелката се опитала
да разбере защо била в такова настроение, но *** не искала да говори за проблемите си.
След около месец свидетелката и ищцата отново се срещнали и тогава молителката
разказала, че имала проблеми със съпруга си и не знаела какво да прави. Последният
крещял, определял кога да храни детето им. С течение на времето отношенията им ставали
все по-лоши и на трети март /2020 г./ молителката се обадила на **** с молба за помощ,
защото не знаела какво да прави. Високоговорителят на телефона на *** бил включен и
свидетелката успяла да чуе, че **** крещял на ищцата и отправял обидни думи. Казвал ,
че щял да отнеме детето, че била лоша майка и че не знаела какво да прави с детето.
Обиждал я, като я наричал на руски език „твар“. Свидетелката сочи, че в руския език,
думата „твар“, означаваща животно, се използва като обида. По отношение инцидента на
08.03. сочи, че молителката се е обадила, като отново била включила високоговорителя на
телефона си. **** чула, че детето викало, а П. не позволявал на *** да отиде при детето. По
съвет на ****, молителката сигнализирала полицията, а по-късно пристигнала заедно с
детето в дома й, където останала да живее. За инцидента на 08.03. сочи, че ѝ било разказано,
че молителката искала да нахрани дъщеря си, а бащата на детето не позволявал и я е
отблъсквал. Твърди, че е виждала П.П на 28.03., когато тримата, заедно с детето се
разхождали в прилежащата територия на комплекса, в който се установили молителката и
детето. По думите на свидетеля, П.П се държал адекватно, но когато И.П. поискала да се
прибере, той грабнал детето и побягнал към автомобила си и едва след като бил заплашен,
че ще бъде подаден сигнал в полицията, той върнал детето на неговата майка. Твърди, че
П.П е отнел телефоните на съпругата си. Сочи, че той не работи, като разчита на парите
получавани от ***, от Р., във връзка с отглеждане на детето, както и от нейните родители.
Знае, че П.П се занимава с ремонт на компютри.
От показанията на свидетеля **** се установява, че познава П.П повече от двадесет
години. Свидетелят характеризира ответника като тих и кротък човек. Известно му е, че от
началото на 2020 г. работел като охранител в банка. Преди време живял в САЩ и е работел
5
там като компютърен специалист.Твърди, че ответникът се грижи много добре за детето си и
често го разхожда. Заявява, че след издаване на заповедта за незабавна защита, П.П закупил
хранителни продукти, които били предадени на молителката от него. Не познава ответника
като конфликтна личност.
От показанията на свидетеля ****, се установява, че същият познава ответника от
1990 г. Определя последния като добър, честен и почтен човек, с високо развито чувство за
справедливост и отговорност. Твърди, че ответникът не му се е оплаквал от семейния живот.
Сочи, че му е известно, че към момента страните не живеят заедно, като определя събитията
във връзка с подадения от И.П. сигнал като абсурдни. Заявява, че ответникът е високо
квалифициран компютърен специалист.
С писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112-МВР”, Районен център 112-В.,
вх. рег. №36529/12.06.2020 г. е представена справка и е приложен диск със запис от
проведен разговор с дежурен оператор за възникналия инцидент на 08.03.2020 г. От същите
се установява, че на 08.03.2020 г., в 21,48 ч., на тел. 112, е получено обаждане от жена
представяща се с името ***, която сочи, че мъжът ще я убие, като твърди, че е била
ударена от мъж с име П.. Отрича да има нужда от лекар, иска съдействие от полицията.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009г./ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в
тежест на молителката, понастоящем въззивница е да докаже, че съпругът й е осъществил
твърдяните от нея на 03.03.2020г. и 08.03.2020г. актове на домашно насилие, изразяващи се
в нанасяне на обиди, заплахи, гонения от дома, като на 08.03.2020г. й нанесъл и побой с
юмруци по тялото и ритници по двата крака, в присъствието на детето С.. Инцидентът от
22.02.2020г. попада извън допустимия за разглеждане на молбата срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН и затова няма да бъде обсъждан от съда.
Настоящият състав намира, че като акт на домашно насилие по отношение на И. В.
П. може да бъдат окачествени отправените й на 03.03.2020г. и 08.03.2020г. обиди, заплахи и
закани от страна на съпруга й П. С. П. , като и нанесените й на 08.03.2020г. удари по
тялото. Те се установяват от данните по пр.пр. № 4438/2020г. и декларираното от
молителката в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която законодателят е придал
доказателствена сила, такава, че и при липсата на други доказателства, да бъде издадена
6
заповед, само въз основа на подписаната декларация-чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. В тази връзка
следва да бъде посочено, че не цени удостоверение № Ф-2327/20.05.2020г., изд. от Фондация
„SOS“-семейства в риск, доколкото съдържа само свидетелски показания в писмен вид,
недопустими по ГПК и това, че дежурни такива удостоверения услужливо се представят
вече по всички дела по ЗЗДН в съда. Не следва да бъдат ценени показанията на разпитаните
пред ВРС и водени от молителката свидетелки, доколкото нямат преки възприятия от
случващото се в семейството и конкретно на 03.03.2020г. и 08.03.2020г. Вярно, че ****
твърди, че е пряк свидетел на двата инцидента, доколкото е била налице телефонна връзка
между нея и И. В. П. , като последната е ползвала високоговорителя на телефона си, така, че
свидетелката е чувала всичко случващо се тогава, но съдът не дава вяра на тези й
изявления, доколкото нито молителката е твърдяла такова нещо пред съда, нито е посочила
това обстоятелство пред полицейския орган, давайки писмено сведение вече в спокойна
обстановка пет дни по-късно-на 13.03.2020г. Не цени и показанията на водените от П.П
свидетели, които нямат никакви впечатления от инцидентите на 03.03.2020г. и 08.03.2020г.,
а показанията им за качествата на ответника и оценките за нрава му са без всякакво правно
значение по спора.
Не могат да бъдат окачествени обаче като акт на домашно насилие по отношение на
детето С. П. П. р. 16.03.2019г. случилото се по време на инцидентите на 03.03.2020г. и
08.03.2020г.
Видно от молбата за защита И. В. П. дори не твърди действията на П. С. П. от
03.03.2020г. да са осъществени в присъствието на детето С. П. П. , което е било сложено от
майка си да спи.
Относно инцидента от 08.03.2020г. следва да бъде посочено, че детето С. е било на
възраст, по малка от една година и не е било в състояние да осмисли думите и действията на
баща си, дори да се приеме, че са осъществени точно така, както твърди майката. Явно
двамата родители са имали пререкания. Дори не е ясно какво точно е причинило плача на
детето. Ако и П. да не е позволил на П.а да вземе детето от креватчето му, сама твърди, че
го е взел той. Явно то не присъствало на скандала им. Дори държейки го на ръце П. да е
хвърлил стол по съпругата си, това грозно негово действие по отношение на майката не
следва да бъде прието за стресиращ детето акт на психически тормоз, пак поради ниската му
възраст. На приложения физически тормоз по отношение на майката, детето също не е било
свидетел, доколкото е било върху спалнята, а родителите му в коридора. Изводът, който
прави съда е, че случилото се не дава основание да се търси защита по повод конкретния
инцидент и по отношение на детето С., въпреки подписаната от молителката декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Следва да бъде посочено още, че не следва производството по ЗЗДН да бъде
използвано за постигане на цели, различни от тези предвидени от законодателя, като
осигуряване на благоприятен за молителя резултат по предявения иск за развод и
7
предоставяне на родителските права по отношение на детето С. на майката и ползването на
семейното жилище и такива намерения няма да бъдат толерирани от настоящия състав..
Молбата за защита е основателна само за инцидентите на 03.03.2020г. и 08.03.2020г.
и единствено по отношение на И. В. П. .
Следва да бъдат ппредприети мерки за защита.
Следва да се има предвид тежестта на конкретно извършеното действие от страна на
въззиваемия, въздигнато от закона като противоправно-чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирано като
домашно насилие, от една страна и посочените от молителката, настояща въззивница
мерки, като се преценява адекватността им-постигане целите на закона, но едновременно с
това се следи да не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответника.
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителя да
се въздържа от насилие по отношение на И.П., на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН. Тази
мярка за защита на детето С. и мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН относно
забраната да се приближава извършителя на по малко от 200 метра от пострадалата и детето
са неадекватни. Не следва да бъде налагана и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН, предвид
това, че е образувано между страните гр.д. № 6051/2020г. на ВРС-14-ти състав за развод, на
осн. чл. 49 от СК и предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от СК.
Предвид изхода на спора, настоящият състав следва да се произнесе и по налагането
на глоба, заплащането на държавните такси по делото и разноските по същото, доколкото са
пряка последица от уважаването на молбата за налагане на мерки за защита по ЗЗДН. В
тежест на П. следва да бъде възложено заплащането на глоба, по реда на чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН в размер на 200.00лв.
С оглед изхода на спора, не се следват разноски в полза на П., на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК, а искане от насрещната страна няма. Не следва произнасяне в този смисъл.
С оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и изхода на спора, в тежест на
ответника следва да бъде възложена и такса за първоинстанционното производство в размер
на 25.00лв., определена по реда на чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК и 12.50лв., на същото основание държавна такса за въззивното
производство или общо 37.50лв. държавна такса за двете инстанции.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено по отношение на И.П. и то
само за инцидента от 03.03.2020г. и 08.03.2020г. и в частта за разноските, но потвърдено в
останалите части.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 260166/28.08.2020г. по гр.д. № 3563/2020г. на 43-ти състав на
ВРС, в частта в която е отхвърлена молбата на И. В. П. , руска гражданка, р. 07.10.1983г.,
от ********, насочена срещу П. С. П. ЕГН ********** от ******** за защита срещу
осъществените от него на 03.03.2020г. и 08.03.2020г. спрямо нея актове на домашно
насилие, изразяващ се в психически тормоз, намерил проявление в отправени обиди, закани,
гонения от дома, като на 08.03.2020г. й нанесъл и побой по тялото, и в частта в която И. В.
П. , руска гражданка, р. 07.10.1983г., от ********, е осъдена да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25.00лева, на осн. чл.11,
ал.3 ЗЗДН и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА П. С. П. ЕГН ********** от ******** да се въздържа от домашно
насилие по отношение на И. В. П. , руска гражданка, р. 07.10.1983г., от ********, на осн.
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260166/28.08.2020г. по гр.д. № 3563/2020г. на 43-ти
състав на ВРС в останалите му части относно исканите мерки за защита от И. В. П. , руска
гражданка, р. 07.10.1983г., от ********, лично за себе си и в полза на детето С. П. П. , ЕГН
**********, по повод инцидента от 03.03.2020г. и 08.03.2020г.
ОСЪЖДА П. С. П. ЕГН ********** от ******** да заплати по сметка на ВОС глоба
в размер на 200.00лв., на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. С. П. ЕГН ********** от ******** да заплати по сметка на ВОС
държавна такса за първата инстанция в размер на 25.00лв. и 12.50лв. за въззивната
инстанция или общо 37.50лв. за двете инстанции, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Предупреждава П. С. П. ЕГН ********** от ********, че при неизпълнение на
заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата, на осн. чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Да се издаде заповед за защита в полза на И. В. П. , руска гражданка, р. 07.10.1983г.,
от ********, на осн. Чл. 17, ал. 5, предл. последно от ЗЗДН по настоящото решение.
Препис от решението и заповедта да се изпрати на Първо РУ при ОД на МВР-В.,
на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
член 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10